Много те харесвам и заслужаваш да живееш, но трябва да умреш

Драги читателю, не чети този пост. Той е писан от чудовище, за чудовища. Ако ме познаваш най-вероятно ще си развалиш мнението за мен, а си един от тримата на които съм казвал за този блог и следователно един от малкото, които уважавам.
Днес или късно вчера беше екзекутиран един човек. Казваше се Акмал Шаких. В това няма нищо толкова странно, предполагам че има още много хора, които са се казвали по същият начин. Също така предполагам че в същият ден са били екзекутирани много хора, макар че останалите не са се казвали така. Споменавам точно този човек, защото той е специален по няколко причини.
Първо, той е с британско гражданство. Второ, екзекутиран е в Китай, за пренос на 4 килограма хероин. Трето, според защитниците му е бил душевно болен.
Първото обяснява зашо британците вдигнаха толкова шум в опитите си да го спасят. Министър председателят им лично е молил китайските си колеги да помилват Акмал. Британците, както и повечето либерали, смятат че живота на един човек е твърде ценен, за да бъде погубван. Но британците преди два века за наказвали кражбата на хляб с обесване. Различните държави са на различни нива на развитие, може би дори на различни пътища. Освен това развитите държави приемат за унижение техните граждани да бъдат екзекутирани. Защото това прави гражданите им недоволни. Защото гражданите им чувстват сякаш не са нещо повече от гражданите на неразвитите държави, където екзекуциите са нещо нормално. Защото те наистина не са по-висши от останалите. Според хартата за правата на човека те са равни с гражданите на държавата, в която се намират. Според закона на държавата, в която се намират. Като изключим гражданите на самата държава, всички останали са отишли там доброволно.
Второто обяснява защо Китай не можеше да си позволи да не го екзекутира. Спомените са отпреди повече от век, но още горят в душите на китайците. Тогава правителството им се опитва да спре британската държавна търговия с опиум, която убивала Китай. Задържа британски кораб, натоварен с опиум, и в отговор Британия започва Войната на Опиума. Не е можела да си позволи да изгуби този толкова доходен бизнес. Разбира се, спечелила е, защото е била по-голяма, модерна и могъща държава.
Днес ситуацията е много по-различна. Британия все още е по-модерна, но вече нито е по-голяма, нито по-могъща от Китай. Нещо повече, силно е зависима от Китай. Китай може да си позволи да брани интересите си. Да позволят на Акмал да живее би означавало масово недоволство, което в тези трудни и безработни за тях времена те не могат да допуснат. Освен това за тях, както и в повечето азиатски държави, преноса на наркотици е много по-сериозно престъпление, отколкото в европа и щатите. Много често носи задължително смъртно наказание, при това в рамките на година - две, а не 20-40 както е в щатите. Защото те, съвсем основателно, поставят живота на хилядите деца, потенциални наркомани, над живота на пълнолетният престъпник преносител. И съм 100% съгласен с тях.
Ако всичко спираше дотук нещата щяха да са ясни, както с този тип. Бил е виновен, направил го е доброволно, знаел е какви биха били последиците, получил е справедливото следствие от действията си. Но тук идва третият елемент от историята покрай Акмал. Твърде вероятно е да е бил душевно болен. На английски състоянието му е bipolar disorder, не знам как се превежда на български. Смятал е че е поп-звезда и ще пее за правата на хората. Според защитата не е бил отговорен за действията си. Ако приемем че са прави, то съм съгласен, този човек заслуажва да живее.
Ако аз спрях дотук, предполагам че и ти щеше да се съгласиш, незнайни читателю. Но аз няма да спра дотук. Този човек не носи отговорност за постъпките си, а кой ги носи? От една страна имаме живота на един болен човек, несъзнаващ какво прави. Баща на трима. С много мил характер, доколкото разбрах. От друга страна имаме 4 килограма хероин, достатъчен за 2000 свръхдози, достатъчен за зарибяването на 4000 деца. Нещо повече, ако беше пуснат бихме могли да очакваме хиляди душевно болни 'мулета', пренасящи наркотици в най-опасните региони, мислещи че се борят със световният глад например. Нещо повече, ако бъде пуснат десетки хиляди душевно болни ще останат без някой, който да носи отговорност за постъпките им.
Повечето душевно болни не са инфантилни. Може да не възприемат света около себе си по същият начин като нас, или да постъпват абсолютно адекватно, но осъзнават какво правят. Когато внимават. Докато сматат че болестта им е 'излез свободен от затвора' карта като от Монополи, никога няма да си дадат зор да внимават. Сега много от тях мисля че ще размислят. Сега мисля че много хора няма да оставят душевно болните си близки и роднини бездомни в чужда държава, където да бъдат използвани от наркотрафинантите. Сега самите наркотрафиканти ще намират по-трудно преносители, душевноболни или не. Сега по-трудно ще пренасят наркотици без знанието на 'мулетата', защото самите мулета ще внимават повече какво слагат в багажа им новите им познати. Сега хиляди деца бяха спасени. Мисля че сега света е малко по-добър от вчера, по-добър, отколкото щеше да бъде ако един невинен човек беше пуснат на свобода. Този невинен човек трябваше да умре, независимо че заслужаваше да живее.
Проблемът на повечето хора е, че живеят в един идеален свят на мислите, в който нещата трябва да са справедливи към личностите. Моят проблем е, че аз живея в един мой личен свят, но се движа, говоря, храня и понякога дори общувам в един свят на причините и следствията, в който нещата просто се случват. Най-често за по-добро.
В Иран са хванали група хора, които са правли секс с размяна на двойките. Това е строго забранено от ислямският закон в държавата и могат да бъдат осъдени на смърт с хвърляне на камъни. Аз лично смятам че закона е несправедлив, и че тези хора не заслужават да умрат. Но те са били хванати когато са качили свои клипчета на сайт. Ако бяха правили каквото искат без да парадират с това (за мен да качиш клип с действие в интернет в държава в която действието носи смъртно наказание си е парадиране), щяха да са свободни да го правят. Сега те трябва да умрат, защото не са се съобразили със средата, в която се намират. Бих им дал дори дарвинови награди, на всичките.
Неприятно ли ти е, читателю? Нека преминем нататък.
Малко коте мяука жално на улицата. Заслужава ли да умре? Разбира се че не! То нищо не е направило, за да заслужи това. Толкова е миличко и сладко, че би откъснал(а) от дюнера за да му го дадеш. Би го приютил(а) у вас, ако родителите позволяха. Знам за една жена, която така приютявала котенца, но уви, те всичките пораствали. И започвали да се размножават, докато накрая от кръвосмешенията не се изродили. Да помогнеш не е толкова просто. Кастрирането е възможен изход, но не може да се кастрират всички котки и винаги ще има прекалено много котенца. Винаги, когато видя някое от тях сърцето ми се къса, но си мисля 'Много те харесвам и заслужаваш да живееш, но трябва да умреш'. Такива са законите на природата.
Малко дете плаче на улицата... Не, читателю, няма да продължавам. Само ще кажа че децата са по-трудни от котетата, защото кастрирането им е наказуемо. Но носят повече надежда, защото за разлика от котетата могат да бъдат убедени да нямат деца. Трудно е да си Бог, и всички ние имаме късмет че не съм такъв. Мир вам.

Първото правило на Магьосника

Първото правило на магьосника е вярно. За необразованите: първото правило на магьосника гласи 'Хората са глупави'. Според мен магьосниците са твърде учтиви, хората всъщност са малоумни кретени, страдащи от дементия, ефект на Дюнинг-Крюгер и какво ли още не. Докато бранят късогледо личните си краткотрайни интереси изхвърлят бъдещето на децата и внуците си на сметището (напоследък започнаха и своето собствено, щото бащите на някои изхвърлиха каквото имаше от бъдещето на децата им).
Само ще спомена че съществува и книга със заглавие 'Първото правило на магьосника'. Това е фентъзи, което успява въпреки че разказва за изтезания, секс, подтисничество и т.н. да звучи като епично фентъзи за 10-годишни. Не искам да го коментирам сега, седнал съм на нареждам хората.
Колебая се дали да не направя и нова поредица за нареждане, но засега нека остане самостоятелен пост. Нека нареждането започне... сега!
Да започнем с галфоните, наричащи себе си неонацисти. Разбирам скинарите например, те са идиоти и расисти, но не претендират за повече. Неонацистите мислят нещо от рода на 'Нацистите са били лоши, ние сме лоши, значи сме нацисти'. Да живей науката логистика...да не се бърка с логика. Абе ахмаци, кат сте такива фенове освен за Аушвинц и Дахау и може би за втората световна прочетете малко повече за националсоциализма и принципите му. Ако правехте такива неща като сегашните по време на фашизма щяха да ви пратят в каторга! Хитлеризма освен тезата за 'господарстващата раса' е проповядвал дисциплина (каквато вие нямате), ред и законност (които вие мразите) и е използвал груба пропаганда (която бих се съгласил с вас че е кофти нещо). Не че нацизма е бил хубаво нещо, ама сега какво да очакваме, пънкарчетата ще стават Новопионерчета(Новокомунистчета или квото) и да палят сиропиталища ли?
Идва ред на всички които реват 'Комунизмът е изцяло лош, и всичко свързано с него е лошо', вие сте мозъчно умрели. Нещата не са черно-бели. Е, понякога са почти така (в Северна Корея, доколкото разбирам), но никога съвсем. Хитлеристите са построили първите аутобани, които и сега са гордостта на Германия. Комунистите тук са построили доволно много болници, училища, електроцентрали и още сопалян инфраструктура. Заради тях в момента сме на едно от първите места в света по процент притежание на собственото жилище а не живеем по квартири като повечето останал свят (особено при братята хамериканчаа нещата са много зле... особено откакто заради ипотеките няколко милиона от и без това малобройните притежатели на къщи си ги изгубиха). Е, качеството на жилищата не е особено добро, но е по-добре от квартира. И като попадна на някой, дето мисли че ако дойдат на власт конунистите ще започнат образователни програми за малките деца как да се изтезават малки животни (РЕАЛЕН СЛУЧАЙ, ИМА КНИГА ПО ТОВА!!! Ще я потърся и ще добавя линк към нея. Автора печели медал 'Бронзова кратунка' на настоящият пост, защото за разлика от неонацистите има наглостта да пише книга.Edit 19.01.2010: Намерих книгата. Казва се 'The Ultimate Solution' на Eric Norden. Оказа се че съм объкрал нещата, става въпрос за света ако бяха победили германците и японците, т.е. е в погрешният раздел. Това обаче не го прави по-малко FAIL. Цитирам от статията в уикито 'Blacks and Slavs being raised at "laboratories" and "farms" where their vocal cords are cut at birth and having the legal status not of slaves but of "domestic animals";children encouraged by TV programs to torture and kill animals'.) и ми се доповръща. Верно капитализма носи повече облаги, ама айде сега образовайте се малко преди да започнете да лепите идиотска пропаганда. Падате под нивото дори на комунистическите пропагандисти (което е доста ниско, вЕрвайте ми).
За разнообразие да минем на 'комунизма се връща, отнемат ни свободите, ще ми спрат вареза/торентите и ще ми четат смс-ите и е-мейлите'-истериците. Те протестират заедно, но тук ще разделя групата на 'пиратите' от групата на 'лично пространствениците'. Първо за пиратите:
- Това което тук считате за свобода в цивилизованият запад се счита за престъпление. Все едно държава, в която изнасилването не се е считало за престъпление и смята да въведе подобаващ закон, да се съобразява с протестите на серийните изнасилвачи.
- Варезите умряха, свалянето - не. Торентите може да паднат, системите за rapidshare, като dc++, emule и т.н. ще останат. Нека не се лъжем, аз ще свалям, вие- също. Най-много да купим нещо от милосърдие, ако сме големи фенове. Така че вие всъщност си защитавате правото да сваляте лесно.
Сега за личнопространствениците.
- Полицията влиза в личното пространство на хората за да хваща престъпници. В америка дори изтезават за това, а вие тука пищите за едни смс-и дето ви четат. Не че престъпленията ще престанат, но ще станат по-трудни и следователно по-редки (виж частта за пиратите). Може би по-нататък, когато престъпността намалее и се рафинира, няма да има вече нужда от следене на личната информация, но на този етап нахлуването на личното пространство е могла да спаси много животи, които надявам се лично ТИ вече усещаш да тежат на съвестта ти.
- Какво толкова имаш да криеш, бе, картоФ? От мвр-то ще видят че си пратил смс на Гинка с текст '6ta skusam', че гледаш порно и пишеш на чичо си в испания!! УжасТ!! Вероятността обаче да те изнудват, че ще издадат на майка ти как гледаш гейско порно(най-вероятно ще каже на баща ти 'печеля баса, дължиш ми 10 лева'), или пък че пишеш 'Оважавам', 'Осмихвам' и 'едновремеНо' (тя щото не те вижда че си пълен келеш и без гугул да ти оправя правописа си гола вода), е мизерно малка.
- Разбери най-накрая разликата между право на лично пространство и цензура. Нарушаване на личното пространство е да ти хакнат пощата и да видят какви дилдота си поръчвал от eBay. Цензура е да напишеш нещо и то да изчезне. Или да се промени ей, така без твоето съгласие. Или да напишеш нещо и да изчезнеш... или да се промениш, в някой лагер за 'превъзпитаване'. За повече информация прочети 'фашизмът' на Желю Желев, книга която е изстрадала истините, написани там. Истини, валидни и за Фашизма, и за Комунизма. Книга, която е била издадена по погрешка, изземвана обратно от купилите я, чието съществуване е било отричано и чието притежаване е било наказуемо. Тогава пак ела и ми кажи че ти отнемат свободата.
Властите в нашата държава. Всичките. Знаете ли че 80% от организираната престъпност може да се спре само като се издаде закон, че всичко, което не можеш да докажеш как си получил, ти се отнема? Нужно е законодателите да го гласуват, и изпълнителите да ги попитат. Писнало ми е от митничари с имения, които не биха могли да купят от заплатите си ако ще да са работили от Иван Асен насам. Писнало ми е от дебеловрати с последен модел джип БМВ. Писнало ми е от правителствени комисии, които сами си гласуват заплатите и бонусите. Мрете в картофите, да ви пикая на принципите.
Айде да минем на истинските злодеи, онези които искат евтин бензин, електричество, парно. Тоест (почти) всички. То и аз мога да искам. Даже искам... всичко... безплатно.
Парното беше евтино досега, щото по време на комунизма никой не плащаше истинските цени за нищо. Държавата е наливала средства, т.е. всеки един от нас е плащал за онези, дето си имат парно. Аз лично нямам. Защо да плащам аз на парното на Гошо? В момента се борим да не плащаме електричеството на циганите, а вие искате да стане същото с вашето парно. Еми майната ви.
Електричеството ви е евтино, щото се прави от въглища, които обгазяват доста много хора, водят до киселинни дъждове и бавно, но сигурно, убиват планетата. Електричеството от слънцето и вятъра е доста скъпо, но ще го има винаги. ВЕЦ-ове не могат да се строят навсякъде. А ТЕЦ-овете не могат да си сложат дори системи за махане на сярата, защото вие не искате да платите за тях. Да, разбира се, и да платите за тях те пак няма да ги направят по 1001 други причини, например щото на шефа му остаряла яхтата и му трябва нова, но засега вие им позволявате да си избършат ръцете с вас. Виновните сте!
Специално споменаване заслужава една малко застъпена у нас, но разпространена в 'циливилизованилят свят' групичка лоботомирани имбецили, които не искат вятърни електроцентрали щото 'загрозявали пейзажа'. Една такава групичка, например, е забранила на един човек да направи електроцентрала на СОБСТВЕНАТА СИ ЗЕМЯ, защото от грозотата щяла да падне цената на техните имоти наоколо. В същото време са загрижени за замърсяването и глобалното затопляне, но 'нека не се вземат мерки в моя заден двор'. Онемявам. Присъждам им медал 'Златна кратунка' на настоящият пост. Какво да кажеш на такъв човек? 'Дано отворят ТЕЦ, дето гори отлежали битови отпадъци от Кремиковци, смесени с конски лайна по средата на хола ти, дано.' дори не може да се доближи до емоцията. Само задето са затваряли устите и са били в милицията ей такива келеши комунистите заслужават благодарност. Как може да си толкова КУХ, че да не можеш да видиш алтернативата? Или е това, или друго. Или имаме киселинни дъждове, или язовири, за които ще преселят 10 села, или ще има вятърни централи, които признавам може да убият някоя и друга птица, или ТОКА СТАВА ДОСТАТЪЧНО СКЪП ЗА ДА НЕ МОЖЕШ ДА СИ ГО ПОЗВОЛИШ... 'Ъм, нее, искам чист ток, безплатно ако може.' Не, не може. Образовай се. Да си извадиш главата от задника е добро начало.
За бензина имам една невероятна новина. Направо няма да я повярвате. Бензина не го произвеждат от въздух!! Не ми повярвахте, нали? Ами идете, прочетете. Изкарват от земята едно гадно, лепкаво и миризливо нещо, което наричат нефт, и от него вадят бензин, парафин, продуктите за пластмаси и още сумати неща. Още по-лошо, нефта се е образувал за няколко милиона години...например 100-тина милиона, тук признавам не съм знаещ и аз, но няма значение. Това, което изгаряш докато отидеш до мола да напазаруваш (независимо дали е с кола или автобус), природата го е готвила от времето на динозаврите насам...освен ако питате някой нефтени фанатици, които мислят че природата го произвежда в мантията от мляни камъни по-бързо, отколкото можем да си представим. Аз не ги питам. Природата в момента наистина готви още, но е доволно бавно. Много по-бавно, отколкото го харчим. Всъщност го харчим много по-бързо, отколкото откриват нови залежи. Ще ни се да можехме да го харчим по-бързо, отколкото го вадят от земята, но пустата логистика пак си показва грозната глава. Та цялата тази приказва ви я разказах за да раберете че когато достатъчно хора научат че нефта ще стане по-малко и по-труден за изкарване (все още никой не приказва за свършване, за това се надявам да говоря в следващият пост) и бензина ще скочи до небето. Нещо повече, бензина никога не е твърде евтин. При американците, където е доста по-евтин оттук, при доста по-големи заплати, пак има протести, викове и плач, рев и сълзи, когато цената мине еквивалента на 75 стинки на литър. Просто хората се пригаждат да им харчат повече - карат по-големи коли и по-често, живеят в предградия на десетки километри от работата си и т.н. Във Индонезия вдигнали цената на бензина от US$0.46 на US$0.65 на литър. Масови протести. Дотогава те ползвали бензин за отопление, готвене, миене (добре де, миене не, но всичко останало) и квото още се сетите, и новите цени им се стрували непоносими. Еми непоносими са, като са свикнали на другото.
Та идеята ми е че ако бензина е скъп ще го харчим малко и ще сме по-малко зависими от него когато скочи (все още не си говорим за когато свърши). И когато държавата смъкне данъка ние ще можем да си го позволим, а хамериканчаата - не. Да им е сладко.
И накрая ще наредя един тъп-та-вдлъбнат празноглавец. Аз! За да не остана по-назад, продължавам да им се ядосвам при всяка проява на глупост, сякаш не знам как стоят нещата, или пък мога да ги променя. Сякаш с моето възмушение вредя на тях, а не на себе си. Присъждам си медал 'Сребърна кратунка' за настоящият пост. Смятам, че я заслужавам.

Нестандартните наркотици4 : Информацията

От началото почва с това, което образованите наричат "обща култура". Преминава в онова, което учените наричат "творческо любопитство", и което твърдят че ни е издигнало над маймуните и движи прогреса.
Естествено е човек да иска да е информиран какво става около него. Или поне за важните неща по света.
В същото време мозъка обича да вижда връзките между нещата. Поне нещата, които го интересуват. Ако чете книга в нея има толкова връзки, колкото е сложил автора, или колкото са възникнали по случайност. Само че книгата, колкото и голяма да е, е крайна, докато света около нас не е.
И така, когато ми попадне да речем статията за някоя интересна битка (във връзка с някоя тактика, използвана от пълководците например), аз инстинктивно се опитвам да я наглася в представите си. Защо се е състояла? Защо се е водила войната? Кой я е водил? Какво е станало след битката? И изведнъж чета много повече информация, която на свой ред поражда много повече въпроси. Wikipedia има своите прекрасни страни, но трябва да се използва внимателно от такива като мен.
В един момент естета гастроном (т.е. човек, който обича да похапва вкусно) усеща че се е превърнал в тъпкач, който яде до повръщане, повръща, и после пак продължава да яде. Същото е с информацията. Не мога да запомня и една трета от нещата, които чета, но изпитвам нуждата да чета нещо ново, почти без значение какво е то. Докато преглеждам методите за леене на стомана пред 15-ти век чета и за Фолклендската война. Търся информация за начините за пътуване между звездите с познати технологии, докато следя проучане за състоянието на световната икономика.
Няма нищо лошо в това човек да е информиран. Нищо лошо за знае какви са правилата на света наоколо, това би могло да му помогне да твори, за увеличава морето информация, да даде своя принос. Ако има време от четенето, разбира се. А света и хората са се погрижили да има предостатъчно интересна информация за няколко живота.
Мда, това е наркотика, по който съм най-пристрастен, може би наравно с компютърните игри (които създават усещане за власт и контрол).

Умиращи езици

Изкушавах се да направя това част от нова поредица за обществените заблуди заедно с поста за цветята, т.е. идиотски представи, които повечето по света имат. Имам достатъчно поредици и недостатъчно идеи, така че ще го четете самостоятелно.

Четох много за застрашените езици и начините за възстановяването им. Наложи се да търся много , докато намеря една статия, която се опитва за обясни аджеба ЗАЩО е лошо да изчезват езици. Можете да я прочетете на
http://www.ft.com/cms/s/0/6f2bf9e4-b0a4-11da-a142-0000779e2340,Authorised=true.html?_i_location=http%3A%2F%2Fwww.ft.com%2Fcms%2Fs%2F6f2bf9e4-b0a4-11da-a142-0000779e2340%2Cs01%3D1.html&_i_referer=&
Ще цитирам, преведа и обсъдя част от нея.
In the same ways that a healthy planet requires biological diversity, a healthy cultural world requires linguistic diversity.
"По същият начин, по който здравата планета се нуждае от биологично разнообразие, един здрав културен свят се нуждае от езиково разнообразие."
Така ли? И защо? Ако четем за Вавилонската кула езиковото разнообразие се е оказало доста неприятно.

Yet, language is also an elaborate phenomenon tied to real people and cultures.
"Езикът е сложен обект, свързан с реални хора и култури"
Да, така е.

Language loss threatens a fundamental human right - that of expression of the life and life ways of a people.
"Загубата на езика застрашава основно човешко право - това да изразява живота и начина на живот на хората."
Нее, това е цензура. Загубата на езика означава че хората вече общуват непосредствено и не са зависими от преводачи.

Each language relates ideas that can be expressed in that language and no other.
"Всеки език предава идеи, които не могат да се изразят в друг език"
Мда, както новите технологии не са могли да се изразят на български по време на освобождението. И компютърните термини не можеха да се превеждат на български преди 30 години. Ако идеята е важна ще се намери начин да се пренесе от един език в друг.

Thus, when an indigenous community is no longer allowed to pray, sing, or tell stories in its language, it is denied a fundamental human right.
"И така, когато на местно общество не се позволява да се моли, пее или разказва истории на своя език, то е лишено от основно човешко право."
Даа, но това пак е цензура. Ако езика изчезне, защото хората не им пука за него никой не е лишен от нищо. И хората, опитващи се да го върнат се опитват да нарушат основното човешко право на избор на изразяване, отхвърляйки използваният за сметка на умиращият език. Защо?

Unfortunately, linguistic rights have been seriously abused for hundreds of years by banning specific languages and indirectly by assaulting language-support structures such as land, economies and religions.
"За съжаление, езиковите права са били сериозно нарушавани с векове със забрана на определени езици и непряко с нападане на поддържащи-езика структури като земя, икономики и религии."
Което пак е цензура. Не виждам защо това е причина в наши дни да се отделят пари за да се възстановяват езици, на които родителите не искат да научат децата си, или които децата не искат да говорят?

Защо по дяволите са ни нужни различни езици? Те само ни разделят, вместо да ни сближават. Някои могат да са благозвучни, но това е като да кажете че трябва да забраним корабните двигатели и да сложим пак платна, защото са красиви.
Моето лично мнение е че езиците трябва да се окастрят, като от тях се взима само най-важното. Казвам го от гледната точка на човек, който учи езиците трудно, освен това би искал да види земята обединена.
Способен съм да приема че езиците са толкова важни, колкото важни ги смятат говорещите ги хора. Ако хората предпочитат друг език заради удобство или каквато и да е друга причина - свободни са да го направят и никой не трябва да ги упреква.
В същото време съм против цензурата. Да се подтиска насилствено някой език е погрешно, но то вече не се прави в цивилизованите страни. И без това е безсмислено. Езиците бързо намаляват като бройка и без това. И добре че.

If at first you don't succeed, sacrifice, sacrifice, sacrifice.

Днес попитах един познат, който има отговори на всички въпроси, защо жените искат цветя. Раговорът се получи интересен и отначало мислих да го сложа като допълнение на темата за цветята. Дискусията обаче засегна много теми и се проточи, затова я слагам в отделна тема.
И така, защо жените искат цветя? Имах късмета да попитам едно момиче за това. Отначало тя се оплакваше с възмущението на индиански бог 'Атцтеките вече не ми правят жертвоприношения! Не се сещат за това, представяте ли си? Кръвта е толкова красива и лъскава, но по-важен е, разбира се, жеста.'
Когато се опитах да кажа че все пак това СА трупове, пожертвани и убити за да погалят сетивата и погъделичкат егото, момичето съвсем основателно изригна 'И какво като са трупове, не ги ли заслужаваме? Не е като да са като нас така че не ни пука. А ти си дребнав, гледаш да спестиш пари и затова правиш жертвоприношения само когато поискаш някое божество да ти изпълни някое желание'
Разгледано психологически, откриваме няколко мотива. Не се отрича че труповете са трупове. Използва се аргумента 'различните не са като нас, свиркай си'. Във варианта му 'негрите не са хора' преди няколко века е просъществувал последният робовладелски строй. Не знам доколко можете да си представите сега че се е говорило за свобода, република, всеобщи човешки права, след което говорещите са отивали в плантациите си без да им се струва аморално да притежават човешки същества. Защо да им е сконфузно, било им е изгодно. Същият мотив за различните виждаме сега в преследването на хомосексуалните. За интелигентните не искам да говоря, те никога не са били на мода. Не, читателю, не са били. Атиняните, известни с философите си, накарали Сократ да се самоубие с отрова. А отворените за уми глави Щати (приели учените от Третият райх) са съсипали желанието да мисли в най-интелигентният човек в записаната история .
От друга страна откриваме мотива за умственото пространство. Някой оспорва личното ти мнение, значи напада теб. Отвърни на удара, открий слабите им места, нахлуй в тяхното умствено пространство, и така те ще трябва да се защитават и няма да продължат по темата. Трябва да кажа че нападението 'пестите пари и подарявате само когато искате секс' е 10000000% вярно, обичам парите и само секс ми е на главата. Познатите ми, които четат това, предполагам само ще могат да се възхищават на възхитителният интелект на тази млада дама, толкова лесно прозряла най-тъмните ми тайни.
Както и да е. Също както тя не отрича че труповете са трупове, така и аз не отричам че жеста е жест. И че красотата е красота. Просто продължих да питам защо се налага красотата и жеста да са свързани със смърт и трупове. Уточних и че ям трупове, но защото ако не ги ям ще умра от глад. Ако не ги гледам нищо няма да ми стане, затова не ги и гледам. А на нея какво ще й стане? Ще повехне от липса на внимание?
Отговорът беше съкрушителен. Да се жертват животи е правилно, защото онзи който получава жертвата няма нищо против. Изтъкнато беше и че хем съм загрижен за растенията, хем ги ям (а аз си мислих че съм отговорил на тази нападка, представяте ли си колко съм бил заблуден?). Накрая ми беше пожелано здраве (много мило) и се говореше за компютри, снимки и саксии (моята асоциация с трите неща беше 'порно', 'порно', и 'сексии' съответно). Отговор за причината да предпочита умрели цветя пред живи нямаше в пряк вид. Познатият ми с многото отговори обаче успя да изведе отговорите от разговора. Не е било трудно, каза той, просто аз както вече споменах съм тъп. Може би има връзка с парите и секса, за които постоянно си мисля.

Та познатият ми изтъкна основните проблеми в това момичето да се съгласи с мен. Всъщност това са проблеми на всички хора (включително мои) да се съгласят с каквото и да е.
1. Инерция на мисленето. Дядо каза че било така, значи е така освен ако ми е неизгодно да е така. Това е същата причина златото да е ценено вече има-няма 4000 години. Старото мислене е лошо само когато ни кара да се трудим излишно.
2. Трудност в смяна на гледната точка. В два варианта
- нежелание да се види чуждата гледна точка. Липса на емпатия.
- нежелание да се види цялата картина без гледна точка изобщо.
3. Поддръжка на старо мнение. Когато някой вече изрази някакво мнение той се чувства длъжен да го защитава. Човекът не желае да мисли по темата за да провери дали мнението му е погрешно, и едновременно с това не би отстъпил дори ако осъзнава че мнението му е погрешно.
Ей богу, признавам че последното ми се случва достатъчно често и го разбирам прекрасно. Останалите също ми се случват де. Отгоре на всичко, както вече казах, съм и тъп.
Познатият ми обясни че жените като цяло обичат красиви неща (бижута и подобни), но ако нещото е било жертвано за тях (като например коженото палто, носещо душите на десетки норки), то жеста е много по-специален.

Епилог. Моля читателите да не остават с впечатление че нападам момичето, или че й се подигравам. Сигурен съм че не е глупава, садистична или нещо от сорта. Познавам позната на позната на момичето, така че едва ли е кифла. Предполагам че е състрадателна и щедра към познатите си, разумна когато е осъзнава нещата. Това е проблема, в осъзнаването.
Не мога да не злобея от начина на мислене, толкова естествен за 90% от народонаселението. Сигурно защото не мога да се почувствам част от споменатото народонаселение.
Проблемите с начина на мислене наистина не са ми чужди, и това че ги осъзнавам не ми е помогнало да ги преодолея. Не мога да съдя никой. Мога единствено да се опитвам да бъда верен на себе си.

Като допълнение искам да кажа че тази тема може да се разглежда като упътване как да си хванете гадже. Ако не успеете отначало, жертвайте. Цветя, животни, пари, всичко. Древните атцтекски божества хич не са били глупави, да знаете.

Символи и имена

Хората обичат имената. Причината за това е в работата на човешкият мозък, единственият в природата, който разчита предимно на символи. Ако ми позволите едно лирично отклонение, за хората златото е било много ценно, понеже се е срещало в чист вид и е можело да се обработва лесно, отпреди времената когато са можели да обработват кой да е друг метал. После ценноста на златото останало само като условен рефлекс и навик. Символ на ценност, без да е практическа ценност.
Друг пример за символи са числата. До кое число мислите че можете да възприемете? Аз мога да възприемам до около пет, ей така като погледна и да знам че предметите са пет без да ги броя. Някои от вас може би могат до десет, но единствено някой луд гений може да стигне до повече от петнадесет. Това, което всъщност правим, е да събираме и смятаме, тоест да представяме истинският брой с имена и думи. От една страна това е удобно, защото човек може да прави операции с числа, които не би могъл да осъзнае. От друга страна знаете че пътят до някъде е 12 километра, или че тубата е 50 литра, или че броят на хора в българия е около 7 милиона. Но ако ви кажат че пътят е 8 мили, или че тубата е 14 галона, или че хората са 32547700 в осмична бройна система и мозъка зацепва. Колко точно са 8 мили? Нямате представа колко са 14 галона, още по-малко колко хора са 32547700 в осмична бройна система. Мда, а колко точно са 7 000 000 в десетична. Можете ли да си ги представите? Можете ли да кажете примерно 'ако бяха топки за пинг понг щяха да нарпавят купчина висока колкото мен'? Или 'купчина висока до кръста ми' или 'два пъти моят ръст'? Всъщност хората нямат идея за повечето неща, които си мислят че знаят. Могат само да правят операции с тях, така че ако операциите доведат бройката до нещо разбираемо човек ще го разбере правилно. Например, ако човек види купчина топчета за пинг понг много по-добре ще оцени колко са те, отколкото ако му кажат че са 7 милиона. Но ако му кажат 'сега махаме половината, а после пак махаме половината и така общо двадесет пъти' няма да може да прецени колко ще останат само гледайки купчината. Ако знае че са 7 милиона може да сметне че ще останат 6 или 7 (2 на десета е 1024, на двадесета е 1050620).
А какво ще кажете за огъня. Вие знаете какво е огън, и го наричате 'огън' с ясната представа какво представлява, нали? А какво всъщност представлява? Ако срещнете някой който не е виждал огън никога през живота си ще можете ли да му обясните? А на мен, който съм виждал можете ли? Това не е просто химична реакция, не е и живот, макар че се държи като нещо средно между двете.
Учените са най-зле в това отношение. Те откриват нещо, непознато и са в ужас - то е разрушило увереността им в знанието на света. Но след минута го кръщават Многосложнин и то е вече част от системата им. Имат илюзията за знание.
Не отричам че може да се ползва електричество без да се знае как работи. Или огъня, или компютъра. Никой човек не може да схване всичко. Но илюзията за знание, за която е достатъчно името, е много опасна. Води до фалшива сигурност. Ако към вас се засили мечка и вие кажете 'Оо, знам какво е това. Това е Ursus arctos.' няма да ви помогне особено.

А какво означава да познаваш някой? Да знаеш името му? Ей така, отиваш при него, питаш го как се казва, даваш му своето име и вече сте познати. Ако се напиете два пъти и вече сте приятели.
За мен да знаеш как да накрараш някой да се обърне и да те погледне не означава че го познаваш. Да познаваш някой би трябвало да е да знаеш как мисли, какво чувства, защо прави нещата, които прави. Дори ако се държи напълно случайно трябва да знаеш че се държи случайно и защо.
Колко хора казвате че познавате? Аз познавам един, и то бегло.

За любовта.

В миналият пост казах че не мога да отговоря на въпроса 'Какво е любов', защото питащият едва ли разбира думата и едва ли ще разбере самият отговор. Любовта е елементарно понятие, в същият смисъл в който точката и правата са елементарни понятия в математиката. Нямат дефиниция и трябва да се разберат, макар че не пречи да се обяснява за тях. Ако мислиш че точно ти би разбрал(а) едно обяснение, незнайни читателю, еми пробвай се. Любовта е най-голямата възможна близост на душите.
Ето малко уточнения.
Първо е важно да се знае какво не е любов. Любовта е безпричинна и следователно 'Обичам защото...' показва липста й. Причините пораждат харесване, което понякога води до приятелство.
Второ, трябва да се прави разлика между секса и любовта. Сексът е най-голямата възможна близост на телата (при нормални хора и нормални обстоятелства, нямам предвид сиамските близнаци или жертви на катастрофи). Едното може да доведе до другото, но това изобщо не е задължително.
Трето, може да съществува възможност за любов, но човекът да я изкриви и убие. За да се прояви в истински вид са необходими няколко неща.
Доверие. Ако някой истински обича той има доверие на другата страна. Ревността и подозрителността показват изкривено собственическо чувство.
Споделяне. В началото е естествено човек да крие някои неща от характера си, но това трябва да е само временно. Само споделянето е способно да доведе до:
Разбиране. Както всеки трябва да споделя, така и трябва да разбира и приема споделеното от другата страна без да осъжда. Не е длъжен да одобрява, но най-малкото да си направи труда да разбере каква е причината за споделеното.
Компромис. Любовта иска жертви. Ако ти, незнайни читателю, се чувстваш съвършен и мислиш че всяка промяна би те влошила, иди си гръмни мозъка. Любовта може да бъде мощен стимул за самоподобрение, но за съжаление най-често когато има риск човек да я загуби. Човек трябва да се променя, за да си пасне с другата страна.
Вярност. Любовта е голяма слабост, и голяма сила. Както казваше една позната 'Любовта е да дадеш на някой възможнот да те нарани жестоко и да се надяваш че няма да го направи'. Понякога някой има нужда от силен ритник отзад, за да направи крачка напред, понякога хората имат нужда от разтърсване за да се осъзнаят. Но всяка постъпка, която наранява без да цели дългосрочно подобрение, е убиец на любовта.
Близост. Любовта не познава егоизъм, защото ако е проявена, то обичащите се са като една личност. Разликата е че не усещат какво чувства другият, само предполагат по поведението му/й, така че трябва да са по-внимателни. Ако мога да се изразя така, влюбеният трябва да се държи сякаш обекта на любовта му е изтръпнал крайник. Не го чувства и може да го нарани без да иска, а ако се провали може дори да го изгуби.

От всички тези неща следват няколко извода.
Вярността в любовта не e задължително вярност в секса. Това е известното 'Но това беше само секс. Обичам теб.' извинение на курвите и курварите да бъдат себе си. Верността в любовта обаче изисква ненараняване, така че ако другата страна изисква вярност и в секса то обичащият е длъжен да я спазва.
Теоретично двама хетеросексуални души от един и също пол могат да се обичат (без да правят секс, ест. Нали са хетеро). Малко е вероятно, защото самите хора считат любов и секс за неразделни. И все пак някой от вас ще скочи и ще запита 'Еми нали това е приятелство? Какво общо има с любовта?'. Както сексът е телесно изживяване, то приятелството е интелектуално, а любовта - духовно. 'А какво е "духовно"? И къде остават "емоционалните" изживявания?'... Мда, за това не обичам да отговарям на въпроси, чийто отговори искат предефиниране на още 1000 думи. Още повече когато половината от тези думи още не съществуват в широко разпространените езици.

Update 14.12.2009: Забравих нещо много важно за любовта. Тя трябва да е споделена, ако не веднага то поне скоро (в моя случай отне около 2 седмици за това).
И замисляли ли сте се защо розата е символ на любовта? Не е защото е красива, или защото е сложна, дори не защото е растителен труп и умира. Ако сграбчите розата сякаш скубете бурен ще се разраните много лошо, тя трябва да бъде взета внимателно, с два пръста. А розите без бодли са като разпространената в наши дни "любов", постна и малотрайна.

Отговори за всички, и нека никой не бъде пренебрегнат

Имам всички отговори. По-точно имам отговори на всички философски въпроси, който хората са искали да зададат на Господ от много време. Преди доста години един човек ме беше питал 'как по дяволите можеш да отговориш на всеки съпрос?'. Без секунда размисъл отговорих 'Защото не всичките ми отговори са вярни'.
Всъщност разполагам с простичка система, която категоризира всичко в света. Засега няма противоречия. Частта от мен, която отговаря за системата никога не се е колебаела, никога не се е затруднявала. Само че това е като да съм докопал четката за рисуване на Бог, но не мога да рисувам. Едно е да знаеш отговора, друго е да го кажеш на хората. Повечето отговори не са успокоителни. Лесни решения няма. Много хора преди мен са давали отговори на задаваните въпроси. Хората просто повтарят въпроса докато не получат добър (чети удобен) отговор.
Пример - питали Буда какво става след смъртта. Той им отговорил 'Какво ви интересува тогава? Живейте добре днес, все едно ще умрете утре.' Почти същото е казал и Христос, но понеже са го притиснали постъпил демагогски и обяснил нещо за огнената геена (в Евангелията няма нищо за 'Ад'). С други думи накарал ги да живеят добре по старият изпитан метод на пръчката и морковчето. Тогава хората са имали нужда да чуят това. Сега нямат такава нужда, поне не всички, но понеже така пише в книгите са задължени да го смятат за вярно. Може и да е, ама какво ви пука.
Та хората не искат вярни отговори. Искат успокоителни отговори ('той наистина те обича', 'тя нямаше предвид нещата, които каза', 'да, вечно ще бъда до теб'), или материални отговори ('кой ще спечели шампионската лига','кои акции ще се вдигнат','има ли бозон на хюгс'... е, не знам, не знам и как ще се падне монетата следващият път, съдете ме). Още по-лошо, използват думи които не разбират във въпросите си и искат отговор в същите думи('какво е любов','Какво е бог','истината красота ли е и красотата истина ли е').
Отказал съм се да отговарям на хора,най-малкото защото не ме питат. Не искам да си развалям отношенията с тях, и без това не съм популярен.
Но все пак имам всички отговори, мога да стане световен господар 'nd stuff. Ами всъщност не. Това че знам отговорите не значи че ги приемам, или че ги следвам. Неприятните за другите хора неща в повечето случаи са неприятни и за мен. Не съм по-малко мързелив, или по-решителен. Знам какво трябва да се направи, но не ми стиска. По-приятно ми е да седя пред компа и да ровя в нета.
Усещам че продължавам да задавам въпроси, надявайки се да ми хрумне друг отговор. Но уви. Всичко е компромис между теб и света. Имаш нещо, губиш нещо друго. Важно е да знаеш какво ти е важно.
Но аз, повече от всички други, мисля че знанието е достатъчно за да получа всичко.
I fail.

Киборг

Свят като свят, земята се върти, хората се обичат и мразят, птичките летят...
Слизаме малко по-надолу, за да погледнем един от многобройните индивиди. Човек като човек, става от сън, работи, общува, почива и пак ляга да спи. На пръв поглед нищо необичайно.
Едно ниво надолу, под кожата на този индивид намираме една удивителна машина, чудо на техниката, истински шедьовър. Всичките действия на "човека" се контролират от сложен механизъм. Е какво толкова му е удивителното и интересното, ще кажете вие, всички хора имат такива механизми за да преминат през неприятните периоди. Но докато повечето хора имат само грамофонна плоча, повтаряща заучени фрази, или одомашен папагал, повтарящ всичко което му се каже за да имитира съгласие, този механизъм е значително по-сложен. Използвайки развиващи се алгоритми той анализира поведението и говора на събеседника си, създава виртуална машина според правилата, които е 'reverse engineer'-нал* и я изпълнява. Понеже анализът и виртуалната машина не са идеални се получават разлики, които създават илюзия за подобно мислене, но със собствено мнение. Е, има и проблеми, разбира се. Алгоритмите могат да анализират само начин на мислене подобен на първоначално зададеният, освен това като всяка сложна програма и тази понякога забива и се появяват бъгове.
Едно ниво надолу откриваме подобие на личност. Което е наистина куриозно, машината може да изпитва подобие на чувства докато изпълнява програмата си, но личността е вечно студена. Гледа на света като на аквариум с чужди риби - интересно, но без да я засяга. Тя не се намесва в работата на системата. Защо да го прави, нещата работят толкова по-добре от лошото старо време, когато механизмите бяха полу-автоматични и се налагаше да поема част от управлението. Както се казваше в един стар виц, в пилотската кабина има три неща. Автопилот, за да управлява, пилот, за да следи уредите, и куче, което да хапе пилота ако се опита да пипне нещо.
Още едно ниво по-надолу откриваме един малък свят. Птичките летят, десетки хора се обичат и мразят. Неколцина са загрижени за едно момче, което се е забило в някакво глупаво занимание - да гледа какво се случва нялъде далече, в един друг и вероятно измислен свят. Той дори не се намесва, това е толкова по-глупаво от която и да е компютърна игра. И е безумно скучно, по-скучно от света наоколо. Защо не се откаже и не живее истински, като тях? Какво като там някъде си един киборг ще легне и повече няма да помръдне щом момчето изключи системата? Нима нещата наоколо не са по-истински и важни?
Още едно ниво по-надолу... поне в същата посока. Само че на това място същата тази посока е нагоре. Милиарди хора се обичат и мразят, подкрепят и предават, или не си обръщат никакво внимание. Слънцето свети, земята се върти, свят като всеки друг...

*за не-програмистите, това е опит да се разберат правилата на работа на система съдейки по резултатите от действието й

Edit: Три години и два месеца по-късно. Нищо не се е променило. Автопилота изкарва достатъчно за да се храни и топли. След кратък технически преглед нещата ще се нормализират.

моите интереси 3: наркотици (+малко любов)

Мда, никога нямаше да се сетите по предишните публикации, нали?
Какво точно е наркотик е доста шантав въпрос без еднозначен отговор.
Единият възможен отговор е поведение или предмет, който може да доведе до привикване и съответно голямо страдание при отвикване.
Другият възможен отговор е че наркотиците са заместител на живота (или нещо друго), по-лесен, но по-малко стойностен избор.
Химичните наркотици, разбира се, попадат и в двете категории. Много по-лесно е да си биеш хероин венозно и да бъдеш щастлив, вместо да се трудиш усилено и да се радваш на плодовете на своя труд. Също така от по-лесно към по-трудно се преминава много... хм, трудно, затова отказването е много болезнено.
Вече разгледаните наркотици също попадат и в двете категории, с уговорката че музика трудно се отнема, понеже има навика да отеква в главата на наркомана години след като е чута.
Гледката на синьото небе, свободата, любовта и подобните, от друга страна, могат да доведат до привикване и съответно болезнено трудно отказване, но сами по себе си не са заместител. Те са ценностите, към които човек се стреми в чист вид.
В днешни дни една по една старите радости биват измествани от заместители. От една страна това е разбираемо, по света има твърде много хора, за да може планетата да ни издържа при предишните ни навици. Не казвам че връщането към доброто старо време е невъзможно, но ще се наложи 90% от населението на планетата да загине, да се стане това.
От друга страна хората се превръщат все повече в овчи консуматори. Какво като е заместител, нали е по-евтин, по-лесен и по-евтин продукт, вкуса е същият. Стига се дотам, че хората отказват първоначалният обект на желание, когато им се предложи безпроблемно. Свикнали са със заместителите и първоначалният обект вече е нещо ново и непознато.
Помните ли израза 'Секс, наркотици, рокендрол'? Новото поколение го видя и избра 'порно, шоколад, чалга'. Те дори не видяха 'Любов, живот, музика за душата' като избор. Заместителите се борят един с друг за вниманието на легналите по гръб, презадоволени консуматори.
Защо това е проблем? Ами първо, в борбата за оцеляване на компаниите има само краткосрочни интереси. Никой не му пука дали внуците му ще ядат камъни и пият токсични отпадаци, да се оправят. Другият проблем е че много от нещата, които преди са били само по силите на група, в момента се предлагат на всички. Изведнъж обществото се превръща от група егоистични късогледи маймуни. Или по-лошо, индивиди като мен.

Като завършек искам да разкажа малко за любовта. Наркотик или не, тя може да бъде много коварна. Нямам предвид фалшивата използваческа любов, нито обсебващата, която кара хората да вършат какви ли не глупости когато чувството не е споделено. Най-добрата възможна, истинска, грижовна, разбираща. Усещането от нея води до толкова бързо привикване, че човек престава да я усеща. И съответно започва да си мисли че не му е нужна. Ако мога да се върна към онзи психологичен експеримент с минералната вода от различен ъгъл, човек може да е изпил много вода и да му се повдига, но това не означава че никога вече няма да иска вода. Така че гледай да цениш каквото имаш, незнайни читателю, независимо дали ти липсва или ти идва в повече.

политическа еволюция

Преди няколко дена прочетох в един учебник по 'Свят и личност' как политическата история ще свърши, понеже демокрацията е достигната и историята няма накъде да се развива. Понеже демокрацията, макар да не е идеална, е цитирам:"най-малко лошата" политическа система.
От много време искам да напиша размислите си за политическите системи, но тази толкова наивно - глупава идея успя най-накрая да ме впрегне.
Първо, политическите системи не са "по-добри" или "по-лоши". Те са приложими или не, подходящи или неподходящи за манталитета на хората. Да налагаш демокрация което населението все още се отъждествява с племето вместо с държавата, е в най-добрият случай труден и мъчителен процес. Не казвам че манталитета на хората не се променя. Казвам че когато се прави насила и отвън, възникват същите проблеми, които биха изникнали ако Осама Бин Ладен се опита да наложи релизиозна монархия в Щатите.
В Афганистан никога не е имало работеща демокрация. Малко от хората са се стремили към нея. Повечето просто искат да ги оставят на мира да отглеждат наркотични култури. По-малката част иска целият свят да живее по Шариата (мюсюлмански религиозен закон), жените да си седят вкъщи и гледат деца, мъжете да не бръснат брадите си, да не се слуша музика, да не се гледа телевизия и да не се пляска по спортни събития. Ако това им донесе власт - още по-добре. И като бонус след като умрат да отидат в рая, разбира се.
В Ирак шиити, сунити и кюрди са се хванали за гушите. Преди, когато са били еднакво подтискани не са имали време и възможност, но сега се трепят ентусиазирано, опитвайки се да наваксат.
Това не са държави, в които може да се закрепи демокрация. Демокрацията не може да им се наложи. Тя трябва да еволюира.
Еволюцията на управлението не е еднопосочна или гладка. Но основните етапи са същите навсякъде.
В началото (още преди маймуните да развият племената и да се превърнат в пещерните хора) всеки е взимал каквото може и го е използвал преди някой по-силен да му го отнеме. Нямало е правила. Единственото 'управление', което може да съществува сред такива същества е анархията. Можем да я видим всеки път, когато някое бедствие извежда хората по улиците да мародерстват и разбиват магазини. Анархията е безумно стабилна, защото за да се промени се иска съгласие от всички.
След като най-силният схванал че ако оставя по нещичко на по-слабите те няма да са толкова мотивирани да го убият, се развили племената. С други думи вождът се стреми да се държи твърде гадно само с няколко, а останалите му се подчиняват за да не станат от тези няколко. Така се е зародил примитивният деспотизъм. Отначало възникнал на малки групички, защитаващи се от останалите индивиди и групички, постепенно набрал сили и изградил в хората "принадлежност" към групата. Отнело е десетки хиляди години, разбира се. Но деспотизмът може да постигне много повече от анархията, защото силата на много хора е обвързана с волята на един човек.
Чистият деспотизъм е ограничен до количеството хора, които може да контролира един човек. Колкото са повече, толкова повече власт носят, но и толкова по-лесно ще се намери някой, който иска да измести вожда. С времето най-силният сханал че може да контролира много повече хора, ако разпределя влатта с няколко по-малко силни подчинени. Те се сетили за същото и преразпределили властта си с още подчинени. Така се постепенно възникнал феодализмът, където една малко прослойка от 2-3% владее маси хора, немислими по времето на племената и вождовете. Постепенно хората започнали да вярват че дори избраните от краля, както и техните потомци, са по-различни, по-висши, защото били родени 'благородни'.
Феодализмът е почти толкова голяма стъпка напред, колкото и деспотизма. Премахнато е най-голямото ограничение за растежа. Теоретично държавата може да обхване целият свят. Практически когато верността е към непосредственият сеньор, а не към някакъв далечен крал, системата загнива или нишките станат твърде дълги и се късат. Повечето хора с власт имат малка поддържава и е много лесно да я откъснат от властта на краля. От друга страна голями части от една държава могат да бъдат завладяни или унищожени и държавата пак може да оцелее. Съществува цяла прослойка от хора, свикнали да управляват.
Искам да наблегна че дотогава хората са били дотолкова заети да оцеляват и прехранват семействата си, че изобщо не са искали да се бъркат в управлението. Ако трябва да работиш по 12 часа всеки ден не ти остава време да мислиш как да се управлява царството.
Обаче както винаги, когато на хората им остане време да почиват те започват да мислят и да се оплакват. Така изведнъж решили че кралят не може да прави каквото си иска и трябва да бъде ограничен (вместо всяка негова дума да е закон, както е по традиция). Богатите са помогнали на аристокрацията да ограничи кралете с конституции. И понеже когато напрежението се събира по-дълго време променя съзнаинето на хората и се отпищва по-рязко, Англия, която първа въвежда конституция, все още е монархия, докато Франция, която е имала силно развита монархия, вкопчена във властта, от повече от век е република.
Някъде по това време демокрацията започнала да се разпространява наоколо и за ужас на еврпейските монарси да 'заразява' страна след страна.
Демокрацията не е млада. Имало я е в някаква форма още векове преди христа. Имало я е в Атина, имало я е в Рим. Вярно е че жените, робите, глупавите, бедните и чужденците не са можели да гласуват, но я е имало. Проблемите са няколко. Чистата демокрация не работи добре с много хора. Атина е имало около 20 000 гласоподаватели. Дори с толкова малко системата е била мудна. Рим е използвал форма на модерната представителна демокрация, с избори за Сената, но изборите са били и си остават конкурс по популярност. Единственото, което е опазило Римската република толкова време, е че са избирали диктатор по време на кризи, и решенията могат да се взимат бързо и да се прилагат ефективно. Погледнете само колко време минава в спорове за подробности преди едно предложение да бъде прието или отхвърлено в модерната демокрация.
Демокрацията се е наложила когато хората са променили мисленето си и са я поискали - с пот и кръв. Борили са се за нея, а не им е била наложена отвън. Говоря за въвеждането на демокрацията в страните, както и за еволюцията на демокрацията в страните с вече въведена демокрация. Негрите и жените не са получили права даром, те са се борили за това.
Това че се е наложила не означава че е идеална. Напротив, тромава е. Работи с компромиси и консенсус, които често не са решителните действия, от които има необходимост. Още по-лошо, състезаващите се в изборите трябва да обещават непостижими неща, за да докопат властта. Ограничението на времето, за което се дава властта, пази демокрацията да не се изроди обратно във феодализъм. Но много политици предочитат да отлагат непопулярните но нужни действия, за да се превърнат те в проблем на следващите избрани.
Хората се разглезват. Да, всички искат планетата да е чиста, бедните да са нахранени, здравеопазването и обучението да са безплатни, но кой иска парите за това да идват от неговият джоб? Колко правителства имат политическата воля да вдигнат цените на бензина, за да подтикнат хората да карат икономично? Или да вдигнат цените на тока, за да построят екологични, но скъпи, електроцентрали? Европейските може би (поне отчасти), но не и най-богатата нация на света, Хамериканските Щати.
И така с времето на власт идват все по-често точно хората, които не бива да я притежават. Обучението, вместо да показва на хората какво трябва да се направи, бълва консуматори, които искат повече за по-малко работа. Стадо, което политиците могат да месят и лъжат както поискат. Индивидите мислят, а тълпата чувства и както добре знаем хляба и зрелищата са й напълно достатъчни.
Може би сте забелязали че досега не съм споменал комунизма. Той е започнал да 'заразява' държавите една след друга, също както демокрацията преди него. Силните за деня държави (демокрации) са гледали на него със същият страх, с който монархиите са гледали на демокрацията преди.
Това не е просто форма на феодализма, макар че реализацията му да използва подобен модел. Реализацията е подтикнала декомрацията да еволюира от див капитализъм към по-човешки вариант. Идеята също е прекрасна - всеки дава каквото може от себе си, всеки взима каквото му е нужно. Дори по-добре, идеята работи в чист вид - като комуни, ашрами в индия, кибутци в израел, и още десетки форми. Но за да работи са нужни няколко неща - трябва индивидите да са отговорни, а да не тежат на гърба на останалите. Трябва да имат свободата да се присъединят или напуснат. И трябва организаторите да не злоупотребяват с властта си. В комунистическите държави и трите са били пропуснати.
Добрите семейства са пример за комунизъм. От малък знам къде се държат парите и взимам когато и колкото ми е необходимо, но не съм злоупотребявал с тях. Никой не гледа кой колко пари внася, и колко харчи. Докато никой не прави глупости, като онзи идиот който хазартничеше с парите за лечението на дъщеря си, всичко е наред.
Увеличете бройката и все ще се намери такъв идиот. Комунизмът според мен има по-голям потенциал от демокрацията, но хората все още не са достигнали нужният манталитет. Може би няма да го достигнат още векове.
Друг възможен път, по който може да тръгне политическата еволюция, е в бизнес - модела. В миналото много фирми са си играли с политиката, като Източно Индийската компания, която е завладяла и управлявала Индия с векове. Или United Fruit Company, която вдигала и сваляла правителства в Южна Америка. Бизнесът е много ефективен и отговорен, но само за нещата, които му струват пари. Бизнеса не се интересува от замърсяванията, които оставя, освен ако няма държава, която да го глоби. Може би в бъдеще медиите ще предупреждават хората какво прави бизнеса и те не биха купували от него. Но това също едва ли ще стане скоро.
Интернет също влияе върху еволюцията на демокрацията. Останалите недемократични държави се оопитват все по-безуспешно да го контролират. В демократичните се обособяват все по-рязко групите на заинтересованите и незаинтересованите. Хората могат да общуват с представителите си все по-лесно, и могат да влияят върху управлението без да са политици и с повече от гласа си в изборите.
Анархията също може да се върне, но не в своя примитивен 'граби каквото можеш' вариант, а в 'радвай се и не пречи на останалите' форма.
Освен ако някое бедствие не ни изличи или върне няколко стъпки назад в еволюционната стълбица, политическата история ще се развива още много време.

Защита от света и шампоана

Забелязал съм че има два основни вида психологическа защита срещу света. Понеже съм на вълна шантави сравнения в момента, нека се опитам да ги изясня с възможно най-тъпото. Когато се къпете как пазите очите си от шампоана?
Можете да отметнете глава назад, така че повечето шампоан от косата ви да тече назад. Но пък всяка капка, която напук реши да тече напред ще влиза в очите.
Можете и да наведете глава напред, така че шампоанът да капе пред лицето ви, а не по него.
Как постъпвате когато някой ви нарани, обиди или по някакъв друг начин засегне?
Можете да преглътнете обидата и да не й обръщате внимание.
Можете да отвърнете със обида, заплаха или физическа саморазправа.
Разбира се, това са крайности и много малко хора се намират в тях. Но голяма част клонят повече към едната или другата.
Ако предпочетете затвореният вариант - да преглъщате обидите, с времето вероятно ще спре да ви пука. Но това не пречи да се превърнете в изтривалка на останалите. Наранените маймуни обичат да търсят някой по-слаб, за да си излеят яда. Друг проблем е че много трудно се преминава от този вариант към другия. За обратното не съм толкова сигурен.
От друга страна активната защита - сила срещу сила, независимо дали става дума за физическа сила, запаси от ругатни или остроумие, отнема време, внимание и енергия. Светът е пълен от лесно засягащи се личности, от хора които обиждат от невнимание или обичат да предизвикват спорове и разпри само заради самият спор. И често от защитаване на честта хората остават без време и енергия да вършат нещата които имат значение.
Аз отдавна съм направил своят избор. Съжалявам само че тогава не знаех че е имало друг вариант, макар че едва ли щях да го предпочета.

Дисекция на инересите ми 2: Изгубен потенциал

И докато съм на тема приказки от миналият пост нека разкажа най-тъжната приказка, която знам.

Приказка трета.

Един селянин (да, селските приказки са навсякъде, както и аграрите) забелязал че орлица му отнася кокошките. Един ден я проследил и намерил гнездото й.
Покатерил се по скалите, намерил и разрушил гнездото и счупил яйцата. Само едно току-що излюпено орле решил да вземе със себе си.
Оставил орлето в двора си и то пораснало сред кокошките. Научило се да кълве червейчета в торта, да подскача наоколо, да се държи също като кокошките.
Един ден видяло че всички кокошки се изпокрили.
- Какво става? Защо се криете? - пипитало то.
- Има орел отгоре. Скрий се! - извикали кокошките.
Орлето погледнало нагоре, видяло гордата птица и помислило.
'Ех, щеше ми се да можех и аз да съм толкова силен и свободен.'

Сега ако бях холивудски режисьор щях да направя филм, в който орлето се научава да лети и да се бие по 'тае-куон-кокош' от стария петел навръх плевнята и защитава беззащитните кокошки, които са го огледали. Или ако съм по-злобен ще го намерят орлите, ще му дадат всичко, което е пропуснал и той ще отмъсти на селянина за майка си.
Само че в момента съм в истинския свят. Знам как свършва приказката - отлето умира като кокошка. Оставете приказката. Това се случва навсякъде около нас.

Имаше един аргумент срещу аборта, цитирам:
Ако познавате бременна жена, която вече е имала 8 деца, три глухи и едно със забавено развитие, която има сифилис, би ли й препоръчал да направи аборт?
Ако да - значи би убил Бетовен.

Не знам обстоятелствата около Бетовен, раждането и семейството му, но знам едно. Десетки хиляди Бетовени, Нютони, ДаВинчита и който още се сетите са били погубени не от аборт, а от глад или са били принудени да работят за да издържат голямото си семейство вместо да получат образование и шанс да изпълнят потенциала си.

Естествено в момента положението е много по-добро от преди. Дете със заложби отива на училище. Какво се случва? Показва блестящи резултати в първите уроци, след това или останалите го намразват (щото завиждат или се чувстват непълноценни) или му става скучно, тъпо и намразва училището.
Детето пораства. Без усилия поддържа успяха си на нивото, което е преценило че няма да му носи проблеми. В него се възпитава мързел и незаинтересованост. Когато стане възрастен човек ще постигне колкото или по-малко от връстниците си, защото не е свикнало да полага усилия. Повечето умствен потенциал отива в канализацията.
Брилиянтни математици и физици пишат литературни съчинения. Потенциално велики писатели блъскат главите си в химични уравнения.
Разликата днес е в онова дете, едно на хиляда потенциални гении, едно на милион нормални деца, което не позволи на света да убие интереса му. Някои полагат усилия, за да се измъкнат оттук и да емигрират. Някои използват интернет за да общуват със себеподобни и да учат.
Децата с IQ над 180 почти винаги се самоубиват или самоизолират. Ако бъдат събрани, или за тях се полагат отделни грижи могат да постигнат чудеса. Засега обаче усилията се хвърлят за ограмотяване на всички деца, независимо какви са. Няма лошо, но може да се постигне толкова повече...
Когато бях малък ми се искаше да има някой, който да е посредник между мен и света, оставяйки ме да се занимавам само с нещата, които ме интересуват. Като мениджър за спортистите, оставяйки ги да се грижат само за формата си. Аз определено не съм от онези гении, може би в момента съм сравнително интелигентен, но все още бих предпочел да бях събран с надарени деца, покрай които да се налага да се напрягам за да поддържам темпото. Вероятно бих изгубил много от нещата, които приемам за даденост сега, но и сега общуването за мен е повече задължение отколкото удоволствие или необходимост.
Знаете ли че елитните училища са подбирали учениците по пол, физическа форма, потекло и доходи от векове, но първото училище за надарени деца е било открито преди по-малко от век?
Ако имах възможност, бих направил първият пансион за хиперинтелигентни, където всеки да се занимава само с интересуващите го неща. Бих се чувствал като последният идиот там, но поне децата ще имат по-голям шанс да се научат да общуват помежду си вместо да се изолират.

Прилагам есето, което ме вдъхнови. Авторът е с IQ около 190.
http://www.worlddreambank.org/P/PRODODD.HTM

Нестандартните наркотици 2: Peer pressure + Бонус - Приказки за порастнали деца.

Общественото/околното мнение е странен наркотик. Всички се бият по гърдите 'аз не съм пристрастен', но в същото време 99.999% търсят одобрение и подкрепа в околните. Този наркотик е много повече въздействащ върху поведението и мисленето, отколкото е пристрастяващ, но все пак е наркотик, при това от най-опасните.
Общественото мнение може да се изразява в мисълта 'ами какво ще си помислят хората по улицата като ме гледат с тази прическа/дреха' до настроението по концерти и футболни мачове, когато волята на тълпата се предава от човек на човек и усилва постоянно.
Искам да покажа няколко гледни точки за тази дрога.

Приказка първа
Един селянин, от времето когато селянин е означавало човек изкарващ си хляба от земята с двете си ръце и много труд, решил да продаде магарето си в близкото по-голямо село с голям животински пазар. Взел и внука си със себе си - да види свят момчето.
Обаче селянина се мислил за умен и искал магарето да изглежда свежо, затова метнал багажа си на рамо и повел магарето ненатоварено. Минал покрай центъра на селото си и хората го сочили с пръст - ето човека, който носи товара вместо магарето си. Човека не им обръщал внимание, докато когато минал покрай ковачачницата ковача не му казал.
- Ей, приятел! Искаш ли да те подкова?
Човека се ядосал, метнал багажа на магарето, седнал и той на него и продължил по пътя си. След малко се разминал с няколко жени.
- Как не те е срам, голям човек и яздиш магарето а бедното дете да ходи пеш!
Селянинът слязъл от магарето, сложил внука си на него и продължил. По някое време подминал старец.
- Какво неуважение? Ти си възрастен и ходиш пеш, а детето дето е пълно с младежка енергия ще се вози! Ще го разглезиш! Ще се научи да не уважава възрастните.
Човека не се осмелил да свали внука си, но седнал зад него на магарето. Малко преди да стигне до другото село го подминали още хора.
- Не те ли е жал за магарето? Така си го натоварил, че ще издъхне!
Селянинът учтиво и по селски го напсувал на близки и роднини, без да забрави първо да покрие ушите на внука си с длани.
След това отишъл на пазара и продал изтощеното добиче за половината пари, на които се надявал.

Поуката според мен е: следвайте общественото мнение! То е единодушно и знае кое е най-добре за вас!
А каква е поуката според вас?

От другата страна на бариерата е една друга приказка.

Приказка втора
Имало едно време един много мъдър човек. Бил толкова мъдър, че успял да разбере че след седем години всичката вода в изворите ще се превърне в отрова и всички, които я пият ще полудеят.
Човека много се притеснил, но седем години градил резервоари и ги пълнил с вода. Оказал се прав, след седем години водата се променила и всички останали се побъркали.
Човекът пил от складираната вода и отначало се радвал че избегнал тъжната участ на околните. Постепенно обаче забелязал че понеже всички били луди го приемали за нормално, а неговото поведение предизвиквало подигравки. Всички започнали да го наричат луд и го избягвали. (А вие ако знаете че някой пие само от своята складирана вода и твърди че останалата е отровна и води до лудост какво бихте си помислили?)
Накрая човека се отчаял, излял всичката събрана вода, пил от новата, побъркал се като останалите и живял щастливо с тях до края на дните си?

Поуката според мен е: Може да си прав, но ако всички останали са на друго мнение правотата ти сама по себе си е безполезна. 'Нормално' е по-често срещаното, не правилното.
А каква е поуката според вас?

Общо взето всичко зависи от гледната точка и нещата рядко са прости. Човек по-добре да се научи да преценява за всеки случай поотделно, отколкото да казва 'винаги е така и толкоз'.

Update 13.10.2009: Напоследък нещо изпитвам голям глад към този наркотик.
Искам хората да ми четат разказите, защото малкото, дето са го прочели са ги харесали. Дразня се, когато хората, които иначе четат аматьорска литература дори не поглеждат моите неща. Нямам проблем да ги критикуват, но дори да не го прочетат ми се вижда гадно. Не искам да се превърна в поредният крещящ за внимание саморекламиращ се досадник...макар че бавно го правя. Мамка му.
Искам и хората да четат и обсъждат постовете в блога ми, но от друга страна не искам да знаят че са мои. Не смятам че повечето хора са готови да приемат написаното само като гледна точка и ще се обидят. Други вероятно няма да споделят мнението си обективно, за да не ме обидят. Като цяло предпочитам да се крия зад анонимността в интернет. Макар че пак се дразня когато давам линк към теми на хора, които съм мислил че биха ги оценили, а те не ги четат. Пада ми се за грешната преценка, предполагам.
Мда, в много отношения съм по-зле от околните, но поне го знам. Лошото е че все повече отстъпвам от принципите си. Улавям се че забравям за какво започнах блога. Той трябваше да бъде кошче за идеи, не метод за самореклама. Добре че света е там, за да ми напомня какви са принципите ми, и защо са такива.

САЩ, Китай, Титаник и 21-ти век.

Днес се навършват 20 години от потушаването на протеста в Тинямен, Китай. По този случай написах един пост, повтарящ доста от нещата, написани преди, но надявам се по-разбираемо.

Някои процеси протичат бавно, дотолкова бавно че е много трудно да се забележат гледайки ги отблизо.
Преминаването от 19-ти век и надмощието на Великобритания към 20-ти век и надмощието на САЩ е такъв процес. Затъването на Щатите и преминаването в 21-ви век и издигането на развиващите се икономики е просто повтаряне на историята.
Истина е че САЩ преди са имали огромен потенциал, огромна индустрия, талант, военна и политическа мощ. Днес това просто означава че разглезените наследници ще паднат от по-високо.
Някога икономистите преценили че когато се намалят данъците се стимулира икономиката, така че има повече оборот и съответно повече данък. Логиката е желязна - докато не се появи криза. Тогава правителството изведнъж остава без основният си източник на доходи и не може да помогне на нуждаещите се хора. Точно това се случва и с Калифорния. Най-многолюдният и най-"богатия" щат от много време се хвалил, че ако беше държава икономиката му е щяла да бъде на осмо място в света. Наскоро населението отхвърли с референдум няколко мерки за намаляване на бюджетният дефицит - сега щата трябва да вземе назаем 21 милиарда долара вместо 15 милиарда. Главният пролем е че много малко банки са склонни да дадат пари назаем, и то с огромни лихви. Една статия е много показателна за положението в щата и оттам - за държавата. "Хората гласуват главно за две неща - да им се намалят данъците и да се харчат повече пари за нещата, които им харесват. Хората не искат да правят жертви - искат политиците да открият начин хората да не се налага да правят жертви. "
В момента основният работодател в Щатите е сектора на услугите - допринася за над две трети от брутният вътрешен продукт. Това означава че голямата част от икономиката на Щатите в момента се състои в прехвърляне на пари от единият джоб в другия. Не че няма производство. Въпреки години закриване на заводи, уволняване на служители и намаляване на производството все още имат два от петте най-големи автомобилопроизводители(единия обаче е във фалит, т.е. ще се върне но в друга форма), както и втория най-голям самолетостроител. Имат си и многомилиарден военно промишлен комплекс.
Щатите дълго време държаха предимство с многобройна и висококвалифицирана работна ръка. Все пак довчерашни работници от нивите не могат да сглабят (качествени) автомобили и довчерашни дърводелци и шивачи не могат да строят самолети. Самата организация на труда, обучението на мениджъри, качествен контрол, манталитет на работата и какво ли още не изискват много време.
Още повече време изискват големите научни общности, свързани с университети и подкрепени с дълбоки традиции и репутация. Масачузетския Институт по Технология например все още е светило в разработването на нови технологии. Компании като SpaceX от по-миналия пост все още дърпат държавата напред.
Но бъдещето е неизбежно. Като пътниците на Титаник, американците вярват че кризата отминава и всичко ще се върне като в доброто старо време. В това време кораба под тях се пълни с вода и е твърде късно да се направи каквото и да е.
Японските по-качествени коли подминаха американските си конкуренти преди доста време. Ще дойде времето и на китайските евтини автомобили.
Работниците искат твърде големи заплати, бонуси и влагат твърде малко усилия, сравнени с работниците в Китай и Индия. Провсъюзите определено не помагат, пречейки да се уволнят пияни и некомпетентни служители, да се закрият губещи предприятия.

В това време Китай гради бъдещето си. Всъщност направо го произвежда серийно.
Преди много време японците формулираха идеята за азиятското 'ято гъски'. Най-развитата азиятска държава (Япония) развива производство на ниско-квалифициран труд, и когато хората се квалифицират, а фирмите натрупат капитал, се развива по-високо технологично производство. Предишното се изнася в държави с по-никък стандарт, така наречените държави от втората група. Япония постоянно развива нови технологии и прехвърля старите в други държави. Те на свой ред ги прехвърлят на още по-неразвитите, когато успеят да се придвижат нагоре в технологичната верига.
Китай е почти на края на ятото, но упорито и бързо се развива. Автомобилопроизводителите им завзеха евтините пазари в Африка, Азия и Южна Америка. Качеството им вече се стабилизира, имат модели, които издържат на краш-тестовете. Скоро се очаква да пробият в Европа и Щатите. Отначало ще са в малки бройки и ограничени модели, но бъдещето е тяхно.

Много важно събитие беше излитането на първият Airbus самолет, построен в Китай. Ако мога да перифразирам един китаец 'Китай е като наркотик. Компаниите започват да произвеждат един продукт тук, но когато видят колко евтино им излиза изнасят все повече и повече производство'. Доказа се, че 'квалифициран труд' и 'Китай' вече не се изключват взаимно.
За да се подобрят условията за производство и превоз се строят хиляди километри ЖП линии и магистрали. Израстват пречиствателни станции в градовете, строят се много ВЕЦ, АЕЦ и неизбежно - ТЕЦ-ове. В същото време Китай води в инвестициите във възобновима енергия.
Стотици милиони вече не се налага да се притесняват за прехраната си. Стотици милиони имат достъп до електричество, водоснабдяване, канализация, образование, лечение. Никога преди толкова много хора не са подобрявали живота си толкова бързо.
Надявам се не оставям впечатлението за едно идеално общество, в което всички са доволни. Има предостатъчно проблеми.
На първо място е замърсяването - за тридесет години Китай мина през индустриалната революция, отнела на други държави над век и половина, но на цената на век и половина замърсяване. Китай има най-замърсените възух и вода, както и седи на първо място по ракови заболявания. Правителството много внимателно да балансира между прекалено замърсяване и масова безработица от затварянето на замърсяващи предприятия. В някои области напредъка е болезнено бавен.
Индустрията има нужда от повече електричество и всеки месец се откриват по няколко ТЕЦ-а на въглища, чийто дим причинява преждевременната смърт на десетки хиляди на година. В същото време важни клечки от Запада мрънкат когато строежа на ВЕЦ-ове налага преместване на населението.
Корупцията е масова, според някои агенции администрацията в Китай е по-корумпирана от българската, правете си изводи. Политиците и богатите бизнесмени могат да се оттърват с малки наказания за големи престъпления. Прекалилите си го отнасят, понякога получават и смъртни присъди. Но това са редки случаи за масови изцепки, като отровното мляко например.
Условията на труд са мизерни като заплащане и безопасност на труда, особено в минната промишленост. Десетки хиляди загиват в промишлени инциденти, още много остават инвалиди. Фирмите плащат на семействата им приблизително колкото за погребението. Наскоро беше гласуван нов трудов закон, ограничаващ способността на фирмите да уволняват когато и който си поискат, но правителството гледа да не го прилага много, за да не доведе до по-висока безработица.
За да ускори икономическото развитие правителството субсидира някои суорвини, както и енергията (електрическа и горивата), водейки до разхищения. (Едит: Наскоро правителството вдигна цените на нива над горивата в САЩ. Имайки предвид че заплатите в Китай са многократно по-ниски Китайците като цяло се очертават да карат по-икономично.)
Китайските компании много често за обвинявани че копират дизайна, вътрешен и външен, на коли от други компании. Това пречи на много модели да се продават в Европа и Щатите, но китайските съдилища отказват да спрат производството и износа за други пазари. Постоянно обвинявани че само копират западни продукти китайците плахо пробиват тук-таме със свои технологии, но дизайна все още куца.
Скъпото здравеопазване означава че хората трябва да дадат няколкомесечна до няколкогодишна заплата за по-тежки болести, които поради замърсяването са чести. Пенсионното осигуряване покрива много малка част от хората. Всичко това кара китайците да спястяват много повече от околните държави, и намалява местният пазар. Така китайците не купуват голяма част от производството си и забавят откриването на нови работни места. Нещо по-лошо, така те стават зависими от харченето на чужденци.
Твърде дълго заплатите за ниско-квалифициран труд оставаха непроменени, защото десетки милиони мигриращи работници от селата бяха готови да работят на ниски заплати. Това е уникално явление за държава от 'ятото гъски'. Китай има по-голямо население от всички по-развити от него азиятски държави взети заедно. Всъщност има и население по-голямо от всички потенциални по-неразвити държави (Лаос, Виетнам, Камбоджа и т.н.), които биха могли да поемат нискоквалифицираният труд. Има по-голямо население от цяла Африка. Съвсем спокойно може да се каже че с индустриализирането на Китай ще се завърши масивното индустриализиране на света.
Правителството вярно е преценило че голямото население създава повече проблеми проблем отколкото разрешава и създава програмата 'само едно дете'. Критиците твърдят че заради нея селяните убивали дъщерите си, защото искат ако имат дете то да е момче, или пък че ще доведе до краха на Китай когато 2050-та населението най-накрая започне да намаля. Аз смятам че програмата е била и е необходима. Проблемите идват от необразованите селяни, които трябва да се образоват, а не да се оставят да се роят като зайци. Колкото до намаляването на населението - това ще позволи по-голяма автоматизация без да доведе до масивна безработица. Самата програма показва едно от предимствата на тоталитарното правителство - в демократична Индия подобна програма е пробвана няколко пъти безуспешно.
И накрая - словото е много по-свободно от преди, но редица болезнени теми са забранени - между тях независимостта на Тибет, последователите на Фалун Гонг (учение забранено от Партията), и т.н. Тиняминските протести, които са повод за днешния пост изискват малко повече внимание, понеже са най-известни и емблематични. Накратко - на централният площад в Пекин се събрали над милион китайски студенти и младежи в 1989-та, настоявайки за повече демокрация и свобода. Това е годината когато СССР се разпада, Германия се обединява и всички европейски комунистически правителства се разпадат. Властите ги търпят няколко седмици, после на 4-ти юни вкарват армията в града и на края на деня има между 250 и 2500 убити протестиращи.
Оттогава правителството гледа или да потисне протестите преди да наберат сила или да ги реши мирно. От друга страна младите хора вече рядко рискуват като протестират, още повече че имат много повече за губене от студентите преди двадесет години. Растящото благоденствие смекчава гнева. Много от тогавашните протестиращи обелязват че днешната младеж е много по-егоистична и материалистична.

Като заключение - мисля че 21-ви век ще остане в историята като Китайският век. Страхувам се обаче какво ще стане след това, понеже да си водеща сила често се е оказвало гибелно, само трябва да се погледне бившата най-голяма автомобилна компания - сега си продава частите и проси от правителството. Същото ще се случи със САЩ. Надявам се Китайците да се учат от историята.

Нестандартните наркотици 1: Музиката

За пръв път от много време ще пусна два поста в един месец. Крайно време беше, в главата ми се въртят десетки идеи, с които досаждам на познатите си. Време е да вреда ред и изхвърля няколко мисли на света.
Отварям и нова поредица за нестандартните наркотици. Имам достатъчно измислени поста, но и предостатъчно мързел за да пречи на писането им.

Музиката. Тя може да бъде просто приятен фон. Може да придава ритъм на живота.
Музиката можа да бъде много повече.
Някога, преди да имам достъп до интернет, за мен музиката беше нещо забавно, но нищо повече. Когато минех покрай някое заведение с хубава песен си тананиках мелодията, докато я забравя.
След това на мода дойде чалгата в автобусите. Музиката се превърна в защита. Постарах се да запомня няколко прилепчиви мелодии, за да мога да си ги спомня по всяко време.
С времето започнах да слушам повече музика, получих за подарък уокмен (по времето, когато дискмените бяха рядко срещана гледка), записвах си песни от радиото.
И накрая се случиха двете неща, които най-често отварят хората към музиката - купих си mp3 и неограничен интернет. Тогава знаех името и автора на малко песни, макар да си тананиках доста. Постепенно смъквах и слушах все повече музика, изградих си вкус.
Сега музиката е важна част от живота. Да, тя може да променя настроението - нима след някоя тъжна мелодия не ви е тъжно дори без причина. По-неприятното е, че дори тогава на човек му е приятно и търси още и още. Вярвайте ми, това може да доведе до трагични последици - излезте на някоя оживена улица и пребройте колко емота ще видите. Разбира се, музиката може да действа и в обратна посока.
Но нищо не може да се сравни с това да си пуснете музика, която идеално пасва на моментното настроение дори преди да сте я чули. Не знам дали ви се е случвало да увеличавате звука бавно и постепенно, усещайки я как расте в главата ви, избутва грижите и неприятните мисли, притиска ги в стенита на черепа, смазва ги. Отначало човек остава сам с музиката, а после остава само музиката.
Това е чувството, което изпитват скетбордистите, състезателите с коли и мотоциклети - чувството на пълна съсредоточеност и отсъствие на мисли.
Това е чувството, към което се стремят медитиращите йоги.
Никога не съм бил добър със спорта или йогата, музиката е моя билет до мълчанието на мислите.
Не е задължително човек да се изгуби в музиката, за да й се наслади. Музиката може да ме накара да искам да тичам, скачам, викам, да се почувствам изпълнен с енергия. Друга музика ме кара да се чувствам като натегната до скъсване пружина, да се движа и държа нормално но да имам усещането че мога във всеки момент да избухна в движение.
Със слушалки в ушите мога да ходя с часове, да стоя на едно място и само да мисля, или пък да не мисля изобщо. Много по-слабо усещам умора, болка, глад, жажда, студ, пек и каквото още се сетите. В това отношение само компютъра може да се сравнява с нея.
Един познат ми разказваше как слушайки музика може да тича в пъти по-дълго, отколкото би успял без нея.
Да, музиката може да бъде наркотик. Може да бъде мания. Тя може да е религия.
Ставал съм свидетел как хора виждат отблизо творците на любимата си музика. Реакцията им беше от рода на 'Господи, видях Него, стоях само на няколко метра, дишах същият въздух... ако бях скочил можех да го докосна преди да се стресне и да избяга'. Не мисля че бих могъл да имам такова отношение към кой да е човек. Много уважавам различни хора, за нещата който са направили и продължават да правят, за нещата който са постигнали и умеят. Но толкова фенщина ми идва в повечко.
Разбира се, не мога да твърдя, че хората които са по-малко пристрастени към музиката 'изпускат много, дори не знаят какво подминават', и в същото време по-зарибените са 'глупави наркомани'.
Целта ми е да покажа степените на пристрастяване към музиката, от моята гледна точка, гледайки едните отгоре и другите отдолу, без значение дали считате прогресивното харесване на музика за издигане над посредственият свят или затъване в манията.
В края на краищата и музиката, както всяка дрога, е въпрос на избор.

Дисекция на инересите ми: Космически полети

Написал съм доста постове за нещата, които ме дразнят. Това е първи пост от (надявам се) дълга поредица, за нещата който ме интересуват живо.

Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.

Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.

Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.

Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.

За религията

Винаги съм се чудил как хората се присмиват на религията, понеже нямало доказателства за правотата й. Вярата се нарича ВЯРА, защото е различна от ЗНАНИЕТО. Човек избира сам за себе си да приеме нещо за истина без доказателства, защото света, в който това е вярно му се струва по-добър и по-подреден от света без него. Човек намира обяснение за нещата, които са отвъд знанието, и това му позволява да бъде по-силен психически, да издържи повече, да приеме повече, да открие смисъл и ред в хаоса на живота.
Религията е възникнала по три причини.
Първата е била за да обясни необясненото - от светкавиците и гръмотевиците до отвъдният живот. В тропическите зони, по времената, когато не е имало хладилници, свинското се е разваляло изключително бързо и повечето консумирали го са измирали. В този случай религиозната забрана, възникнала от диалога 'а той защо умря', 'защото яде свинско и Бог явно не е одобрил', е за доброто на хората. Много от религиозните забрани са защитавали хората от опасни за времената неща.
Втората причина е била за да се стабилизира обществото. Държава, в която убийството е разрешено, не би съществувала дълго. Държава, в която кражбата е нещо нормално, не би създавала стимул за производство и дори отглеждане на храна. В това проявление религията е играела ролята на съдебна власт. Не всички забрани са такива, разбира се. Библейски заповеди от рода на 'уважавай родителите си' и 'не завиждай', ако се спазват водят до по-голямо индивидуално щастие.
Третата причина е властта, която организираната религия дава на свещениците над хората. Не случайно много владетели са твърдели че са богове, техни наследници или поне наместници. Човешката жажда за власт обаче е взела надмощие над религията и я е използвала като обвивка за личните амбиции.
В последните около 500 години науката отнема много територии от религията, подкопавайки първият стълб на религията. Понеже светкавиците и гръмотевиците за сравнително изучени знаем че не са копия, с които се замерват боговете когато не са на кеф. Част от религиозните виждания трябва да отпаднат, защото явно не са вярни. Вече знаем, че свинското убива само когато е развалено. Нещо повече - вече можем да го запазим свежо в хладилник. Вече можем да лекуваме много болести, за които преди само религията е носила надежда. Но това съвсем не е причина да отхвърляме религията. Смъртноболен ревностен будист би умрял много по-спокойно от смъртноболен атеист. Вярата може да защити хората от неизвестното, от непознатото. Не казвам че научните изследвания трябва да престанат - нека откриваме повече за света наоколо. Нека заместваме остарелите вярвания с модерни знания. Но нека не забравяме, че учените в миналото не винаги са се оказвали прави. Схващанията, че слънцето обикаля около земята, или че материята е изградена от елементите огън, вода, земя и въздух са отхвърлени от сегашните учени. Вероятно сегашните схващания ще изглеждат глупави след стотина години. Затова не бъдете толкова уверени в днешните знания.
Втората и третата опора за религията са били отнети от светската власт. Правителството и съдилищата са поели грижата за обществената стабилност - и по-добре. Сега религията е по-свободна от алчна амбиция и безогледно търсене на власт. И все пак мисля че спазването на моралните религиозни закони води до по-добър живот, още повече когато е индивидуално и доброволно.
Третата опора може да се премахне само като се деорганизира религията. Будистките монаси са били лишени от власт по изключително ефективен начин - било им е забранено да притежават нищо освен дрехата и купичка за просене на храна. Не могат да получават дори пари. Така те са били едновременно духовни учители и просяци, зависещи от благосклонността на хората.

Религията изглежда отслабена и пренебрегната от днешното общество. Смея да твърдя, че това не е вярно. Някога религията е отразявала начина на живот. Сега начина ни на живот силно се е променил, но религията не е отминала, тя просто е заменена с друга.
Без да броя псевдорелигиите съществуват два основни типа религии. Нека условно ги наречем светли и тъмни.
Разбира се, най-светъл пример за светла религия е християнството. Някога замисляли ли сте се какъв е бил начина на живот, проповядван от християнството? Ще се опитам да го опиша с няколко думи: довери се на господ, той ще се погрижи за всичко, ти спазвай правилата, слушай свещениците и ще отидеш в Рая. Римската империя е признала християнството, защото оставени на мира християните не са имали амбиции за господарство. Били са добри подчинени и добри роби. Единствено за войници не ги е бивало, защото са били пацифисти.
По време на средновековието жаждата за власт превзела Рим и Ватикана и довела до кръстоносните походи, но посланието не се е променило значително: не мисли и не спори, довери ни се.
Не осъждам християнството. Като средство за духовно просветление предполагам че е изключително добра религия. Проповядва смирение (като цитирам един познат: природата превръща лайната в блага, хората превръщат благат в лайна, защо сме толкова горди?), кроткост (защото ако всички престанехме да се борим за власт светът щеше да е по-добро място), прошка (ако искате вярвайте, но когато мразите някой не му вредите, вредите на себе си), добрина, щедрост и още една кофа добродетели. Проблемът идва от организирането на християнството, от данъците, имотите, властта. За това съм с две ръце 'за' религията и 'за' организацията, но против организираната религия.
В 20-ти век посланието на светлите религии е поето от... комунизма. Неговото послание: равенство между хората, доверие в правителството, което ще се погрижи за всичко. Най-висшата добродетел е труда, поддържащи са кроткост, покорство, морална строгост (на фона на разпуснатият случаен секс в САЩ отреди СПИН). Причината за падението на комунизма - най-вече властта и злоупотребата с нея, макар че като цяло времето на светлите религии изискващи безусловно доверие и покорство е отминала, поне извън ислямският свят.

Тъмните религии имат съвсем различна идея. Според тях всеки е отговорен за нещата, които му се случват. Последствията от действията на всеки човек е единствената му награда и единствено наказание. Всеки човек е 'сам за себе си'. Това съвсем не значи че хората не могат да си помагат взаимно, да се обичат или да се жертват един за друг, но означава че го правят по свой избор, защото това ги прави щастливи. Тъмните религии са еквивалента на демокрацията за религиите.
Тъмните религии не са религиозна анархия. Също както в демокрацията има закони, така има и закони в тъмните религии. Ще си позволя да цитирам 11-те закони на сатанизма и 9-те смъртни гряха.
Оригинала на заповедите може да се види на http://www.churchofsatan.com/Pages/Eleven.html . Превеждам за максимална яснота (т.е. не буквално)
1. Не изказвай мнението си, ако не го поискат.
2. Не се оплаквай на околните, освен ако не си сигурен че те искат да знаят за проблемите ти.
3. Когато си в дома на някой друг проявявай уважение към него/нея или не ходи там
4. Ако твой гост те дразни, дръж се с него жестоко и безмилостно (забележка, тълкувам това като 'но му позволи да си тръгне')
5. Не прави секс без съгласието на другата страна.
6. Не взимай чужди притежания, освен ако за другият не са тежест и той жадува да бъде освободен то тях.
7. Признавай силата на магията ако си я използвай успешно за изпълниш желанията си. Ако отричаш силата на мигията след като си я извиквал успешно ще изгубиш всичко придобито.
8. Не се оплаквай от нищо, което не те засяга.
9. Не наранявай деца.
10. Не убивай животно, освен ако не си нападнат или за храна (тълкувам това и като 'не наранявай', във всеки случай е далеч от животинските жертвоприношения. По това повече приличат светлите религии (гергьовден)).
11. Когато си на неутрална територия не закачай никой. Ако някой те закачи, помоли го да спре. Ако продължи - унищожи го.

Греховете в оригинал могат да се видят на http://www.churchofsatan.com/Pages/Sins.html . В мой превод са:
1. Глупост - Няма се предвид незнание или умствено изоставане, а на сляпо вярване на всичко и доверие в неща напук на разума.
2. Самохвалство
3. Субективизъм - очакване че другите приемат нещата също като сатаниста.
4. Самоизмама
5. Стаден конформизъм
6. Липса на переспектива
7. Забравяне на минали идеи - приемане на стари идеи, представяни като нови. Трябва да се търси оригинала и произхода на идеята (особено за религиозни идеи).
8. Излишна гордост - нужна е самоувереност, но когато самоувереността спре да дава резултати трябва да се признае грешката
9. Липса на естетичност - всеки трябва да поддържа външен вид, който му харесва.
Девиза на сатанизма е : ако няма да пострада някой невинен - прави каквото ти харесва.
Но всичките тези правила и системи от грехове са създадени за да живеят хората по-добре. Сатанистите не вярват в Сатаната, или в коя да е свръхестествена сила, вярват е причинно-следствените връзки.
Не бих казал че съм сатанист, но мисля че идеите им са изключително добри, особено на фона на овчата задоволеност и консуматорса култура на САЩ (където е възникнал модерният ортодоксалният сатанизъм, чиито правила цитирах).
Сатанизма изисква различна настройка на вярващият - вместо да се доверява той трябва да е постоянно нащрек за да извлече полза от околният свят. Това само по себе си води до голямо напрежение, на самота и липса на подкрепа от другите, но може би и на по-голяма радост от успехите.
Да обобщя: светлите религии подчиняват човека на групата, изискват подчинение и имат повече закони. Тъмните религии изискват самоусъвършенстване, поемане на отговорност и имат по-малко закони, но оставят избягване на ненужни конфликти. Говорейки духовно, светлите водят до сливане с Бог, тъмните - до превръщане в бог.
Бих казал че религиите участват в многовековен цикъл, в който се сменят доминиращи светли и тъмни. Ерата на християнството отмина, макар че сега то позволява много повече свобода, отколкото преди, и така е престанало да е чиста 'светла' религия. Сега е настъпила ерата на тъмните религии, на свободата, но и на несигурност.
Всяка религия има отрицателни и положителни страни. Няма идеална религия - има по-подходяща за мирогледа на всеки човек поотделно. В чист вид религиите не пречат на вярващите да съжителстват заедно, проблеми се появяват само когато се намеси властта и амбцията.
Може би след векове хората отново ще вярват беузсловно на религиозните водачи, дори и да не ги наричат така. Това няма значение. Важното е човек да избере схващания, които най-добре отговарят на начина му на живот.