Моите интереси 4: Мисленето (Normality, is not a word I understand at all)

Може би сте забелязали, аз обичам да мисля. Просто така да седна (или още по-добре, да легна) някъде и просто да размишлявам. Ако има някой, с който да споделя изводите си, да обсъждаме или дори спорим - още по-добре. За съжаление рядко се стига дотам. Обикновено изводите са или твърде безполезни, или плод на лично мнение и споровете се израждат. Но безполезните ми мисли ми носят същото удоволствие, колкото безполезните високи резултати в някоя игра носят на геймъра. Може да се наложи да мисля сам, но няма да спра да го правя.
Нека дам пример за такова мисловно упражнение. В повечето учебници по биология казват, че светлината попада върху лещата на окото и се обръща, т.е. нещата се виждат завъртяни на 180 градуса. Тази информация се праща в мозъка, който отново я обръща, за да виждаме нормално... чакай малко. Защо му е на мозъка да обръща информацията? Това няма никакъв биологичен или еволюционен смисъл. Значи вероятно виждаме нещата, каквито ни ги предават очите.
Сега автоматичната реакция на нормалният човек би била 'ама как така, нали виждаме че земята е долу?'. Ако 'надолу' значи 'по посока на гравитацията', да, земята е надолу. Само че самото 'надолу' е в обратната посока, да не говорим, че никой от нас не мисли физично. Затова приемам старата представа за нагоре и надолу - главата ви всъщност виси надолу... стърчи надолу де. Това, че усещанията ви не се променят, когато си затворите очите, не променя нищо. Приели сте че, когато раздвижите крака си и докоснете земята, усещането идва 'отдолу', защото такова го виждате. Ама не, всъщност когато ходите краката ви се оттластват от земята, която е доста НАД главата ви. Свикнали сте, че когато свиете вратните си мускули (един от читателите ще се усети точно за кои мускули става въпрос:р), зрителното ви поле се променя, и мислите че сте погледнали нагоре. Точно обратното, погледнали сте надолу, към небето. Изощо нещата изобщо не са такива, каквито ги мислите, но това не променя абсолютно нищо, защото докато мозъка се учи той възприема нещата, както ги вижда. Ако на едно дете сложите очила с призми, които обръщат картината, то ще порастне и никога няма да знае че има нещо гнило... докато не си свали очилата.
Представете си сега, как един човек се е родил с разменени нерви, и вижда синьо вместо червено и обратно. Той вижда небето червено и кръвта синя. Ще може ли да разбере, че вижда различно от останалите? Хич и изобщо! Когато е бил дете и е посочил небето или някоя синя дреха, родителите са му казали 'Синьо' и той е започнал да нарича по този начин червеното. За него синьото дори ще е топъл цвят, защото ще го асоциира с огъня, нагрятият метал, и всички неща, които карат нас, обикновените хора, да асоциираме червеното с топло.
Може би всъщност кой цвят ще виждаме като какъв се определя по случаен принцип. Докато не усъвършенстваме преноса на съзнания (може би трансплантация на мозъци или директно предаване на спомени и споделяне на усещания?) няма и да разберем.
С това искам да покажа колко относителни са усещанията ни. И тук става въпрос за едни цветове и посоки, които уж са еднакви за всички. А когато става въпрос за отвлечени идеи като добро и зло, патриотъзъм и дълг, цел и смисъл, и всичките останали неща, които определят живота ни, нещата стават много по-сложни. Мозъкът е адски приспособима кофа неврони. Има инстинкти и заложени идеи (каквото и да ми обясняват разни хора), и не е свободно-програмируем като процесорите, но в голямата си част работи като се учи. Доколкото знам висшите примати не правят секс, ако не са научени. Имат инстинкт и нагон, но просто не знаят какво да правят. Едно отгледано по специален начин дете може да се превърне в брилиантен математик, но да не може да си върже връзките на обувките и да не знае имената на цветовете - това само ще разсейва умственият му капацитет. Неговият брат-близнак може да бъде развит като идеален снайперист, например, но дори да не може да брои до повече от пет. Затова децата, членуващи в пропагандни организации като Хитлерюгенд, Пионерчетата, Бой-Скаутите и арабските религиозни училища, при подходящ контрол се превръщат във фанатици. Усещанията им за 'нормално' са крайно различни от усещанията на деца, отгледани от либерални родители. Затова културните разлики между хората от Западна Европа са толкова различни от тези на нашите родители, израстнали по време на комунизма.
Но извода от цялата тази триада е друг - няма такова нещо като 'нормално'. Това, което вие считате за естествено, сте го попили като малки. За хора, отгледани по друг начин, то би изглеждало глупаво и нелогично. Да обсъждаш Шекспир на футболен мач е поне толкова просташко, колкото да скандираш 'ЦСКА шампион' с пълен глас в библиотека. Няма такова нещо като 'правилно'. Имайки предвид че сме пригодени за обществото, в което живеем, се стремим да го запазим. Може би то не е правилно. Може би трябва да си помагаме и всичко да ни е общо. Може би трябва да се борим самостоятелно, за да бъдем по-силни и да се самоусъвършенстваме. Няма 'идеално' общество - има неработещо, и в различни степени кретащо напред.
Update 24.01.2010:
Моля читателите да се замислят има ли нещо (каквото и да е то), което да е било общоприето във всички култури и във всички времена. Ако се сетите, напишете го в коментарите.
Не е красотата. Японските благороднички са чернили зъбите си, за да бъдат по-красиви, днешните жени ги избелват. Древните китайки са чупили краката на момичетата за да им намалят ходилото. Получава се свод подобен на обувките на токчета, но крайно болезнен и според мен грозен. В Европа са пристягали жените с корсети, за да може кръстчето им да стане по-малко, прецаквайки обще взето всичките им вътрешни органи без изключение. Мога да продължа още много.
Не е избягването на болката. В много култури болката е била признак на мъжество. Индианците (а и спартанците) са подлагали децата на болезнени процедури за да изпитат дали са готови да станат мъже.
Не е в цененето на живота. Траките са скърбяли при раждане и са празнували смъртта. Ацтеките са избивали по няколко десетки хиляди в рамките на няколко дена. Самураите са извършвали харакири ако господарят им е станал с гъза напред сутринта и им се скара (показвайки че самураите при все всичката си култовост са били първите емо).
Стремежът към знания? В Китай при някои императори са погребвали учени живи, просто защото са учени.
Стремежът към секс? С всичките манастири, строени из Европа?
Ами отношението към сексуалните ориентации? В Гърция хомосексуалността е била на почит. В Япония педофилията не е била осъждана (в Турция мисля - също).
Алчността? Ашрамите в Индия, Кибуците в Израел и още много комуни са отхвърляли повече или по-малко частната собственост. Комунизма дори не го броя.
Стремежа към власт? Днешната демокрация се върти почти само около отнемането на властта от индивидите. Всеки е избран, най-важните са доста мелаък период, трите власти са разделени, властта е разпределена. Стремежът още е останал на индивидуално ниво, но културата и обществото са го изхвърлили навън.
Какво остава? Коя част от онова, което приемаме за твърда основа на нашите мисли е било прието навсякъде, по всяко време?