За пръв път от много време ще пусна два поста в един месец. Крайно време беше, в главата ми се въртят десетки идеи, с които досаждам на познатите си. Време е да вреда ред и изхвърля няколко мисли на света.
Отварям и нова поредица за нестандартните наркотици. Имам достатъчно измислени поста, но и предостатъчно мързел за да пречи на писането им.
Музиката. Тя може да бъде просто приятен фон. Може да придава ритъм на живота.
Музиката можа да бъде много повече.
Някога, преди да имам достъп до интернет, за мен музиката беше нещо забавно, но нищо повече. Когато минех покрай някое заведение с хубава песен си тананиках мелодията, докато я забравя.
След това на мода дойде чалгата в автобусите. Музиката се превърна в защита. Постарах се да запомня няколко прилепчиви мелодии, за да мога да си ги спомня по всяко време.
С времето започнах да слушам повече музика, получих за подарък уокмен (по времето, когато дискмените бяха рядко срещана гледка), записвах си песни от радиото.
И накрая се случиха двете неща, които най-често отварят хората към музиката - купих си mp3 и неограничен интернет. Тогава знаех името и автора на малко песни, макар да си тананиках доста. Постепенно смъквах и слушах все повече музика, изградих си вкус.
Сега музиката е важна част от живота. Да, тя може да променя настроението - нима след някоя тъжна мелодия не ви е тъжно дори без причина. По-неприятното е, че дори тогава на човек му е приятно и търси още и още. Вярвайте ми, това може да доведе до трагични последици - излезте на някоя оживена улица и пребройте колко емота ще видите. Разбира се, музиката може да действа и в обратна посока.
Но нищо не може да се сравни с това да си пуснете музика, която идеално пасва на моментното настроение дори преди да сте я чули. Не знам дали ви се е случвало да увеличавате звука бавно и постепенно, усещайки я как расте в главата ви, избутва грижите и неприятните мисли, притиска ги в стенита на черепа, смазва ги. Отначало човек остава сам с музиката, а после остава само музиката.
Това е чувството, което изпитват скетбордистите, състезателите с коли и мотоциклети - чувството на пълна съсредоточеност и отсъствие на мисли.
Това е чувството, към което се стремят медитиращите йоги.
Никога не съм бил добър със спорта или йогата, музиката е моя билет до мълчанието на мислите.
Не е задължително човек да се изгуби в музиката, за да й се наслади. Музиката може да ме накара да искам да тичам, скачам, викам, да се почувствам изпълнен с енергия. Друга музика ме кара да се чувствам като натегната до скъсване пружина, да се движа и държа нормално но да имам усещането че мога във всеки момент да избухна в движение.
Със слушалки в ушите мога да ходя с часове, да стоя на едно място и само да мисля, или пък да не мисля изобщо. Много по-слабо усещам умора, болка, глад, жажда, студ, пек и каквото още се сетите. В това отношение само компютъра може да се сравнява с нея.
Един познат ми разказваше как слушайки музика може да тича в пъти по-дълго, отколкото би успял без нея.
Да, музиката може да бъде наркотик. Може да бъде мания. Тя може да е религия.
Ставал съм свидетел как хора виждат отблизо творците на любимата си музика. Реакцията им беше от рода на 'Господи, видях Него, стоях само на няколко метра, дишах същият въздух... ако бях скочил можех да го докосна преди да се стресне и да избяга'. Не мисля че бих могъл да имам такова отношение към кой да е човек. Много уважавам различни хора, за нещата който са направили и продължават да правят, за нещата който са постигнали и умеят. Но толкова фенщина ми идва в повечко.
Разбира се, не мога да твърдя, че хората които са по-малко пристрастени към музиката 'изпускат много, дори не знаят какво подминават', и в същото време по-зарибените са 'глупави наркомани'.
Целта ми е да покажа степените на пристрастяване към музиката, от моята гледна точка, гледайки едните отгоре и другите отдолу, без значение дали считате прогресивното харесване на музика за издигане над посредственият свят или затъване в манията.
В края на краищата и музиката, както всяка дрога, е въпрос на избор.
петък, 15 май 2009 г.
петък, 8 май 2009 г.
Дисекция на инересите ми: Космически полети
Написал съм доста постове за нещата, които ме дразнят. Това е първи пост от (надявам се) дълга поредица, за нещата който ме интересуват живо.
Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.
Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.
Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.
Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.
Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.
Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.
Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.
Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.
понеделник, 6 април 2009 г.
За религията
Винаги съм се чудил как хората се присмиват на религията, понеже нямало доказателства за правотата й. Вярата се нарича ВЯРА, защото е различна от ЗНАНИЕТО. Човек избира сам за себе си да приеме нещо за истина без доказателства, защото света, в който това е вярно му се струва по-добър и по-подреден от света без него. Човек намира обяснение за нещата, които са отвъд знанието, и това му позволява да бъде по-силен психически, да издържи повече, да приеме повече, да открие смисъл и ред в хаоса на живота.
Религията е възникнала по три причини.
Първата е била за да обясни необясненото - от светкавиците и гръмотевиците до отвъдният живот. В тропическите зони, по времената, когато не е имало хладилници, свинското се е разваляло изключително бързо и повечето консумирали го са измирали. В този случай религиозната забрана, възникнала от диалога 'а той защо умря', 'защото яде свинско и Бог явно не е одобрил', е за доброто на хората. Много от религиозните забрани са защитавали хората от опасни за времената неща.
Втората причина е била за да се стабилизира обществото. Държава, в която убийството е разрешено, не би съществувала дълго. Държава, в която кражбата е нещо нормално, не би създавала стимул за производство и дори отглеждане на храна. В това проявление религията е играела ролята на съдебна власт. Не всички забрани са такива, разбира се. Библейски заповеди от рода на 'уважавай родителите си' и 'не завиждай', ако се спазват водят до по-голямо индивидуално щастие.
Третата причина е властта, която организираната религия дава на свещениците над хората. Не случайно много владетели са твърдели че са богове, техни наследници или поне наместници. Човешката жажда за власт обаче е взела надмощие над религията и я е използвала като обвивка за личните амбиции.
В последните около 500 години науката отнема много територии от религията, подкопавайки първият стълб на религията. Понеже светкавиците и гръмотевиците за сравнително изучени знаем че не са копия, с които се замерват боговете когато не са на кеф. Част от религиозните виждания трябва да отпаднат, защото явно не са вярни. Вече знаем, че свинското убива само когато е развалено. Нещо повече - вече можем да го запазим свежо в хладилник. Вече можем да лекуваме много болести, за които преди само религията е носила надежда. Но това съвсем не е причина да отхвърляме религията. Смъртноболен ревностен будист би умрял много по-спокойно от смъртноболен атеист. Вярата може да защити хората от неизвестното, от непознатото. Не казвам че научните изследвания трябва да престанат - нека откриваме повече за света наоколо. Нека заместваме остарелите вярвания с модерни знания. Но нека не забравяме, че учените в миналото не винаги са се оказвали прави. Схващанията, че слънцето обикаля около земята, или че материята е изградена от елементите огън, вода, земя и въздух са отхвърлени от сегашните учени. Вероятно сегашните схващания ще изглеждат глупави след стотина години. Затова не бъдете толкова уверени в днешните знания.
Втората и третата опора за религията са били отнети от светската власт. Правителството и съдилищата са поели грижата за обществената стабилност - и по-добре. Сега религията е по-свободна от алчна амбиция и безогледно търсене на власт. И все пак мисля че спазването на моралните религиозни закони води до по-добър живот, още повече когато е индивидуално и доброволно.
Третата опора може да се премахне само като се деорганизира религията. Будистките монаси са били лишени от власт по изключително ефективен начин - било им е забранено да притежават нищо освен дрехата и купичка за просене на храна. Не могат да получават дори пари. Така те са били едновременно духовни учители и просяци, зависещи от благосклонността на хората.
Религията изглежда отслабена и пренебрегната от днешното общество. Смея да твърдя, че това не е вярно. Някога религията е отразявала начина на живот. Сега начина ни на живот силно се е променил, но религията не е отминала, тя просто е заменена с друга.
Без да броя псевдорелигиите съществуват два основни типа религии. Нека условно ги наречем светли и тъмни.
Разбира се, най-светъл пример за светла религия е християнството. Някога замисляли ли сте се какъв е бил начина на живот, проповядван от християнството? Ще се опитам да го опиша с няколко думи: довери се на господ, той ще се погрижи за всичко, ти спазвай правилата, слушай свещениците и ще отидеш в Рая. Римската империя е признала християнството, защото оставени на мира християните не са имали амбиции за господарство. Били са добри подчинени и добри роби. Единствено за войници не ги е бивало, защото са били пацифисти.
По време на средновековието жаждата за власт превзела Рим и Ватикана и довела до кръстоносните походи, но посланието не се е променило значително: не мисли и не спори, довери ни се.
Не осъждам християнството. Като средство за духовно просветление предполагам че е изключително добра религия. Проповядва смирение (като цитирам един познат: природата превръща лайната в блага, хората превръщат благат в лайна, защо сме толкова горди?), кроткост (защото ако всички престанехме да се борим за власт светът щеше да е по-добро място), прошка (ако искате вярвайте, но когато мразите някой не му вредите, вредите на себе си), добрина, щедрост и още една кофа добродетели. Проблемът идва от организирането на християнството, от данъците, имотите, властта. За това съм с две ръце 'за' религията и 'за' организацията, но против организираната религия.
В 20-ти век посланието на светлите религии е поето от... комунизма. Неговото послание: равенство между хората, доверие в правителството, което ще се погрижи за всичко. Най-висшата добродетел е труда, поддържащи са кроткост, покорство, морална строгост (на фона на разпуснатият случаен секс в САЩ отреди СПИН). Причината за падението на комунизма - най-вече властта и злоупотребата с нея, макар че като цяло времето на светлите религии изискващи безусловно доверие и покорство е отминала, поне извън ислямският свят.
Тъмните религии имат съвсем различна идея. Според тях всеки е отговорен за нещата, които му се случват. Последствията от действията на всеки човек е единствената му награда и единствено наказание. Всеки човек е 'сам за себе си'. Това съвсем не значи че хората не могат да си помагат взаимно, да се обичат или да се жертват един за друг, но означава че го правят по свой избор, защото това ги прави щастливи. Тъмните религии са еквивалента на демокрацията за религиите.
Тъмните религии не са религиозна анархия. Също както в демокрацията има закони, така има и закони в тъмните религии. Ще си позволя да цитирам 11-те закони на сатанизма и 9-те смъртни гряха.
Оригинала на заповедите може да се види на http://www.churchofsatan.com/Pages/Eleven.html . Превеждам за максимална яснота (т.е. не буквално)
1. Не изказвай мнението си, ако не го поискат.
2. Не се оплаквай на околните, освен ако не си сигурен че те искат да знаят за проблемите ти.
3. Когато си в дома на някой друг проявявай уважение към него/нея или не ходи там
4. Ако твой гост те дразни, дръж се с него жестоко и безмилостно (забележка, тълкувам това като 'но му позволи да си тръгне')
5. Не прави секс без съгласието на другата страна.
6. Не взимай чужди притежания, освен ако за другият не са тежест и той жадува да бъде освободен то тях.
7. Признавай силата на магията ако си я използвай успешно за изпълниш желанията си. Ако отричаш силата на мигията след като си я извиквал успешно ще изгубиш всичко придобито.
8. Не се оплаквай от нищо, което не те засяга.
9. Не наранявай деца.
10. Не убивай животно, освен ако не си нападнат или за храна (тълкувам това и като 'не наранявай', във всеки случай е далеч от животинските жертвоприношения. По това повече приличат светлите религии (гергьовден)).
11. Когато си на неутрална територия не закачай никой. Ако някой те закачи, помоли го да спре. Ако продължи - унищожи го.
Греховете в оригинал могат да се видят на http://www.churchofsatan.com/Pages/Sins.html . В мой превод са:
1. Глупост - Няма се предвид незнание или умствено изоставане, а на сляпо вярване на всичко и доверие в неща напук на разума.
2. Самохвалство
3. Субективизъм - очакване че другите приемат нещата също като сатаниста.
4. Самоизмама
5. Стаден конформизъм
6. Липса на переспектива
7. Забравяне на минали идеи - приемане на стари идеи, представяни като нови. Трябва да се търси оригинала и произхода на идеята (особено за религиозни идеи).
8. Излишна гордост - нужна е самоувереност, но когато самоувереността спре да дава резултати трябва да се признае грешката
9. Липса на естетичност - всеки трябва да поддържа външен вид, който му харесва.
Девиза на сатанизма е : ако няма да пострада някой невинен - прави каквото ти харесва.
Но всичките тези правила и системи от грехове са създадени за да живеят хората по-добре. Сатанистите не вярват в Сатаната, или в коя да е свръхестествена сила, вярват е причинно-следствените връзки.
Не бих казал че съм сатанист, но мисля че идеите им са изключително добри, особено на фона на овчата задоволеност и консуматорса култура на САЩ (където е възникнал модерният ортодоксалният сатанизъм, чиито правила цитирах).
Сатанизма изисква различна настройка на вярващият - вместо да се доверява той трябва да е постоянно нащрек за да извлече полза от околният свят. Това само по себе си води до голямо напрежение, на самота и липса на подкрепа от другите, но може би и на по-голяма радост от успехите.
Да обобщя: светлите религии подчиняват човека на групата, изискват подчинение и имат повече закони. Тъмните религии изискват самоусъвършенстване, поемане на отговорност и имат по-малко закони, но оставят избягване на ненужни конфликти. Говорейки духовно, светлите водят до сливане с Бог, тъмните - до превръщане в бог.
Бих казал че религиите участват в многовековен цикъл, в който се сменят доминиращи светли и тъмни. Ерата на християнството отмина, макар че сега то позволява много повече свобода, отколкото преди, и така е престанало да е чиста 'светла' религия. Сега е настъпила ерата на тъмните религии, на свободата, но и на несигурност.
Всяка религия има отрицателни и положителни страни. Няма идеална религия - има по-подходяща за мирогледа на всеки човек поотделно. В чист вид религиите не пречат на вярващите да съжителстват заедно, проблеми се появяват само когато се намеси властта и амбцията.
Може би след векове хората отново ще вярват беузсловно на религиозните водачи, дори и да не ги наричат така. Това няма значение. Важното е човек да избере схващания, които най-добре отговарят на начина му на живот.
Религията е възникнала по три причини.
Първата е била за да обясни необясненото - от светкавиците и гръмотевиците до отвъдният живот. В тропическите зони, по времената, когато не е имало хладилници, свинското се е разваляло изключително бързо и повечето консумирали го са измирали. В този случай религиозната забрана, възникнала от диалога 'а той защо умря', 'защото яде свинско и Бог явно не е одобрил', е за доброто на хората. Много от религиозните забрани са защитавали хората от опасни за времената неща.
Втората причина е била за да се стабилизира обществото. Държава, в която убийството е разрешено, не би съществувала дълго. Държава, в която кражбата е нещо нормално, не би създавала стимул за производство и дори отглеждане на храна. В това проявление религията е играела ролята на съдебна власт. Не всички забрани са такива, разбира се. Библейски заповеди от рода на 'уважавай родителите си' и 'не завиждай', ако се спазват водят до по-голямо индивидуално щастие.
Третата причина е властта, която организираната религия дава на свещениците над хората. Не случайно много владетели са твърдели че са богове, техни наследници или поне наместници. Човешката жажда за власт обаче е взела надмощие над религията и я е използвала като обвивка за личните амбиции.
В последните около 500 години науката отнема много територии от религията, подкопавайки първият стълб на религията. Понеже светкавиците и гръмотевиците за сравнително изучени знаем че не са копия, с които се замерват боговете когато не са на кеф. Част от религиозните виждания трябва да отпаднат, защото явно не са вярни. Вече знаем, че свинското убива само когато е развалено. Нещо повече - вече можем да го запазим свежо в хладилник. Вече можем да лекуваме много болести, за които преди само религията е носила надежда. Но това съвсем не е причина да отхвърляме религията. Смъртноболен ревностен будист би умрял много по-спокойно от смъртноболен атеист. Вярата може да защити хората от неизвестното, от непознатото. Не казвам че научните изследвания трябва да престанат - нека откриваме повече за света наоколо. Нека заместваме остарелите вярвания с модерни знания. Но нека не забравяме, че учените в миналото не винаги са се оказвали прави. Схващанията, че слънцето обикаля около земята, или че материята е изградена от елементите огън, вода, земя и въздух са отхвърлени от сегашните учени. Вероятно сегашните схващания ще изглеждат глупави след стотина години. Затова не бъдете толкова уверени в днешните знания.
Втората и третата опора за религията са били отнети от светската власт. Правителството и съдилищата са поели грижата за обществената стабилност - и по-добре. Сега религията е по-свободна от алчна амбиция и безогледно търсене на власт. И все пак мисля че спазването на моралните религиозни закони води до по-добър живот, още повече когато е индивидуално и доброволно.
Третата опора може да се премахне само като се деорганизира религията. Будистките монаси са били лишени от власт по изключително ефективен начин - било им е забранено да притежават нищо освен дрехата и купичка за просене на храна. Не могат да получават дори пари. Така те са били едновременно духовни учители и просяци, зависещи от благосклонността на хората.
Религията изглежда отслабена и пренебрегната от днешното общество. Смея да твърдя, че това не е вярно. Някога религията е отразявала начина на живот. Сега начина ни на живот силно се е променил, но религията не е отминала, тя просто е заменена с друга.
Без да броя псевдорелигиите съществуват два основни типа религии. Нека условно ги наречем светли и тъмни.
Разбира се, най-светъл пример за светла религия е християнството. Някога замисляли ли сте се какъв е бил начина на живот, проповядван от християнството? Ще се опитам да го опиша с няколко думи: довери се на господ, той ще се погрижи за всичко, ти спазвай правилата, слушай свещениците и ще отидеш в Рая. Римската империя е признала християнството, защото оставени на мира християните не са имали амбиции за господарство. Били са добри подчинени и добри роби. Единствено за войници не ги е бивало, защото са били пацифисти.
По време на средновековието жаждата за власт превзела Рим и Ватикана и довела до кръстоносните походи, но посланието не се е променило значително: не мисли и не спори, довери ни се.
Не осъждам християнството. Като средство за духовно просветление предполагам че е изключително добра религия. Проповядва смирение (като цитирам един познат: природата превръща лайната в блага, хората превръщат благат в лайна, защо сме толкова горди?), кроткост (защото ако всички престанехме да се борим за власт светът щеше да е по-добро място), прошка (ако искате вярвайте, но когато мразите някой не му вредите, вредите на себе си), добрина, щедрост и още една кофа добродетели. Проблемът идва от организирането на християнството, от данъците, имотите, властта. За това съм с две ръце 'за' религията и 'за' организацията, но против организираната религия.
В 20-ти век посланието на светлите религии е поето от... комунизма. Неговото послание: равенство между хората, доверие в правителството, което ще се погрижи за всичко. Най-висшата добродетел е труда, поддържащи са кроткост, покорство, морална строгост (на фона на разпуснатият случаен секс в САЩ отреди СПИН). Причината за падението на комунизма - най-вече властта и злоупотребата с нея, макар че като цяло времето на светлите религии изискващи безусловно доверие и покорство е отминала, поне извън ислямският свят.
Тъмните религии имат съвсем различна идея. Според тях всеки е отговорен за нещата, които му се случват. Последствията от действията на всеки човек е единствената му награда и единствено наказание. Всеки човек е 'сам за себе си'. Това съвсем не значи че хората не могат да си помагат взаимно, да се обичат или да се жертват един за друг, но означава че го правят по свой избор, защото това ги прави щастливи. Тъмните религии са еквивалента на демокрацията за религиите.
Тъмните религии не са религиозна анархия. Също както в демокрацията има закони, така има и закони в тъмните религии. Ще си позволя да цитирам 11-те закони на сатанизма и 9-те смъртни гряха.
Оригинала на заповедите може да се види на http://www.churchofsatan.com/Pages/Eleven.html . Превеждам за максимална яснота (т.е. не буквално)
1. Не изказвай мнението си, ако не го поискат.
2. Не се оплаквай на околните, освен ако не си сигурен че те искат да знаят за проблемите ти.
3. Когато си в дома на някой друг проявявай уважение към него/нея или не ходи там
4. Ако твой гост те дразни, дръж се с него жестоко и безмилостно (забележка, тълкувам това като 'но му позволи да си тръгне')
5. Не прави секс без съгласието на другата страна.
6. Не взимай чужди притежания, освен ако за другият не са тежест и той жадува да бъде освободен то тях.
7. Признавай силата на магията ако си я използвай успешно за изпълниш желанията си. Ако отричаш силата на мигията след като си я извиквал успешно ще изгубиш всичко придобито.
8. Не се оплаквай от нищо, което не те засяга.
9. Не наранявай деца.
10. Не убивай животно, освен ако не си нападнат или за храна (тълкувам това и като 'не наранявай', във всеки случай е далеч от животинските жертвоприношения. По това повече приличат светлите религии (гергьовден)).
11. Когато си на неутрална територия не закачай никой. Ако някой те закачи, помоли го да спре. Ако продължи - унищожи го.
Греховете в оригинал могат да се видят на http://www.churchofsatan.com/Pages/Sins.html . В мой превод са:
1. Глупост - Няма се предвид незнание или умствено изоставане, а на сляпо вярване на всичко и доверие в неща напук на разума.
2. Самохвалство
3. Субективизъм - очакване че другите приемат нещата също като сатаниста.
4. Самоизмама
5. Стаден конформизъм
6. Липса на переспектива
7. Забравяне на минали идеи - приемане на стари идеи, представяни като нови. Трябва да се търси оригинала и произхода на идеята (особено за религиозни идеи).
8. Излишна гордост - нужна е самоувереност, но когато самоувереността спре да дава резултати трябва да се признае грешката
9. Липса на естетичност - всеки трябва да поддържа външен вид, който му харесва.
Девиза на сатанизма е : ако няма да пострада някой невинен - прави каквото ти харесва.
Но всичките тези правила и системи от грехове са създадени за да живеят хората по-добре. Сатанистите не вярват в Сатаната, или в коя да е свръхестествена сила, вярват е причинно-следствените връзки.
Не бих казал че съм сатанист, но мисля че идеите им са изключително добри, особено на фона на овчата задоволеност и консуматорса култура на САЩ (където е възникнал модерният ортодоксалният сатанизъм, чиито правила цитирах).
Сатанизма изисква различна настройка на вярващият - вместо да се доверява той трябва да е постоянно нащрек за да извлече полза от околният свят. Това само по себе си води до голямо напрежение, на самота и липса на подкрепа от другите, но може би и на по-голяма радост от успехите.
Да обобщя: светлите религии подчиняват човека на групата, изискват подчинение и имат повече закони. Тъмните религии изискват самоусъвършенстване, поемане на отговорност и имат по-малко закони, но оставят избягване на ненужни конфликти. Говорейки духовно, светлите водят до сливане с Бог, тъмните - до превръщане в бог.
Бих казал че религиите участват в многовековен цикъл, в който се сменят доминиращи светли и тъмни. Ерата на християнството отмина, макар че сега то позволява много повече свобода, отколкото преди, и така е престанало да е чиста 'светла' религия. Сега е настъпила ерата на тъмните религии, на свободата, но и на несигурност.
Всяка религия има отрицателни и положителни страни. Няма идеална религия - има по-подходяща за мирогледа на всеки човек поотделно. В чист вид религиите не пречат на вярващите да съжителстват заедно, проблеми се появяват само когато се намеси властта и амбцията.
Може би след векове хората отново ще вярват беузсловно на религиозните водачи, дори и да не ги наричат така. Това няма значение. Важното е човек да избере схващания, които най-добре отговарят на начина му на живот.
неделя, 8 март 2009 г.
Let the bodies hit the floor
Някъде дълбоко в мен се е загнездила неприязън към празниците и всички онези добри неща, които се случват 'защото така пише по график'. Смехът и комедията е нещо много хубаво, но според мен то трябва да идва на момента, за да е откровено. Клоуните, които са научени да създават веселие професионално ме карат да че чувствам силно неудобно. От Коледа и Нова година, подули се от древни традиции и модерен комерсиализъм, ми се гади.
В същото време осъзнавам че празниците са добри поводи. Предполага се да ни подсетят за нещо, не са съвсем безсмислени.
В момента искам да сподеял конкретно мнението си за днес, Осми март, денят на жената и особено майката.
Нямам нищо против майките или жените. В този мъжки свят има нужда да се сещаме повече за жените, изстрадали за да ни родят и отгледат.
Но нека проведем един кратък експеримент. Отидете до майка си, или коя да е позната жена, честитете празника, и след това й подарете умряло животно, например така:
Вероятно реакцията ще е същата, или значително по-гневна. Съвсем разбираемо, разбира се.
Но ако подарим цветя ще е съвсем различно. Те са красиви... ала все пак остават трупове. Отрязани, обречени на краткотрайно любуване и после изхвърляне.
Цветята за починалите са друго нещо - те са форма на жертвоприношение, подобно на изливането на вино на гроба или изгарянето на свещ. Не е нещо, което бих направил, но го разбирам. Но цветя за живите? Колкото и да са красиви - те умират за да погалят закратко сетивата на жената. Никой ли не може да види безсмислието на това? Има толкова други красиви неща, защо трябва да убиваме.
Не ме интересува че цветята са отгледани за тази цел и без нея те никога нямаше да порастнат.
Не ме интересува че по същият начин отглеждаме пилета - без цветя можем да минем, а без храна - не.
Не ме интересува че нямат нервна система и се предполага да не чувстват болка - ако нямаха инстинкт за самосъхранение никога не биха оцелели, следователно те искат да живеят, а смъртта си е смърт, особено бесзмислената.
Замисляли ли сте се че толкова приятната миризма на прясно окосена морава може да се сравни с миризмата от военна болница след огромна битка? Изсъхващи телесни течности и болка...
Преди да запитате защо обръщам внимание на такива дреболии - не ме е грижа толкова за растенията, много по-лоши неща стават с хора през цялото време. Притеснява ме начина на мислене на хората. Хората се изтезават и унижават - но това се приема за зло и се потиска. Децата бесят котки и горят мравки с лупи - но повечето възрастни им се карат, когато ги видят. Но що за същества сме да пискаме 'колко са красиви' на трупове. Все едно да окача малко момиче на полилея, щото ми харесва. И да я сменям, щом почне да се разлага.
Защо не съм срещнал още някой, който мисли така? Защо по дяволите логичните за мен неща водят до погледи от рода на 'Този сериозно ли говори?'.
Остава ми утешението че когато е писана конституцията на щатите, за времето си най-либерлната, призовавала за равенство и братство, но в същото време малцина считали за ненормално свободата да не се отнася за чернокожите. Един от президентите на щатите след гражданската война е казал :"This is a country for white men, and by God, as long as I am President, it shall be a government for white men."
В превод - Тази страна е за белите, и с Божия помощ докато съм президент те ще се управлява за белите.
Ако пренесете един човек от миналото тук той ще бъде потресен от 'упадъка на обществото', което ние считаме за наша гордост. Имам предвид равнопоставеността на половете, правата и свободите на гражданите, самоуправлението без превилигировани класи, разделението на религията от управлението и още много. Други неща не са толкова за хвалене - огромната маса наркомани, замърсяването, агресията, произлизаща от огромните градове, където хората вече не се познават и не им пука един за друг...
Отплеснах се отново. Имах предвид че може би след време идеите ми ще са нещо нормално и просто съм изпреварил времето си.
По-вероятно съм като онази мутра от старият виц. "Как така имало един в насрещното платно, всички са в насрещното платно!"
Не че има някакво значение. Всичко това е просто още една мисъл в кошчето.
В същото време осъзнавам че празниците са добри поводи. Предполага се да ни подсетят за нещо, не са съвсем безсмислени.
В момента искам да сподеял конкретно мнението си за днес, Осми март, денят на жената и особено майката.
Нямам нищо против майките или жените. В този мъжки свят има нужда да се сещаме повече за жените, изстрадали за да ни родят и отгледат.
Но нека проведем един кратък експеримент. Отидете до майка си, или коя да е позната жена, честитете празника, и след това й подарете умряло животно, например така:
Вероятно реакцията ще е същата, или значително по-гневна. Съвсем разбираемо, разбира се.
Но ако подарим цветя ще е съвсем различно. Те са красиви... ала все пак остават трупове. Отрязани, обречени на краткотрайно любуване и после изхвърляне.
Цветята за починалите са друго нещо - те са форма на жертвоприношение, подобно на изливането на вино на гроба или изгарянето на свещ. Не е нещо, което бих направил, но го разбирам. Но цветя за живите? Колкото и да са красиви - те умират за да погалят закратко сетивата на жената. Никой ли не може да види безсмислието на това? Има толкова други красиви неща, защо трябва да убиваме.
Не ме интересува че цветята са отгледани за тази цел и без нея те никога нямаше да порастнат.
Не ме интересува че по същият начин отглеждаме пилета - без цветя можем да минем, а без храна - не.
Не ме интересува че нямат нервна система и се предполага да не чувстват болка - ако нямаха инстинкт за самосъхранение никога не биха оцелели, следователно те искат да живеят, а смъртта си е смърт, особено бесзмислената.
Замисляли ли сте се че толкова приятната миризма на прясно окосена морава може да се сравни с миризмата от военна болница след огромна битка? Изсъхващи телесни течности и болка...
Преди да запитате защо обръщам внимание на такива дреболии - не ме е грижа толкова за растенията, много по-лоши неща стават с хора през цялото време. Притеснява ме начина на мислене на хората. Хората се изтезават и унижават - но това се приема за зло и се потиска. Децата бесят котки и горят мравки с лупи - но повечето възрастни им се карат, когато ги видят. Но що за същества сме да пискаме 'колко са красиви' на трупове. Все едно да окача малко момиче на полилея, щото ми харесва. И да я сменям, щом почне да се разлага.
Защо не съм срещнал още някой, който мисли така? Защо по дяволите логичните за мен неща водят до погледи от рода на 'Този сериозно ли говори?'.
Остава ми утешението че когато е писана конституцията на щатите, за времето си най-либерлната, призовавала за равенство и братство, но в същото време малцина считали за ненормално свободата да не се отнася за чернокожите. Един от президентите на щатите след гражданската война е казал :"This is a country for white men, and by God, as long as I am President, it shall be a government for white men."
В превод - Тази страна е за белите, и с Божия помощ докато съм президент те ще се управлява за белите.
Ако пренесете един човек от миналото тук той ще бъде потресен от 'упадъка на обществото', което ние считаме за наша гордост. Имам предвид равнопоставеността на половете, правата и свободите на гражданите, самоуправлението без превилигировани класи, разделението на религията от управлението и още много. Други неща не са толкова за хвалене - огромната маса наркомани, замърсяването, агресията, произлизаща от огромните градове, където хората вече не се познават и не им пука един за друг...
Отплеснах се отново. Имах предвид че може би след време идеите ми ще са нещо нормално и просто съм изпреварил времето си.
По-вероятно съм като онази мутра от старият виц. "Как така имало един в насрещното платно, всички са в насрещното платно!"
Не че има някакво значение. Всичко това е просто още една мисъл в кошчето.
събота, 28 февруари 2009 г.
Money Hole
Мина повече от половин година откакто написах първият пост за икономиката. Оттогава съм писал повече лични глупости, но това не е защото съм изгубил интерес към икономиката. Смених няколко сайта за икономиески новини, тръгвайки от търсене в google през http://www.bloomberg.com/ и http://www.reuters.com/ докато стигнах до извода че http://news.google.com/news?pz=1&ned=us&topic=b е най-добро, понеже търси във всички останали.
Беше изключително интересна половин година. Не знам дали ми се струва така, защото едва сега съм почнал да следя нещата, или просто в тази половин година се случиха повече важни събития, отколкото в предишните две-три години.
Най-очевидните неща, които се случиха бяха че долара си върна стойността, а еврото падна. Предполагам че някой някъде с много власт и без известност е решил че ситуацията е сериозна и по-добре да отложи падането на долара за време, когато световната икономика може да го понесе без да се разпадне.
Официалната версия е че хората, като са видяли че Европейският Съюз няма да избегне кризата са се юрнали да купуват долари и японски йени, щото са по-'стабилни' валути. Ако искате им вярвайте.
Последствията са няколко - щатите пак могат да печатат пари сравнително спокойно, което според мен е вредно за света като цяло. За сметка на това износът на щатите и Япония стана много по-скъп в останалите държави, което уби един от последните източници на добри новини в страните. Износителите в ЕС пък си отдъхнаха, но пак си остава проблема кой ще купува всичко произведено.
Докато нефта се търгуваше около 140 долара за барел се говореше че до края на годината цената може да стигне 200 долара. След това барела падна до 40 долара (т.е. изгуби около 70% от цената си).
Причината за това вече е елементарна - докато цената растеше всички си купуваха, за да се напечелят като продадат после. Всички, които можеха, помпаха нефт с всички сили, и пак не можеха да насмогнат, защото освен потребителите на петрол купуваха цели армии от спекуланти.
Когато цената спадна всичкият нефт, купен от спекулантите започна да се продава, т.е. търсенето рязко спадна, а предлагането рязко скочи. Страните от ОПЕК (най-големите производители на нефт) трескаво намаляват добива, в опит да вдигнат цената, но засега не успяват.
Това има няколко много неприятни последствия - всичките екологични горива и източници на алтернативна енергия отново станаха нерентабилни. Все още се развиват, но отново разчитат на държавни субсидии и помощи, а не на пари от бизнеса, което много ги забавя. По-разумните се усещат че цената е много нестабилна, но повечето се радват като послушни олигофрени.
Добрата страна на това пък е че кризата става по-лека, но по-продължителна, т.е. отново се отлага болката за по-нататък, когато икономиката ще може да я понесе. А екологията да стиска зъби и да чака.
Докато щатите обясняваха че проблема си е само в цената на къщите, тя ще падне и ще отиде в нормални граници, какво толкова, все повече хора осъзнаваха че дължат по ипотеки за къщите си повече отколкото струват самите къщи. Разбирам хората, които си купуват жилище и имат да плащат 80% от стойността му в следващите 10-20 години да изпитват проблеми. Не разбирам колко ТЪП трябва да си за да имаш къща и да теглиш все повече и повече заеми от банката, залагайки че цената ще продължи да расте завинаги. Което се оказа че правят над половината притежалтели на къщи. Предполагам че всичко опира до старото 'ако можеха всички щяха да правят така'. Като облекчаващо вината обстоятелство може да се изтъкне че в последните 40 години къщите само са поскъпвали.
Проблема с този пазар дойде от ипотеките. Все повече хора отказаха да плащат ипотеки по жилищата си. Вместо това можеха просто да си купят ново жилище за по-малко пари. Вярно е, банките взимат къщата, но те не се занимават с къщи, не ги дават назаем. Затова се опитват да ги продадат възможно най-бързо, за целта трябва да продадат на загуба, но ако оставят парите замразени в къщата ще изгубят повече. За справка - огромна част от парите на банките са дадени на заем, т.е. за да изплащат парите на хората, които имат депозити на банките им трябва сравнително голям резерв, и всички места, където парите се 'замразяват' следва да бъдат избягвани.
Та говорихме си за къщите, които се продавават от банките. Банките продават по-евтино, за да си върнат колкото се може по-бързо поне част от парите. Това намалява цените на имотите наоколо, повече хора разбират че имат да плащат повече за къща, която струва по-малко, повече хора се отказват от имотите си, банката остава с повече къщи, които трябва да продава още по-евтино.
В началото процеса се забавяше от спекулантите, разчитащи на бързи печалби от отчаяни продавачи. След като цените продължиха да падат спекулантите си тръгнаха и цените се срутиха.
Изведнъж проблемът се пренасочи от имотите към банките, които се загърчиха за пари. Правителството се опита да налива пари, давайки към 200 милиарда (12 значно число, но в ниските 12 знака) на полудържавните Fannie Mae и Freddie Mac, които купуват ипотеки от банките, за да имат банките пари да правят още ипотеки.
Идеята е била да има повече заеми за ипотеки, за да могат всички хамериканчаа да си позволят жилище. Проблемът е дошъл понеже когато има повече способни да купят нещо, а количеството не се променя много цената автоматично скача и изведнъж няма чак толкова много способни да си го купят. За капак доста от онези, които не са можели да си позволят жилище все пак са си купили, разчитайки че стойността му ще продължи да расте.
Правителството наливало пари там, докато все повече банки, които разчитали на по-екзотични доходи от даването на заеми с лихви, са отивали в кереча. Правителството давало пари или уговаряло продажби (някой сравнително стабилен купувал фалиралия за стотинки с държавна благословия). Разбира се, повечето смятат че финансивата криза няма да засегне реалната икономика, защото двете имат малко общо.
По някое време правителството решило че трябва да се сложи граница. По-точно данъкоплатците се разкрещяли, че не искат данъците им да пълнят гушите на богатите банкери. Най-голямата гавра идва от факта, че парите на американските данакоплатци не са стигали да се движи икономиката по време на прогреса, а за кризата да не говорим. Плащали са всъщност китайските и арабските данъкоплатци, чиито правителства са наливали пари в щатите.
И така правителството решило един ден да не спасява една от най-наглите компании - Lehman Brothers. Опитали да уговорят останалите банки да ги спасят, но без особен успех. В резултат на това компанията провела най-големият фалит в световната история - за около 600 милиарда.
Като пряк резултат индексът на стоковата борса (който вече бил паднал с 25% за 10-тина месеца) паднал с още 15% само за седмица. Свличането спряло едва когато правителството се извинило и обещало че повече никога няма да прави така, ще рине пари в бездънните ями и няма да се оплаква. И веднага се заело да си изпълнява обещанието - животозастрахователят AIG бил спасен, а доста компании се самопродали на по-големи и по-стабилни. Борсата била спасена!
Само че кризата отказала да си ходи. Основата на проблема никога не е била с една или няколко фирми, а с начина на живот и работа в щатите. Там всичко, от коли до дрехи, се взима със заеми или разсрочено. Фирмите може да печелят много, но това само им позволява да взимат все по-големи заеми, за да продължат да работят и печелят още повече.
Банковата система била в затруднение. Давала по-малки заеми, и то само на фирми и хора, които се смятало че има разумен шанс да върнат заема. Рефинансирането (взимане на заем, за да се изплати друг заем) станало все по-трудно.
Потребителите, още наричани консуматори, не можели да пазаруват както преди. Нямало кой да им даде нови заеми. В резултат на това много фирми не можели да продават стока както преди и работели на загуба, а пък банките не искали да им дават заеми.
Финансовите стимули лятото на 2008-ма се опитали да се справят с това, но решението било временно. Буш успя за прокара закон, с който да се дадат 700 милиарда долара на банките (12 значно число, този път във високите 12 знака), за да се стегнат. Засега са раздадени над половината и може да се каже че оттогава сривът е постепенен и плавен.
Най-очевиден бил проблемът на General Motors, по онова време най-големият производител на автомобили в света. По-малко американци можели да вземат заеми, за да им купуват колите. Отгоре на всичко малкото, които успявали предпочитали да купуват азиатски коли, защото били по-икономични, по-евтини и отгоре на всичко по-рядко се разваляли.
GM помолил правителството за помощ, но му отговорили че ще помогнат ако сведе разходите си до тези на източните производители. Средната заплата + бонуси на работник в GM била към 78 долара на час, а на работник в американски завод на Тойота - 48. В интерес на истината голям разход за фирмата били вече пенсионираните служители - понеже в миналото имал много повече работници сега съотношението работници-пенсионери било доста неприятно (което ми напомня на съотношението работници/пенсионери в България). Отгоре на всичко профсъюзът на автомобилостроителите отсякъл 'Какво като фирмата е на загуба, няма да позволим да ни смъкват заплатите.'. Работниците на Тойота и други азиатски фирми не членували в този профсъюз.
Когато се видяло че така няма да се получи шефовете на трите най-големи американски атомобилни компании отишли във Вашингтон да просят за заеми. Да уточня, тримата били от един град, но всеки от тях поотделно се качил на частен самолет на компанията си и летял луксозно до столицата. На въпроса 'Не можехте ли да пестите като си купите билет първа класа? Или поне да летите с един самолет?' шефовете вдигнали рамене и продължили да обясняват колко американски служби биха се изгубили, ако някоя от компаниите им фалира. На въпроса 'ОК, а ако ви дадем пари съгласни ли сте да върнете заплати и бонуси и за тази година да работите за 1 долар' отговорили 'А, нее, така си ни е добре'.
Накратко, заемите им били отказани, но им казали да се върнат по-късно и да просят пак, но не толкова нагло. На вторият път отишли с хибридни автомобили и парите им били дадени, при условие че изготвят план как да станат отново печеливши до 14 Февруари (когато ще получат допълнителни заеми) и станат печеливши до края на март. Ако не успеят - трябвало да върнат заемите, което значи за обяват фалит.
Аз май се отнесох. Накратко, повечето големи компании, които били спасени се връщали по няколко пъти да просят заеми. AIG в момента е спасявана за трети път, като от първото спасение досега на няколо пъти водела висши служители и клиенти на луксозни курорти, за което била наплюта и казала 'Извинявайте'.
GM наскоро обяви че заемите няма да стигнат, трябват още доста. Отгоре на всичко работниците все още не искали да им се намалява заплатата, а заемодателите не искали да получат една трета от дадените на GM пари, настоявали за поне половината.
Финансовата борса изгуби над половината си стойност и слезе до нива под онези, които е достигнала при предишната криза 2003-та година, и в момента е на същото място, където е била през 1998-ма. Само че тогава един милиард долара все още се е считало за много пари.
В основата е потребителя, щом той не може да купува фирмите не могат да печелят, уволняват повече работници, които също вече не могат да харчат и приходите на фирмите се свличат още повече. Опитите да се дадат на хората достатъчно пари, така че системата да се завърти в обратна посока, засега се провалят. Новият президент гласува втори опит за спасение на икономиката, за над 800 милиарда. Никой не мисли че най-лошото е минало.
Какво ще последва?
Много зависи дали щатите ще могат да вземат назаем нужните пари, за да ги хвърлят в икономиката.
Ако успеят ще продължат да хранят банките и да се надяват нещата да се оправят рано или късно. Автомобилостроителите вече продават много по-малко коли (по-малко приходи), а не успяват да намалят разходите. И те ще бъдат нахранени. Само че те всъщност са автомобило-сглобители, производителите на части също продават много по-малко части, имат по-малко приходи, и реват на правителството за помощ. Дилърите на автомобили са в същият казан.
Един от основните проблеми е че един и същ производител на части може да снабдява няколко компании т.е. ако крайслер и/или GM обявят фалит вероятно повечето производители на части ще ги последват, отнасяйки със себе си компании от рода на Форд и Тойота, които засега не са взимали заеми от правителството.
В криза са и строителите на къщи, производителите на стомана и кой ли още не.
General Motors вече не е най-големият автопроизводител, Тойота го измести. Фактът че предишните 5 години Тойота е била на печалба, а тази изведнъж тръгна на загуба показват колко малък е шанса на General Motors да излезе на печалба послед кризата.
Boeing окончателно изостана след европейският самолетостроител Airbus. Основен виновник - авиокомпаниите не могат да вземат заеми, освен това по-малко хора пътуват със самолет. Това, че идиотите работещи за компанията се вдигнали на стачка и отложили излизането на най-новият модел, само отегчило обстановката.
Безработицата ускорява растежа си. Общо взето не очаквам някакви признаци на подобрение до края на 2009-та.
Китай обяви огромни финансови стимули, подобни на американските. От една страна, Китай може да си ги позволи, понеже има нужните пари (от миналият пост, когато имаха 1,4 трилиона финансови запаси, сега те са се качили на 2,1 трилиона). От друга, съмнявам се че ще успее да го направи, докато продължава да дава толкова големи заеми на САЩ. Кой ще им даде тези заеми си остава мистерия.
Дори САЩ да изпълзят от дупката последиците от кризата ще ги насметат обратно. Цените на петрола ще скочат лавинообразно, а всичките напомпани в икономиката пари ще доведат до колосална инфлация.
И двете сериозни икономически кризи са били от две части, голямата депресия от 1929-1930 и 1931-1940, както и 1973–1974 и 1981-1982. В момента сме някъде из първата част. Ако няколко големи фирми фалират тя ще се проточи значително, но ще се облекчи втората част. Ако нещата минат по плана на правителството отиваме към кратко подобрение и след това втори рунд, по-тежък от първия.
Голямата картина:
Като цяло света отива към изравняване, богатите страни не се обогатяват чак толкова, развиващите се страни се развиват страшно бързо. Пример - приходите на американската средна класа не са мръднали за 10 години, докато в Китай са скочили почти два пъти. Погледнато от тази страна щатите и европа имат много да губят, а Китай и Индия изглеждат печеливши. Тази криза е просто трусове при пренастройването на световното равновесие. За разлика от предишната Депресия сега е много по-лесно да се изнесе един завод в чужбина, което сериозно вреди на развитите страни с висок стандарт.
Но Китай има два пъти повече население от Щатите и ЕС взети заедно. Индустриализирането е огромен удар по екосистемата на страната, а и на Земята като цяло. Там поне населението застарява, а в Индия, която вече има повече хора от цяла Африка, положението не изглежда много розово за в бъдеще. Но това е друга тема.
Като завършек искам да покажа едно клипче, което успява да долови духа на цялата тази криза, дори ако не споменава за причините и последствията за нея.
http://www.theonion.com/content/video/in_the_know_should_the_government
Беше изключително интересна половин година. Не знам дали ми се струва така, защото едва сега съм почнал да следя нещата, или просто в тази половин година се случиха повече важни събития, отколкото в предишните две-три години.
Най-очевидните неща, които се случиха бяха че долара си върна стойността, а еврото падна. Предполагам че някой някъде с много власт и без известност е решил че ситуацията е сериозна и по-добре да отложи падането на долара за време, когато световната икономика може да го понесе без да се разпадне.
Официалната версия е че хората, като са видяли че Европейският Съюз няма да избегне кризата са се юрнали да купуват долари и японски йени, щото са по-'стабилни' валути. Ако искате им вярвайте.
Последствията са няколко - щатите пак могат да печатат пари сравнително спокойно, което според мен е вредно за света като цяло. За сметка на това износът на щатите и Япония стана много по-скъп в останалите държави, което уби един от последните източници на добри новини в страните. Износителите в ЕС пък си отдъхнаха, но пак си остава проблема кой ще купува всичко произведено.
Докато нефта се търгуваше около 140 долара за барел се говореше че до края на годината цената може да стигне 200 долара. След това барела падна до 40 долара (т.е. изгуби около 70% от цената си).
Причината за това вече е елементарна - докато цената растеше всички си купуваха, за да се напечелят като продадат после. Всички, които можеха, помпаха нефт с всички сили, и пак не можеха да насмогнат, защото освен потребителите на петрол купуваха цели армии от спекуланти.
Когато цената спадна всичкият нефт, купен от спекулантите започна да се продава, т.е. търсенето рязко спадна, а предлагането рязко скочи. Страните от ОПЕК (най-големите производители на нефт) трескаво намаляват добива, в опит да вдигнат цената, но засега не успяват.
Това има няколко много неприятни последствия - всичките екологични горива и източници на алтернативна енергия отново станаха нерентабилни. Все още се развиват, но отново разчитат на държавни субсидии и помощи, а не на пари от бизнеса, което много ги забавя. По-разумните се усещат че цената е много нестабилна, но повечето се радват като послушни олигофрени.
Добрата страна на това пък е че кризата става по-лека, но по-продължителна, т.е. отново се отлага болката за по-нататък, когато икономиката ще може да я понесе. А екологията да стиска зъби и да чака.
Докато щатите обясняваха че проблема си е само в цената на къщите, тя ще падне и ще отиде в нормални граници, какво толкова, все повече хора осъзнаваха че дължат по ипотеки за къщите си повече отколкото струват самите къщи. Разбирам хората, които си купуват жилище и имат да плащат 80% от стойността му в следващите 10-20 години да изпитват проблеми. Не разбирам колко ТЪП трябва да си за да имаш къща и да теглиш все повече и повече заеми от банката, залагайки че цената ще продължи да расте завинаги. Което се оказа че правят над половината притежалтели на къщи. Предполагам че всичко опира до старото 'ако можеха всички щяха да правят така'. Като облекчаващо вината обстоятелство може да се изтъкне че в последните 40 години къщите само са поскъпвали.
Проблема с този пазар дойде от ипотеките. Все повече хора отказаха да плащат ипотеки по жилищата си. Вместо това можеха просто да си купят ново жилище за по-малко пари. Вярно е, банките взимат къщата, но те не се занимават с къщи, не ги дават назаем. Затова се опитват да ги продадат възможно най-бързо, за целта трябва да продадат на загуба, но ако оставят парите замразени в къщата ще изгубят повече. За справка - огромна част от парите на банките са дадени на заем, т.е. за да изплащат парите на хората, които имат депозити на банките им трябва сравнително голям резерв, и всички места, където парите се 'замразяват' следва да бъдат избягвани.
Та говорихме си за къщите, които се продавават от банките. Банките продават по-евтино, за да си върнат колкото се може по-бързо поне част от парите. Това намалява цените на имотите наоколо, повече хора разбират че имат да плащат повече за къща, която струва по-малко, повече хора се отказват от имотите си, банката остава с повече къщи, които трябва да продава още по-евтино.
В началото процеса се забавяше от спекулантите, разчитащи на бързи печалби от отчаяни продавачи. След като цените продължиха да падат спекулантите си тръгнаха и цените се срутиха.
Изведнъж проблемът се пренасочи от имотите към банките, които се загърчиха за пари. Правителството се опита да налива пари, давайки към 200 милиарда (12 значно число, но в ниските 12 знака) на полудържавните Fannie Mae и Freddie Mac, които купуват ипотеки от банките, за да имат банките пари да правят още ипотеки.
Идеята е била да има повече заеми за ипотеки, за да могат всички хамериканчаа да си позволят жилище. Проблемът е дошъл понеже когато има повече способни да купят нещо, а количеството не се променя много цената автоматично скача и изведнъж няма чак толкова много способни да си го купят. За капак доста от онези, които не са можели да си позволят жилище все пак са си купили, разчитайки че стойността му ще продължи да расте.
Правителството наливало пари там, докато все повече банки, които разчитали на по-екзотични доходи от даването на заеми с лихви, са отивали в кереча. Правителството давало пари или уговаряло продажби (някой сравнително стабилен купувал фалиралия за стотинки с държавна благословия). Разбира се, повечето смятат че финансивата криза няма да засегне реалната икономика, защото двете имат малко общо.
По някое време правителството решило че трябва да се сложи граница. По-точно данъкоплатците се разкрещяли, че не искат данъците им да пълнят гушите на богатите банкери. Най-голямата гавра идва от факта, че парите на американските данакоплатци не са стигали да се движи икономиката по време на прогреса, а за кризата да не говорим. Плащали са всъщност китайските и арабските данъкоплатци, чиито правителства са наливали пари в щатите.
И така правителството решило един ден да не спасява една от най-наглите компании - Lehman Brothers. Опитали да уговорят останалите банки да ги спасят, но без особен успех. В резултат на това компанията провела най-големият фалит в световната история - за около 600 милиарда.
Като пряк резултат индексът на стоковата борса (който вече бил паднал с 25% за 10-тина месеца) паднал с още 15% само за седмица. Свличането спряло едва когато правителството се извинило и обещало че повече никога няма да прави така, ще рине пари в бездънните ями и няма да се оплаква. И веднага се заело да си изпълнява обещанието - животозастрахователят AIG бил спасен, а доста компании се самопродали на по-големи и по-стабилни. Борсата била спасена!
Само че кризата отказала да си ходи. Основата на проблема никога не е била с една или няколко фирми, а с начина на живот и работа в щатите. Там всичко, от коли до дрехи, се взима със заеми или разсрочено. Фирмите може да печелят много, но това само им позволява да взимат все по-големи заеми, за да продължат да работят и печелят още повече.
Банковата система била в затруднение. Давала по-малки заеми, и то само на фирми и хора, които се смятало че има разумен шанс да върнат заема. Рефинансирането (взимане на заем, за да се изплати друг заем) станало все по-трудно.
Потребителите, още наричани консуматори, не можели да пазаруват както преди. Нямало кой да им даде нови заеми. В резултат на това много фирми не можели да продават стока както преди и работели на загуба, а пък банките не искали да им дават заеми.
Финансовите стимули лятото на 2008-ма се опитали да се справят с това, но решението било временно. Буш успя за прокара закон, с който да се дадат 700 милиарда долара на банките (12 значно число, този път във високите 12 знака), за да се стегнат. Засега са раздадени над половината и може да се каже че оттогава сривът е постепенен и плавен.
Най-очевиден бил проблемът на General Motors, по онова време най-големият производител на автомобили в света. По-малко американци можели да вземат заеми, за да им купуват колите. Отгоре на всичко малкото, които успявали предпочитали да купуват азиатски коли, защото били по-икономични, по-евтини и отгоре на всичко по-рядко се разваляли.
GM помолил правителството за помощ, но му отговорили че ще помогнат ако сведе разходите си до тези на източните производители. Средната заплата + бонуси на работник в GM била към 78 долара на час, а на работник в американски завод на Тойота - 48. В интерес на истината голям разход за фирмата били вече пенсионираните служители - понеже в миналото имал много повече работници сега съотношението работници-пенсионери било доста неприятно (което ми напомня на съотношението работници/пенсионери в България). Отгоре на всичко профсъюзът на автомобилостроителите отсякъл 'Какво като фирмата е на загуба, няма да позволим да ни смъкват заплатите.'. Работниците на Тойота и други азиатски фирми не членували в този профсъюз.
Когато се видяло че така няма да се получи шефовете на трите най-големи американски атомобилни компании отишли във Вашингтон да просят за заеми. Да уточня, тримата били от един град, но всеки от тях поотделно се качил на частен самолет на компанията си и летял луксозно до столицата. На въпроса 'Не можехте ли да пестите като си купите билет първа класа? Или поне да летите с един самолет?' шефовете вдигнали рамене и продължили да обясняват колко американски служби биха се изгубили, ако някоя от компаниите им фалира. На въпроса 'ОК, а ако ви дадем пари съгласни ли сте да върнете заплати и бонуси и за тази година да работите за 1 долар' отговорили 'А, нее, така си ни е добре'.
Накратко, заемите им били отказани, но им казали да се върнат по-късно и да просят пак, но не толкова нагло. На вторият път отишли с хибридни автомобили и парите им били дадени, при условие че изготвят план как да станат отново печеливши до 14 Февруари (когато ще получат допълнителни заеми) и станат печеливши до края на март. Ако не успеят - трябвало да върнат заемите, което значи за обяват фалит.
Аз май се отнесох. Накратко, повечето големи компании, които били спасени се връщали по няколко пъти да просят заеми. AIG в момента е спасявана за трети път, като от първото спасение досега на няколо пъти водела висши служители и клиенти на луксозни курорти, за което била наплюта и казала 'Извинявайте'.
GM наскоро обяви че заемите няма да стигнат, трябват още доста. Отгоре на всичко работниците все още не искали да им се намалява заплатата, а заемодателите не искали да получат една трета от дадените на GM пари, настоявали за поне половината.
Финансовата борса изгуби над половината си стойност и слезе до нива под онези, които е достигнала при предишната криза 2003-та година, и в момента е на същото място, където е била през 1998-ма. Само че тогава един милиард долара все още се е считало за много пари.
В основата е потребителя, щом той не може да купува фирмите не могат да печелят, уволняват повече работници, които също вече не могат да харчат и приходите на фирмите се свличат още повече. Опитите да се дадат на хората достатъчно пари, така че системата да се завърти в обратна посока, засега се провалят. Новият президент гласува втори опит за спасение на икономиката, за над 800 милиарда. Никой не мисли че най-лошото е минало.
Какво ще последва?
Много зависи дали щатите ще могат да вземат назаем нужните пари, за да ги хвърлят в икономиката.
Ако успеят ще продължат да хранят банките и да се надяват нещата да се оправят рано или късно. Автомобилостроителите вече продават много по-малко коли (по-малко приходи), а не успяват да намалят разходите. И те ще бъдат нахранени. Само че те всъщност са автомобило-сглобители, производителите на части също продават много по-малко части, имат по-малко приходи, и реват на правителството за помощ. Дилърите на автомобили са в същият казан.
Един от основните проблеми е че един и същ производител на части може да снабдява няколко компании т.е. ако крайслер и/или GM обявят фалит вероятно повечето производители на части ще ги последват, отнасяйки със себе си компании от рода на Форд и Тойота, които засега не са взимали заеми от правителството.
В криза са и строителите на къщи, производителите на стомана и кой ли още не.
General Motors вече не е най-големият автопроизводител, Тойота го измести. Фактът че предишните 5 години Тойота е била на печалба, а тази изведнъж тръгна на загуба показват колко малък е шанса на General Motors да излезе на печалба послед кризата.
Boeing окончателно изостана след европейският самолетостроител Airbus. Основен виновник - авиокомпаниите не могат да вземат заеми, освен това по-малко хора пътуват със самолет. Това, че идиотите работещи за компанията се вдигнали на стачка и отложили излизането на най-новият модел, само отегчило обстановката.
Безработицата ускорява растежа си. Общо взето не очаквам някакви признаци на подобрение до края на 2009-та.
Китай обяви огромни финансови стимули, подобни на американските. От една страна, Китай може да си ги позволи, понеже има нужните пари (от миналият пост, когато имаха 1,4 трилиона финансови запаси, сега те са се качили на 2,1 трилиона). От друга, съмнявам се че ще успее да го направи, докато продължава да дава толкова големи заеми на САЩ. Кой ще им даде тези заеми си остава мистерия.
Дори САЩ да изпълзят от дупката последиците от кризата ще ги насметат обратно. Цените на петрола ще скочат лавинообразно, а всичките напомпани в икономиката пари ще доведат до колосална инфлация.
И двете сериозни икономически кризи са били от две части, голямата депресия от 1929-1930 и 1931-1940, както и 1973–1974 и 1981-1982. В момента сме някъде из първата част. Ако няколко големи фирми фалират тя ще се проточи значително, но ще се облекчи втората част. Ако нещата минат по плана на правителството отиваме към кратко подобрение и след това втори рунд, по-тежък от първия.
Голямата картина:
Като цяло света отива към изравняване, богатите страни не се обогатяват чак толкова, развиващите се страни се развиват страшно бързо. Пример - приходите на американската средна класа не са мръднали за 10 години, докато в Китай са скочили почти два пъти. Погледнато от тази страна щатите и европа имат много да губят, а Китай и Индия изглеждат печеливши. Тази криза е просто трусове при пренастройването на световното равновесие. За разлика от предишната Депресия сега е много по-лесно да се изнесе един завод в чужбина, което сериозно вреди на развитите страни с висок стандарт.
Но Китай има два пъти повече население от Щатите и ЕС взети заедно. Индустриализирането е огромен удар по екосистемата на страната, а и на Земята като цяло. Там поне населението застарява, а в Индия, която вече има повече хора от цяла Африка, положението не изглежда много розово за в бъдеще. Но това е друга тема.
Като завършек искам да покажа едно клипче, което успява да долови духа на цялата тази криза, дори ако не споменава за причините и последствията за нея.
http://www.theonion.com/content/video/in_the_know_should_the_government
понеделник, 12 януари 2009 г.
Парите, Времето и Свободата струват толкова, за колкото сме готови да ги разменим
Свободата, времето и парите имат едно много важно общо свойство. Сами по себе си не струват нищо – важно е за какво бихме ги разменили.
Парите са знаци, следователно стойността им зависи от общото съгласие да вярват хората в тях. Би трябвало да показват количество извършена работа или стока, но отдавна вече не е така. Валутите отдавна скъсаха със златния стандарт, стойността им зависи вече от търсене, предлагане, икономика на държавата – родител и това колко пари се печатат. За справка правителството на Зимбабве решило да вдигне заплатите и да изплати дълговете си като печата пари. Инфлацията е от рода на милиони проценти, докато днес българите пищят заради 9% инфлация. Извода е че както стоките и свършената работа не се появяват просто ей-така, парите не се появяват от нищото без последствия.
Отклоних се, извинявам се за което. Идеята беше, че парите са парчета хартия. късчета метал или записи в някой комп в някоя банка, иначе казано абсолютно безполезни. Важни са нещата, за които могат да се разменят. С тях не може да се купи апетит, но може да се вземе храна, когато си гладен. С тях не може да се купи здраве, но може да се вземат лекарства и осигури спокойствие и почивка за болните. Не можеш да купиш любов и приятелство, но можеш да зарадваш с подарък от сърце. Работата учи на умения и дисциплина, допринася за общуването. Парите не бива да са цел, а средство, не бива да са фикс – идея, а просто нещо, с което да се съобразяваш и получаваш заслужените облаги. Поне в идеалния случай.
Само дето работата отнема от свободното време, което ни води до следващото средство – времето. Хубаво е човек да има време за каквото му трябва. Само че ако има само свободно средство без какво да го запълни започва да скучае. Пълни го с глупости и простотии, вредни за него и за околните, особено ако има пари без нещо смислено за харчене. Свободното време е именно свободата да избереш с какво да го запълниш, нещо полезно или може би приятно или може би просто да убиеш времето и/или себе си. Ако седиш и пазиш свободното време свободно ще го пропилееш. Времето може да се инвестира, но никога пести, затова по-трудно се организира от парите.
И накрая свободата. Тя е най-сложна и трудноопределима. Може би тя е възможността да отложиш изборите без да изгубиш възможността да ги направиш. Аз лично смятам че това е възможността да извършиш действие и да получиш разумни, естествени последствия от него.
Елементарен приемр: ако изразяваш мнение срещу правителството да бъдеш застрелян или хвърлен в затвора не е естествено последствие. Държавите, в които това се случва (Китай и Северна Корея например) нямат свобода на словото.
Ако обаче лъжеш и използваш думите за престъпление, като зачестилите напоследък телефонни измамници, естествено последствие е да бъдеш осъден, глобен, затворен. Никоя свобода на словото не трябва да позволява такива неща да се случват.
Погледнато от тази гледна точка, свобода е правителството да не се бърка в твоите дела и думи, то анархията е най-висшата свобода.
Ако един човек изрази мнение за футболен отбор и някой друг се ядоса и го набие за думите му това е естествено следствие, нали? Ами ако вторият е ядосан на нещо друго и се бие с всички наоколо то тяхното страдание е естествено следствие, но не се вписва в представата ми за работещо общество. Следователно свобода включва някакви права, но ограничава вмешателството в правата на другите. Още първите философи са изразили идеята за ‘общественият договор’: хората се отказват от част от свободите и средствата си, за да може сържавата да ги защитава.
Дотук добре. А какво ще кажете за духовната свобода? Всеки смята че е точно толкова свободен, колкото трябва. Американците смятат че арабите са религиозни фанатаци, че съзнанието им не е свободно, а подчинено на религията. Арабите смятат че американците са роби на потребителската си култура, пристрастени към притежаване на безсмислени неща.
Аз смятам че наркоманите са роби на наркотиците, те вероятно смятат че аз съм роб на ограниченията, които сам съм си наложил – да не взимам наркотици в случая.
Ако можем да променим някой, за да го ‘освободим’... имаме ли правото?
И най-важният въпрос – да си свободен да имаш мнение не означава че имаш такова. Хората от една партия са се отказали от ‘свободата’ на безпартийните. Оженените хора са се отказали от ‘свободата’ на самотата. За да си истински свободен трябва да се откажеш от всяко твърдение, от всяка мисъл, защото тя те ограничава.
Аз не съм свободен. Избрал съм за какво да мисля, какво да очаквам, на какво да се подчинявам. Разменил съм част от свободата си, но по свой избор, което за мен е най-голямата свобода.
вторник, 2 декември 2008 г.
Комунизмът е жив!
Като политическа система комунизма отдавна си отиде. Като начин на мислене ще отнеме поколения, за да се освободим.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)