моите интереси 3: наркотици (+малко любов)

Мда, никога нямаше да се сетите по предишните публикации, нали?
Какво точно е наркотик е доста шантав въпрос без еднозначен отговор.
Единият възможен отговор е поведение или предмет, който може да доведе до привикване и съответно голямо страдание при отвикване.
Другият възможен отговор е че наркотиците са заместител на живота (или нещо друго), по-лесен, но по-малко стойностен избор.
Химичните наркотици, разбира се, попадат и в двете категории. Много по-лесно е да си биеш хероин венозно и да бъдеш щастлив, вместо да се трудиш усилено и да се радваш на плодовете на своя труд. Също така от по-лесно към по-трудно се преминава много... хм, трудно, затова отказването е много болезнено.
Вече разгледаните наркотици също попадат и в двете категории, с уговорката че музика трудно се отнема, понеже има навика да отеква в главата на наркомана години след като е чута.
Гледката на синьото небе, свободата, любовта и подобните, от друга страна, могат да доведат до привикване и съответно болезнено трудно отказване, но сами по себе си не са заместител. Те са ценностите, към които човек се стреми в чист вид.
В днешни дни една по една старите радости биват измествани от заместители. От една страна това е разбираемо, по света има твърде много хора, за да може планетата да ни издържа при предишните ни навици. Не казвам че връщането към доброто старо време е невъзможно, но ще се наложи 90% от населението на планетата да загине, да се стане това.
От друга страна хората се превръщат все повече в овчи консуматори. Какво като е заместител, нали е по-евтин, по-лесен и по-евтин продукт, вкуса е същият. Стига се дотам, че хората отказват първоначалният обект на желание, когато им се предложи безпроблемно. Свикнали са със заместителите и първоначалният обект вече е нещо ново и непознато.
Помните ли израза 'Секс, наркотици, рокендрол'? Новото поколение го видя и избра 'порно, шоколад, чалга'. Те дори не видяха 'Любов, живот, музика за душата' като избор. Заместителите се борят един с друг за вниманието на легналите по гръб, презадоволени консуматори.
Защо това е проблем? Ами първо, в борбата за оцеляване на компаниите има само краткосрочни интереси. Никой не му пука дали внуците му ще ядат камъни и пият токсични отпадаци, да се оправят. Другият проблем е че много от нещата, които преди са били само по силите на група, в момента се предлагат на всички. Изведнъж обществото се превръща от група егоистични късогледи маймуни. Или по-лошо, индивиди като мен.

Като завършек искам да разкажа малко за любовта. Наркотик или не, тя може да бъде много коварна. Нямам предвид фалшивата използваческа любов, нито обсебващата, която кара хората да вършат какви ли не глупости когато чувството не е споделено. Най-добрата възможна, истинска, грижовна, разбираща. Усещането от нея води до толкова бързо привикване, че човек престава да я усеща. И съответно започва да си мисли че не му е нужна. Ако мога да се върна към онзи психологичен експеримент с минералната вода от различен ъгъл, човек може да е изпил много вода и да му се повдига, но това не означава че никога вече няма да иска вода. Така че гледай да цениш каквото имаш, незнайни читателю, независимо дали ти липсва или ти идва в повече.