петък, 10 октомври 2008 г.

За блога, художника и картината, произволни мисли

Вероятно трябваше да започна с този пост. Имайки предвид колко хора ще го прочетат едва ли има значение.
Може би си забелязал, незнайни читателю, че в този блог не се споменават имена, няма снимка или линк към друг мой или чужд профил. Не съм слагал линк към блога никъде, като съм казал за него на 2-ма човека, при условие че си мълчат за него.
Причината е че не ми харесва идеята зад останалите блогове, 99% от които са самореклами, крещящи за внимание или забравени някъде. Аз смятам че идеята е важна, а не кой я е предложил, макар хората да преценяват еднакви идеи много различно, в зависимост от предложилия ги. Ако някой попадне тук, ще е най-вероятно с търсачка, което показва че се интересува от тези неща.
За мен този блог е кошче за душевни отпадъци. Място, където записвам неща, за да мога да ги забравя без да съжалявам. Чувствай се свободен да използваш каквото и да е оттук, слагайки линк насам или представяйки го като свое. Не ми дреме.

След този доволно безсмислен пост, за десерт малко смислени мисли (хехе), свързани с посланието и посланика.
Четох как открили няква картина с подпис на Леонардо (даВичнчи, не костенурката), която ако се окажела автентична щяла да струва милиони. Ако не е - кучета я яли. Искам да запитам (ама няма кого), защо един художник е известен? Не е ли заради стойностните картини, които е изрисувал? Тогава защо неговото авторство променя стойността на една негова рисунка? Защо не съдят за нея самата?
Защо най-скъпо продадената картина на света прилича, цитирам 'на 8-годишно лапе, опитващо се да нарисува кон'. Ако не вярвате идете вижте: http://en.wikipedia.org/wiki/No._5,_1948 . Аз смятам че художника се е провалил, тва изобщо не прилича на кон... освен ако не е бил взривен и оставен да изсъхне.
Лично мнение: модерните художници, използвайки компютърни средства могат да направят много по-реалистични, детайлни, красиви картини от кой да е когато и да е било досега.
Мисля че проблема е в начина на оценяване на хората. Като видят че останалите им харесва нещо го хвалят, без дори да го разбират (или да са го видяли/чули/пробвали изобщо).
И тук идваме до друг проблем на днешното общество (че то кога не е било проблем). Човек не може просто да заяви 'Вий всички не сте прави, а аз съм прав, правете като мен.' и да те да го послушат. В най-добрия случай ще му се присмеят. Обществото не може да допусне радикално различни от средното личности, което е нормално. Реалността (природата, законите на науката, господ или в каквото там вярвате) не се съобразява с индивиди. Индивидите могат да изберат да са в хармония в обществото, да са смачкани от него или да го напуснат.
Този принцип ни пази (на теория) от масови убийци, изнасилвачи, садисти и друга сган. Поне трябва да се крият. Хората с различни идеи също трябва да ги крият... или да ги излагат анонимно. Днешното общество е много по-свободно от всяко предишно. Толерират се много повече неща, а всичко останало може да бъде качено в интернет. Ако автора не се е саморекламира много едва ли ще му се случи нещо, дори посланието му да е радикално.
Както и да е, не мога да променя останалите. Мога (а също и ти, незнайни читателю) да се опитам да не допускам технтие грешки. И да използвам знанието си за тях, в моя полза (сами са си виновни, че са предвидими).

Няма коментари: