Нефта, Хипотезата Гея и мисията на човечеството

Има много противници и привърженици на теорията за 'peak oil', т.е. за максимума на добива на нефт. Ще дойде ли или не, ако да - кога? Само когато се замисли човек, че нефта не е възобновяем ресурс в рамките на човешкият живот, и две мозъчни клетки стигат за да се досетиш дали ще стане.
За загрявка ще спомена и една друга статистика. От 1965-та насам всяка година се откриват все по-малко залежи. През 1980-та за пръв път добива надминава новите открития, и оттогава никога не е изостанал от тях.
Логично е по някое време резервите да се изчерпят.

Жизнен цикъл
Живота на един нефтен кладенец започва с копулацията, т.е. с проучване на залежите. Когато бъде открит нефт, зиготата на кладенеца започва да се дели в главата на главата на нефтената фирма, бавно оформяйки ембрион. Когато цената на нефта скочи, или по други причини фирмата реши да инвестира там, нефтеният кладенец се ражда като Атина от Звсовата глава. Ако не сте запознати с подробности само ще спомена че е била нужна помощта на още един бог... с брадва.
Един нефтен кладеднец е голяма инвестиция и минава много време от даването на парите до първият бутилиран, опс, 'барелиран' нефт. За сметка на това в началото нефта е под огромно налягане и е нужно само да се закара тръбата до там и започва да блика като фонтан.
С времето, обаче, налагането пада, а оттам и добива на нефт. Години по-късно парите от ваденият на месец нефт вече не стигат за поддръжката на съоръжението и за заплатите - кладенеца върси на загуба. Нефта спира да тече и започва да капе. Могат да се направят няколко неща, като например да се инжектира сгъстен азот през съседен сондаж, който да вдигне налягането и увеличи добива. Но това също струва бая пари. Ситуацията е аналогична с мокрото пране - винаги можете да изстискате още вода, но всяка следваща капка струва все повече усилия.
Когато погледнем графиката на нефтеният добив в едно голямо нефтено поле, или в цяла държава, се забелязва как в началото добива расте, докато се откриват нови и нови кладенци. После един след друг кладенците минават своят максимален добив, и растежът като цяло спира, а после и се обръща. Големи скокове в цената на нефта може да превърне нерентабилни кладенци обратно в печеливши и да забави или спре намаляването, но това е само краткотрайно. На http://en.wikipedia.org/wiki/File:US_Oil_Production_and_Imports_1920_to_2005.png можете да видите как червената линия (добив на петрол в САЩ) е минала максимума си през 1970-те. По време на петролната криза 1978-1982-ра добива е скочил, но не е могъл да достигне предишните си нива въпреки значително по-високите цени и инвестиции.
Това се е случило с огромен брой нефтени залежи и държави. Вероятността това да не се случи с целият свят е мизерно малка.
От друга страна големите залежи вече са открити, защото са големи и се откриват по-лесно. В момента се откриват повече дребни залежи. Четох едно много удачно сравнение - големите залежи са като чаша с вода - може да се изпие почти всичко само с една сламка. Малките залежи са като напръстничета - трябва ти сламка за всяко едно, но водата, която изкарваш на сламка е много по-малко. Имайки предвид че цената на сламките, опс, кладенците, не зависи от това колоко нефт изкарваш, това автоматично значи че нефта става по-скъп.
От трета страна нефта на лесни места вече е открит. Остава нефта на гадни места - далеч под дъното на океана, във вечнозамръзналите тундри, в катранените пясъци на Канада. На тези места дори сламките струват все по-скъпо.
Та петрола няма да свърши, просто ще се добива по-трудно и ще стане по-скъп. В един момент добива ще започне да намалява.

Кога да започнем с подготовката?
Същият човек, който е създал теорията за peak oil, е написал доклад, в който казва че ако правителствата започнат да се вземат мерки и да се подготвят за този момент 20 години преди да се случи, могат да бъдат избегнати неприятните странични моменти. Ако подготовката започне 10 години преди момента, последиците ще са силно неприятни, но не катастрофални. Ако хората бъдат хванати неподготвени, нещата ще станат зле. Много зле.

Къде сме ние?
Имайки предвид как добива не растеше по време на 156-доларовият нефт, предполагам че времето е дошло. Само кризата, която рязко (но временно) намали търсенето, е маскирало факта, че производителите на нефт вече не могат да увеличават или дори задържат добива на същото ниво като преди. Но в момента, в който кризата си отиде, нефта пак ще скочи и истината вероятн още лъсне. Та във времето сме на прага на събитието.
В подготовката? Много назад. Вече са навлезли по-икономични коли, което е хубаво, но те все още ползват нефт. Електрическите коли са или с размер и външен вид на количка за голф, или струват майка си, баща си и половината останали роднини. Или и двете. Поне по света заговориха повече за жп-транспорт. В България, естествено, ще уволняваме хора от БДЖ.
Електричеството също започва да се произвежда все повече от възобновяеми източници. Растежът е значителен, но щом махнем ВЕЦ-овете все още е под 5 процента световен добив. Масово се използват въглища(които замърсяват), нефт и природен газ (който ако не знаете пак идва от нефтените кладенци). Няма как да е иначе, защото това са най-евтините начини да се произведе ток.

Какво ще стане?
Ами хората ще осъзнаят че нефта никога вече няма да бъде в достатъчни количества, за да задоволи търсенето. Никога вече няма да бъде евтин. И това ще е достатъчно, за да накрара всеки с малко акъл и възможност, да купи колкото може нефт, очаквайки да го продаде когато струва теглото си в злато. По принципа на търсенето и предлагането цената ще мине през тавана и ще се забие в някой облак.
В момента нефта присъства навсякъде. Пластмасата на клавиатурата и конитора ви идват оттам. Могат да се правят и органични пластмаси, но струват в пъти повече.
Всяка вещ, която можете да се сетите, е била превозена с помощта на нефт. Някои стоки идват чак от Китай, т.е. хиляди километри превоз. Цената на този превоз ще скочи.
Ние, мнозонството българи, не сме свикнали на пътуваме много със самолет, но за цивилизованите граждани скокът в самолетните билети ще е убийствен. Малко по-добре ще са страните с добри (и бързи железници). Печелят Западна европа, Русия и Китай.
Електричеството също ще скочи.
Всъщност ще скочи всичко, защото всичко се пренася насам-натам и/или ползва електричество.
Вероятно съм споменал, но начина на живот на Американците се върти около евтиният бензин. Имат огромни рядко застроени предградия, на километри от центъра на града. Нямат добре устроен градски транспорт, или дори условия за подобрение. Имат неподходящ манталитет. Освен ако някое (чуждо и богато) правителство не ги подкрепи, ще умрат прави.

Хипотезата Гея
Нефта е свързан с една друга теория - хипотезата за Гея. Според нея както (потенциално) самостоятелни клетки образуват единен организъм, така и организмите могат да образуват екосистема, която се държи като единен организъм. Всеки вид и индивид в нея си има своя роля, това което еколозите наричат 'биологична ниша'. По същият начин различните екосистеми съставят биосферата, която също може да бъде разгледана като единен организъм.
Бихте ли предположили коя система представляваме ние, Човечеството?
Агент Смит не е бил прав - човечеството не е вирус. Имало е и още има много подобни на него видове, които идват, изяждат всичко и после пак мигрират. Най-елементарен пример са скакалците. Ако някой такъв вид стане твърде разпространен е изяждал системата, която го храни, и е измирал - случвало се е и преди, много пъти.
Но хората може би имат своя уникална мисия. Те представляват една система, която рядко действа логично и често е затривала стопанина си - половата. Имайки уникалната възможност да пътуваме в космоса, макар засега твърде наблизо, ние имаме възможност да разпространим биосферата. Тя ще се раздели като бактерия на всяка планета, на която се опитаме да се заселим.

А нефта? Това е просто майчиното мляко, предоставено ни от Майката Земя - пълно с енергия и предоставено безплатно. Тепърва ни предстои болезненият процес на отбиването, на първото истински самостоятелно хранене и развитие. Никой не казва, че ще е лесно, но е неизбежно.