Alien Swarm + Flamethrower = Aliens Warm + Satisfaction

Смятах да пиша продължение на поредицата за истина и илюзия, в което да дам малко повече примери за илюзии, какво става когато илюзията се разбие преди умът на човека да е готов да я понесе, как и защо хората се крият в илюзиите и как това не е лошо нещо, ако смятат някой ден да се завърнат.
Започнал съм да пиша втори нареждащ пост, както и тема за наркотиците, в която да говоря за компютърните игри.
В момента обаче не мога да пиша за никоя от тези теми... е поне не в прав текст. Мога обаче да ви покажа последиците от геймъркста наркомания, защото ще пиша за компютърната игра, с която съм се зарибил напоследък.
По компютърни игри се зарибявам бързо и дълбоко, играейки с часове подред и едва отделяйки време за всичко останало. Така минават седмица или няколко месеца, преди тотално да и омръзне и/или се зарибя по някоя друга игра. Имало е периоди, в които са ми били омръзнали всички игри. Това е тъмно и депресивно време, в което нуждата да играя продължава да ме изгаря, но няма с какво да я заситя. После отново идва маниакалният период, с някоя нова игра и някоя нова мания.
Последната ми мания се нарича Alien Swarm. Напълно безплатна е - и напълно велика. Трябва само да се смъкне от Steam и може да се играе веднага. Статистиките се пазят в мрежата, така че с профила от сайта може да се инсталира на кой да е компютър и всичко постигнато дотогава се запазва.
Играта е заимствала геймплея си от Crimsonland - друга игра, която ми е много скъпа, може би защото в нея за се оправям доста добре. Камерата е отгоре, управлява се с wasd, а посоката а стрелбата се задава с мишката (макар че може да се играе и като FPS). Всеки може да носи до две оръжия и един предмет екипировка.
Атмосферата и историята са като от филма Aliens - колония е пометена от пълчища извънземни и група звездни морски пехотинци са пратени да спасят каквото има за спасяване (главно информация, няма останали живи хора). Има дори автоматичните кули от филма.
Идеята е подобна на Left 4 Dead - четирима души са пуснати в ада, гъмжащ от всякакви гадове. Нужна е отборна тактика, защото четирима Рамбовци умират доста бързо, особено на високите нива на трудност.
И накрая, играта се играе подобно на Team Fortress - има 4 класа персонажи, по 2 персонажа във клас. Вдигат се нива, но това не подобрява показателите. Само се отключват нови оръжия, които в повечето случаи не са по-лоши от предишните, но позволяват повече разнообразие и са по-подходящи за различни мисии. И макар че може да се тренира и с ботове, основната част от играта е в multyplayer-а.
Общо може да се играе като Офицер, който вдига здравето и огнестрелната мощ на отбора до +30%, специалист специални оръжия, който носи картечницата и също така носи на бой, техник, който хаква вратите и често е нужен за различни задачи в мисиите, и лекар. Има 4 нива на трудност, лесно, нормално, трудно и невъзможно, общо 7 мисии в кратък кампаний, които са отключени веднага.
По принцип не съм фен на multyplayer игрите, но и Замундците по принцип са вегетарианци. Интернета ми е порядъчно слаб и това ме спира повече от останалите неща. Освен това играта в мрежа предполага общуване, което не ме привлича особенно.
Тази игра обаче ме хвана достатъчно за да продължавам да влизам в мисии, макар че ме изхвърля от половината от тях заради лоша връзка. Продължавам да играя мисии, макар че хората се пръскат като пилци и умират като такива. Понякога даже имат основание - примерно психопата с огнехвъргачката им пали задниците постоянно (вместо да им ги пази), ако са наоколо. Да, случват се и други глупости... http://nerfnow.com/comic/344
Но понякога (на мен ми се е случвало точно 2 пъти) се попада на точен отбор. Хората взимат муниции и екипировка, която да облагодетелства отбора, а не лично тях, движат се заедно, прилепят се по стените, за да не стрелят по съотборници и да не застават в пътя на стрелбата им. Изчакват и пазят човека, заваряващ отминатите врати, нещо незадължително, но увеличаващо шансовете за оцеляване. Раздават си муниции и здраве, държат се като едно цяло. Усещането да си част от една убийствена машина, минаваща оттам, откъдето 4 или дори 6 рамбовци биха били изядени, е невероятно. Няма значение дали си човека с картечницата отпред, помитащ враговете като комбайн, или хилавия поддържащ персонаж, който лекува, носи муниции и пази фланговете на отбора. Когато спасих съотборник, затънал до ушите в чудовища, и той ми благодари наистина се почувствах полезен. Когато той ме спасяваше много пъти после се почувствах закрилян. Понякога отбора се разбира без думи и се движи като ято, друг път един от тях става лидер и ги насочва. Удоволствието от добре работещ отбор е голямо във всеки случай.
Знам че всичко това е компенсаторен механизъм, но по дяволите - върши работа. Видял съм достатъчно хора, които кретат през живота без мотивация, без цел. Цялата философия на света няма да ми даде тези неща. Ако една илюзия може да ме държи щастлив и мотивиран, и в същото време осъзнаващ че е само илюзия - еми гласувам за нея с две ръце. Може би в бъдещето ще намеря нещо по-истинско, с което да я заменя, но дотогава ще цъкам каквото и колкото мога.