Какво всъщност е... емоцията

Започвам нова поредица: Какво всъщност е...
Причината очевидно е че има твърде много постове и трябва повече организация, ред и дисциплина :) .

Днешната тема е 'Какво всъщност е... емоцията'. Какво е любовта, страха, гнева - не като вечни чувства, а като моментни настроения.
Емоциите са ограничения - казано по програмистки: оптимизации.
Хората са станали повече от животните, защото са много по-способни на абстрактен размисъл, планиране, правене на логични изводи, помненето им и предаването им на следващото поколение. Най-елементарният пример е земеделието - някой забелязал че семената стават на цели растения, и ако не ги изядеш веднага, а ги посееш и се погрижиш да оцелеят докато на свой ред дадат семе, ще имаш много по-голям и, което е по-важно, много по-предвидидим източник на храна.
Само че някои обстоятеслтва предполагат мигновени действия, а не размисъл и планиране. Прекрасно е ако има приготвени капани и организирана ловна хайка когато минават стадата елени, но когато неподготвен човек се изправи пред опасност - като гладен тигър например - трябва да реши мигновено дали може да избяга, да се пребори или да замръзне и да остане незабелязан. Това е така нареченият fight-or-flight-or-freeze response, който е изключително важно да е бърз и следователно не може да бъде поверен на съзнателната част от разума. Взетото решение определя последвалата емоция - паника, гняв или смразяващ ужас. Всяко от тях подтиска съзнателните мисли, оставяйки мозъка да прави по-бързо важните несъзнателни действия.
Не всички емоции подтискат съзнателните мисли изцяло. Когато сме в нежно настроение несъзнателната част от нас е преценила че едва ли има външна опасност и подтиска гневните подтици - те изобщо не достигат съзнателната част за да бъдат обмислени. Любопитството е подобно - подтиска предпазливостта, гнева, нежността и всички останали емоции. Но всички те фокусират ума и го правят по-ефективен за основната цел, която си е поставил.
Минало е много време откакто сме се борили с мечки и тигри редовно за да изкараме прехраната си. В днешният свят повечето опасности изискват повече мислене - но не всички. Затова хората днес мислят повече от преди, но все още са емоционални. Появили са се и много нови емоции, с които може да се реагира на света - радост, нетърпение, надежда, но също така и разочарование, депресия и глад за внимание. Интересно е как някои от тях са производни на основните емоции, а други са възникнали от съзнателната част. Депресията е причинена от страх от външният свят и бягство от него, докато глада за внимание - от страха от изоставяне. Надеждата и нетърпението обаче са породени от очакване, което е следствие от планирането - невъзможно без съзнателно мислене. Радостта, която на пръв поглед изглежда безсмислена на фона на останалите, е наградата, която подсъзнанието дава на съзнанието когато прецени че съзнанието се държи правилно, и щастието чрез постигане на цели е важно при научаването и пригаждането.
Важно е да се отбележи че емоциите не се сменят лесно - подсъзнанието следи да се премахне причината за емоцията преди да я смени - затова е толкова трудно да се успокоят уплашените и разгневените, толкова трудно да се развеселят депресираните, но и толкова трудно да се ядосат щастливите хора. Естествено, не бихме били хора ако не се опитвахме да измамим системата, с наркотици и условни рефлекси.
Също така като правило по-емоционалните хора са по-решителни (естествено, с изключения) от по-мислещите. Всъщност терминът емоционален, макар разбираем е логически безсмислен - мисленето също е вид емоция. Тя подтиска всички останали ненужни за момента подтици и активира съзнанието и абстракцията - творчеството ако искате. Мислещите хора, философстващи с часове (като мен) са не толкова по-различни от депресираните, или гневливите, или страхливите - просто имат различна любима емоция.

Следващият път очаквайте - 'Какво всъщност е... културата'.