Комунизмът е жив!

Като политическа система комунизма отдавна си отиде. Като начин на мислене ще отнеме поколения, за да се освободим.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.

Грях

Грях. Какво точно представлява това?

Някой, накъде, някога е решил че някое действие е ‘лошо’. Най-вероятно е пречило директно на него. Щом е пречило на няколко влиятелни хора подред забраната пуска корени.

Първи религиозните водачи разделили нещата на добри и лошо и нарекли неудобните за тях действия грехове. Никой не може да ме убеди че някой Бог им го е казал.

След това държавните управители нарекли неудобните постъпки за тях ‘престъпления’. Моралистите нарекли неудобните според тях ‘изращения’, умните нарекли тези постъпки ‘глупост’ и така нататък.

И все пак – съществува официална сатанистка църква плюс още стотици сатаниски групички, издигащи греховете в религия. Съществува рапърската култура, издигаща престъпленията до ‘нещо яко, пич’. Съществуват безброй хора, търсещи нови извращения, които да опитат. Всичко това следва един и същ механизъм.

Представете си че трябва да възпитате много деца. Скъпи са ви, ваши или на ваши роднини или приятели, и искате да им спестите страданията. И изведнъж забележите едно от тях, наскоро проговорило, да тича със смях към огъня в камината.

Ще го спрете, разбира се. Не искате да се изгори. А после?

Да предположим че в родителска загриженост му забраните да пипа огъня. Или да отидете по-нататък, да съберете всички заедно и да им забраните да пипат огъня, защото иначе ще бъдат наказани.

За всички огънят веднага ще придобие по-особен статус. Няма да бъде част от причинно-следственото знание, което натрупват. Ако се напикаят им е студено и мокро, ако паднат се удрят и ги боли. Но за огъня им е казано от Възрастния, който знае всичко за света, и той е свръхестествен.

Една част от тях ще постъпят като добри деца и няма да го пипат. За тях огъня ще остане нещо ‘лошо’, да го пипаш или да имаш нещо общо с него ще е ‘грях’.

На друга част веднага ще им светнат очичките и ще започнат да дебнат кога ще могат да го пипнат, без да се усетите. Което е по-лошо, ако не им бяхте казали нищо и се опарят биха спряли, но сега биха се хвалили тайно пред останалите какво са направили и колко е ‘яко и готино’, а онези, които не са го правили изведнъж стават страхливци.

Децата имат меко съзнание. Те изграждат начина си на мислене според това, което виждат и чуват. Когато порастнат се опитват да разберат света спред тяхната представа и да променят начина си на мислене е не по-лесно от огъването на вече порастнало дърво.

Така тези деца ще порастнат и част от тях ще наказват всички, използващи или докосващи огъня. Другите ще го боготворят и ще му правят жертвоприношения. Ако нямате късмет като нищо ще започнат да се парят на него ритуално и да горят противниците на огъня на клади. През средновековието е имало и по-глупави секти.

Да сте виждали някой да си пъха ръката в огъня, докато се изгори жестоко? Или да сте чували някой да го е правил наскоро?

Щом детето се опари леко, колкото да го боли няколко часа, за него огъня ще стане нещо опасно, но естествено. Също както камъка, само че не е нужно да се засилиш в него, за да те заболи.

Не казвам че децата трябва да се хърлят в огъня, за да се научат. Едно жестоко изгорено дете може да се травмира и да остане с фобия от огъня. То ще изпусне красотата и полезността му.

Равновесието е тънко, между това да позволиш на детето да почувства последиците от незнанието си и да бъде осакатено от грешките си. Ами вредните неща, чиито последици се появяват със закъснение? Например детето, което ще изяде сладоледа сега, но ще го заболи гърлото чак вечерта?

Казано е че умните се учат от грешките си, мъдрите се учат от грешките на другите. Не е толкова трудно да покажете на детето последиците от неразумно поведение у другите.

Между детето и възпитателя трябва да има доверие. Ако възпитателя го е предупредил многократно за последиците от действията на детето и му е помагал преди да пострада значително детето ще се научи да вярва на възпитателя. На него трябва да бъде обяснено, а не просто казано ‘защото аз казвам така’. Доверието е много по-освобождаващо и трайно от строгата дисциплина и подчинение.

Аз не се интересувам от възпитание. Принципите тук важат за всички, макар при децата това да е най-видимо. В Библията е казано (а там има много повече правилни нища, отколкото си мислите), ‘аз мога да постъпвам по този начин и да не бъда изкушен, но щом ближния ми би бил изкушен щом направи така то и аз няма да го правя’. Възможностите на хората са различни, едни могат да носят големи тежести, от които други могат да получат херния. Някои могат да ядат стъкла и железа, от които повечето хора биха умрели. Да се забрани за всички нещо, което вреди на някои е решение, но е ограничено и неефективно. Това е детско решение, което да бъде изпълнявано защото хората не биха разбрали обясненията.

Изкушен съм да кажа, че възрастните не са деца. Опитът ме е научил на друго. Един мъдър човек е казал някога, че в миналото живота е суров и е нямало деца, само малки и големи възрастни. Според мен днес има все по-малко възрастни и все повече малки и големи деца. Може би е защото се промени гледната ми точка.

Според юдеите и мюсюлманите е грях да се яде свинско. Климата по местата, където се е зародил юдаизма и исляма, е горещ и в него без хладилник свинското месо се разваля изключително бързо. Ялите го се разболяват и умират, което кара свещениците да сметнат че Бог ги наказва заради този им ‘грях’. Затова те не ядат свинско дори сега, когато хладилниците биха предотвратили отрицателните последици.

По-правилно изглежда решението да се забрани насилието. Но ако на някой е забранено да упражнява насилие дори за да защити себе си или близките си смятам че тази забрана е ограничаваща.

Десетте Божи заповеди са написани за да улеснят и подобрят живота на вярващите. Но без размисъл и разбиране те са ограничаващи. И изведнъж възрастните по света се превръщат в деца, подкрепящи забраните или прегазвайки ги, без никой да се замисли кое е подходящо в конкретния случай. Съветите за по-добър живот се превръщат в повод за раздор, религията – в средство за власт.

Правилата в живота са обозначителната линия по средата на шосето на света. Примерните шофьори се водят по нея, независимо дали пътя отдавна вече не минава оттам. Бунтарите я отбягват, макар често най-удобния път минава оттам.

А греха е бил и си остава забранения плод, който пречи на хората да видят дали постъпката наистина е вредна, или забраната е отживяла традиция от миналото.

За блога, художника и картината, произволни мисли

Вероятно трябваше да започна с този пост. Имайки предвид колко хора ще го прочетат едва ли има значение.
Може би си забелязал, незнайни читателю, че в този блог не се споменават имена, няма снимка или линк към друг мой или чужд профил. Не съм слагал линк към блога никъде, като съм казал за него на 2-ма човека, при условие че си мълчат за него.
Причината е че не ми харесва идеята зад останалите блогове, 99% от които са самореклами, крещящи за внимание или забравени някъде. Аз смятам че идеята е важна, а не кой я е предложил, макар хората да преценяват еднакви идеи много различно, в зависимост от предложилия ги. Ако някой попадне тук, ще е най-вероятно с търсачка, което показва че се интересува от тези неща.
За мен този блог е кошче за душевни отпадъци. Място, където записвам неща, за да мога да ги забравя без да съжалявам. Чувствай се свободен да използваш каквото и да е оттук, слагайки линк насам или представяйки го като свое. Не ми дреме.

След този доволно безсмислен пост, за десерт малко смислени мисли (хехе), свързани с посланието и посланика.
Четох как открили няква картина с подпис на Леонардо (даВичнчи, не костенурката), която ако се окажела автентична щяла да струва милиони. Ако не е - кучета я яли. Искам да запитам (ама няма кого), защо един художник е известен? Не е ли заради стойностните картини, които е изрисувал? Тогава защо неговото авторство променя стойността на една негова рисунка? Защо не съдят за нея самата?
Защо най-скъпо продадената картина на света прилича, цитирам 'на 8-годишно лапе, опитващо се да нарисува кон'. Ако не вярвате идете вижте: http://en.wikipedia.org/wiki/No._5,_1948 . Аз смятам че художника се е провалил, тва изобщо не прилича на кон... освен ако не е бил взривен и оставен да изсъхне.
Лично мнение: модерните художници, използвайки компютърни средства могат да направят много по-реалистични, детайлни, красиви картини от кой да е когато и да е било досега.
Мисля че проблема е в начина на оценяване на хората. Като видят че останалите им харесва нещо го хвалят, без дори да го разбират (или да са го видяли/чули/пробвали изобщо).
И тук идваме до друг проблем на днешното общество (че то кога не е било проблем). Човек не може просто да заяви 'Вий всички не сте прави, а аз съм прав, правете като мен.' и да те да го послушат. В най-добрия случай ще му се присмеят. Обществото не може да допусне радикално различни от средното личности, което е нормално. Реалността (природата, законите на науката, господ или в каквото там вярвате) не се съобразява с индивиди. Индивидите могат да изберат да са в хармония в обществото, да са смачкани от него или да го напуснат.
Този принцип ни пази (на теория) от масови убийци, изнасилвачи, садисти и друга сган. Поне трябва да се крият. Хората с различни идеи също трябва да ги крият... или да ги излагат анонимно. Днешното общество е много по-свободно от всяко предишно. Толерират се много повече неща, а всичко останало може да бъде качено в интернет. Ако автора не се е саморекламира много едва ли ще му се случи нещо, дори посланието му да е радикално.
Както и да е, не мога да променя останалите. Мога (а също и ти, незнайни читателю) да се опитам да не допускам технтие грешки. И да използвам знанието си за тях, в моя полза (сами са си виновни, че са предвидими).

За нуждата от общуване (лично, не чети)

Нека направим един малък психологически експеримент.

Изкарайте един ден без да пиете вода. Изобщо. Яжте, работете, вървете, печете се на жегата, но не пийте вода. Както хората, трениращи спортове опитват се да свалят килограмите за да се състезават в по-долната категория. Убиват си бъбреците преди всяко състезание, но целта оправдава средствата.

Водата ще е навсякъде около вас. Ще мислите само за нея, докато устата ви изсъхне и ръцете ви затреперят. Това е нуждата да пиете вода.

Когато все пак се откажете от първа част на този идиотски експеримент първата глътка ще ви се стори блаженна. Тази течност, дар от боговете, може да е топла като пикня, блудкава и с металически вкус, миришеща на хлор и вар, но ще ви се стори най-сладкото питие в живота ви.

Усмирете нуждата, ако пиете прекалено много ще повърнете. Да не говорим че сърцето се натоварва, ако в кръвта влезе прекалено бързо прекалено много вода.

Експеримента продължава. Пийте бавно, спокойно, дайте време на организма да усвои течността, без да я изхвърли. Изпийте първата чаша бавно, спокойно, с почивки. Купете си литър и половина студена минерална вода. Изпийте и нея. И още една. И още една.

Ще усетите ли момета, в който вече сладката течност ви се струва противна? Кой е казал че водата няма вкус. Има – гаден, от който вече ви се повръща. Засяда в гърлото, пречи ви. Това не е блудкава топла вода, това е студена минерална вода, за която преди един час бихте убили някой.

Нима не е така с всичко? Можете да си поръчате три пици, докато залитайки от глад се редите пред пицарията, но след втората няма и да ви се поглежда пица. Може да мечтаете за зима през жегите, но чакайки рейс в мъгливото ветровито време на замръзналата спирка шест месеца по-късно ще мечтаете за слънчевите лъчи.

И тук идват малките разлики. Един обича по-студено, друг е зиморничав. Порцията, която би оставила един човек гладен би накарала друг да преяде и да се чувства зле.

Няма спор, че човек е социално животно и има нужда от общуване. Социалната изолация е едно от най-тежките наказания, на които се подлагат престъпниците.

И все пак, докато едни разпускат като се събират с приятели, а други имат нужда да купонясват всеки ден за да се чувстват нормално, трети предпочитат малките тихи компании.

Количеството общуване, което ми е нужно, би карало повечето хора да се чувстват самотни и изоставени. Количеството общуване, което е минимално за нормалните хора ме кара да се чувствам изцеден, не на място, нуждаещ се от повече лично пространство и време.

Имало е моменти, в които съм се чувствал самотен и изоставен. Имало е моменти, в които бих дал много за да имам с кой да се събера да полафя. Но сега просто ми идва в повече.

Затова макар че някога съм се стремил към влизането в някоя компания сега имам нужда просто да бъда оставен на мира. Една седмица, или месец, в които просто да не ме търси никой. Може би телефонно обаждане от приятелката, виждане за малко събота и неделя, и толкова. Както лечебното гладуване пречиства организма имам нужда от основно прочистване на духа.

Малко ми е тъпо да обсъждам личните си проблеми в блог, посветен главно на световните (не, не ми пука за мнението ти, неизвестни читателю, просто споделям че ми е тъпо. Още повече че блога е просто кошче за душевни отпадъци, повече за тва в следващия пост). Не смятам себе си за изпаднал в тежко положение, още по-малко да се сравнявам с истински изпадналите в беда. Опитвам се да покажа принципа, защото съм готов да се хвана на бас че има още много като мен.

Може би ако бях общувал повече, докато израствах щях да искам и мога да общувам повече. Може би ако получавах друг вид общуване нямаше да ми се повдига след всяко събиране. Може би няма значение. Това, което Е има значение. И нуждата, онази съща нужда, която обсебва съзнанието и изтиква останалите мисли далече. Този път нуждата ме кара да зарежа всички и всичко, да остана сам. Ще доживеем да видим дали ще се случи.

Истина, Родина и други измислици

На китайчетата им е втълпявано че с Тибет са били една държава в продължение на векове чак до 1912г. Тибетчетата учат че са отделна нация с различна култура и традиции. Все още дори се забелязват остатъците нация и култура, но след още някоя година може и те да изчезнат. Дотогава от Пекин ще им правят учебния план и проблема ще е решен.

Давам този пример, защото от гледна точка на китайците той е едно към едно с нашия македонски „проблем”. Само че Китай е завзел Тибет, докато ние сме първите, признали независимостта на Македония (не е наша, ама и сръбска да не е). Доколкото мога да преценя тибетците са прави, докато македонците – не. Все пак съседите ни твърдят че сме им откраднали езика. Шансът по-голяма държава да открадне езика, културата и историята на по-малка е горе-долу колкото Слънцето да се върти около Земята а двете заедно около Луната.

Всъщност това няма никакво значение. Мюсюлманчетата ги учат, че ако трепят християни отиват в рая където ги чакат по 49 вечни девственици (не съм сигурен за бройката). Не знам жените какво ги очаква, освен може би връщане на девствеността и купища войнствени покойници. Християнчетата пък ги очаква св. Петър на портите и с доста късмет – райските градини с нектар и амброзия сред музикални ангели и херувимски диджеи. Рая обаче се постига по-трудно от няколко фрага в реалния свят, така че повечето ще се пържат в казаните. Будистите ги чака прераждане, атеистите – червеи. Те май са най-прецакани, бедните.

Искам да наблегна на крехката психика на децата. Те още нямат изградена логика, система, те все още само поемат информация и се опитват по нея да изградят модел на света. Най-силен е принципа – първото чуто е по-истина от всичко, което му противоречи. Този принцип все още го има, макар и по-слаб у възрастните.

Кажете им че облаците са захарен памук и могат да го стигнат от дърветата и ще се катерят. Кажете им, че нацията им е най-великата и ще колят чужденците без угризения. Кажете им че предателството е честно, че лъжата е шега, че парите са най-важни – или просто пуснете телевизора, за да им го каже актьора от новия гангстерски филм. Няма да имате никаква вина, когато детето започне да ви обира, за да се дрогира. Кажете им да поставят родината над всичко, права или не, и ще се държат също като омразните чужденци – само че ще го правят за своята родина. Ако това ви утешава – честито, но аз имам няколко въпроса.

Какво е Родина? За българите нека въпроса гласи ‘Какво е България?’, другите народности могат да си го преведат лесно.

Територията? Земята, всичко под нея, въздуха на 20 километра нагоре и морето до 20 километра в морето? А какво право имаме над нея? Прабългарите дошли от Азия. Тук са били византийците, когато малко преди това от северна Европа са дошли мирните славяни (за малко да превземат Солун), които завзели територията и после се размножили малко като албанците днес. Преди византийците той живеели траките, които пък избили предишните народи и така още 3-4-5 народа назад.

А с какво се различава територията ни от останалата част на балканите или Европа или света? Защо да се радвам и да хваля тези планини, а да ругая чуждите? Защо да обичам почвата до ей-тая канавка или само от тоя край на реката, а другото – не?

Историята ли? По принцип е много поучителна и ако я чете внимателно човек може да научи много за настоящето че и как да подобри бъдещото, недопускайки грешките от миналото. Само че става въпрос за световната. Щото от българската четвърт е измислена от фантасти като Захари Стоянов, изопачаващи станалото, четвърт от фенове на отдавна загинали фантасти. Чели ли сте повече от някокло страници от История Славянобългаская? Според тоя тип сме били под византийско робство поне 2-3 пъти, и проследява рода ни до Ноевия ковчег. Останалата половина е от чуждестранните фантасти, поне частите в които ни харесва какво пишат за нас. Археологическите факти могат само да насочат и учочнят подробности без значение (като точна година) или да дадат общи насоки.

Да си говорим истината? Учителите по история насаждат омраза. Да, робство е имало, ставали са чудовищни неща. Само че това не го правил някой от днешните турци, нито пък срещу днешните българи. Ако искате да знаете Крум Велики е избил всички граждани на София, след като влязал там. Влязал, не завзел, защото му отворили – обещал да ги остави живи ако се предадат. Да им е сладко на родолюбците, това не се учи в уроците по българска история. Било е гадно време, хората са били зверове. В момента си правим мръсно на дребно, за което е редно да се мразим на дребно и лично. Защо да си правим стереотипи за българи и турци, щом сред всички има всякакви?

Тадициите? Че те са измислени само за да се различаваме от останалите народи – глей ги тия, нямат бяло сирене, празник на виното, смешни носии и хоро. Вино не обичам, смешни носии не нося и мразя хорото. Половината дето танцуват хора по носии са лапета по сцени, което не го броя за запазване на традицията, броя го за представление. От останалата половина повечето са чужденци. Иначе сиренето си го обичам, което не ме прави по-голям пратриот.

Народа? Тая пасмина, малоумни буци мутра (био-химично вещество срещащо се на полуосъзнати парчета), изрусени лигли, разглезени хленчовци и насрани страхливци. Да се оправят сами – по дяволите да вървят, все ми е тая.

Да, знам че има светстни българи, дори познавам няколко. Има и светни чужденци. Защо да ми е по-близък някой непознат, чиито прадеди да живеели на 300 километра от моите, от някой непознати чужденец? Особено след като статисчически българина е по-веротно да ме прецака?

Да дам живота си за родината? Да не рушат чужденци природата ни, за да я цапаме ние? Да блъскам нашата измислена история срещу измислените истории на другите? Да пазя традициите? Да обичам сънародниците си? Родина? Живота ли, не бих си порязал пръста заради нея.

Не ме разбирайте погрешно, не мразя България. За мен тя е част от Земята, част от цялото. Не е специална, всъщност е доста прецакана, ама каквато сме си я направили, такава ни се пада. Гъза на света може би не, по-скоро ожулено изкаляно коляно.

Не мразя българите, приемам ги за личности, не национални единици. Или пък религиозни, или пък финансови. Всеки е различен, не го поставям в рамка. Уважавам или не хората заради тяхния характер, не заради стереотипите. Опитвам се де. Поякога почти успешно, не е лесно да се освободи човек от общественото мнение. Или малоумие, зависи от гледната точка. Поздрав с:

Affirmative may be justified take from one,
give to another,
The goal is to be unified take my hand,
be my brother,

Society blind by color why hold down one,
to raise another,
Discrimination now on both sides seeds of hate,
blossom further,
The world is headed for mutiny,
when all we want is unity,
We may rise and fall,
but in the end we meet our fate together

мисли на дребно

Винаги има отговор на молитвите. Понякога отговора е ‘Не’.

Американския идеал: да харчим пари, които нямаме, за неща, които не ни трябват, опитвайки се да впечатлим хора, които не харесваме.

Доброто старо време най-често се дължи на лоша памет.

Мечтите се раждат на този свят,
но много от тях не оцеляват сблъсъка с реалността.
Да тъгувам ли за оцелелите – изродени и деформирани?
За единиците останали непроменении но недооценени,
чиито мечтатели са се променили...
Да се радвам ли за съкрушените, изоставени мечти,
падащи като счупени окови,
освобождаващи разума,
за някое друго робство.

Too tired to fight the stream,
too proud to go with the flow
I walk out of the river
dying of thirst

Когато едно нещо не ти достига лесно е да помислиш че само то ти трябява. Едва когато изгубиш всичко останало можеш да видиш грешката си.

Равновесие. Може би несправедливо, неприятно, нелогично... но устойчиво. Светът не е справедлив, той просто се подчинява на определени закони и незнанието не е извинение. Няма съд и присъда, няма адвокати и обвинители, има само последствия.
Харчене без нужните доходи, доброта без нищо дадено в замяна, извършване на нагли престъпления отново и отново, асиметрия в общуването, поемане на химични вещества в количества, които тялото не е създадено да обработва – алкохол, наркотици, шоколад. Достигането на друго устойчиво състояние е трудно и рядко. Дали новото е по-добро от старото равновесие е въпрос на гледна точка, за света ‘добро’ и ‘лошо’ за празни звуци.
Днешната демокрация не е по-устойчива от деспотизма, фашизма или феодалния строй. Просто се е оказала по-подходяща за днешната обществена нагласа. И много кръв се е проляла за да се утвърди.
Много по-често света се връща в равновесие с тежки последици за всички замесени. Мисълта не стига да се промени света – не стига желанието и усилието, ако идеята си заслужава ще получи достатъчно шансове и рано или късно ще се реализира. Републиката се е раждала и падала десетки пъти. Корупцията и моралното падение – също.
Няма всеобщо равновесие - то се състои от хармония с околния свят. Подхощящото за пустинята поведение би те убило в планината.
Доброжелателния човек, раздаващ се за другите, може да ги вдъхнови да се държат като него. По-вероятно да се сдобие с група използващи, печелещи от неговата доброта. Дори те биха спечелили ако му помагат, разпространят идеята му, пазят го. Така биха се сдобили със стотици добичета за експлоатиране - но те не мислят напред. Когато се умори, озлоби, откаже или умре равновесието ще се върне, неудобното за тях равновесие, където всеки ще се бори за себе си.
Светът няма да ти помогне. На света не му пука за теб. Бори се и живей - или умри. Равновесието ще се върне. Дори ако на света се върне варварството и изчезне технологията. Дори ако цялата сляпа човешка раса се удави и задуши под собствените си одпадъци. Дори ако Земята бъде погълната от изригване на слънцето.

за правата на хората и престъпниците

Хайде да си поговорим за правата на хората. Закона трябва да пази правото им на живот и борба за подобряването му, на собственост, дори на достойнството им.
Само че правата на хората се сблъскват – най-лесно е да подобриш живота си ако прегазиш правото на собственост на околните. Да не говорим че някои хора се кефят като тормозят останалите, но да бъдат спряни би нарушило правото им на достойнство. И правото им да правят каквото си искат.
Все повече законите не защитават хората, които ги спазват. Защитават нарушителите. Майната им, и на законите и на нарушителите.
Мое лично мнение: щом си нарушил закона се отказваш от защитата му. Да нарушиш закона и после да съдиш някой че ти е нарушил правата за мен отива отвъд идиотизма и арогантността в нови и непознати за мен области.
Съдебната система в България не куца. Всъщност дори не се влачи и по корем, само мърда крака и ръце напред-назад, без да се мести.
Как бихте обяснили връщането на хванат с подкуп чиновник на поста му докато срещу него тече разследване. Връщането на престъпници на свобода. Пияни убийци по пътя с условни присъди (Ставински далеч не е единствения, има и много по-малко известни но с връзки), докато убиващи при самозащита хора отиват в затвора. Мафиотски босове, разхождащи се на свобода, крадци на коли с километрични досиета си вършат работата, докато крадци на селскостопански животни отиват в затвора. Готов съм да дам пример за всяко от горните.
Ние сме най-зле в Европа и някъде по средата сред африканците. Мисля че сме сбъркали континента.
От това положение има лесен и ефективен изход. Ken_McElroy . Само че щом и в щатите се е стигнало до там явно и те не са толкова добре.
Винаги съм се питал как биха реагирали хората в реалния свят на реален суепргерой (или дори просто герой), борещ се с престъпността. Вече знам. Нека дам малко предистория.
На остров Минданао във Филипините от десетилетия царяла гражданска война, религиозен конфликт (с мюсюлмани, а те където се намесят е лошо), комунисти, огромна престъпна мрежа, бедност, абе представете си нашта държава, ама пет пъти по-зле. Чуждестранни туристи и безнесмени трябвало адски много да внимават, защото отвличанията са били доходен бизнес (както сега в мексико сити и колумбия, нарочно с малки букви).
На много хора им писнало. Един от тях успял да се доборе до поста на кмет на най-пропаднали град Давао. Само че един човек като кмет не може да направи много, щото трябва да разчита на полицията, съда, затворите, абе на едно място като има пробита тръба и престъпниците изтичат на свобода.
Тогава градът (над милион население, хич не малък) бил столицата на отвличанията и престъпленията с насилие, инвестициите били мизерни. Сега е най-безопасното място в страната, можи би (аз бих се обзаложил) най-безопасното в Азия извън Япония.
Не, не е е появил Батман да се бие с престъпниците. Той е само един, а и без тва е прекалено мекушав за целта. Появили се Davao death squads (DDS). Един стрелец от близко разстояние, един мотоциклетист наблизо за да се изнесат бързо. Доколкото знам никой досега не е носил маска. Обществото знае кои са престъпниците, знае и кои са екзекуторите. Свидетели няма – нито за престъпленията, нито за екзекуциите. Полицаите не са разкрили нито едно убийство на DDS досега, а има доста.
Говорихме си за реакцията на обществото. Повечето местни хора са доволни, сега могат да се разхождат сами през нощта много по-спокойно и сигурно. Има и недоволни, познайте кои, престъпниците и семействата им. Във почти всички статии просъства Clarita Alia. Баси майката, буквално. Има осем деца (вече пет), но пък си няма съпруг. Второто дете е било предупреждавано да спре с престъпленията, продължило е и си го е отнесло. След него още две. Майката признава, че са били престъпници. И пак писка за нарушени права. Да беше възпитала децата си на честен труд. Тя самата карала зеленчуци до пазата, да ги беше взимала със себе си, вместо да ги пуска на улицата.
Международната общественост протестира за убийствата на деца. Не и аз. Децата не вършат престъпления. Хич не ми обяснявайте за възрастта, щом е тръгнало срещу законите детето се превръща в малък човек. Щом е възмъжало да продава наркотици, убива и отвлича не му се полага закрила.
И тук моралистите биха могли да дадат най-големия си довод – хората го правят от бедност. Във Филипините около 40% от населението живее под прага на бедността. Трявба да им се създадат условия да работа, вместо да бъдат просто убити.
И тук ще изразя мнението си за довода – за да има работа трябва индустрия, трябват инвестиции, трябва спокойствие и липса на престъпност. Ако се чака първо да дойдат инвестициите и легалната работа сама да се конкурира с престъпната всички ще си седят с пръсти в носа докато държавата отива по дяволите. Трябва да се излезе от порочния цикъл и тъй като не могат да се докарат насила инвестиции трябва престъпността да падне. Няма да кажа че трябват жертви – жертви винаги има. ТРЯБВА ДА СЕ НАМАЛЯТ ЖЕРТВИТЕ И ДА СЕ ЖЕРТВАТ ВИНОВНИТЕ! Лесно е да философстваш за права на някое сигурно място, далеч от проблема, но като запазиш двадесет престъпника жертваш двеста невинни. Единственото, което печелиш е че не ги убиваш с ръцете си, а с решенията си.
Да не говорим че в САЩ с най-„силната” икономика (поне най-известната) и неограничени възможности престъпността си е огромна. В България в големите градове не достига работна ръка, безработицата е рекордно ниска, но също и престъпността. Е, и престъпниците си имат права, нали?
Права имат и във Филипините – правото да се изметат или да умрат. Кмета на града многократно е заплашвал престъпниците да напуснат града и е чел по телевизията списъци с имена на обществени врагове. Част от тях биват убивани до няколко седмици, други напускат града, трети се предават в полицията. Оцелелите стават по-тихи от тревата и не си вирят носовете като нашите гъзари. Кмета отрича да е намесен в убийствата (иначе международните организации ще му се нахвърлят), но ненамесата на полицията е достатъчна. Според мен самите DDS са съставени от полицаи и бивши военни, но това не е важно.
Важно е че градът расте и процъфтява. Президентката е назначила кмета на града (преизбиран 2 пъти) за съветник по престъпността, останалите провинции последвали примера – появили се двойките стрелец/мотоциклетист и престъпността спаднала. А държавата е в невиждан дотогава икономически напредък. Да им е честито. И аз искам такъв кмет. Бат Бойко се правеше на такъв, ама не би. Жалко...
Докато цивилизования свят пази правата на пресъпниците все по-ревностно. Дори когато престъпника повтаря престъпленията си и смята да живее така.
Когато хората се държат като животни закона трябва да се отнася с тях така. Ако не закона тогава обществото. Как намаляха бездомните кучета? По-цивилизавано чрез кастрация и грубо с убиване. Педофилите могат да правят каквото си искат, колкото си искат. Отиват в затвора, излизат и почват пак. Единственото, способно да ги спре е кастрация. Механична, щото химичната дето я прилагат сега означава всяка седмица да си взимат лекарствата. И насилствена, щото доброволната е идиотска. Все едно да питаш кучетата дали искат да ги кастрират. Тия хора даже си имат форуми, организации и общества, обменят опит и се учат един друг как да не изпитват вина като си правят зверствата. И си обясняват как това не било болест а сексуална ориентация.
В Северна Ирландия известен на всички педофил е бил наръган два пъти, стоварен в товарната част на пикап заедно с четири Булдога и возен около два часа. После го стоварили на магистралата и оцелял. Не знам дали ще посегне на деца пак. Може би. Виновно е правителството – трябвало е да го озапти навреме.
За Бога, неморално било дори да изнесеш информация в Интернет за някой задник. Кучето на някаква идиотка се изсрало във вагон на метрото в Сеул и тя отказала да почисти. Някой я снимал, потърсил с приятели информация за нея и я пуснал из нета – коя е, къде работи, какво е направила. Не са изнесли информация за нещо станало насаме а в обществен транспорт пред десетки свидетели. Тя май не е съдила хората, но се наложило да напусне работата си. Хората, разпространили информация били обявени за грубияни и гадини.
Изчерпах се. Искам просто честните добросъвестни хора да не се налага да се сблъскват с престъпници и хората да постъпват така, че ако постъпките им станат извстни да не ги е срам. Поне постъпките им пред много хора, насаме да си правят квот си искат. Искам... много неща искам, но няма да ме огрее. Да живее цивилизования свят.

Използвани източници:
http://www.preda.org/archives/davao/dds.html
http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,265480-1,00.html