If at first you don't succeed, sacrifice, sacrifice, sacrifice.

Днес попитах един познат, който има отговори на всички въпроси, защо жените искат цветя. Раговорът се получи интересен и отначало мислих да го сложа като допълнение на темата за цветята. Дискусията обаче засегна много теми и се проточи, затова я слагам в отделна тема.
И така, защо жените искат цветя? Имах късмета да попитам едно момиче за това. Отначало тя се оплакваше с възмущението на индиански бог 'Атцтеките вече не ми правят жертвоприношения! Не се сещат за това, представяте ли си? Кръвта е толкова красива и лъскава, но по-важен е, разбира се, жеста.'
Когато се опитах да кажа че все пак това СА трупове, пожертвани и убити за да погалят сетивата и погъделичкат егото, момичето съвсем основателно изригна 'И какво като са трупове, не ги ли заслужаваме? Не е като да са като нас така че не ни пука. А ти си дребнав, гледаш да спестиш пари и затова правиш жертвоприношения само когато поискаш някое божество да ти изпълни някое желание'
Разгледано психологически, откриваме няколко мотива. Не се отрича че труповете са трупове. Използва се аргумента 'различните не са като нас, свиркай си'. Във варианта му 'негрите не са хора' преди няколко века е просъществувал последният робовладелски строй. Не знам доколко можете да си представите сега че се е говорило за свобода, република, всеобщи човешки права, след което говорещите са отивали в плантациите си без да им се струва аморално да притежават човешки същества. Защо да им е сконфузно, било им е изгодно. Същият мотив за различните виждаме сега в преследването на хомосексуалните. За интелигентните не искам да говоря, те никога не са били на мода. Не, читателю, не са били. Атиняните, известни с философите си, накарали Сократ да се самоубие с отрова. А отворените за уми глави Щати (приели учените от Третият райх) са съсипали желанието да мисли в най-интелигентният човек в записаната история .
От друга страна откриваме мотива за умственото пространство. Някой оспорва личното ти мнение, значи напада теб. Отвърни на удара, открий слабите им места, нахлуй в тяхното умствено пространство, и така те ще трябва да се защитават и няма да продължат по темата. Трябва да кажа че нападението 'пестите пари и подарявате само когато искате секс' е 10000000% вярно, обичам парите и само секс ми е на главата. Познатите ми, които четат това, предполагам само ще могат да се възхищават на възхитителният интелект на тази млада дама, толкова лесно прозряла най-тъмните ми тайни.
Както и да е. Също както тя не отрича че труповете са трупове, така и аз не отричам че жеста е жест. И че красотата е красота. Просто продължих да питам защо се налага красотата и жеста да са свързани със смърт и трупове. Уточних и че ям трупове, но защото ако не ги ям ще умра от глад. Ако не ги гледам нищо няма да ми стане, затова не ги и гледам. А на нея какво ще й стане? Ще повехне от липса на внимание?
Отговорът беше съкрушителен. Да се жертват животи е правилно, защото онзи който получава жертвата няма нищо против. Изтъкнато беше и че хем съм загрижен за растенията, хем ги ям (а аз си мислих че съм отговорил на тази нападка, представяте ли си колко съм бил заблуден?). Накрая ми беше пожелано здраве (много мило) и се говореше за компютри, снимки и саксии (моята асоциация с трите неща беше 'порно', 'порно', и 'сексии' съответно). Отговор за причината да предпочита умрели цветя пред живи нямаше в пряк вид. Познатият ми с многото отговори обаче успя да изведе отговорите от разговора. Не е било трудно, каза той, просто аз както вече споменах съм тъп. Може би има връзка с парите и секса, за които постоянно си мисля.

Та познатият ми изтъкна основните проблеми в това момичето да се съгласи с мен. Всъщност това са проблеми на всички хора (включително мои) да се съгласят с каквото и да е.
1. Инерция на мисленето. Дядо каза че било така, значи е така освен ако ми е неизгодно да е така. Това е същата причина златото да е ценено вече има-няма 4000 години. Старото мислене е лошо само когато ни кара да се трудим излишно.
2. Трудност в смяна на гледната точка. В два варианта
- нежелание да се види чуждата гледна точка. Липса на емпатия.
- нежелание да се види цялата картина без гледна точка изобщо.
3. Поддръжка на старо мнение. Когато някой вече изрази някакво мнение той се чувства длъжен да го защитава. Човекът не желае да мисли по темата за да провери дали мнението му е погрешно, и едновременно с това не би отстъпил дори ако осъзнава че мнението му е погрешно.
Ей богу, признавам че последното ми се случва достатъчно често и го разбирам прекрасно. Останалите също ми се случват де. Отгоре на всичко, както вече казах, съм и тъп.
Познатият ми обясни че жените като цяло обичат красиви неща (бижута и подобни), но ако нещото е било жертвано за тях (като например коженото палто, носещо душите на десетки норки), то жеста е много по-специален.

Епилог. Моля читателите да не остават с впечатление че нападам момичето, или че й се подигравам. Сигурен съм че не е глупава, садистична или нещо от сорта. Познавам позната на позната на момичето, така че едва ли е кифла. Предполагам че е състрадателна и щедра към познатите си, разумна когато е осъзнава нещата. Това е проблема, в осъзнаването.
Не мога да не злобея от начина на мислене, толкова естествен за 90% от народонаселението. Сигурно защото не мога да се почувствам част от споменатото народонаселение.
Проблемите с начина на мислене наистина не са ми чужди, и това че ги осъзнавам не ми е помогнало да ги преодолея. Не мога да съдя никой. Мога единствено да се опитвам да бъда верен на себе си.

Като допълнение искам да кажа че тази тема може да се разглежда като упътване как да си хванете гадже. Ако не успеете отначало, жертвайте. Цветя, животни, пари, всичко. Древните атцтекски божества хич не са били глупави, да знаете.

Символи и имена

Хората обичат имената. Причината за това е в работата на човешкият мозък, единственият в природата, който разчита предимно на символи. Ако ми позволите едно лирично отклонение, за хората златото е било много ценно, понеже се е срещало в чист вид и е можело да се обработва лесно, отпреди времената когато са можели да обработват кой да е друг метал. После ценноста на златото останало само като условен рефлекс и навик. Символ на ценност, без да е практическа ценност.
Друг пример за символи са числата. До кое число мислите че можете да възприемете? Аз мога да възприемам до около пет, ей така като погледна и да знам че предметите са пет без да ги броя. Някои от вас може би могат до десет, но единствено някой луд гений може да стигне до повече от петнадесет. Това, което всъщност правим, е да събираме и смятаме, тоест да представяме истинският брой с имена и думи. От една страна това е удобно, защото човек може да прави операции с числа, които не би могъл да осъзнае. От друга страна знаете че пътят до някъде е 12 километра, или че тубата е 50 литра, или че броят на хора в българия е около 7 милиона. Но ако ви кажат че пътят е 8 мили, или че тубата е 14 галона, или че хората са 32547700 в осмична бройна система и мозъка зацепва. Колко точно са 8 мили? Нямате представа колко са 14 галона, още по-малко колко хора са 32547700 в осмична бройна система. Мда, а колко точно са 7 000 000 в десетична. Можете ли да си ги представите? Можете ли да кажете примерно 'ако бяха топки за пинг понг щяха да нарпавят купчина висока колкото мен'? Или 'купчина висока до кръста ми' или 'два пъти моят ръст'? Всъщност хората нямат идея за повечето неща, които си мислят че знаят. Могат само да правят операции с тях, така че ако операциите доведат бройката до нещо разбираемо човек ще го разбере правилно. Например, ако човек види купчина топчета за пинг понг много по-добре ще оцени колко са те, отколкото ако му кажат че са 7 милиона. Но ако му кажат 'сега махаме половината, а после пак махаме половината и така общо двадесет пъти' няма да може да прецени колко ще останат само гледайки купчината. Ако знае че са 7 милиона може да сметне че ще останат 6 или 7 (2 на десета е 1024, на двадесета е 1050620).
А какво ще кажете за огъня. Вие знаете какво е огън, и го наричате 'огън' с ясната представа какво представлява, нали? А какво всъщност представлява? Ако срещнете някой който не е виждал огън никога през живота си ще можете ли да му обясните? А на мен, който съм виждал можете ли? Това не е просто химична реакция, не е и живот, макар че се държи като нещо средно между двете.
Учените са най-зле в това отношение. Те откриват нещо, непознато и са в ужас - то е разрушило увереността им в знанието на света. Но след минута го кръщават Многосложнин и то е вече част от системата им. Имат илюзията за знание.
Не отричам че може да се ползва електричество без да се знае как работи. Или огъня, или компютъра. Никой човек не може да схване всичко. Но илюзията за знание, за която е достатъчно името, е много опасна. Води до фалшива сигурност. Ако към вас се засили мечка и вие кажете 'Оо, знам какво е това. Това е Ursus arctos.' няма да ви помогне особено.

А какво означава да познаваш някой? Да знаеш името му? Ей така, отиваш при него, питаш го как се казва, даваш му своето име и вече сте познати. Ако се напиете два пъти и вече сте приятели.
За мен да знаеш как да накрараш някой да се обърне и да те погледне не означава че го познаваш. Да познаваш някой би трябвало да е да знаеш как мисли, какво чувства, защо прави нещата, които прави. Дори ако се държи напълно случайно трябва да знаеш че се държи случайно и защо.
Колко хора казвате че познавате? Аз познавам един, и то бегло.

За любовта.

В миналият пост казах че не мога да отговоря на въпроса 'Какво е любов', защото питащият едва ли разбира думата и едва ли ще разбере самият отговор. Любовта е елементарно понятие, в същият смисъл в който точката и правата са елементарни понятия в математиката. Нямат дефиниция и трябва да се разберат, макар че не пречи да се обяснява за тях. Ако мислиш че точно ти би разбрал(а) едно обяснение, незнайни читателю, еми пробвай се. Любовта е най-голямата възможна близост на душите.
Ето малко уточнения.
Първо е важно да се знае какво не е любов. Любовта е безпричинна и следователно 'Обичам защото...' показва липста й. Причините пораждат харесване, което понякога води до приятелство.
Второ, трябва да се прави разлика между секса и любовта. Сексът е най-голямата възможна близост на телата (при нормални хора и нормални обстоятелства, нямам предвид сиамските близнаци или жертви на катастрофи). Едното може да доведе до другото, но това изобщо не е задължително.
Трето, може да съществува възможност за любов, но човекът да я изкриви и убие. За да се прояви в истински вид са необходими няколко неща.
Доверие. Ако някой истински обича той има доверие на другата страна. Ревността и подозрителността показват изкривено собственическо чувство.
Споделяне. В началото е естествено човек да крие някои неща от характера си, но това трябва да е само временно. Само споделянето е способно да доведе до:
Разбиране. Както всеки трябва да споделя, така и трябва да разбира и приема споделеното от другата страна без да осъжда. Не е длъжен да одобрява, но най-малкото да си направи труда да разбере каква е причината за споделеното.
Компромис. Любовта иска жертви. Ако ти, незнайни читателю, се чувстваш съвършен и мислиш че всяка промяна би те влошила, иди си гръмни мозъка. Любовта може да бъде мощен стимул за самоподобрение, но за съжаление най-често когато има риск човек да я загуби. Човек трябва да се променя, за да си пасне с другата страна.
Вярност. Любовта е голяма слабост, и голяма сила. Както казваше една позната 'Любовта е да дадеш на някой възможнот да те нарани жестоко и да се надяваш че няма да го направи'. Понякога някой има нужда от силен ритник отзад, за да направи крачка напред, понякога хората имат нужда от разтърсване за да се осъзнаят. Но всяка постъпка, която наранява без да цели дългосрочно подобрение, е убиец на любовта.
Близост. Любовта не познава егоизъм, защото ако е проявена, то обичащите се са като една личност. Разликата е че не усещат какво чувства другият, само предполагат по поведението му/й, така че трябва да са по-внимателни. Ако мога да се изразя така, влюбеният трябва да се държи сякаш обекта на любовта му е изтръпнал крайник. Не го чувства и може да го нарани без да иска, а ако се провали може дори да го изгуби.

От всички тези неща следват няколко извода.
Вярността в любовта не e задължително вярност в секса. Това е известното 'Но това беше само секс. Обичам теб.' извинение на курвите и курварите да бъдат себе си. Верността в любовта обаче изисква ненараняване, така че ако другата страна изисква вярност и в секса то обичащият е длъжен да я спазва.
Теоретично двама хетеросексуални души от един и също пол могат да се обичат (без да правят секс, ест. Нали са хетеро). Малко е вероятно, защото самите хора считат любов и секс за неразделни. И все пак някой от вас ще скочи и ще запита 'Еми нали това е приятелство? Какво общо има с любовта?'. Както сексът е телесно изживяване, то приятелството е интелектуално, а любовта - духовно. 'А какво е "духовно"? И къде остават "емоционалните" изживявания?'... Мда, за това не обичам да отговарям на въпроси, чийто отговори искат предефиниране на още 1000 думи. Още повече когато половината от тези думи още не съществуват в широко разпространените езици.

Update 14.12.2009: Забравих нещо много важно за любовта. Тя трябва да е споделена, ако не веднага то поне скоро (в моя случай отне около 2 седмици за това).
И замисляли ли сте се защо розата е символ на любовта? Не е защото е красива, или защото е сложна, дори не защото е растителен труп и умира. Ако сграбчите розата сякаш скубете бурен ще се разраните много лошо, тя трябва да бъде взета внимателно, с два пръста. А розите без бодли са като разпространената в наши дни "любов", постна и малотрайна.

Отговори за всички, и нека никой не бъде пренебрегнат

Имам всички отговори. По-точно имам отговори на всички философски въпроси, който хората са искали да зададат на Господ от много време. Преди доста години един човек ме беше питал 'как по дяволите можеш да отговориш на всеки съпрос?'. Без секунда размисъл отговорих 'Защото не всичките ми отговори са вярни'.
Всъщност разполагам с простичка система, която категоризира всичко в света. Засега няма противоречия. Частта от мен, която отговаря за системата никога не се е колебаела, никога не се е затруднявала. Само че това е като да съм докопал четката за рисуване на Бог, но не мога да рисувам. Едно е да знаеш отговора, друго е да го кажеш на хората. Повечето отговори не са успокоителни. Лесни решения няма. Много хора преди мен са давали отговори на задаваните въпроси. Хората просто повтарят въпроса докато не получат добър (чети удобен) отговор.
Пример - питали Буда какво става след смъртта. Той им отговорил 'Какво ви интересува тогава? Живейте добре днес, все едно ще умрете утре.' Почти същото е казал и Христос, но понеже са го притиснали постъпил демагогски и обяснил нещо за огнената геена (в Евангелията няма нищо за 'Ад'). С други думи накарал ги да живеят добре по старият изпитан метод на пръчката и морковчето. Тогава хората са имали нужда да чуят това. Сега нямат такава нужда, поне не всички, но понеже така пише в книгите са задължени да го смятат за вярно. Може и да е, ама какво ви пука.
Та хората не искат вярни отговори. Искат успокоителни отговори ('той наистина те обича', 'тя нямаше предвид нещата, които каза', 'да, вечно ще бъда до теб'), или материални отговори ('кой ще спечели шампионската лига','кои акции ще се вдигнат','има ли бозон на хюгс'... е, не знам, не знам и как ще се падне монетата следващият път, съдете ме). Още по-лошо, използват думи които не разбират във въпросите си и искат отговор в същите думи('какво е любов','Какво е бог','истината красота ли е и красотата истина ли е').
Отказал съм се да отговарям на хора,най-малкото защото не ме питат. Не искам да си развалям отношенията с тях, и без това не съм популярен.
Но все пак имам всички отговори, мога да стане световен господар 'nd stuff. Ами всъщност не. Това че знам отговорите не значи че ги приемам, или че ги следвам. Неприятните за другите хора неща в повечето случаи са неприятни и за мен. Не съм по-малко мързелив, или по-решителен. Знам какво трябва да се направи, но не ми стиска. По-приятно ми е да седя пред компа и да ровя в нета.
Усещам че продължавам да задавам въпроси, надявайки се да ми хрумне друг отговор. Но уви. Всичко е компромис между теб и света. Имаш нещо, губиш нещо друго. Важно е да знаеш какво ти е важно.
Но аз, повече от всички други, мисля че знанието е достатъчно за да получа всичко.
I fail.