Символи и имена

Хората обичат имената. Причината за това е в работата на човешкият мозък, единственият в природата, който разчита предимно на символи. Ако ми позволите едно лирично отклонение, за хората златото е било много ценно, понеже се е срещало в чист вид и е можело да се обработва лесно, отпреди времената когато са можели да обработват кой да е друг метал. После ценноста на златото останало само като условен рефлекс и навик. Символ на ценност, без да е практическа ценност.
Друг пример за символи са числата. До кое число мислите че можете да възприемете? Аз мога да възприемам до около пет, ей така като погледна и да знам че предметите са пет без да ги броя. Някои от вас може би могат до десет, но единствено някой луд гений може да стигне до повече от петнадесет. Това, което всъщност правим, е да събираме и смятаме, тоест да представяме истинският брой с имена и думи. От една страна това е удобно, защото човек може да прави операции с числа, които не би могъл да осъзнае. От друга страна знаете че пътят до някъде е 12 километра, или че тубата е 50 литра, или че броят на хора в българия е около 7 милиона. Но ако ви кажат че пътят е 8 мили, или че тубата е 14 галона, или че хората са 32547700 в осмична бройна система и мозъка зацепва. Колко точно са 8 мили? Нямате представа колко са 14 галона, още по-малко колко хора са 32547700 в осмична бройна система. Мда, а колко точно са 7 000 000 в десетична. Можете ли да си ги представите? Можете ли да кажете примерно 'ако бяха топки за пинг понг щяха да нарпавят купчина висока колкото мен'? Или 'купчина висока до кръста ми' или 'два пъти моят ръст'? Всъщност хората нямат идея за повечето неща, които си мислят че знаят. Могат само да правят операции с тях, така че ако операциите доведат бройката до нещо разбираемо човек ще го разбере правилно. Например, ако човек види купчина топчета за пинг понг много по-добре ще оцени колко са те, отколкото ако му кажат че са 7 милиона. Но ако му кажат 'сега махаме половината, а после пак махаме половината и така общо двадесет пъти' няма да може да прецени колко ще останат само гледайки купчината. Ако знае че са 7 милиона може да сметне че ще останат 6 или 7 (2 на десета е 1024, на двадесета е 1050620).
А какво ще кажете за огъня. Вие знаете какво е огън, и го наричате 'огън' с ясната представа какво представлява, нали? А какво всъщност представлява? Ако срещнете някой който не е виждал огън никога през живота си ще можете ли да му обясните? А на мен, който съм виждал можете ли? Това не е просто химична реакция, не е и живот, макар че се държи като нещо средно между двете.
Учените са най-зле в това отношение. Те откриват нещо, непознато и са в ужас - то е разрушило увереността им в знанието на света. Но след минута го кръщават Многосложнин и то е вече част от системата им. Имат илюзията за знание.
Не отричам че може да се ползва електричество без да се знае как работи. Или огъня, или компютъра. Никой човек не може да схване всичко. Но илюзията за знание, за която е достатъчно името, е много опасна. Води до фалшива сигурност. Ако към вас се засили мечка и вие кажете 'Оо, знам какво е това. Това е Ursus arctos.' няма да ви помогне особено.

А какво означава да познаваш някой? Да знаеш името му? Ей така, отиваш при него, питаш го как се казва, даваш му своето име и вече сте познати. Ако се напиете два пъти и вече сте приятели.
За мен да знаеш как да накрараш някой да се обърне и да те погледне не означава че го познаваш. Да познаваш някой би трябвало да е да знаеш как мисли, какво чувства, защо прави нещата, които прави. Дори ако се държи напълно случайно трябва да знаеш че се държи случайно и защо.
Колко хора казвате че познавате? Аз познавам един, и то бегло.