За любовта.

В миналият пост казах че не мога да отговоря на въпроса 'Какво е любов', защото питащият едва ли разбира думата и едва ли ще разбере самият отговор. Любовта е елементарно понятие, в същият смисъл в който точката и правата са елементарни понятия в математиката. Нямат дефиниция и трябва да се разберат, макар че не пречи да се обяснява за тях. Ако мислиш че точно ти би разбрал(а) едно обяснение, незнайни читателю, еми пробвай се. Любовта е най-голямата възможна близост на душите.
Ето малко уточнения.
Първо е важно да се знае какво не е любов. Любовта е безпричинна и следователно 'Обичам защото...' показва липста й. Причините пораждат харесване, което понякога води до приятелство.
Второ, трябва да се прави разлика между секса и любовта. Сексът е най-голямата възможна близост на телата (при нормални хора и нормални обстоятелства, нямам предвид сиамските близнаци или жертви на катастрофи). Едното може да доведе до другото, но това изобщо не е задължително.
Трето, може да съществува възможност за любов, но човекът да я изкриви и убие. За да се прояви в истински вид са необходими няколко неща.
Доверие. Ако някой истински обича той има доверие на другата страна. Ревността и подозрителността показват изкривено собственическо чувство.
Споделяне. В началото е естествено човек да крие някои неща от характера си, но това трябва да е само временно. Само споделянето е способно да доведе до:
Разбиране. Както всеки трябва да споделя, така и трябва да разбира и приема споделеното от другата страна без да осъжда. Не е длъжен да одобрява, но най-малкото да си направи труда да разбере каква е причината за споделеното.
Компромис. Любовта иска жертви. Ако ти, незнайни читателю, се чувстваш съвършен и мислиш че всяка промяна би те влошила, иди си гръмни мозъка. Любовта може да бъде мощен стимул за самоподобрение, но за съжаление най-често когато има риск човек да я загуби. Човек трябва да се променя, за да си пасне с другата страна.
Вярност. Любовта е голяма слабост, и голяма сила. Както казваше една позната 'Любовта е да дадеш на някой възможнот да те нарани жестоко и да се надяваш че няма да го направи'. Понякога някой има нужда от силен ритник отзад, за да направи крачка напред, понякога хората имат нужда от разтърсване за да се осъзнаят. Но всяка постъпка, която наранява без да цели дългосрочно подобрение, е убиец на любовта.
Близост. Любовта не познава егоизъм, защото ако е проявена, то обичащите се са като една личност. Разликата е че не усещат какво чувства другият, само предполагат по поведението му/й, така че трябва да са по-внимателни. Ако мога да се изразя така, влюбеният трябва да се държи сякаш обекта на любовта му е изтръпнал крайник. Не го чувства и може да го нарани без да иска, а ако се провали може дори да го изгуби.

От всички тези неща следват няколко извода.
Вярността в любовта не e задължително вярност в секса. Това е известното 'Но това беше само секс. Обичам теб.' извинение на курвите и курварите да бъдат себе си. Верността в любовта обаче изисква ненараняване, така че ако другата страна изисква вярност и в секса то обичащият е длъжен да я спазва.
Теоретично двама хетеросексуални души от един и също пол могат да се обичат (без да правят секс, ест. Нали са хетеро). Малко е вероятно, защото самите хора считат любов и секс за неразделни. И все пак някой от вас ще скочи и ще запита 'Еми нали това е приятелство? Какво общо има с любовта?'. Както сексът е телесно изживяване, то приятелството е интелектуално, а любовта - духовно. 'А какво е "духовно"? И къде остават "емоционалните" изживявания?'... Мда, за това не обичам да отговарям на въпроси, чийто отговори искат предефиниране на още 1000 думи. Още повече когато половината от тези думи още не съществуват в широко разпространените езици.

Update 14.12.2009: Забравих нещо много важно за любовта. Тя трябва да е споделена, ако не веднага то поне скоро (в моя случай отне около 2 седмици за това).
И замисляли ли сте се защо розата е символ на любовта? Не е защото е красива, или защото е сложна, дори не защото е растителен труп и умира. Ако сграбчите розата сякаш скубете бурен ще се разраните много лошо, тя трябва да бъде взета внимателно, с два пръста. А розите без бодли са като разпространената в наши дни "любов", постна и малотрайна.

моите интереси 3: наркотици (+малко любов)

Мда, никога нямаше да се сетите по предишните публикации, нали?
Какво точно е наркотик е доста шантав въпрос без еднозначен отговор.
Единият възможен отговор е поведение или предмет, който може да доведе до привикване и съответно голямо страдание при отвикване.
Другият възможен отговор е че наркотиците са заместител на живота (или нещо друго), по-лесен, но по-малко стойностен избор.
Химичните наркотици, разбира се, попадат и в двете категории. Много по-лесно е да си биеш хероин венозно и да бъдеш щастлив, вместо да се трудиш усилено и да се радваш на плодовете на своя труд. Също така от по-лесно към по-трудно се преминава много... хм, трудно, затова отказването е много болезнено.
Вече разгледаните наркотици също попадат и в двете категории, с уговорката че музика трудно се отнема, понеже има навика да отеква в главата на наркомана години след като е чута.
Гледката на синьото небе, свободата, любовта и подобните, от друга страна, могат да доведат до привикване и съответно болезнено трудно отказване, но сами по себе си не са заместител. Те са ценностите, към които човек се стреми в чист вид.
В днешни дни една по една старите радости биват измествани от заместители. От една страна това е разбираемо, по света има твърде много хора, за да може планетата да ни издържа при предишните ни навици. Не казвам че връщането към доброто старо време е невъзможно, но ще се наложи 90% от населението на планетата да загине, да се стане това.
От друга страна хората се превръщат все повече в овчи консуматори. Какво като е заместител, нали е по-евтин, по-лесен и по-евтин продукт, вкуса е същият. Стига се дотам, че хората отказват първоначалният обект на желание, когато им се предложи безпроблемно. Свикнали са със заместителите и първоначалният обект вече е нещо ново и непознато.
Помните ли израза 'Секс, наркотици, рокендрол'? Новото поколение го видя и избра 'порно, шоколад, чалга'. Те дори не видяха 'Любов, живот, музика за душата' като избор. Заместителите се борят един с друг за вниманието на легналите по гръб, презадоволени консуматори.
Защо това е проблем? Ами първо, в борбата за оцеляване на компаниите има само краткосрочни интереси. Никой не му пука дали внуците му ще ядат камъни и пият токсични отпадаци, да се оправят. Другият проблем е че много от нещата, които преди са били само по силите на група, в момента се предлагат на всички. Изведнъж обществото се превръща от група егоистични късогледи маймуни. Или по-лошо, индивиди като мен.

Като завършек искам да разкажа малко за любовта. Наркотик или не, тя може да бъде много коварна. Нямам предвид фалшивата използваческа любов, нито обсебващата, която кара хората да вършат какви ли не глупости когато чувството не е споделено. Най-добрата възможна, истинска, грижовна, разбираща. Усещането от нея води до толкова бързо привикване, че човек престава да я усеща. И съответно започва да си мисли че не му е нужна. Ако мога да се върна към онзи психологичен експеримент с минералната вода от различен ъгъл, човек може да е изпил много вода и да му се повдига, но това не означава че никога вече няма да иска вода. Така че гледай да цениш каквото имаш, незнайни читателю, независимо дали ти липсва или ти идва в повече.