Where's your god now?

Малко са споровете, които да довели до толкова много човешки жертви колкото споровете около съществуването на Бог. В днешни дни много малко са готови да убиват за това (като процент от населението), но това не спира хора от всеки пол, възраст и професия да бълва "доказателства" за и против съществуването Му.
Разбира се най-лесно е да забиеш топката в чуждото поле, т.е. да искаш другата страна да докаже каквото и да е. Но ако ще правиш така не е ли по-лесно просто да не спориш? Без доказателства няма да си промениш мнението, нито ще накараш другият човек да каже 'ей, верно, нямам доказателства значи сигурно си прав и ще ти повярвам'.
По-забавно е да гледаш смешните доказателства за и против съществуването на Бог. Ще направя кратък разбор. Запазвам си правото да добавям още в бъдеще.

ЗА:
Глупави
- (интелигентният дизайн) Условията на Земята са толкова добре нагласени за нас, че е невъзможно да са възникнали случайно. Ако бяха дори малко по-различни нямаше да можем да живеем тук. Значи някой ги е създал, така че да ни е удобно.
Това доказателство получава STRATEGIC FACEPALM наградата на този пост. Условията на Земята можега да са каквито си искат, но веднъж зародил се, живота може да се приспособи към почти всичко. Еволюция, нали? Ако се бяхме пръкнали на Венера щяхме да се чудим колко добре са създадени потоците лава и дъждовете от сярна киселина. Ако имаше вода и/или кислород бихме се разтворили, така че всяка мисъл че живот би могъл да се зароди или да съществува на Земята би била осмивана.

- (нещо свързано с Библията) Ако приемем Библията за алегория бихме могли да открием много физични закони в нея, както и математически формули, които хората тогава не са можели да знаят.
Да, ако разгледаме 'Алиса в страната на Чудесата' бихме могли да видим също толкова. В снимка на повърнато от слон - още повече.

Умни
- (облогър на Паскал) Ако сме добри хора, вярваме и се окаже че не съществува не губим нищо, понеже бихме живели според моралните принципи дори Бог да го няма. Но можем да спечелим много, ако Той съществува - вечен престой в Рая например. Обратно, ако не вярваме и го няма не печелим нищо, но ако го има става лошо.

Първо, това е довод за да вярваме, но не е доказателство.
Второ, ако искат от мен да ходя на църква, да давам пари на Папата, да се кръстя, моля, вярвам и подчинявам на свещениците и какво ли още не - ще изгубя много. От пари, през достойнсто и свършим в самоуважение и способност за самостоятелно мислене, което ценя много повече. Не вярвам че ще отида в Ада ако съм живял добре, но не съм си взимал причастията.

ПРОТИВ:(тук има повече мисъл и за по-забавни)
Глупави

- Това че е всезнаещ и всемогъщ би нарушило природните закони, (най-вече теорията на Относителността).
Ако съществува в нашето пространство-време и е подчинен на нашите закони - може би. Но някога хората са мислили че е природен закон телата да падат надолу. Покажи им балон с топъл въздух и той нарушава представите им за природните закони. Това не значи че балона го прави, просто законите са по-сложни, отколкото са си мислили. Да смятаме, че знаем всичко сега е смешно.

- Чудесата нарушават природните закони, следователно са невъзможни.
Същият случай като с балона - това че досега нещата са подкрепяли една теза не означава че е непременно винаги вярна. Промени малко обстоятелствата и нещата се случват.

- Библията е писана от Бог, но проповядва робство/убийство/геноцид.....
Библията не е писана от Бог, писана е от хора. Старият Завет е бил писан много отдавна, от евреи. Представлява смеска между историята им и 'наръчник за оцеляване в жестоката реалност на древната история'. Някои от описаните неща са били необходими. Някои не са били, но евреите са ги правили, просто защото всички останали са ги правили. Други са били правени, защото никой друг не ги е правил. Днес необходимостите са много по-различни, и голямата част от посланията в Библията са безнадеждно остарели. Ако цивилизацията рухне може би пак е са нужни, иначе е по-добре да не се приемат на вяра. Същото важи за Новият Завет, Корана и всички останали.

- Молитвите не се сбъдват. Следодателно Бог или го няма, или не отговаря.
Бог не е длъжен да прави каквото му казваме. Не ни е подчинен. И добре че, понеже имайки предвид колко глупави и противоречиви молитви има светът щеше да е много зле ако се изпълняваха. Разбира се може да се попита 'а защо не изпълнява поне част от молитвите? Онези добри молитви от праведни хора?' Хората по дефиниция не знаят всичко. Неща, които изглеждат нелогични за пешките може да са част от план на Шахматиста. А може и да не са. Във всеки случай е по-добре човек да се справи сам, вместо да се надява на молитви. Така че не разчитайте на молитвите, а се грижете за себе си както можете.

Умни

- Съществуване означава че е изграден от материя или енергия. Понеже учените още не са засекли нито материята, нито енергията Му, значи не съществува. Феномени като черните дупки също не могат да се засекат пряко, но за тях има достатъчно коствени доказателства. За Бог няма, значи и него го няма.
Първото най-лесно обяснение е че той е извън нашето пространство-време. Също както учените от Матрицата не биха могли по никакъв начин да засекат системният администратор. Мисля че Бог не използва машини за да смятат как падат снежинките аnd stuff, но това не значи че не живеем във виртуална вселена.

- Щом Бог е всемогъщ и ни обича, защо има толкова страдание по света? Значи или Бог не може да го премахне (и не е всемогъщ), или не желае, и следователно не заслужава да го почитаме.
Това е доказателство горе-долу толкова известно колкото Облогът на Паскал. Проблемът в него е следният - страданието не е причинено от Бог. Ние си го причиняваме. Над 95% е в следствие от човешка глупост, злоба, арогантност, алчност и още каквото се сетите. Войни, мъчения, геноциди, преследвания - сърбаме каквото сме надробили дружно, като човечество. Бог ни е дал свободна воля, и ние естествено правим каквото си искаме. Ако Бог ни спре ще ревнем до небесата че ни се меси в работите. Само че на Бог явно не му трябват послушни роботчета. Има предостатъчно послушни камъни, пуснеш ги отвисоко и падат, бутнеш ги и се търкалят, оставиш ги и си седят. Не казвам че са безполезни, но съгласете се че от наша гледна точка живеем по-пълноценно от тях.
Господ ни е дал способността да се учим и да мислим. Удряме си палеца с чук, Ауч, боли, удряме отново, Ауч, пак боли, удряме за трети път, хмм, може би е добра идея да не го правим отново? Проблемът не е в чука, едно много полезно сечиво, проблемът е в нас. И знаете ли какво? Бавно, но постепенно се учим да не бъдем такива задници един към друг. Свободата е голяма отговорност, но вече сме по-отговорни с нея. Войните стават по-малко и с по-малко жертви, на изтезанията и преследването не се гледа с добро око.
'Ами невинните жертви?' Пискат атеистите, за тях живота не е справедлив. Къде е Бог тогава? Ами където е бил винаги. Живота, погледнат отблизо изобщо не е справедлив. Дали е, или не е, в общ план не знам. Но това че има невинни жертви не значи че Господ е гадно копеле, а че хората са гадни колепета, и ако не искаме ние да сме следващите жертви трябва да озаптим онези от нас, които правят живота на останалите гаден.
Ами природните катастрофи? Те не са предизвикани от хората, а причиняват много страдания. Ами първо, те причиняват много малък процент от страданията и смъртните случаи. Второ, имат навика да са предвидими, ако не като време, поне като място. Знаем къде се случват силните земетресения. Знаем кои вулкани са активни. Знаем местата, където се образуват и откъдето минават урагани. Знаем кои реки имат навика да преливат, и в кой сезон. Хората, които живеят там, се предполага (ако са били умни) или да се изселят, или да се подготвят. Ако седиш в мокра медна броня на върха на самотен хълм по време на гръмотевична буря няма значение дали хвалиш Бог или го псуваш, най-вероятно ще си го отнесеш. Много от хората, живеещи в опасни места не могат да се приготвят, защото са бедни, и не могат да емигрират, защото гъстотата на населението е голяма. Ами значи населението е твърде голямо, което пак си е наша вина защото сме се намножили като зайци. Това е и причината милиони да умират от глад. Ние, по наша свободна воля сме се наплодили докато накрая не можем да се изхраним. Господ не ни е виновен за нищо. Вместо да псуваме можем да си научим урока и да не повтаряме грешката си.

- Щом Бог е всемогъщ, защо не ни е създал идеални и мъдри, а толкова глупави и грешни. Значи или не е всемогъщ, или греховете всъщност са добри, или не го е грижа за нас.
Греховете не са добри или лоши, те са поведения, които водят до неприятни последици. Или са водили в миналото. Но, да, хората са глупави. Но защо мислите че сме завършен продукт? Ами ако Господ ни създава в момента? Точно това е начинът да се превърнем в едни мъдри и предвидливи съществва - даваш все повече свобода и хората по метода на пробите и грешките еволюират като раса в нещо по-добро.
'А защо не го направи веднага. Ей-така, за секунда.' А защо си мислите че вашето време е обективно? Може би толкова ще отнеме, а ние просто си мислим че времето ни тече нормално?

Моите интереси 4: Мисленето (Normality, is not a word I understand at all)

Може би сте забелязали, аз обичам да мисля. Просто така да седна (или още по-добре, да легна) някъде и просто да размишлявам. Ако има някой, с който да споделя изводите си, да обсъждаме или дори спорим - още по-добре. За съжаление рядко се стига дотам. Обикновено изводите са или твърде безполезни, или плод на лично мнение и споровете се израждат. Но безполезните ми мисли ми носят същото удоволствие, колкото безполезните високи резултати в някоя игра носят на геймъра. Може да се наложи да мисля сам, но няма да спра да го правя.
Нека дам пример за такова мисловно упражнение. В повечето учебници по биология казват, че светлината попада върху лещата на окото и се обръща, т.е. нещата се виждат завъртяни на 180 градуса. Тази информация се праща в мозъка, който отново я обръща, за да виждаме нормално... чакай малко. Защо му е на мозъка да обръща информацията? Това няма никакъв биологичен или еволюционен смисъл. Значи вероятно виждаме нещата, каквито ни ги предават очите.
Сега автоматичната реакция на нормалният човек би била 'ама как така, нали виждаме че земята е долу?'. Ако 'надолу' значи 'по посока на гравитацията', да, земята е надолу. Само че самото 'надолу' е в обратната посока, да не говорим, че никой от нас не мисли физично. Затова приемам старата представа за нагоре и надолу - главата ви всъщност виси надолу... стърчи надолу де. Това, че усещанията ви не се променят, когато си затворите очите, не променя нищо. Приели сте че, когато раздвижите крака си и докоснете земята, усещането идва 'отдолу', защото такова го виждате. Ама не, всъщност когато ходите краката ви се оттластват от земята, която е доста НАД главата ви. Свикнали сте, че когато свиете вратните си мускули (един от читателите ще се усети точно за кои мускули става въпрос:р), зрителното ви поле се променя, и мислите че сте погледнали нагоре. Точно обратното, погледнали сте надолу, към небето. Изощо нещата изобщо не са такива, каквито ги мислите, но това не променя абсолютно нищо, защото докато мозъка се учи той възприема нещата, както ги вижда. Ако на едно дете сложите очила с призми, които обръщат картината, то ще порастне и никога няма да знае че има нещо гнило... докато не си свали очилата.
Представете си сега, как един човек се е родил с разменени нерви, и вижда синьо вместо червено и обратно. Той вижда небето червено и кръвта синя. Ще може ли да разбере, че вижда различно от останалите? Хич и изобщо! Когато е бил дете и е посочил небето или някоя синя дреха, родителите са му казали 'Синьо' и той е започнал да нарича по този начин червеното. За него синьото дори ще е топъл цвят, защото ще го асоциира с огъня, нагрятият метал, и всички неща, които карат нас, обикновените хора, да асоциираме червеното с топло.
Може би всъщност кой цвят ще виждаме като какъв се определя по случаен принцип. Докато не усъвършенстваме преноса на съзнания (може би трансплантация на мозъци или директно предаване на спомени и споделяне на усещания?) няма и да разберем.
С това искам да покажа колко относителни са усещанията ни. И тук става въпрос за едни цветове и посоки, които уж са еднакви за всички. А когато става въпрос за отвлечени идеи като добро и зло, патриотъзъм и дълг, цел и смисъл, и всичките останали неща, които определят живота ни, нещата стават много по-сложни. Мозъкът е адски приспособима кофа неврони. Има инстинкти и заложени идеи (каквото и да ми обясняват разни хора), и не е свободно-програмируем като процесорите, но в голямата си част работи като се учи. Доколкото знам висшите примати не правят секс, ако не са научени. Имат инстинкт и нагон, но просто не знаят какво да правят. Едно отгледано по специален начин дете може да се превърне в брилиантен математик, но да не може да си върже връзките на обувките и да не знае имената на цветовете - това само ще разсейва умственият му капацитет. Неговият брат-близнак може да бъде развит като идеален снайперист, например, но дори да не може да брои до повече от пет. Затова децата, членуващи в пропагандни организации като Хитлерюгенд, Пионерчетата, Бой-Скаутите и арабските религиозни училища, при подходящ контрол се превръщат във фанатици. Усещанията им за 'нормално' са крайно различни от усещанията на деца, отгледани от либерални родители. Затова културните разлики между хората от Западна Европа са толкова различни от тези на нашите родители, израстнали по време на комунизма.
Но извода от цялата тази триада е друг - няма такова нещо като 'нормално'. Това, което вие считате за естествено, сте го попили като малки. За хора, отгледани по друг начин, то би изглеждало глупаво и нелогично. Да обсъждаш Шекспир на футболен мач е поне толкова просташко, колкото да скандираш 'ЦСКА шампион' с пълен глас в библиотека. Няма такова нещо като 'правилно'. Имайки предвид че сме пригодени за обществото, в което живеем, се стремим да го запазим. Може би то не е правилно. Може би трябва да си помагаме и всичко да ни е общо. Може би трябва да се борим самостоятелно, за да бъдем по-силни и да се самоусъвършенстваме. Няма 'идеално' общество - има неработещо, и в различни степени кретащо напред.
Update 24.01.2010:
Моля читателите да се замислят има ли нещо (каквото и да е то), което да е било общоприето във всички култури и във всички времена. Ако се сетите, напишете го в коментарите.
Не е красотата. Японските благороднички са чернили зъбите си, за да бъдат по-красиви, днешните жени ги избелват. Древните китайки са чупили краката на момичетата за да им намалят ходилото. Получава се свод подобен на обувките на токчета, но крайно болезнен и според мен грозен. В Европа са пристягали жените с корсети, за да може кръстчето им да стане по-малко, прецаквайки обще взето всичките им вътрешни органи без изключение. Мога да продължа още много.
Не е избягването на болката. В много култури болката е била признак на мъжество. Индианците (а и спартанците) са подлагали децата на болезнени процедури за да изпитат дали са готови да станат мъже.
Не е в цененето на живота. Траките са скърбяли при раждане и са празнували смъртта. Ацтеките са избивали по няколко десетки хиляди в рамките на няколко дена. Самураите са извършвали харакири ако господарят им е станал с гъза напред сутринта и им се скара (показвайки че самураите при все всичката си култовост са били първите емо).
Стремежът към знания? В Китай при някои императори са погребвали учени живи, просто защото са учени.
Стремежът към секс? С всичките манастири, строени из Европа?
Ами отношението към сексуалните ориентации? В Гърция хомосексуалността е била на почит. В Япония педофилията не е била осъждана (в Турция мисля - също).
Алчността? Ашрамите в Индия, Кибуците в Израел и още много комуни са отхвърляли повече или по-малко частната собственост. Комунизма дори не го броя.
Стремежа към власт? Днешната демокрация се върти почти само около отнемането на властта от индивидите. Всеки е избран, най-важните са доста мелаък период, трите власти са разделени, властта е разпределена. Стремежът още е останал на индивидуално ниво, но културата и обществото са го изхвърлили навън.
Какво остава? Коя част от онова, което приемаме за твърда основа на нашите мисли е било прието навсякъде, по всяко време?

Умиращи езици

Изкушавах се да направя това част от нова поредица за обществените заблуди заедно с поста за цветята, т.е. идиотски представи, които повечето по света имат. Имам достатъчно поредици и недостатъчно идеи, така че ще го четете самостоятелно.

Четох много за застрашените езици и начините за възстановяването им. Наложи се да търся много , докато намеря една статия, която се опитва за обясни аджеба ЗАЩО е лошо да изчезват езици. Можете да я прочетете на
http://www.ft.com/cms/s/0/6f2bf9e4-b0a4-11da-a142-0000779e2340,Authorised=true.html?_i_location=http%3A%2F%2Fwww.ft.com%2Fcms%2Fs%2F6f2bf9e4-b0a4-11da-a142-0000779e2340%2Cs01%3D1.html&_i_referer=&
Ще цитирам, преведа и обсъдя част от нея.
In the same ways that a healthy planet requires biological diversity, a healthy cultural world requires linguistic diversity.
"По същият начин, по който здравата планета се нуждае от биологично разнообразие, един здрав културен свят се нуждае от езиково разнообразие."
Така ли? И защо? Ако четем за Вавилонската кула езиковото разнообразие се е оказало доста неприятно.

Yet, language is also an elaborate phenomenon tied to real people and cultures.
"Езикът е сложен обект, свързан с реални хора и култури"
Да, така е.

Language loss threatens a fundamental human right - that of expression of the life and life ways of a people.
"Загубата на езика застрашава основно човешко право - това да изразява живота и начина на живот на хората."
Нее, това е цензура. Загубата на езика означава че хората вече общуват непосредствено и не са зависими от преводачи.

Each language relates ideas that can be expressed in that language and no other.
"Всеки език предава идеи, които не могат да се изразят в друг език"
Мда, както новите технологии не са могли да се изразят на български по време на освобождението. И компютърните термини не можеха да се превеждат на български преди 30 години. Ако идеята е важна ще се намери начин да се пренесе от един език в друг.

Thus, when an indigenous community is no longer allowed to pray, sing, or tell stories in its language, it is denied a fundamental human right.
"И така, когато на местно общество не се позволява да се моли, пее или разказва истории на своя език, то е лишено от основно човешко право."
Даа, но това пак е цензура. Ако езика изчезне, защото хората не им пука за него никой не е лишен от нищо. И хората, опитващи се да го върнат се опитват да нарушат основното човешко право на избор на изразяване, отхвърляйки използваният за сметка на умиращият език. Защо?

Unfortunately, linguistic rights have been seriously abused for hundreds of years by banning specific languages and indirectly by assaulting language-support structures such as land, economies and religions.
"За съжаление, езиковите права са били сериозно нарушавани с векове със забрана на определени езици и непряко с нападане на поддържащи-езика структури като земя, икономики и религии."
Което пак е цензура. Не виждам защо това е причина в наши дни да се отделят пари за да се възстановяват езици, на които родителите не искат да научат децата си, или които децата не искат да говорят?

Защо по дяволите са ни нужни различни езици? Те само ни разделят, вместо да ни сближават. Някои могат да са благозвучни, но това е като да кажете че трябва да забраним корабните двигатели и да сложим пак платна, защото са красиви.
Моето лично мнение е че езиците трябва да се окастрят, като от тях се взима само най-важното. Казвам го от гледната точка на човек, който учи езиците трудно, освен това би искал да види земята обединена.
Способен съм да приема че езиците са толкова важни, колкото важни ги смятат говорещите ги хора. Ако хората предпочитат друг език заради удобство или каквато и да е друга причина - свободни са да го направят и никой не трябва да ги упреква.
В същото време съм против цензурата. Да се подтиска насилствено някой език е погрешно, но то вече не се прави в цивилизованите страни. И без това е безсмислено. Езиците бързо намаляват като бройка и без това. И добре че.

If at first you don't succeed, sacrifice, sacrifice, sacrifice.

Днес попитах един познат, който има отговори на всички въпроси, защо жените искат цветя. Раговорът се получи интересен и отначало мислих да го сложа като допълнение на темата за цветята. Дискусията обаче засегна много теми и се проточи, затова я слагам в отделна тема.
И така, защо жените искат цветя? Имах късмета да попитам едно момиче за това. Отначало тя се оплакваше с възмущението на индиански бог 'Атцтеките вече не ми правят жертвоприношения! Не се сещат за това, представяте ли си? Кръвта е толкова красива и лъскава, но по-важен е, разбира се, жеста.'
Когато се опитах да кажа че все пак това СА трупове, пожертвани и убити за да погалят сетивата и погъделичкат егото, момичето съвсем основателно изригна 'И какво като са трупове, не ги ли заслужаваме? Не е като да са като нас така че не ни пука. А ти си дребнав, гледаш да спестиш пари и затова правиш жертвоприношения само когато поискаш някое божество да ти изпълни някое желание'
Разгледано психологически, откриваме няколко мотива. Не се отрича че труповете са трупове. Използва се аргумента 'различните не са като нас, свиркай си'. Във варианта му 'негрите не са хора' преди няколко века е просъществувал последният робовладелски строй. Не знам доколко можете да си представите сега че се е говорило за свобода, република, всеобщи човешки права, след което говорещите са отивали в плантациите си без да им се струва аморално да притежават човешки същества. Защо да им е сконфузно, било им е изгодно. Същият мотив за различните виждаме сега в преследването на хомосексуалните. За интелигентните не искам да говоря, те никога не са били на мода. Не, читателю, не са били. Атиняните, известни с философите си, накарали Сократ да се самоубие с отрова. А отворените за уми глави Щати (приели учените от Третият райх) са съсипали желанието да мисли в най-интелигентният човек в записаната история .
От друга страна откриваме мотива за умственото пространство. Някой оспорва личното ти мнение, значи напада теб. Отвърни на удара, открий слабите им места, нахлуй в тяхното умствено пространство, и така те ще трябва да се защитават и няма да продължат по темата. Трябва да кажа че нападението 'пестите пари и подарявате само когато искате секс' е 10000000% вярно, обичам парите и само секс ми е на главата. Познатите ми, които четат това, предполагам само ще могат да се възхищават на възхитителният интелект на тази млада дама, толкова лесно прозряла най-тъмните ми тайни.
Както и да е. Също както тя не отрича че труповете са трупове, така и аз не отричам че жеста е жест. И че красотата е красота. Просто продължих да питам защо се налага красотата и жеста да са свързани със смърт и трупове. Уточних и че ям трупове, но защото ако не ги ям ще умра от глад. Ако не ги гледам нищо няма да ми стане, затова не ги и гледам. А на нея какво ще й стане? Ще повехне от липса на внимание?
Отговорът беше съкрушителен. Да се жертват животи е правилно, защото онзи който получава жертвата няма нищо против. Изтъкнато беше и че хем съм загрижен за растенията, хем ги ям (а аз си мислих че съм отговорил на тази нападка, представяте ли си колко съм бил заблуден?). Накрая ми беше пожелано здраве (много мило) и се говореше за компютри, снимки и саксии (моята асоциация с трите неща беше 'порно', 'порно', и 'сексии' съответно). Отговор за причината да предпочита умрели цветя пред живи нямаше в пряк вид. Познатият ми с многото отговори обаче успя да изведе отговорите от разговора. Не е било трудно, каза той, просто аз както вече споменах съм тъп. Може би има връзка с парите и секса, за които постоянно си мисля.

Та познатият ми изтъкна основните проблеми в това момичето да се съгласи с мен. Всъщност това са проблеми на всички хора (включително мои) да се съгласят с каквото и да е.
1. Инерция на мисленето. Дядо каза че било така, значи е така освен ако ми е неизгодно да е така. Това е същата причина златото да е ценено вече има-няма 4000 години. Старото мислене е лошо само когато ни кара да се трудим излишно.
2. Трудност в смяна на гледната точка. В два варианта
- нежелание да се види чуждата гледна точка. Липса на емпатия.
- нежелание да се види цялата картина без гледна точка изобщо.
3. Поддръжка на старо мнение. Когато някой вече изрази някакво мнение той се чувства длъжен да го защитава. Човекът не желае да мисли по темата за да провери дали мнението му е погрешно, и едновременно с това не би отстъпил дори ако осъзнава че мнението му е погрешно.
Ей богу, признавам че последното ми се случва достатъчно често и го разбирам прекрасно. Останалите също ми се случват де. Отгоре на всичко, както вече казах, съм и тъп.
Познатият ми обясни че жените като цяло обичат красиви неща (бижута и подобни), но ако нещото е било жертвано за тях (като например коженото палто, носещо душите на десетки норки), то жеста е много по-специален.

Епилог. Моля читателите да не остават с впечатление че нападам момичето, или че й се подигравам. Сигурен съм че не е глупава, садистична или нещо от сорта. Познавам позната на позната на момичето, така че едва ли е кифла. Предполагам че е състрадателна и щедра към познатите си, разумна когато е осъзнава нещата. Това е проблема, в осъзнаването.
Не мога да не злобея от начина на мислене, толкова естествен за 90% от народонаселението. Сигурно защото не мога да се почувствам част от споменатото народонаселение.
Проблемите с начина на мислене наистина не са ми чужди, и това че ги осъзнавам не ми е помогнало да ги преодолея. Не мога да съдя никой. Мога единствено да се опитвам да бъда верен на себе си.

Като допълнение искам да кажа че тази тема може да се разглежда като упътване как да си хванете гадже. Ако не успеете отначало, жертвайте. Цветя, животни, пари, всичко. Древните атцтекски божества хич не са били глупави, да знаете.

Символи и имена

Хората обичат имената. Причината за това е в работата на човешкият мозък, единственият в природата, който разчита предимно на символи. Ако ми позволите едно лирично отклонение, за хората златото е било много ценно, понеже се е срещало в чист вид и е можело да се обработва лесно, отпреди времената когато са можели да обработват кой да е друг метал. После ценноста на златото останало само като условен рефлекс и навик. Символ на ценност, без да е практическа ценност.
Друг пример за символи са числата. До кое число мислите че можете да възприемете? Аз мога да възприемам до около пет, ей така като погледна и да знам че предметите са пет без да ги броя. Някои от вас може би могат до десет, но единствено някой луд гений може да стигне до повече от петнадесет. Това, което всъщност правим, е да събираме и смятаме, тоест да представяме истинският брой с имена и думи. От една страна това е удобно, защото човек може да прави операции с числа, които не би могъл да осъзнае. От друга страна знаете че пътят до някъде е 12 километра, или че тубата е 50 литра, или че броят на хора в българия е около 7 милиона. Но ако ви кажат че пътят е 8 мили, или че тубата е 14 галона, или че хората са 32547700 в осмична бройна система и мозъка зацепва. Колко точно са 8 мили? Нямате представа колко са 14 галона, още по-малко колко хора са 32547700 в осмична бройна система. Мда, а колко точно са 7 000 000 в десетична. Можете ли да си ги представите? Можете ли да кажете примерно 'ако бяха топки за пинг понг щяха да нарпавят купчина висока колкото мен'? Или 'купчина висока до кръста ми' или 'два пъти моят ръст'? Всъщност хората нямат идея за повечето неща, които си мислят че знаят. Могат само да правят операции с тях, така че ако операциите доведат бройката до нещо разбираемо човек ще го разбере правилно. Например, ако човек види купчина топчета за пинг понг много по-добре ще оцени колко са те, отколкото ако му кажат че са 7 милиона. Но ако му кажат 'сега махаме половината, а после пак махаме половината и така общо двадесет пъти' няма да може да прецени колко ще останат само гледайки купчината. Ако знае че са 7 милиона може да сметне че ще останат 6 или 7 (2 на десета е 1024, на двадесета е 1050620).
А какво ще кажете за огъня. Вие знаете какво е огън, и го наричате 'огън' с ясната представа какво представлява, нали? А какво всъщност представлява? Ако срещнете някой който не е виждал огън никога през живота си ще можете ли да му обясните? А на мен, който съм виждал можете ли? Това не е просто химична реакция, не е и живот, макар че се държи като нещо средно между двете.
Учените са най-зле в това отношение. Те откриват нещо, непознато и са в ужас - то е разрушило увереността им в знанието на света. Но след минута го кръщават Многосложнин и то е вече част от системата им. Имат илюзията за знание.
Не отричам че може да се ползва електричество без да се знае как работи. Или огъня, или компютъра. Никой човек не може да схване всичко. Но илюзията за знание, за която е достатъчно името, е много опасна. Води до фалшива сигурност. Ако към вас се засили мечка и вие кажете 'Оо, знам какво е това. Това е Ursus arctos.' няма да ви помогне особено.

А какво означава да познаваш някой? Да знаеш името му? Ей така, отиваш при него, питаш го как се казва, даваш му своето име и вече сте познати. Ако се напиете два пъти и вече сте приятели.
За мен да знаеш как да накрараш някой да се обърне и да те погледне не означава че го познаваш. Да познаваш някой би трябвало да е да знаеш как мисли, какво чувства, защо прави нещата, които прави. Дори ако се държи напълно случайно трябва да знаеш че се държи случайно и защо.
Колко хора казвате че познавате? Аз познавам един, и то бегло.

За любовта.

В миналият пост казах че не мога да отговоря на въпроса 'Какво е любов', защото питащият едва ли разбира думата и едва ли ще разбере самият отговор. Любовта е елементарно понятие, в същият смисъл в който точката и правата са елементарни понятия в математиката. Нямат дефиниция и трябва да се разберат, макар че не пречи да се обяснява за тях. Ако мислиш че точно ти би разбрал(а) едно обяснение, незнайни читателю, еми пробвай се. Любовта е най-голямата възможна близост на душите.
Ето малко уточнения.
Първо е важно да се знае какво не е любов. Любовта е безпричинна и следователно 'Обичам защото...' показва липста й. Причините пораждат харесване, което понякога води до приятелство.
Второ, трябва да се прави разлика между секса и любовта. Сексът е най-голямата възможна близост на телата (при нормални хора и нормални обстоятелства, нямам предвид сиамските близнаци или жертви на катастрофи). Едното може да доведе до другото, но това изобщо не е задължително.
Трето, може да съществува възможност за любов, но човекът да я изкриви и убие. За да се прояви в истински вид са необходими няколко неща.
Доверие. Ако някой истински обича той има доверие на другата страна. Ревността и подозрителността показват изкривено собственическо чувство.
Споделяне. В началото е естествено човек да крие някои неща от характера си, но това трябва да е само временно. Само споделянето е способно да доведе до:
Разбиране. Както всеки трябва да споделя, така и трябва да разбира и приема споделеното от другата страна без да осъжда. Не е длъжен да одобрява, но най-малкото да си направи труда да разбере каква е причината за споделеното.
Компромис. Любовта иска жертви. Ако ти, незнайни читателю, се чувстваш съвършен и мислиш че всяка промяна би те влошила, иди си гръмни мозъка. Любовта може да бъде мощен стимул за самоподобрение, но за съжаление най-често когато има риск човек да я загуби. Човек трябва да се променя, за да си пасне с другата страна.
Вярност. Любовта е голяма слабост, и голяма сила. Както казваше една позната 'Любовта е да дадеш на някой възможнот да те нарани жестоко и да се надяваш че няма да го направи'. Понякога някой има нужда от силен ритник отзад, за да направи крачка напред, понякога хората имат нужда от разтърсване за да се осъзнаят. Но всяка постъпка, която наранява без да цели дългосрочно подобрение, е убиец на любовта.
Близост. Любовта не познава егоизъм, защото ако е проявена, то обичащите се са като една личност. Разликата е че не усещат какво чувства другият, само предполагат по поведението му/й, така че трябва да са по-внимателни. Ако мога да се изразя така, влюбеният трябва да се държи сякаш обекта на любовта му е изтръпнал крайник. Не го чувства и може да го нарани без да иска, а ако се провали може дори да го изгуби.

От всички тези неща следват няколко извода.
Вярността в любовта не e задължително вярност в секса. Това е известното 'Но това беше само секс. Обичам теб.' извинение на курвите и курварите да бъдат себе си. Верността в любовта обаче изисква ненараняване, така че ако другата страна изисква вярност и в секса то обичащият е длъжен да я спазва.
Теоретично двама хетеросексуални души от един и също пол могат да се обичат (без да правят секс, ест. Нали са хетеро). Малко е вероятно, защото самите хора считат любов и секс за неразделни. И все пак някой от вас ще скочи и ще запита 'Еми нали това е приятелство? Какво общо има с любовта?'. Както сексът е телесно изживяване, то приятелството е интелектуално, а любовта - духовно. 'А какво е "духовно"? И къде остават "емоционалните" изживявания?'... Мда, за това не обичам да отговарям на въпроси, чийто отговори искат предефиниране на още 1000 думи. Още повече когато половината от тези думи още не съществуват в широко разпространените езици.

Update 14.12.2009: Забравих нещо много важно за любовта. Тя трябва да е споделена, ако не веднага то поне скоро (в моя случай отне около 2 седмици за това).
И замисляли ли сте се защо розата е символ на любовта? Не е защото е красива, или защото е сложна, дори не защото е растителен труп и умира. Ако сграбчите розата сякаш скубете бурен ще се разраните много лошо, тя трябва да бъде взета внимателно, с два пръста. А розите без бодли са като разпространената в наши дни "любов", постна и малотрайна.

Защита от света и шампоана

Забелязал съм че има два основни вида психологическа защита срещу света. Понеже съм на вълна шантави сравнения в момента, нека се опитам да ги изясня с възможно най-тъпото. Когато се къпете как пазите очите си от шампоана?
Можете да отметнете глава назад, така че повечето шампоан от косата ви да тече назад. Но пък всяка капка, която напук реши да тече напред ще влиза в очите.
Можете и да наведете глава напред, така че шампоанът да капе пред лицето ви, а не по него.
Как постъпвате когато някой ви нарани, обиди или по някакъв друг начин засегне?
Можете да преглътнете обидата и да не й обръщате внимание.
Можете да отвърнете със обида, заплаха или физическа саморазправа.
Разбира се, това са крайности и много малко хора се намират в тях. Но голяма част клонят повече към едната или другата.
Ако предпочетете затвореният вариант - да преглъщате обидите, с времето вероятно ще спре да ви пука. Но това не пречи да се превърнете в изтривалка на останалите. Наранените маймуни обичат да търсят някой по-слаб, за да си излеят яда. Друг проблем е че много трудно се преминава от този вариант към другия. За обратното не съм толкова сигурен.
От друга страна активната защита - сила срещу сила, независимо дали става дума за физическа сила, запаси от ругатни или остроумие, отнема време, внимание и енергия. Светът е пълен от лесно засягащи се личности, от хора които обиждат от невнимание или обичат да предизвикват спорове и разпри само заради самият спор. И често от защитаване на честта хората остават без време и енергия да вършат нещата които имат значение.
Аз отдавна съм направил своят избор. Съжалявам само че тогава не знаех че е имало друг вариант, макар че едва ли щях да го предпочета.

Комунизмът е жив!

Като политическа система комунизма отдавна си отиде. Като начин на мислене ще отнеме поколения, за да се освободим.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.

За блога, художника и картината, произволни мисли

Вероятно трябваше да започна с този пост. Имайки предвид колко хора ще го прочетат едва ли има значение.
Може би си забелязал, незнайни читателю, че в този блог не се споменават имена, няма снимка или линк към друг мой или чужд профил. Не съм слагал линк към блога никъде, като съм казал за него на 2-ма човека, при условие че си мълчат за него.
Причината е че не ми харесва идеята зад останалите блогове, 99% от които са самореклами, крещящи за внимание или забравени някъде. Аз смятам че идеята е важна, а не кой я е предложил, макар хората да преценяват еднакви идеи много различно, в зависимост от предложилия ги. Ако някой попадне тук, ще е най-вероятно с търсачка, което показва че се интересува от тези неща.
За мен този блог е кошче за душевни отпадъци. Място, където записвам неща, за да мога да ги забравя без да съжалявам. Чувствай се свободен да използваш каквото и да е оттук, слагайки линк насам или представяйки го като свое. Не ми дреме.

След този доволно безсмислен пост, за десерт малко смислени мисли (хехе), свързани с посланието и посланика.
Четох как открили няква картина с подпис на Леонардо (даВичнчи, не костенурката), която ако се окажела автентична щяла да струва милиони. Ако не е - кучета я яли. Искам да запитам (ама няма кого), защо един художник е известен? Не е ли заради стойностните картини, които е изрисувал? Тогава защо неговото авторство променя стойността на една негова рисунка? Защо не съдят за нея самата?
Защо най-скъпо продадената картина на света прилича, цитирам 'на 8-годишно лапе, опитващо се да нарисува кон'. Ако не вярвате идете вижте: http://en.wikipedia.org/wiki/No._5,_1948 . Аз смятам че художника се е провалил, тва изобщо не прилича на кон... освен ако не е бил взривен и оставен да изсъхне.
Лично мнение: модерните художници, използвайки компютърни средства могат да направят много по-реалистични, детайлни, красиви картини от кой да е когато и да е било досега.
Мисля че проблема е в начина на оценяване на хората. Като видят че останалите им харесва нещо го хвалят, без дори да го разбират (или да са го видяли/чули/пробвали изобщо).
И тук идваме до друг проблем на днешното общество (че то кога не е било проблем). Човек не може просто да заяви 'Вий всички не сте прави, а аз съм прав, правете като мен.' и да те да го послушат. В най-добрия случай ще му се присмеят. Обществото не може да допусне радикално различни от средното личности, което е нормално. Реалността (природата, законите на науката, господ или в каквото там вярвате) не се съобразява с индивиди. Индивидите могат да изберат да са в хармония в обществото, да са смачкани от него или да го напуснат.
Този принцип ни пази (на теория) от масови убийци, изнасилвачи, садисти и друга сган. Поне трябва да се крият. Хората с различни идеи също трябва да ги крият... или да ги излагат анонимно. Днешното общество е много по-свободно от всяко предишно. Толерират се много повече неща, а всичко останало може да бъде качено в интернет. Ако автора не се е саморекламира много едва ли ще му се случи нещо, дори посланието му да е радикално.
Както и да е, не мога да променя останалите. Мога (а също и ти, незнайни читателю) да се опитам да не допускам технтие грешки. И да използвам знанието си за тях, в моя полза (сами са си виновни, че са предвидими).

За нуждата от общуване (лично, не чети)

Нека направим един малък психологически експеримент.

Изкарайте един ден без да пиете вода. Изобщо. Яжте, работете, вървете, печете се на жегата, но не пийте вода. Както хората, трениращи спортове опитват се да свалят килограмите за да се състезават в по-долната категория. Убиват си бъбреците преди всяко състезание, но целта оправдава средствата.

Водата ще е навсякъде около вас. Ще мислите само за нея, докато устата ви изсъхне и ръцете ви затреперят. Това е нуждата да пиете вода.

Когато все пак се откажете от първа част на този идиотски експеримент първата глътка ще ви се стори блаженна. Тази течност, дар от боговете, може да е топла като пикня, блудкава и с металически вкус, миришеща на хлор и вар, но ще ви се стори най-сладкото питие в живота ви.

Усмирете нуждата, ако пиете прекалено много ще повърнете. Да не говорим че сърцето се натоварва, ако в кръвта влезе прекалено бързо прекалено много вода.

Експеримента продължава. Пийте бавно, спокойно, дайте време на организма да усвои течността, без да я изхвърли. Изпийте първата чаша бавно, спокойно, с почивки. Купете си литър и половина студена минерална вода. Изпийте и нея. И още една. И още една.

Ще усетите ли момета, в който вече сладката течност ви се струва противна? Кой е казал че водата няма вкус. Има – гаден, от който вече ви се повръща. Засяда в гърлото, пречи ви. Това не е блудкава топла вода, това е студена минерална вода, за която преди един час бихте убили някой.

Нима не е така с всичко? Можете да си поръчате три пици, докато залитайки от глад се редите пред пицарията, но след втората няма и да ви се поглежда пица. Може да мечтаете за зима през жегите, но чакайки рейс в мъгливото ветровито време на замръзналата спирка шест месеца по-късно ще мечтаете за слънчевите лъчи.

И тук идват малките разлики. Един обича по-студено, друг е зиморничав. Порцията, която би оставила един човек гладен би накарала друг да преяде и да се чувства зле.

Няма спор, че човек е социално животно и има нужда от общуване. Социалната изолация е едно от най-тежките наказания, на които се подлагат престъпниците.

И все пак, докато едни разпускат като се събират с приятели, а други имат нужда да купонясват всеки ден за да се чувстват нормално, трети предпочитат малките тихи компании.

Количеството общуване, което ми е нужно, би карало повечето хора да се чувстват самотни и изоставени. Количеството общуване, което е минимално за нормалните хора ме кара да се чувствам изцеден, не на място, нуждаещ се от повече лично пространство и време.

Имало е моменти, в които съм се чувствал самотен и изоставен. Имало е моменти, в които бих дал много за да имам с кой да се събера да полафя. Но сега просто ми идва в повече.

Затова макар че някога съм се стремил към влизането в някоя компания сега имам нужда просто да бъда оставен на мира. Една седмица, или месец, в които просто да не ме търси никой. Може би телефонно обаждане от приятелката, виждане за малко събота и неделя, и толкова. Както лечебното гладуване пречиства организма имам нужда от основно прочистване на духа.

Малко ми е тъпо да обсъждам личните си проблеми в блог, посветен главно на световните (не, не ми пука за мнението ти, неизвестни читателю, просто споделям че ми е тъпо. Още повече че блога е просто кошче за душевни отпадъци, повече за тва в следващия пост). Не смятам себе си за изпаднал в тежко положение, още по-малко да се сравнявам с истински изпадналите в беда. Опитвам се да покажа принципа, защото съм готов да се хвана на бас че има още много като мен.

Може би ако бях общувал повече, докато израствах щях да искам и мога да общувам повече. Може би ако получавах друг вид общуване нямаше да ми се повдига след всяко събиране. Може би няма значение. Това, което Е има значение. И нуждата, онази съща нужда, която обсебва съзнанието и изтиква останалите мисли далече. Този път нуждата ме кара да зарежа всички и всичко, да остана сам. Ще доживеем да видим дали ще се случи.

мисли на дребно

Винаги има отговор на молитвите. Понякога отговора е ‘Не’.

Американския идеал: да харчим пари, които нямаме, за неща, които не ни трябват, опитвайки се да впечатлим хора, които не харесваме.

Доброто старо време най-често се дължи на лоша памет.

Мечтите се раждат на този свят,
но много от тях не оцеляват сблъсъка с реалността.
Да тъгувам ли за оцелелите – изродени и деформирани?
За единиците останали непроменении но недооценени,
чиито мечтатели са се променили...
Да се радвам ли за съкрушените, изоставени мечти,
падащи като счупени окови,
освобождаващи разума,
за някое друго робство.

Too tired to fight the stream,
too proud to go with the flow
I walk out of the river
dying of thirst

Когато едно нещо не ти достига лесно е да помислиш че само то ти трябява. Едва когато изгубиш всичко останало можеш да видиш грешката си.

Равновесие. Може би несправедливо, неприятно, нелогично... но устойчиво. Светът не е справедлив, той просто се подчинява на определени закони и незнанието не е извинение. Няма съд и присъда, няма адвокати и обвинители, има само последствия.
Харчене без нужните доходи, доброта без нищо дадено в замяна, извършване на нагли престъпления отново и отново, асиметрия в общуването, поемане на химични вещества в количества, които тялото не е създадено да обработва – алкохол, наркотици, шоколад. Достигането на друго устойчиво състояние е трудно и рядко. Дали новото е по-добро от старото равновесие е въпрос на гледна точка, за света ‘добро’ и ‘лошо’ за празни звуци.
Днешната демокрация не е по-устойчива от деспотизма, фашизма или феодалния строй. Просто се е оказала по-подходяща за днешната обществена нагласа. И много кръв се е проляла за да се утвърди.
Много по-често света се връща в равновесие с тежки последици за всички замесени. Мисълта не стига да се промени света – не стига желанието и усилието, ако идеята си заслужава ще получи достатъчно шансове и рано или късно ще се реализира. Републиката се е раждала и падала десетки пъти. Корупцията и моралното падение – също.
Няма всеобщо равновесие - то се състои от хармония с околния свят. Подхощящото за пустинята поведение би те убило в планината.
Доброжелателния човек, раздаващ се за другите, може да ги вдъхнови да се държат като него. По-вероятно да се сдобие с група използващи, печелещи от неговата доброта. Дори те биха спечелили ако му помагат, разпространят идеята му, пазят го. Така биха се сдобили със стотици добичета за експлоатиране - но те не мислят напред. Когато се умори, озлоби, откаже или умре равновесието ще се върне, неудобното за тях равновесие, където всеки ще се бори за себе си.
Светът няма да ти помогне. На света не му пука за теб. Бори се и живей - или умри. Равновесието ще се върне. Дори ако на света се върне варварството и изчезне технологията. Дори ако цялата сляпа човешка раса се удави и задуши под собствените си одпадъци. Дори ако Земята бъде погълната от изригване на слънцето.

дом

Дом. Мястото където е сърцето. Или може би където закачаш шапката и сваляш обувките си?
Дом. Мястото, където си себе си. Където не се преструваш. Това не е място, а състояние. Може да е в кварталната кръчма, или когато си в някоя компания. Може да си у дома си в самотата. Може би нямаш дом изобщо.
Кой си ти? Познаваш ли се? Имаш пълната свобода да станеш какъвто искаш и не се бой: маската лесно сраства с лицето, стига да се преструваш с желание. Реши какво искаш от себе си. Единственото което не можеш да направиш е да останеш същия, можеш само да направляваш промяната или да се носиш по течението. Чувството ти за самосъхранение напразно ще те увещава да запазиш сегашната си форма.
Бъди себе си съзнателно, не съжалявай за нищо. Намери дома си или просто превърни в дом мястото в което си.
'You can be anything you want to be
Just turn yourself into anything you think that you could ever be
Be free with your tempo, be free, be free
Surrender your ego, be free, be free to yourself '
Queen: Innuendo.