мисли на дребно

Винаги има отговор на молитвите. Понякога отговора е ‘Не’.

Американския идеал: да харчим пари, които нямаме, за неща, които не ни трябват, опитвайки се да впечатлим хора, които не харесваме.

Доброто старо време най-често се дължи на лоша памет.

Мечтите се раждат на този свят,
но много от тях не оцеляват сблъсъка с реалността.
Да тъгувам ли за оцелелите – изродени и деформирани?
За единиците останали непроменении но недооценени,
чиито мечтатели са се променили...
Да се радвам ли за съкрушените, изоставени мечти,
падащи като счупени окови,
освобождаващи разума,
за някое друго робство.

Too tired to fight the stream,
too proud to go with the flow
I walk out of the river
dying of thirst

Когато едно нещо не ти достига лесно е да помислиш че само то ти трябява. Едва когато изгубиш всичко останало можеш да видиш грешката си.

Равновесие. Може би несправедливо, неприятно, нелогично... но устойчиво. Светът не е справедлив, той просто се подчинява на определени закони и незнанието не е извинение. Няма съд и присъда, няма адвокати и обвинители, има само последствия.
Харчене без нужните доходи, доброта без нищо дадено в замяна, извършване на нагли престъпления отново и отново, асиметрия в общуването, поемане на химични вещества в количества, които тялото не е създадено да обработва – алкохол, наркотици, шоколад. Достигането на друго устойчиво състояние е трудно и рядко. Дали новото е по-добро от старото равновесие е въпрос на гледна точка, за света ‘добро’ и ‘лошо’ за празни звуци.
Днешната демокрация не е по-устойчива от деспотизма, фашизма или феодалния строй. Просто се е оказала по-подходяща за днешната обществена нагласа. И много кръв се е проляла за да се утвърди.
Много по-често света се връща в равновесие с тежки последици за всички замесени. Мисълта не стига да се промени света – не стига желанието и усилието, ако идеята си заслужава ще получи достатъчно шансове и рано или късно ще се реализира. Републиката се е раждала и падала десетки пъти. Корупцията и моралното падение – също.
Няма всеобщо равновесие - то се състои от хармония с околния свят. Подхощящото за пустинята поведение би те убило в планината.
Доброжелателния човек, раздаващ се за другите, може да ги вдъхнови да се държат като него. По-вероятно да се сдобие с група използващи, печелещи от неговата доброта. Дори те биха спечелили ако му помагат, разпространят идеята му, пазят го. Така биха се сдобили със стотици добичета за експлоатиране - но те не мислят напред. Когато се умори, озлоби, откаже или умре равновесието ще се върне, неудобното за тях равновесие, където всеки ще се бори за себе си.
Светът няма да ти помогне. На света не му пука за теб. Бори се и живей - или умри. Равновесието ще се върне. Дори ако на света се върне варварството и изчезне технологията. Дори ако цялата сляпа човешка раса се удави и задуши под собствените си одпадъци. Дори ако Земята бъде погълната от изригване на слънцето.