Свят като свят, земята се върти, хората се обичат и мразят, птичките летят...
Слизаме малко по-надолу, за да погледнем един от многобройните индивиди. Човек като човек, става от сън, работи, общува, почива и пак ляга да спи. На пръв поглед нищо необичайно.
Едно ниво надолу, под кожата на този индивид намираме една удивителна машина, чудо на техниката, истински шедьовър. Всичките действия на "човека" се контролират от сложен механизъм. Е какво толкова му е удивителното и интересното, ще кажете вие, всички хора имат такива механизми за да преминат през неприятните периоди. Но докато повечето хора имат само грамофонна плоча, повтаряща заучени фрази, или одомашен папагал, повтарящ всичко което му се каже за да имитира съгласие, този механизъм е значително по-сложен. Използвайки развиващи се алгоритми той анализира поведението и говора на събеседника си, създава виртуална машина според правилата, които е 'reverse engineer'-нал* и я изпълнява. Понеже анализът и виртуалната машина не са идеални се получават разлики, които създават илюзия за подобно мислене, но със собствено мнение. Е, има и проблеми, разбира се. Алгоритмите могат да анализират само начин на мислене подобен на първоначално зададеният, освен това като всяка сложна програма и тази понякога забива и се появяват бъгове.
Едно ниво надолу откриваме подобие на личност. Което е наистина куриозно, машината може да изпитва подобие на чувства докато изпълнява програмата си, но личността е вечно студена. Гледа на света като на аквариум с чужди риби - интересно, но без да я засяга. Тя не се намесва в работата на системата. Защо да го прави, нещата работят толкова по-добре от лошото старо време, когато механизмите бяха полу-автоматични и се налагаше да поема част от управлението. Както се казваше в един стар виц, в пилотската кабина има три неща. Автопилот, за да управлява, пилот, за да следи уредите, и куче, което да хапе пилота ако се опита да пипне нещо.
Още едно ниво по-надолу откриваме един малък свят. Птичките летят, десетки хора се обичат и мразят. Неколцина са загрижени за едно момче, което се е забило в някакво глупаво занимание - да гледа какво се случва нялъде далече, в един друг и вероятно измислен свят. Той дори не се намесва, това е толкова по-глупаво от която и да е компютърна игра. И е безумно скучно, по-скучно от света наоколо. Защо не се откаже и не живее истински, като тях? Какво като там някъде си един киборг ще легне и повече няма да помръдне щом момчето изключи системата? Нима нещата наоколо не са по-истински и важни?
Още едно ниво по-надолу... поне в същата посока. Само че на това място същата тази посока е нагоре. Милиарди хора се обичат и мразят, подкрепят и предават, или не си обръщат никакво внимание. Слънцето свети, земята се върти, свят като всеки друг...
*за не-програмистите, това е опит да се разберат правилата на работа на система съдейки по резултатите от действието й
Edit: Три години и два месеца по-късно. Нищо не се е променило. Автопилота изкарва достатъчно за да се храни и топли. След кратък технически преглед нещата ще се нормализират.
Слизаме малко по-надолу, за да погледнем един от многобройните индивиди. Човек като човек, става от сън, работи, общува, почива и пак ляга да спи. На пръв поглед нищо необичайно.
Едно ниво надолу, под кожата на този индивид намираме една удивителна машина, чудо на техниката, истински шедьовър. Всичките действия на "човека" се контролират от сложен механизъм. Е какво толкова му е удивителното и интересното, ще кажете вие, всички хора имат такива механизми за да преминат през неприятните периоди. Но докато повечето хора имат само грамофонна плоча, повтаряща заучени фрази, или одомашен папагал, повтарящ всичко което му се каже за да имитира съгласие, този механизъм е значително по-сложен. Използвайки развиващи се алгоритми той анализира поведението и говора на събеседника си, създава виртуална машина според правилата, които е 'reverse engineer'-нал* и я изпълнява. Понеже анализът и виртуалната машина не са идеални се получават разлики, които създават илюзия за подобно мислене, но със собствено мнение. Е, има и проблеми, разбира се. Алгоритмите могат да анализират само начин на мислене подобен на първоначално зададеният, освен това като всяка сложна програма и тази понякога забива и се появяват бъгове.
Едно ниво надолу откриваме подобие на личност. Което е наистина куриозно, машината може да изпитва подобие на чувства докато изпълнява програмата си, но личността е вечно студена. Гледа на света като на аквариум с чужди риби - интересно, но без да я засяга. Тя не се намесва в работата на системата. Защо да го прави, нещата работят толкова по-добре от лошото старо време, когато механизмите бяха полу-автоматични и се налагаше да поема част от управлението. Както се казваше в един стар виц, в пилотската кабина има три неща. Автопилот, за да управлява, пилот, за да следи уредите, и куче, което да хапе пилота ако се опита да пипне нещо.
Още едно ниво по-надолу откриваме един малък свят. Птичките летят, десетки хора се обичат и мразят. Неколцина са загрижени за едно момче, което се е забило в някакво глупаво занимание - да гледа какво се случва нялъде далече, в един друг и вероятно измислен свят. Той дори не се намесва, това е толкова по-глупаво от която и да е компютърна игра. И е безумно скучно, по-скучно от света наоколо. Защо не се откаже и не живее истински, като тях? Какво като там някъде си един киборг ще легне и повече няма да помръдне щом момчето изключи системата? Нима нещата наоколо не са по-истински и важни?
Още едно ниво по-надолу... поне в същата посока. Само че на това място същата тази посока е нагоре. Милиарди хора се обичат и мразят, подкрепят и предават, или не си обръщат никакво внимание. Слънцето свети, земята се върти, свят като всеки друг...
*за не-програмистите, това е опит да се разберат правилата на работа на система съдейки по резултатите от действието й
Edit: Три години и два месеца по-късно. Нищо не се е променило. Автопилота изкарва достатъчно за да се храни и топли. След кратък технически преглед нещата ще се нормализират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар