Дисекция на инересите ми 2: Изгубен потенциал

И докато съм на тема приказки от миналият пост нека разкажа най-тъжната приказка, която знам.

Приказка трета.

Един селянин (да, селските приказки са навсякъде, както и аграрите) забелязал че орлица му отнася кокошките. Един ден я проследил и намерил гнездото й.
Покатерил се по скалите, намерил и разрушил гнездото и счупил яйцата. Само едно току-що излюпено орле решил да вземе със себе си.
Оставил орлето в двора си и то пораснало сред кокошките. Научило се да кълве червейчета в торта, да подскача наоколо, да се държи също като кокошките.
Един ден видяло че всички кокошки се изпокрили.
- Какво става? Защо се криете? - пипитало то.
- Има орел отгоре. Скрий се! - извикали кокошките.
Орлето погледнало нагоре, видяло гордата птица и помислило.
'Ех, щеше ми се да можех и аз да съм толкова силен и свободен.'

Сега ако бях холивудски режисьор щях да направя филм, в който орлето се научава да лети и да се бие по 'тае-куон-кокош' от стария петел навръх плевнята и защитава беззащитните кокошки, които са го огледали. Или ако съм по-злобен ще го намерят орлите, ще му дадат всичко, което е пропуснал и той ще отмъсти на селянина за майка си.
Само че в момента съм в истинския свят. Знам как свършва приказката - отлето умира като кокошка. Оставете приказката. Това се случва навсякъде около нас.

Имаше един аргумент срещу аборта, цитирам:
Ако познавате бременна жена, която вече е имала 8 деца, три глухи и едно със забавено развитие, която има сифилис, би ли й препоръчал да направи аборт?
Ако да - значи би убил Бетовен.

Не знам обстоятелствата около Бетовен, раждането и семейството му, но знам едно. Десетки хиляди Бетовени, Нютони, ДаВинчита и който още се сетите са били погубени не от аборт, а от глад или са били принудени да работят за да издържат голямото си семейство вместо да получат образование и шанс да изпълнят потенциала си.

Естествено в момента положението е много по-добро от преди. Дете със заложби отива на училище. Какво се случва? Показва блестящи резултати в първите уроци, след това или останалите го намразват (щото завиждат или се чувстват непълноценни) или му става скучно, тъпо и намразва училището.
Детето пораства. Без усилия поддържа успяха си на нивото, което е преценило че няма да му носи проблеми. В него се възпитава мързел и незаинтересованост. Когато стане възрастен човек ще постигне колкото или по-малко от връстниците си, защото не е свикнало да полага усилия. Повечето умствен потенциал отива в канализацията.
Брилиянтни математици и физици пишат литературни съчинения. Потенциално велики писатели блъскат главите си в химични уравнения.
Разликата днес е в онова дете, едно на хиляда потенциални гении, едно на милион нормални деца, което не позволи на света да убие интереса му. Някои полагат усилия, за да се измъкнат оттук и да емигрират. Някои използват интернет за да общуват със себеподобни и да учат.
Децата с IQ над 180 почти винаги се самоубиват или самоизолират. Ако бъдат събрани, или за тях се полагат отделни грижи могат да постигнат чудеса. Засега обаче усилията се хвърлят за ограмотяване на всички деца, независимо какви са. Няма лошо, но може да се постигне толкова повече...
Когато бях малък ми се искаше да има някой, който да е посредник между мен и света, оставяйки ме да се занимавам само с нещата, които ме интересуват. Като мениджър за спортистите, оставяйки ги да се грижат само за формата си. Аз определено не съм от онези гении, може би в момента съм сравнително интелигентен, но все още бих предпочел да бях събран с надарени деца, покрай които да се налага да се напрягам за да поддържам темпото. Вероятно бих изгубил много от нещата, които приемам за даденост сега, но и сега общуването за мен е повече задължение отколкото удоволствие или необходимост.
Знаете ли че елитните училища са подбирали учениците по пол, физическа форма, потекло и доходи от векове, но първото училище за надарени деца е било открито преди по-малко от век?
Ако имах възможност, бих направил първият пансион за хиперинтелигентни, където всеки да се занимава само с интересуващите го неща. Бих се чувствал като последният идиот там, но поне децата ще имат по-голям шанс да се научат да общуват помежду си вместо да се изолират.

Прилагам есето, което ме вдъхнови. Авторът е с IQ около 190.
http://www.worlddreambank.org/P/PRODODD.HTM