Много те харесвам и заслужаваш да живееш, но трябва да умреш

Драги читателю, не чети този пост. Той е писан от чудовище, за чудовища. Ако ме познаваш най-вероятно ще си развалиш мнението за мен, а си един от тримата на които съм казвал за този блог и следователно един от малкото, които уважавам.
Днес или късно вчера беше екзекутиран един човек. Казваше се Акмал Шаких. В това няма нищо толкова странно, предполагам че има още много хора, които са се казвали по същият начин. Също така предполагам че в същият ден са били екзекутирани много хора, макар че останалите не са се казвали така. Споменавам точно този човек, защото той е специален по няколко причини.
Първо, той е с британско гражданство. Второ, екзекутиран е в Китай, за пренос на 4 килограма хероин. Трето, според защитниците му е бил душевно болен.
Първото обяснява зашо британците вдигнаха толкова шум в опитите си да го спасят. Министър председателят им лично е молил китайските си колеги да помилват Акмал. Британците, както и повечето либерали, смятат че живота на един човек е твърде ценен, за да бъде погубван. Но британците преди два века за наказвали кражбата на хляб с обесване. Различните държави са на различни нива на развитие, може би дори на различни пътища. Освен това развитите държави приемат за унижение техните граждани да бъдат екзекутирани. Защото това прави гражданите им недоволни. Защото гражданите им чувстват сякаш не са нещо повече от гражданите на неразвитите държави, където екзекуциите са нещо нормално. Защото те наистина не са по-висши от останалите. Според хартата за правата на човека те са равни с гражданите на държавата, в която се намират. Според закона на държавата, в която се намират. Като изключим гражданите на самата държава, всички останали са отишли там доброволно.
Второто обяснява защо Китай не можеше да си позволи да не го екзекутира. Спомените са отпреди повече от век, но още горят в душите на китайците. Тогава правителството им се опитва да спре британската държавна търговия с опиум, която убивала Китай. Задържа британски кораб, натоварен с опиум, и в отговор Британия започва Войната на Опиума. Не е можела да си позволи да изгуби този толкова доходен бизнес. Разбира се, спечелила е, защото е била по-голяма, модерна и могъща държава.
Днес ситуацията е много по-различна. Британия все още е по-модерна, но вече нито е по-голяма, нито по-могъща от Китай. Нещо повече, силно е зависима от Китай. Китай може да си позволи да брани интересите си. Да позволят на Акмал да живее би означавало масово недоволство, което в тези трудни и безработни за тях времена те не могат да допуснат. Освен това за тях, както и в повечето азиатски държави, преноса на наркотици е много по-сериозно престъпление, отколкото в европа и щатите. Много често носи задължително смъртно наказание, при това в рамките на година - две, а не 20-40 както е в щатите. Защото те, съвсем основателно, поставят живота на хилядите деца, потенциални наркомани, над живота на пълнолетният престъпник преносител. И съм 100% съгласен с тях.
Ако всичко спираше дотук нещата щяха да са ясни, както с този тип. Бил е виновен, направил го е доброволно, знаел е какви биха били последиците, получил е справедливото следствие от действията си. Но тук идва третият елемент от историята покрай Акмал. Твърде вероятно е да е бил душевно болен. На английски състоянието му е bipolar disorder, не знам как се превежда на български. Смятал е че е поп-звезда и ще пее за правата на хората. Според защитата не е бил отговорен за действията си. Ако приемем че са прави, то съм съгласен, този човек заслуажва да живее.
Ако аз спрях дотук, предполагам че и ти щеше да се съгласиш, незнайни читателю. Но аз няма да спра дотук. Този човек не носи отговорност за постъпките си, а кой ги носи? От една страна имаме живота на един болен човек, несъзнаващ какво прави. Баща на трима. С много мил характер, доколкото разбрах. От друга страна имаме 4 килограма хероин, достатъчен за 2000 свръхдози, достатъчен за зарибяването на 4000 деца. Нещо повече, ако беше пуснат бихме могли да очакваме хиляди душевно болни 'мулета', пренасящи наркотици в най-опасните региони, мислещи че се борят със световният глад например. Нещо повече, ако бъде пуснат десетки хиляди душевно болни ще останат без някой, който да носи отговорност за постъпките им.
Повечето душевно болни не са инфантилни. Може да не възприемат света около себе си по същият начин като нас, или да постъпват абсолютно адекватно, но осъзнават какво правят. Когато внимават. Докато сматат че болестта им е 'излез свободен от затвора' карта като от Монополи, никога няма да си дадат зор да внимават. Сега много от тях мисля че ще размислят. Сега мисля че много хора няма да оставят душевно болните си близки и роднини бездомни в чужда държава, където да бъдат използвани от наркотрафинантите. Сега самите наркотрафиканти ще намират по-трудно преносители, душевноболни или не. Сега по-трудно ще пренасят наркотици без знанието на 'мулетата', защото самите мулета ще внимават повече какво слагат в багажа им новите им познати. Сега хиляди деца бяха спасени. Мисля че сега света е малко по-добър от вчера, по-добър, отколкото щеше да бъде ако един невинен човек беше пуснат на свобода. Този невинен човек трябваше да умре, независимо че заслужаваше да живее.
Проблемът на повечето хора е, че живеят в един идеален свят на мислите, в който нещата трябва да са справедливи към личностите. Моят проблем е, че аз живея в един мой личен свят, но се движа, говоря, храня и понякога дори общувам в един свят на причините и следствията, в който нещата просто се случват. Най-често за по-добро.
В Иран са хванали група хора, които са правли секс с размяна на двойките. Това е строго забранено от ислямският закон в държавата и могат да бъдат осъдени на смърт с хвърляне на камъни. Аз лично смятам че закона е несправедлив, и че тези хора не заслужават да умрат. Но те са били хванати когато са качили свои клипчета на сайт. Ако бяха правили каквото искат без да парадират с това (за мен да качиш клип с действие в интернет в държава в която действието носи смъртно наказание си е парадиране), щяха да са свободни да го правят. Сега те трябва да умрат, защото не са се съобразили със средата, в която се намират. Бих им дал дори дарвинови награди, на всичките.
Неприятно ли ти е, читателю? Нека преминем нататък.
Малко коте мяука жално на улицата. Заслужава ли да умре? Разбира се че не! То нищо не е направило, за да заслужи това. Толкова е миличко и сладко, че би откъснал(а) от дюнера за да му го дадеш. Би го приютил(а) у вас, ако родителите позволяха. Знам за една жена, която така приютявала котенца, но уви, те всичките пораствали. И започвали да се размножават, докато накрая от кръвосмешенията не се изродили. Да помогнеш не е толкова просто. Кастрирането е възможен изход, но не може да се кастрират всички котки и винаги ще има прекалено много котенца. Винаги, когато видя някое от тях сърцето ми се къса, но си мисля 'Много те харесвам и заслужаваш да живееш, но трябва да умреш'. Такива са законите на природата.
Малко дете плаче на улицата... Не, читателю, няма да продължавам. Само ще кажа че децата са по-трудни от котетата, защото кастрирането им е наказуемо. Но носят повече надежда, защото за разлика от котетата могат да бъдат убедени да нямат деца. Трудно е да си Бог, и всички ние имаме късмет че не съм такъв. Мир вам.