САЩ, Китай, Титаник и 21-ти век.

Днес се навършват 20 години от потушаването на протеста в Тинямен, Китай. По този случай написах един пост, повтарящ доста от нещата, написани преди, но надявам се по-разбираемо.

Някои процеси протичат бавно, дотолкова бавно че е много трудно да се забележат гледайки ги отблизо.
Преминаването от 19-ти век и надмощието на Великобритания към 20-ти век и надмощието на САЩ е такъв процес. Затъването на Щатите и преминаването в 21-ви век и издигането на развиващите се икономики е просто повтаряне на историята.
Истина е че САЩ преди са имали огромен потенциал, огромна индустрия, талант, военна и политическа мощ. Днес това просто означава че разглезените наследници ще паднат от по-високо.
Някога икономистите преценили че когато се намалят данъците се стимулира икономиката, така че има повече оборот и съответно повече данък. Логиката е желязна - докато не се появи криза. Тогава правителството изведнъж остава без основният си източник на доходи и не може да помогне на нуждаещите се хора. Точно това се случва и с Калифорния. Най-многолюдният и най-"богатия" щат от много време се хвалил, че ако беше държава икономиката му е щяла да бъде на осмо място в света. Наскоро населението отхвърли с референдум няколко мерки за намаляване на бюджетният дефицит - сега щата трябва да вземе назаем 21 милиарда долара вместо 15 милиарда. Главният пролем е че много малко банки са склонни да дадат пари назаем, и то с огромни лихви. Една статия е много показателна за положението в щата и оттам - за държавата. "Хората гласуват главно за две неща - да им се намалят данъците и да се харчат повече пари за нещата, които им харесват. Хората не искат да правят жертви - искат политиците да открият начин хората да не се налага да правят жертви. "
В момента основният работодател в Щатите е сектора на услугите - допринася за над две трети от брутният вътрешен продукт. Това означава че голямата част от икономиката на Щатите в момента се състои в прехвърляне на пари от единият джоб в другия. Не че няма производство. Въпреки години закриване на заводи, уволняване на служители и намаляване на производството все още имат два от петте най-големи автомобилопроизводители(единия обаче е във фалит, т.е. ще се върне но в друга форма), както и втория най-голям самолетостроител. Имат си и многомилиарден военно промишлен комплекс.
Щатите дълго време държаха предимство с многобройна и висококвалифицирана работна ръка. Все пак довчерашни работници от нивите не могат да сглабят (качествени) автомобили и довчерашни дърводелци и шивачи не могат да строят самолети. Самата организация на труда, обучението на мениджъри, качествен контрол, манталитет на работата и какво ли още не изискват много време.
Още повече време изискват големите научни общности, свързани с университети и подкрепени с дълбоки традиции и репутация. Масачузетския Институт по Технология например все още е светило в разработването на нови технологии. Компании като SpaceX от по-миналия пост все още дърпат държавата напред.
Но бъдещето е неизбежно. Като пътниците на Титаник, американците вярват че кризата отминава и всичко ще се върне като в доброто старо време. В това време кораба под тях се пълни с вода и е твърде късно да се направи каквото и да е.
Японските по-качествени коли подминаха американските си конкуренти преди доста време. Ще дойде времето и на китайските евтини автомобили.
Работниците искат твърде големи заплати, бонуси и влагат твърде малко усилия, сравнени с работниците в Китай и Индия. Провсъюзите определено не помагат, пречейки да се уволнят пияни и некомпетентни служители, да се закрият губещи предприятия.

В това време Китай гради бъдещето си. Всъщност направо го произвежда серийно.
Преди много време японците формулираха идеята за азиятското 'ято гъски'. Най-развитата азиятска държава (Япония) развива производство на ниско-квалифициран труд, и когато хората се квалифицират, а фирмите натрупат капитал, се развива по-високо технологично производство. Предишното се изнася в държави с по-никък стандарт, така наречените държави от втората група. Япония постоянно развива нови технологии и прехвърля старите в други държави. Те на свой ред ги прехвърлят на още по-неразвитите, когато успеят да се придвижат нагоре в технологичната верига.
Китай е почти на края на ятото, но упорито и бързо се развива. Автомобилопроизводителите им завзеха евтините пазари в Африка, Азия и Южна Америка. Качеството им вече се стабилизира, имат модели, които издържат на краш-тестовете. Скоро се очаква да пробият в Европа и Щатите. Отначало ще са в малки бройки и ограничени модели, но бъдещето е тяхно.

Много важно събитие беше излитането на първият Airbus самолет, построен в Китай. Ако мога да перифразирам един китаец 'Китай е като наркотик. Компаниите започват да произвеждат един продукт тук, но когато видят колко евтино им излиза изнасят все повече и повече производство'. Доказа се, че 'квалифициран труд' и 'Китай' вече не се изключват взаимно.
За да се подобрят условията за производство и превоз се строят хиляди километри ЖП линии и магистрали. Израстват пречиствателни станции в градовете, строят се много ВЕЦ, АЕЦ и неизбежно - ТЕЦ-ове. В същото време Китай води в инвестициите във възобновима енергия.
Стотици милиони вече не се налага да се притесняват за прехраната си. Стотици милиони имат достъп до електричество, водоснабдяване, канализация, образование, лечение. Никога преди толкова много хора не са подобрявали живота си толкова бързо.
Надявам се не оставям впечатлението за едно идеално общество, в което всички са доволни. Има предостатъчно проблеми.
На първо място е замърсяването - за тридесет години Китай мина през индустриалната революция, отнела на други държави над век и половина, но на цената на век и половина замърсяване. Китай има най-замърсените възух и вода, както и седи на първо място по ракови заболявания. Правителството много внимателно да балансира между прекалено замърсяване и масова безработица от затварянето на замърсяващи предприятия. В някои области напредъка е болезнено бавен.
Индустрията има нужда от повече електричество и всеки месец се откриват по няколко ТЕЦ-а на въглища, чийто дим причинява преждевременната смърт на десетки хиляди на година. В същото време важни клечки от Запада мрънкат когато строежа на ВЕЦ-ове налага преместване на населението.
Корупцията е масова, според някои агенции администрацията в Китай е по-корумпирана от българската, правете си изводи. Политиците и богатите бизнесмени могат да се оттърват с малки наказания за големи престъпления. Прекалилите си го отнасят, понякога получават и смъртни присъди. Но това са редки случаи за масови изцепки, като отровното мляко например.
Условията на труд са мизерни като заплащане и безопасност на труда, особено в минната промишленост. Десетки хиляди загиват в промишлени инциденти, още много остават инвалиди. Фирмите плащат на семействата им приблизително колкото за погребението. Наскоро беше гласуван нов трудов закон, ограничаващ способността на фирмите да уволняват когато и който си поискат, но правителството гледа да не го прилага много, за да не доведе до по-висока безработица.
За да ускори икономическото развитие правителството субсидира някои суорвини, както и енергията (електрическа и горивата), водейки до разхищения. (Едит: Наскоро правителството вдигна цените на нива над горивата в САЩ. Имайки предвид че заплатите в Китай са многократно по-ниски Китайците като цяло се очертават да карат по-икономично.)
Китайските компании много често за обвинявани че копират дизайна, вътрешен и външен, на коли от други компании. Това пречи на много модели да се продават в Европа и Щатите, но китайските съдилища отказват да спрат производството и износа за други пазари. Постоянно обвинявани че само копират западни продукти китайците плахо пробиват тук-таме със свои технологии, но дизайна все още куца.
Скъпото здравеопазване означава че хората трябва да дадат няколкомесечна до няколкогодишна заплата за по-тежки болести, които поради замърсяването са чести. Пенсионното осигуряване покрива много малка част от хората. Всичко това кара китайците да спястяват много повече от околните държави, и намалява местният пазар. Така китайците не купуват голяма част от производството си и забавят откриването на нови работни места. Нещо по-лошо, така те стават зависими от харченето на чужденци.
Твърде дълго заплатите за ниско-квалифициран труд оставаха непроменени, защото десетки милиони мигриращи работници от селата бяха готови да работят на ниски заплати. Това е уникално явление за държава от 'ятото гъски'. Китай има по-голямо население от всички по-развити от него азиятски държави взети заедно. Всъщност има и население по-голямо от всички потенциални по-неразвити държави (Лаос, Виетнам, Камбоджа и т.н.), които биха могли да поемат нискоквалифицираният труд. Има по-голямо население от цяла Африка. Съвсем спокойно може да се каже че с индустриализирането на Китай ще се завърши масивното индустриализиране на света.
Правителството вярно е преценило че голямото население създава повече проблеми проблем отколкото разрешава и създава програмата 'само едно дете'. Критиците твърдят че заради нея селяните убивали дъщерите си, защото искат ако имат дете то да е момче, или пък че ще доведе до краха на Китай когато 2050-та населението най-накрая започне да намаля. Аз смятам че програмата е била и е необходима. Проблемите идват от необразованите селяни, които трябва да се образоват, а не да се оставят да се роят като зайци. Колкото до намаляването на населението - това ще позволи по-голяма автоматизация без да доведе до масивна безработица. Самата програма показва едно от предимствата на тоталитарното правителство - в демократична Индия подобна програма е пробвана няколко пъти безуспешно.
И накрая - словото е много по-свободно от преди, но редица болезнени теми са забранени - между тях независимостта на Тибет, последователите на Фалун Гонг (учение забранено от Партията), и т.н. Тиняминските протести, които са повод за днешния пост изискват малко повече внимание, понеже са най-известни и емблематични. Накратко - на централният площад в Пекин се събрали над милион китайски студенти и младежи в 1989-та, настоявайки за повече демокрация и свобода. Това е годината когато СССР се разпада, Германия се обединява и всички европейски комунистически правителства се разпадат. Властите ги търпят няколко седмици, после на 4-ти юни вкарват армията в града и на края на деня има между 250 и 2500 убити протестиращи.
Оттогава правителството гледа или да потисне протестите преди да наберат сила или да ги реши мирно. От друга страна младите хора вече рядко рискуват като протестират, още повече че имат много повече за губене от студентите преди двадесет години. Растящото благоденствие смекчава гнева. Много от тогавашните протестиращи обелязват че днешната младеж е много по-егоистична и материалистична.

Като заключение - мисля че 21-ви век ще остане в историята като Китайският век. Страхувам се обаче какво ще стане след това, понеже да си водеща сила често се е оказвало гибелно, само трябва да се погледне бившата най-голяма автомобилна компания - сега си продава частите и проси от правителството. Същото ще се случи със САЩ. Надявам се Китайците да се учат от историята.