За религията

Винаги съм се чудил как хората се присмиват на религията, понеже нямало доказателства за правотата й. Вярата се нарича ВЯРА, защото е различна от ЗНАНИЕТО. Човек избира сам за себе си да приеме нещо за истина без доказателства, защото света, в който това е вярно му се струва по-добър и по-подреден от света без него. Човек намира обяснение за нещата, които са отвъд знанието, и това му позволява да бъде по-силен психически, да издържи повече, да приеме повече, да открие смисъл и ред в хаоса на живота.
Религията е възникнала по три причини.
Първата е била за да обясни необясненото - от светкавиците и гръмотевиците до отвъдният живот. В тропическите зони, по времената, когато не е имало хладилници, свинското се е разваляло изключително бързо и повечето консумирали го са измирали. В този случай религиозната забрана, възникнала от диалога 'а той защо умря', 'защото яде свинско и Бог явно не е одобрил', е за доброто на хората. Много от религиозните забрани са защитавали хората от опасни за времената неща.
Втората причина е била за да се стабилизира обществото. Държава, в която убийството е разрешено, не би съществувала дълго. Държава, в която кражбата е нещо нормално, не би създавала стимул за производство и дори отглеждане на храна. В това проявление религията е играела ролята на съдебна власт. Не всички забрани са такива, разбира се. Библейски заповеди от рода на 'уважавай родителите си' и 'не завиждай', ако се спазват водят до по-голямо индивидуално щастие.
Третата причина е властта, която организираната религия дава на свещениците над хората. Не случайно много владетели са твърдели че са богове, техни наследници или поне наместници. Човешката жажда за власт обаче е взела надмощие над религията и я е използвала като обвивка за личните амбиции.
В последните около 500 години науката отнема много територии от религията, подкопавайки първият стълб на религията. Понеже светкавиците и гръмотевиците за сравнително изучени знаем че не са копия, с които се замерват боговете когато не са на кеф. Част от религиозните виждания трябва да отпаднат, защото явно не са вярни. Вече знаем, че свинското убива само когато е развалено. Нещо повече - вече можем да го запазим свежо в хладилник. Вече можем да лекуваме много болести, за които преди само религията е носила надежда. Но това съвсем не е причина да отхвърляме религията. Смъртноболен ревностен будист би умрял много по-спокойно от смъртноболен атеист. Вярата може да защити хората от неизвестното, от непознатото. Не казвам че научните изследвания трябва да престанат - нека откриваме повече за света наоколо. Нека заместваме остарелите вярвания с модерни знания. Но нека не забравяме, че учените в миналото не винаги са се оказвали прави. Схващанията, че слънцето обикаля около земята, или че материята е изградена от елементите огън, вода, земя и въздух са отхвърлени от сегашните учени. Вероятно сегашните схващания ще изглеждат глупави след стотина години. Затова не бъдете толкова уверени в днешните знания.
Втората и третата опора за религията са били отнети от светската власт. Правителството и съдилищата са поели грижата за обществената стабилност - и по-добре. Сега религията е по-свободна от алчна амбиция и безогледно търсене на власт. И все пак мисля че спазването на моралните религиозни закони води до по-добър живот, още повече когато е индивидуално и доброволно.
Третата опора може да се премахне само като се деорганизира религията. Будистките монаси са били лишени от власт по изключително ефективен начин - било им е забранено да притежават нищо освен дрехата и купичка за просене на храна. Не могат да получават дори пари. Така те са били едновременно духовни учители и просяци, зависещи от благосклонността на хората.

Религията изглежда отслабена и пренебрегната от днешното общество. Смея да твърдя, че това не е вярно. Някога религията е отразявала начина на живот. Сега начина ни на живот силно се е променил, но религията не е отминала, тя просто е заменена с друга.
Без да броя псевдорелигиите съществуват два основни типа религии. Нека условно ги наречем светли и тъмни.
Разбира се, най-светъл пример за светла религия е християнството. Някога замисляли ли сте се какъв е бил начина на живот, проповядван от християнството? Ще се опитам да го опиша с няколко думи: довери се на господ, той ще се погрижи за всичко, ти спазвай правилата, слушай свещениците и ще отидеш в Рая. Римската империя е признала християнството, защото оставени на мира християните не са имали амбиции за господарство. Били са добри подчинени и добри роби. Единствено за войници не ги е бивало, защото са били пацифисти.
По време на средновековието жаждата за власт превзела Рим и Ватикана и довела до кръстоносните походи, но посланието не се е променило значително: не мисли и не спори, довери ни се.
Не осъждам християнството. Като средство за духовно просветление предполагам че е изключително добра религия. Проповядва смирение (като цитирам един познат: природата превръща лайната в блага, хората превръщат благат в лайна, защо сме толкова горди?), кроткост (защото ако всички престанехме да се борим за власт светът щеше да е по-добро място), прошка (ако искате вярвайте, но когато мразите някой не му вредите, вредите на себе си), добрина, щедрост и още една кофа добродетели. Проблемът идва от организирането на християнството, от данъците, имотите, властта. За това съм с две ръце 'за' религията и 'за' организацията, но против организираната религия.
В 20-ти век посланието на светлите религии е поето от... комунизма. Неговото послание: равенство между хората, доверие в правителството, което ще се погрижи за всичко. Най-висшата добродетел е труда, поддържащи са кроткост, покорство, морална строгост (на фона на разпуснатият случаен секс в САЩ отреди СПИН). Причината за падението на комунизма - най-вече властта и злоупотребата с нея, макар че като цяло времето на светлите религии изискващи безусловно доверие и покорство е отминала, поне извън ислямският свят.

Тъмните религии имат съвсем различна идея. Според тях всеки е отговорен за нещата, които му се случват. Последствията от действията на всеки човек е единствената му награда и единствено наказание. Всеки човек е 'сам за себе си'. Това съвсем не значи че хората не могат да си помагат взаимно, да се обичат или да се жертват един за друг, но означава че го правят по свой избор, защото това ги прави щастливи. Тъмните религии са еквивалента на демокрацията за религиите.
Тъмните религии не са религиозна анархия. Също както в демокрацията има закони, така има и закони в тъмните религии. Ще си позволя да цитирам 11-те закони на сатанизма и 9-те смъртни гряха.
Оригинала на заповедите може да се види на http://www.churchofsatan.com/Pages/Eleven.html . Превеждам за максимална яснота (т.е. не буквално)
1. Не изказвай мнението си, ако не го поискат.
2. Не се оплаквай на околните, освен ако не си сигурен че те искат да знаят за проблемите ти.
3. Когато си в дома на някой друг проявявай уважение към него/нея или не ходи там
4. Ако твой гост те дразни, дръж се с него жестоко и безмилостно (забележка, тълкувам това като 'но му позволи да си тръгне')
5. Не прави секс без съгласието на другата страна.
6. Не взимай чужди притежания, освен ако за другият не са тежест и той жадува да бъде освободен то тях.
7. Признавай силата на магията ако си я използвай успешно за изпълниш желанията си. Ако отричаш силата на мигията след като си я извиквал успешно ще изгубиш всичко придобито.
8. Не се оплаквай от нищо, което не те засяга.
9. Не наранявай деца.
10. Не убивай животно, освен ако не си нападнат или за храна (тълкувам това и като 'не наранявай', във всеки случай е далеч от животинските жертвоприношения. По това повече приличат светлите религии (гергьовден)).
11. Когато си на неутрална територия не закачай никой. Ако някой те закачи, помоли го да спре. Ако продължи - унищожи го.

Греховете в оригинал могат да се видят на http://www.churchofsatan.com/Pages/Sins.html . В мой превод са:
1. Глупост - Няма се предвид незнание или умствено изоставане, а на сляпо вярване на всичко и доверие в неща напук на разума.
2. Самохвалство
3. Субективизъм - очакване че другите приемат нещата също като сатаниста.
4. Самоизмама
5. Стаден конформизъм
6. Липса на переспектива
7. Забравяне на минали идеи - приемане на стари идеи, представяни като нови. Трябва да се търси оригинала и произхода на идеята (особено за религиозни идеи).
8. Излишна гордост - нужна е самоувереност, но когато самоувереността спре да дава резултати трябва да се признае грешката
9. Липса на естетичност - всеки трябва да поддържа външен вид, който му харесва.
Девиза на сатанизма е : ако няма да пострада някой невинен - прави каквото ти харесва.
Но всичките тези правила и системи от грехове са създадени за да живеят хората по-добре. Сатанистите не вярват в Сатаната, или в коя да е свръхестествена сила, вярват е причинно-следствените връзки.
Не бих казал че съм сатанист, но мисля че идеите им са изключително добри, особено на фона на овчата задоволеност и консуматорса култура на САЩ (където е възникнал модерният ортодоксалният сатанизъм, чиито правила цитирах).
Сатанизма изисква различна настройка на вярващият - вместо да се доверява той трябва да е постоянно нащрек за да извлече полза от околният свят. Това само по себе си води до голямо напрежение, на самота и липса на подкрепа от другите, но може би и на по-голяма радост от успехите.
Да обобщя: светлите религии подчиняват човека на групата, изискват подчинение и имат повече закони. Тъмните религии изискват самоусъвършенстване, поемане на отговорност и имат по-малко закони, но оставят избягване на ненужни конфликти. Говорейки духовно, светлите водят до сливане с Бог, тъмните - до превръщане в бог.
Бих казал че религиите участват в многовековен цикъл, в който се сменят доминиращи светли и тъмни. Ерата на християнството отмина, макар че сега то позволява много повече свобода, отколкото преди, и така е престанало да е чиста 'светла' религия. Сега е настъпила ерата на тъмните религии, на свободата, но и на несигурност.
Всяка религия има отрицателни и положителни страни. Няма идеална религия - има по-подходяща за мирогледа на всеки човек поотделно. В чист вид религиите не пречат на вярващите да съжителстват заедно, проблеми се появяват само когато се намеси властта и амбцията.
Може би след векове хората отново ще вярват беузсловно на религиозните водачи, дори и да не ги наричат така. Това няма значение. Важното е човек да избере схващания, които най-добре отговарят на начина му на живот.