Дисекция на инересите ми: Космически полети

Написал съм доста постове за нещата, които ме дразнят. Това е първи пост от (надявам се) дълга поредица, за нещата който ме интересуват живо.

Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.

Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.

Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.

Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.