Преди няколко дена прочетох в един учебник по 'Свят и личност' как политическата история ще свърши, понеже демокрацията е достигната и историята няма накъде да се развива. Понеже демокрацията, макар да не е идеална, е цитирам:"най-малко лошата" политическа система.
От много време искам да напиша размислите си за политическите системи, но тази толкова наивно - глупава идея успя най-накрая да ме впрегне.
Първо, политическите системи не са "по-добри" или "по-лоши". Те са приложими или не, подходящи или неподходящи за манталитета на хората. Да налагаш демокрация което населението все още се отъждествява с племето вместо с държавата, е в най-добрият случай труден и мъчителен процес. Не казвам че манталитета на хората не се променя. Казвам че когато се прави насила и отвън, възникват същите проблеми, които биха изникнали ако Осама Бин Ладен се опита да наложи релизиозна монархия в Щатите.
В Афганистан никога не е имало работеща демокрация. Малко от хората са се стремили към нея. Повечето просто искат да ги оставят на мира да отглеждат наркотични култури. По-малката част иска целият свят да живее по Шариата (мюсюлмански религиозен закон), жените да си седят вкъщи и гледат деца, мъжете да не бръснат брадите си, да не се слуша музика, да не се гледа телевизия и да не се пляска по спортни събития. Ако това им донесе власт - още по-добре. И като бонус след като умрат да отидат в рая, разбира се.
В Ирак шиити, сунити и кюрди са се хванали за гушите. Преди, когато са били еднакво подтискани не са имали време и възможност, но сега се трепят ентусиазирано, опитвайки се да наваксат.
Това не са държави, в които може да се закрепи демокрация. Демокрацията не може да им се наложи. Тя трябва да еволюира.
Еволюцията на управлението не е еднопосочна или гладка. Но основните етапи са същите навсякъде.
В началото (още преди маймуните да развият племената и да се превърнат в пещерните хора) всеки е взимал каквото може и го е използвал преди някой по-силен да му го отнеме. Нямало е правила. Единственото 'управление', което може да съществува сред такива същества е анархията. Можем да я видим всеки път, когато някое бедствие извежда хората по улиците да мародерстват и разбиват магазини. Анархията е безумно стабилна, защото за да се промени се иска съгласие от всички.
След като най-силният схванал че ако оставя по нещичко на по-слабите те няма да са толкова мотивирани да го убият, се развили племената. С други думи вождът се стреми да се държи твърде гадно само с няколко, а останалите му се подчиняват за да не станат от тези няколко. Така се е зародил примитивният деспотизъм. Отначало възникнал на малки групички, защитаващи се от останалите индивиди и групички, постепенно набрал сили и изградил в хората "принадлежност" към групата. Отнело е десетки хиляди години, разбира се. Но деспотизмът може да постигне много повече от анархията, защото силата на много хора е обвързана с волята на един човек.
Чистият деспотизъм е ограничен до количеството хора, които може да контролира един човек. Колкото са повече, толкова повече власт носят, но и толкова по-лесно ще се намери някой, който иска да измести вожда. С времето най-силният сханал че може да контролира много повече хора, ако разпределя влатта с няколко по-малко силни подчинени. Те се сетили за същото и преразпределили властта си с още подчинени. Така се постепенно възникнал феодализмът, където една малко прослойка от 2-3% владее маси хора, немислими по времето на племената и вождовете. Постепенно хората започнали да вярват че дори избраните от краля, както и техните потомци, са по-различни, по-висши, защото били родени 'благородни'.
Феодализмът е почти толкова голяма стъпка напред, колкото и деспотизма. Премахнато е най-голямото ограничение за растежа. Теоретично държавата може да обхване целият свят. Практически когато верността е към непосредственият сеньор, а не към някакъв далечен крал, системата загнива или нишките станат твърде дълги и се късат. Повечето хора с власт имат малка поддържава и е много лесно да я откъснат от властта на краля. От друга страна голями части от една държава могат да бъдат завладяни или унищожени и държавата пак може да оцелее. Съществува цяла прослойка от хора, свикнали да управляват.
Искам да наблегна че дотогава хората са били дотолкова заети да оцеляват и прехранват семействата си, че изобщо не са искали да се бъркат в управлението. Ако трябва да работиш по 12 часа всеки ден не ти остава време да мислиш как да се управлява царството.
Обаче както винаги, когато на хората им остане време да почиват те започват да мислят и да се оплакват. Така изведнъж решили че кралят не може да прави каквото си иска и трябва да бъде ограничен (вместо всяка негова дума да е закон, както е по традиция). Богатите са помогнали на аристокрацията да ограничи кралете с конституции. И понеже когато напрежението се събира по-дълго време променя съзнаинето на хората и се отпищва по-рязко, Англия, която първа въвежда конституция, все още е монархия, докато Франция, която е имала силно развита монархия, вкопчена във властта, от повече от век е република.
Някъде по това време демокрацията започнала да се разпространява наоколо и за ужас на еврпейските монарси да 'заразява' страна след страна.
Демокрацията не е млада. Имало я е в някаква форма още векове преди христа. Имало я е в Атина, имало я е в Рим. Вярно е че жените, робите, глупавите, бедните и чужденците не са можели да гласуват, но я е имало. Проблемите са няколко. Чистата демокрация не работи добре с много хора. Атина е имало около 20 000 гласоподаватели. Дори с толкова малко системата е била мудна. Рим е използвал форма на модерната представителна демокрация, с избори за Сената, но изборите са били и си остават конкурс по популярност. Единственото, което е опазило Римската република толкова време, е че са избирали диктатор по време на кризи, и решенията могат да се взимат бързо и да се прилагат ефективно. Погледнете само колко време минава в спорове за подробности преди едно предложение да бъде прието или отхвърлено в модерната демокрация.
Демокрацията се е наложила когато хората са променили мисленето си и са я поискали - с пот и кръв. Борили са се за нея, а не им е била наложена отвън. Говоря за въвеждането на демокрацията в страните, както и за еволюцията на демокрацията в страните с вече въведена демокрация. Негрите и жените не са получили права даром, те са се борили за това.
Това че се е наложила не означава че е идеална. Напротив, тромава е. Работи с компромиси и консенсус, които често не са решителните действия, от които има необходимост. Още по-лошо, състезаващите се в изборите трябва да обещават непостижими неща, за да докопат властта. Ограничението на времето, за което се дава властта, пази демокрацията да не се изроди обратно във феодализъм. Но много политици предочитат да отлагат непопулярните но нужни действия, за да се превърнат те в проблем на следващите избрани.
Хората се разглезват. Да, всички искат планетата да е чиста, бедните да са нахранени, здравеопазването и обучението да са безплатни, но кой иска парите за това да идват от неговият джоб? Колко правителства имат политическата воля да вдигнат цените на бензина, за да подтикнат хората да карат икономично? Или да вдигнат цените на тока, за да построят екологични, но скъпи, електроцентрали? Европейските може би (поне отчасти), но не и най-богатата нация на света, Хамериканските Щати.
И така с времето на власт идват все по-често точно хората, които не бива да я притежават. Обучението, вместо да показва на хората какво трябва да се направи, бълва консуматори, които искат повече за по-малко работа. Стадо, което политиците могат да месят и лъжат както поискат. Индивидите мислят, а тълпата чувства и както добре знаем хляба и зрелищата са й напълно достатъчни.
Може би сте забелязали че досега не съм споменал комунизма. Той е започнал да 'заразява' държавите една след друга, също както демокрацията преди него. Силните за деня държави (демокрации) са гледали на него със същият страх, с който монархиите са гледали на демокрацията преди.
Това не е просто форма на феодализма, макар че реализацията му да използва подобен модел. Реализацията е подтикнала декомрацията да еволюира от див капитализъм към по-човешки вариант. Идеята също е прекрасна - всеки дава каквото може от себе си, всеки взима каквото му е нужно. Дори по-добре, идеята работи в чист вид - като комуни, ашрами в индия, кибутци в израел, и още десетки форми. Но за да работи са нужни няколко неща - трябва индивидите да са отговорни, а да не тежат на гърба на останалите. Трябва да имат свободата да се присъединят или напуснат. И трябва организаторите да не злоупотребяват с властта си. В комунистическите държави и трите са били пропуснати.
Добрите семейства са пример за комунизъм. От малък знам къде се държат парите и взимам когато и колкото ми е необходимо, но не съм злоупотребявал с тях. Никой не гледа кой колко пари внася, и колко харчи. Докато никой не прави глупости, като онзи идиот който хазартничеше с парите за лечението на дъщеря си, всичко е наред.
Увеличете бройката и все ще се намери такъв идиот. Комунизмът според мен има по-голям потенциал от демокрацията, но хората все още не са достигнали нужният манталитет. Може би няма да го достигнат още векове.
Друг възможен път, по който може да тръгне политическата еволюция, е в бизнес - модела. В миналото много фирми са си играли с политиката, като Източно Индийската компания, която е завладяла и управлявала Индия с векове. Или United Fruit Company, която вдигала и сваляла правителства в Южна Америка. Бизнесът е много ефективен и отговорен, но само за нещата, които му струват пари. Бизнеса не се интересува от замърсяванията, които оставя, освен ако няма държава, която да го глоби. Може би в бъдеще медиите ще предупреждават хората какво прави бизнеса и те не биха купували от него. Но това също едва ли ще стане скоро.
Интернет също влияе върху еволюцията на демокрацията. Останалите недемократични държави се оопитват все по-безуспешно да го контролират. В демократичните се обособяват все по-рязко групите на заинтересованите и незаинтересованите. Хората могат да общуват с представителите си все по-лесно, и могат да влияят върху управлението без да са политици и с повече от гласа си в изборите.
Анархията също може да се върне, но не в своя примитивен 'граби каквото можеш' вариант, а в 'радвай се и не пречи на останалите' форма.
Освен ако някое бедствие не ни изличи или върне няколко стъпки назад в еволюционната стълбица, политическата история ще се развива още много време.
вторник, 13 октомври 2009 г.
политическа еволюция
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар