Отговори за всички, и нека никой не бъде пренебрегнат

Имам всички отговори. По-точно имам отговори на всички философски въпроси, който хората са искали да зададат на Господ от много време. Преди доста години един човек ме беше питал 'как по дяволите можеш да отговориш на всеки съпрос?'. Без секунда размисъл отговорих 'Защото не всичките ми отговори са вярни'.
Всъщност разполагам с простичка система, която категоризира всичко в света. Засега няма противоречия. Частта от мен, която отговаря за системата никога не се е колебаела, никога не се е затруднявала. Само че това е като да съм докопал четката за рисуване на Бог, но не мога да рисувам. Едно е да знаеш отговора, друго е да го кажеш на хората. Повечето отговори не са успокоителни. Лесни решения няма. Много хора преди мен са давали отговори на задаваните въпроси. Хората просто повтарят въпроса докато не получат добър (чети удобен) отговор.
Пример - питали Буда какво става след смъртта. Той им отговорил 'Какво ви интересува тогава? Живейте добре днес, все едно ще умрете утре.' Почти същото е казал и Христос, но понеже са го притиснали постъпил демагогски и обяснил нещо за огнената геена (в Евангелията няма нищо за 'Ад'). С други думи накарал ги да живеят добре по старият изпитан метод на пръчката и морковчето. Тогава хората са имали нужда да чуят това. Сега нямат такава нужда, поне не всички, но понеже така пише в книгите са задължени да го смятат за вярно. Може и да е, ама какво ви пука.
Та хората не искат вярни отговори. Искат успокоителни отговори ('той наистина те обича', 'тя нямаше предвид нещата, които каза', 'да, вечно ще бъда до теб'), или материални отговори ('кой ще спечели шампионската лига','кои акции ще се вдигнат','има ли бозон на хюгс'... е, не знам, не знам и как ще се падне монетата следващият път, съдете ме). Още по-лошо, използват думи които не разбират във въпросите си и искат отговор в същите думи('какво е любов','Какво е бог','истината красота ли е и красотата истина ли е').
Отказал съм се да отговарям на хора,най-малкото защото не ме питат. Не искам да си развалям отношенията с тях, и без това не съм популярен.
Но все пак имам всички отговори, мога да стане световен господар 'nd stuff. Ами всъщност не. Това че знам отговорите не значи че ги приемам, или че ги следвам. Неприятните за другите хора неща в повечето случаи са неприятни и за мен. Не съм по-малко мързелив, или по-решителен. Знам какво трябва да се направи, но не ми стиска. По-приятно ми е да седя пред компа и да ровя в нета.
Усещам че продължавам да задавам въпроси, надявайки се да ми хрумне друг отговор. Но уви. Всичко е компромис между теб и света. Имаш нещо, губиш нещо друго. Важно е да знаеш какво ти е важно.
Но аз, повече от всички други, мисля че знанието е достатъчно за да получа всичко.
I fail.