вторник, 17 ноември 2009 г.

За любовта.

В миналият пост казах че не мога да отговоря на въпроса 'Какво е любов', защото питащият едва ли разбира думата и едва ли ще разбере самият отговор. Любовта е елементарно понятие, в същият смисъл в който точката и правата са елементарни понятия в математиката. Нямат дефиниция и трябва да се разберат, макар че не пречи да се обяснява за тях. Ако мислиш че точно ти би разбрал(а) едно обяснение, незнайни читателю, еми пробвай се. Любовта е най-голямата възможна близост на душите.
Ето малко уточнения.
Първо е важно да се знае какво не е любов. Любовта е безпричинна и следователно 'Обичам защото...' показва липста й. Причините пораждат харесване, което понякога води до приятелство.
Второ, трябва да се прави разлика между секса и любовта. Сексът е най-голямата възможна близост на телата (при нормални хора и нормални обстоятелства, нямам предвид сиамските близнаци или жертви на катастрофи). Едното може да доведе до другото, но това изобщо не е задължително.
Трето, може да съществува възможност за любов, но човекът да я изкриви и убие. За да се прояви в истински вид са необходими няколко неща.
Доверие. Ако някой истински обича той има доверие на другата страна. Ревността и подозрителността показват изкривено собственическо чувство.
Споделяне. В началото е естествено човек да крие някои неща от характера си, но това трябва да е само временно. Само споделянето е способно да доведе до:
Разбиране. Както всеки трябва да споделя, така и трябва да разбира и приема споделеното от другата страна без да осъжда. Не е длъжен да одобрява, но най-малкото да си направи труда да разбере каква е причината за споделеното.
Компромис. Любовта иска жертви. Ако ти, незнайни читателю, се чувстваш съвършен и мислиш че всяка промяна би те влошила, иди си гръмни мозъка. Любовта може да бъде мощен стимул за самоподобрение, но за съжаление най-често когато има риск човек да я загуби. Човек трябва да се променя, за да си пасне с другата страна.
Вярност. Любовта е голяма слабост, и голяма сила. Както казваше една позната 'Любовта е да дадеш на някой възможнот да те нарани жестоко и да се надяваш че няма да го направи'. Понякога някой има нужда от силен ритник отзад, за да направи крачка напред, понякога хората имат нужда от разтърсване за да се осъзнаят. Но всяка постъпка, която наранява без да цели дългосрочно подобрение, е убиец на любовта.
Близост. Любовта не познава егоизъм, защото ако е проявена, то обичащите се са като една личност. Разликата е че не усещат какво чувства другият, само предполагат по поведението му/й, така че трябва да са по-внимателни. Ако мога да се изразя така, влюбеният трябва да се държи сякаш обекта на любовта му е изтръпнал крайник. Не го чувства и може да го нарани без да иска, а ако се провали може дори да го изгуби.

От всички тези неща следват няколко извода.
Вярността в любовта не e задължително вярност в секса. Това е известното 'Но това беше само секс. Обичам теб.' извинение на курвите и курварите да бъдат себе си. Верността в любовта обаче изисква ненараняване, така че ако другата страна изисква вярност и в секса то обичащият е длъжен да я спазва.
Теоретично двама хетеросексуални души от един и също пол могат да се обичат (без да правят секс, ест. Нали са хетеро). Малко е вероятно, защото самите хора считат любов и секс за неразделни. И все пак някой от вас ще скочи и ще запита 'Еми нали това е приятелство? Какво общо има с любовта?'. Както сексът е телесно изживяване, то приятелството е интелектуално, а любовта - духовно. 'А какво е "духовно"? И къде остават "емоционалните" изживявания?'... Мда, за това не обичам да отговарям на въпроси, чийто отговори искат предефиниране на още 1000 думи. Още повече когато половината от тези думи още не съществуват в широко разпространените езици.

Update 14.12.2009: Забравих нещо много важно за любовта. Тя трябва да е споделена, ако не веднага то поне скоро (в моя случай отне около 2 седмици за това).
И замисляли ли сте се защо розата е символ на любовта? Не е защото е красива, или защото е сложна, дори не защото е растителен труп и умира. Ако сграбчите розата сякаш скубете бурен ще се разраните много лошо, тя трябва да бъде взета внимателно, с два пръста. А розите без бодли са като разпространената в наши дни "любов", постна и малотрайна.

Няма коментари: