Money Hole

Мина повече от половин година откакто написах първият пост за икономиката. Оттогава съм писал повече лични глупости, но това не е защото съм изгубил интерес към икономиката. Смених няколко сайта за икономиески новини, тръгвайки от търсене в google през http://www.bloomberg.com/ и http://www.reuters.com/ докато стигнах до извода че http://news.google.com/news?pz=1&ned=us&topic=b е най-добро, понеже търси във всички останали.
Беше изключително интересна половин година. Не знам дали ми се струва така, защото едва сега съм почнал да следя нещата, или просто в тази половин година се случиха повече важни събития, отколкото в предишните две-три години.
Най-очевидните неща, които се случиха бяха че долара си върна стойността, а еврото падна. Предполагам че някой някъде с много власт и без известност е решил че ситуацията е сериозна и по-добре да отложи падането на долара за време, когато световната икономика може да го понесе без да се разпадне.
Официалната версия е че хората, като са видяли че Европейският Съюз няма да избегне кризата са се юрнали да купуват долари и японски йени, щото са по-'стабилни' валути. Ако искате им вярвайте.
Последствията са няколко - щатите пак могат да печатат пари сравнително спокойно, което според мен е вредно за света като цяло. За сметка на това износът на щатите и Япония стана много по-скъп в останалите държави, което уби един от последните източници на добри новини в страните. Износителите в ЕС пък си отдъхнаха, но пак си остава проблема кой ще купува всичко произведено.

Докато нефта се търгуваше около 140 долара за барел се говореше че до края на годината цената може да стигне 200 долара. След това барела падна до 40 долара (т.е. изгуби около 70% от цената си).
Причината за това вече е елементарна - докато цената растеше всички си купуваха, за да се напечелят като продадат после. Всички, които можеха, помпаха нефт с всички сили, и пак не можеха да насмогнат, защото освен потребителите на петрол купуваха цели армии от спекуланти.
Когато цената спадна всичкият нефт, купен от спекулантите започна да се продава, т.е. търсенето рязко спадна, а предлагането рязко скочи. Страните от ОПЕК (най-големите производители на нефт) трескаво намаляват добива, в опит да вдигнат цената, но засега не успяват.
Това има няколко много неприятни последствия - всичките екологични горива и източници на алтернативна енергия отново станаха нерентабилни. Все още се развиват, но отново разчитат на държавни субсидии и помощи, а не на пари от бизнеса, което много ги забавя. По-разумните се усещат че цената е много нестабилна, но повечето се радват като послушни олигофрени.
Добрата страна на това пък е че кризата става по-лека, но по-продължителна, т.е. отново се отлага болката за по-нататък, когато икономиката ще може да я понесе. А екологията да стиска зъби и да чака.

Докато щатите обясняваха че проблема си е само в цената на къщите, тя ще падне и ще отиде в нормални граници, какво толкова, все повече хора осъзнаваха че дължат по ипотеки за къщите си повече отколкото струват самите къщи. Разбирам хората, които си купуват жилище и имат да плащат 80% от стойността му в следващите 10-20 години да изпитват проблеми. Не разбирам колко ТЪП трябва да си за да имаш къща и да теглиш все повече и повече заеми от банката, залагайки че цената ще продължи да расте завинаги. Което се оказа че правят над половината притежалтели на къщи. Предполагам че всичко опира до старото 'ако можеха всички щяха да правят така'. Като облекчаващо вината обстоятелство може да се изтъкне че в последните 40 години къщите само са поскъпвали.
Проблема с този пазар дойде от ипотеките. Все повече хора отказаха да плащат ипотеки по жилищата си. Вместо това можеха просто да си купят ново жилище за по-малко пари. Вярно е, банките взимат къщата, но те не се занимават с къщи, не ги дават назаем. Затова се опитват да ги продадат възможно най-бързо, за целта трябва да продадат на загуба, но ако оставят парите замразени в къщата ще изгубят повече. За справка - огромна част от парите на банките са дадени на заем, т.е. за да изплащат парите на хората, които имат депозити на банките им трябва сравнително голям резерв, и всички места, където парите се 'замразяват' следва да бъдат избягвани.
Та говорихме си за къщите, които се продавават от банките. Банките продават по-евтино, за да си върнат колкото се може по-бързо поне част от парите. Това намалява цените на имотите наоколо, повече хора разбират че имат да плащат повече за къща, която струва по-малко, повече хора се отказват от имотите си, банката остава с повече къщи, които трябва да продава още по-евтино.
В началото процеса се забавяше от спекулантите, разчитащи на бързи печалби от отчаяни продавачи. След като цените продължиха да падат спекулантите си тръгнаха и цените се срутиха.
Изведнъж проблемът се пренасочи от имотите към банките, които се загърчиха за пари. Правителството се опита да налива пари, давайки към 200 милиарда (12 значно число, но в ниските 12 знака) на полудържавните Fannie Mae и Freddie Mac, които купуват ипотеки от банките, за да имат банките пари да правят още ипотеки.
Идеята е била да има повече заеми за ипотеки, за да могат всички хамериканчаа да си позволят жилище. Проблемът е дошъл понеже когато има повече способни да купят нещо, а количеството не се променя много цената автоматично скача и изведнъж няма чак толкова много способни да си го купят. За капак доста от онези, които не са можели да си позволят жилище все пак са си купили, разчитайки че стойността му ще продължи да расте.
Правителството наливало пари там, докато все повече банки, които разчитали на по-екзотични доходи от даването на заеми с лихви, са отивали в кереча. Правителството давало пари или уговаряло продажби (някой сравнително стабилен купувал фалиралия за стотинки с държавна благословия). Разбира се, повечето смятат че финансивата криза няма да засегне реалната икономика, защото двете имат малко общо.
По някое време правителството решило че трябва да се сложи граница. По-точно данъкоплатците се разкрещяли, че не искат данъците им да пълнят гушите на богатите банкери. Най-голямата гавра идва от факта, че парите на американските данакоплатци не са стигали да се движи икономиката по време на прогреса, а за кризата да не говорим. Плащали са всъщност китайските и арабските данъкоплатци, чиито правителства са наливали пари в щатите.
И така правителството решило един ден да не спасява една от най-наглите компании - Lehman Brothers. Опитали да уговорят останалите банки да ги спасят, но без особен успех. В резултат на това компанията провела най-големият фалит в световната история - за около 600 милиарда.
Като пряк резултат индексът на стоковата борса (който вече бил паднал с 25% за 10-тина месеца) паднал с още 15% само за седмица. Свличането спряло едва когато правителството се извинило и обещало че повече никога няма да прави така, ще рине пари в бездънните ями и няма да се оплаква. И веднага се заело да си изпълнява обещанието - животозастрахователят AIG бил спасен, а доста компании се самопродали на по-големи и по-стабилни. Борсата била спасена!
Само че кризата отказала да си ходи. Основата на проблема никога не е била с една или няколко фирми, а с начина на живот и работа в щатите. Там всичко, от коли до дрехи, се взима със заеми или разсрочено. Фирмите може да печелят много, но това само им позволява да взимат все по-големи заеми, за да продължат да работят и печелят още повече.
Банковата система била в затруднение. Давала по-малки заеми, и то само на фирми и хора, които се смятало че има разумен шанс да върнат заема. Рефинансирането (взимане на заем, за да се изплати друг заем) станало все по-трудно.
Потребителите, още наричани консуматори, не можели да пазаруват както преди. Нямало кой да им даде нови заеми. В резултат на това много фирми не можели да продават стока както преди и работели на загуба, а пък банките не искали да им дават заеми.
Финансовите стимули лятото на 2008-ма се опитали да се справят с това, но решението било временно. Буш успя за прокара закон, с който да се дадат 700 милиарда долара на банките (12 значно число, този път във високите 12 знака), за да се стегнат. Засега са раздадени над половината и може да се каже че оттогава сривът е постепенен и плавен.
Най-очевиден бил проблемът на General Motors, по онова време най-големият производител на автомобили в света. По-малко американци можели да вземат заеми, за да им купуват колите. Отгоре на всичко малкото, които успявали предпочитали да купуват азиатски коли, защото били по-икономични, по-евтини и отгоре на всичко по-рядко се разваляли.
GM помолил правителството за помощ, но му отговорили че ще помогнат ако сведе разходите си до тези на източните производители. Средната заплата + бонуси на работник в GM била към 78 долара на час, а на работник в американски завод на Тойота - 48. В интерес на истината голям разход за фирмата били вече пенсионираните служители - понеже в миналото имал много повече работници сега съотношението работници-пенсионери било доста неприятно (което ми напомня на съотношението работници/пенсионери в България). Отгоре на всичко профсъюзът на автомобилостроителите отсякъл 'Какво като фирмата е на загуба, няма да позволим да ни смъкват заплатите.'. Работниците на Тойота и други азиатски фирми не членували в този профсъюз.
Когато се видяло че така няма да се получи шефовете на трите най-големи американски атомобилни компании отишли във Вашингтон да просят за заеми. Да уточня, тримата били от един град, но всеки от тях поотделно се качил на частен самолет на компанията си и летял луксозно до столицата. На въпроса 'Не можехте ли да пестите като си купите билет първа класа? Или поне да летите с един самолет?' шефовете вдигнали рамене и продължили да обясняват колко американски служби биха се изгубили, ако някоя от компаниите им фалира. На въпроса 'ОК, а ако ви дадем пари съгласни ли сте да върнете заплати и бонуси и за тази година да работите за 1 долар' отговорили 'А, нее, така си ни е добре'.
Накратко, заемите им били отказани, но им казали да се върнат по-късно и да просят пак, но не толкова нагло. На вторият път отишли с хибридни автомобили и парите им били дадени, при условие че изготвят план как да станат отново печеливши до 14 Февруари (когато ще получат допълнителни заеми) и станат печеливши до края на март. Ако не успеят - трябвало да върнат заемите, което значи за обяват фалит.

Аз май се отнесох. Накратко, повечето големи компании, които били спасени се връщали по няколко пъти да просят заеми. AIG в момента е спасявана за трети път, като от първото спасение досега на няколо пъти водела висши служители и клиенти на луксозни курорти, за което била наплюта и казала 'Извинявайте'.
GM наскоро обяви че заемите няма да стигнат, трябват още доста. Отгоре на всичко работниците все още не искали да им се намалява заплатата, а заемодателите не искали да получат една трета от дадените на GM пари, настоявали за поне половината.
Финансовата борса изгуби над половината си стойност и слезе до нива под онези, които е достигнала при предишната криза 2003-та година, и в момента е на същото място, където е била през 1998-ма. Само че тогава един милиард долара все още се е считало за много пари.
В основата е потребителя, щом той не може да купува фирмите не могат да печелят, уволняват повече работници, които също вече не могат да харчат и приходите на фирмите се свличат още повече. Опитите да се дадат на хората достатъчно пари, така че системата да се завърти в обратна посока, засега се провалят. Новият президент гласува втори опит за спасение на икономиката, за над 800 милиарда. Никой не мисли че най-лошото е минало.

Какво ще последва?

Много зависи дали щатите ще могат да вземат назаем нужните пари, за да ги хвърлят в икономиката.
Ако успеят ще продължат да хранят банките и да се надяват нещата да се оправят рано или късно. Автомобилостроителите вече продават много по-малко коли (по-малко приходи), а не успяват да намалят разходите. И те ще бъдат нахранени. Само че те всъщност са автомобило-сглобители, производителите на части също продават много по-малко части, имат по-малко приходи, и реват на правителството за помощ. Дилърите на автомобили са в същият казан.
Един от основните проблеми е че един и същ производител на части може да снабдява няколко компании т.е. ако крайслер и/или GM обявят фалит вероятно повечето производители на части ще ги последват, отнасяйки със себе си компании от рода на Форд и Тойота, които засега не са взимали заеми от правителството.
В криза са и строителите на къщи, производителите на стомана и кой ли още не.
General Motors вече не е най-големият автопроизводител, Тойота го измести. Фактът че предишните 5 години Тойота е била на печалба, а тази изведнъж тръгна на загуба показват колко малък е шанса на General Motors да излезе на печалба послед кризата.
Boeing окончателно изостана след европейският самолетостроител Airbus. Основен виновник - авиокомпаниите не могат да вземат заеми, освен това по-малко хора пътуват със самолет. Това, че идиотите работещи за компанията се вдигнали на стачка и отложили излизането на най-новият модел, само отегчило обстановката.
Безработицата ускорява растежа си. Общо взето не очаквам някакви признаци на подобрение до края на 2009-та.

Китай обяви огромни финансови стимули, подобни на американските. От една страна, Китай може да си ги позволи, понеже има нужните пари (от миналият пост, когато имаха 1,4 трилиона финансови запаси, сега те са се качили на 2,1 трилиона). От друга, съмнявам се че ще успее да го направи, докато продължава да дава толкова големи заеми на САЩ. Кой ще им даде тези заеми си остава мистерия.

Дори САЩ да изпълзят от дупката последиците от кризата ще ги насметат обратно. Цените на петрола ще скочат лавинообразно, а всичките напомпани в икономиката пари ще доведат до колосална инфлация.
И двете сериозни икономически кризи са били от две части, голямата депресия от 1929-1930 и 1931-1940, както и 1973–1974 и 1981-1982. В момента сме някъде из първата част. Ако няколко големи фирми фалират тя ще се проточи значително, но ще се облекчи втората част. Ако нещата минат по плана на правителството отиваме към кратко подобрение и след това втори рунд, по-тежък от първия.

Голямата картина:
Като цяло света отива към изравняване, богатите страни не се обогатяват чак толкова, развиващите се страни се развиват страшно бързо. Пример - приходите на американската средна класа не са мръднали за 10 години, докато в Китай са скочили почти два пъти. Погледнато от тази страна щатите и европа имат много да губят, а Китай и Индия изглеждат печеливши. Тази криза е просто трусове при пренастройването на световното равновесие. За разлика от предишната Депресия сега е много по-лесно да се изнесе един завод в чужбина, което сериозно вреди на развитите страни с висок стандарт.
Но Китай има два пъти повече население от Щатите и ЕС взети заедно. Индустриализирането е огромен удар по екосистемата на страната, а и на Земята като цяло. Там поне населението застарява, а в Индия, която вече има повече хора от цяла Африка, положението не изглежда много розово за в бъдеще. Но това е друга тема.

Като завършек искам да покажа едно клипче, което успява да долови духа на цялата тази криза, дори ако не споменава за причините и последствията за нея.
http://www.theonion.com/content/video/in_the_know_should_the_government