Дисекция на инересите ми 2: Изгубен потенциал

И докато съм на тема приказки от миналият пост нека разкажа най-тъжната приказка, която знам.

Приказка трета.

Един селянин (да, селските приказки са навсякъде, както и аграрите) забелязал че орлица му отнася кокошките. Един ден я проследил и намерил гнездото й.
Покатерил се по скалите, намерил и разрушил гнездото и счупил яйцата. Само едно току-що излюпено орле решил да вземе със себе си.
Оставил орлето в двора си и то пораснало сред кокошките. Научило се да кълве червейчета в торта, да подскача наоколо, да се държи също като кокошките.
Един ден видяло че всички кокошки се изпокрили.
- Какво става? Защо се криете? - пипитало то.
- Има орел отгоре. Скрий се! - извикали кокошките.
Орлето погледнало нагоре, видяло гордата птица и помислило.
'Ех, щеше ми се да можех и аз да съм толкова силен и свободен.'

Сега ако бях холивудски режисьор щях да направя филм, в който орлето се научава да лети и да се бие по 'тае-куон-кокош' от стария петел навръх плевнята и защитава беззащитните кокошки, които са го огледали. Или ако съм по-злобен ще го намерят орлите, ще му дадат всичко, което е пропуснал и той ще отмъсти на селянина за майка си.
Само че в момента съм в истинския свят. Знам как свършва приказката - отлето умира като кокошка. Оставете приказката. Това се случва навсякъде около нас.

Имаше един аргумент срещу аборта, цитирам:
Ако познавате бременна жена, която вече е имала 8 деца, три глухи и едно със забавено развитие, която има сифилис, би ли й препоръчал да направи аборт?
Ако да - значи би убил Бетовен.

Не знам обстоятелствата около Бетовен, раждането и семейството му, но знам едно. Десетки хиляди Бетовени, Нютони, ДаВинчита и който още се сетите са били погубени не от аборт, а от глад или са били принудени да работят за да издържат голямото си семейство вместо да получат образование и шанс да изпълнят потенциала си.

Естествено в момента положението е много по-добро от преди. Дете със заложби отива на училище. Какво се случва? Показва блестящи резултати в първите уроци, след това или останалите го намразват (щото завиждат или се чувстват непълноценни) или му става скучно, тъпо и намразва училището.
Детето пораства. Без усилия поддържа успяха си на нивото, което е преценило че няма да му носи проблеми. В него се възпитава мързел и незаинтересованост. Когато стане възрастен човек ще постигне колкото или по-малко от връстниците си, защото не е свикнало да полага усилия. Повечето умствен потенциал отива в канализацията.
Брилиянтни математици и физици пишат литературни съчинения. Потенциално велики писатели блъскат главите си в химични уравнения.
Разликата днес е в онова дете, едно на хиляда потенциални гении, едно на милион нормални деца, което не позволи на света да убие интереса му. Някои полагат усилия, за да се измъкнат оттук и да емигрират. Някои използват интернет за да общуват със себеподобни и да учат.
Децата с IQ над 180 почти винаги се самоубиват или самоизолират. Ако бъдат събрани, или за тях се полагат отделни грижи могат да постигнат чудеса. Засега обаче усилията се хвърлят за ограмотяване на всички деца, независимо какви са. Няма лошо, но може да се постигне толкова повече...
Когато бях малък ми се искаше да има някой, който да е посредник между мен и света, оставяйки ме да се занимавам само с нещата, които ме интересуват. Като мениджър за спортистите, оставяйки ги да се грижат само за формата си. Аз определено не съм от онези гении, може би в момента съм сравнително интелигентен, но все още бих предпочел да бях събран с надарени деца, покрай които да се налага да се напрягам за да поддържам темпото. Вероятно бих изгубил много от нещата, които приемам за даденост сега, но и сега общуването за мен е повече задължение отколкото удоволствие или необходимост.
Знаете ли че елитните училища са подбирали учениците по пол, физическа форма, потекло и доходи от векове, но първото училище за надарени деца е било открито преди по-малко от век?
Ако имах възможност, бих направил първият пансион за хиперинтелигентни, където всеки да се занимава само с интересуващите го неща. Бих се чувствал като последният идиот там, но поне децата ще имат по-голям шанс да се научат да общуват помежду си вместо да се изолират.

Прилагам есето, което ме вдъхнови. Авторът е с IQ около 190.
http://www.worlddreambank.org/P/PRODODD.HTM

Нестандартните наркотици 2: Peer pressure + Бонус - Приказки за порастнали деца.

Общественото/околното мнение е странен наркотик. Всички се бият по гърдите 'аз не съм пристрастен', но в същото време 99.999% търсят одобрение и подкрепа в околните. Този наркотик е много повече въздействащ върху поведението и мисленето, отколкото е пристрастяващ, но все пак е наркотик, при това от най-опасните.
Общественото мнение може да се изразява в мисълта 'ами какво ще си помислят хората по улицата като ме гледат с тази прическа/дреха' до настроението по концерти и футболни мачове, когато волята на тълпата се предава от човек на човек и усилва постоянно.
Искам да покажа няколко гледни точки за тази дрога.

Приказка първа
Един селянин, от времето когато селянин е означавало човек изкарващ си хляба от земята с двете си ръце и много труд, решил да продаде магарето си в близкото по-голямо село с голям животински пазар. Взел и внука си със себе си - да види свят момчето.
Обаче селянина се мислил за умен и искал магарето да изглежда свежо, затова метнал багажа си на рамо и повел магарето ненатоварено. Минал покрай центъра на селото си и хората го сочили с пръст - ето човека, който носи товара вместо магарето си. Човека не им обръщал внимание, докато когато минал покрай ковачачницата ковача не му казал.
- Ей, приятел! Искаш ли да те подкова?
Човека се ядосал, метнал багажа на магарето, седнал и той на него и продължил по пътя си. След малко се разминал с няколко жени.
- Как не те е срам, голям човек и яздиш магарето а бедното дете да ходи пеш!
Селянинът слязъл от магарето, сложил внука си на него и продължил. По някое време подминал старец.
- Какво неуважение? Ти си възрастен и ходиш пеш, а детето дето е пълно с младежка енергия ще се вози! Ще го разглезиш! Ще се научи да не уважава възрастните.
Човека не се осмелил да свали внука си, но седнал зад него на магарето. Малко преди да стигне до другото село го подминали още хора.
- Не те ли е жал за магарето? Така си го натоварил, че ще издъхне!
Селянинът учтиво и по селски го напсувал на близки и роднини, без да забрави първо да покрие ушите на внука си с длани.
След това отишъл на пазара и продал изтощеното добиче за половината пари, на които се надявал.

Поуката според мен е: следвайте общественото мнение! То е единодушно и знае кое е най-добре за вас!
А каква е поуката според вас?

От другата страна на бариерата е една друга приказка.

Приказка втора
Имало едно време един много мъдър човек. Бил толкова мъдър, че успял да разбере че след седем години всичката вода в изворите ще се превърне в отрова и всички, които я пият ще полудеят.
Човека много се притеснил, но седем години градил резервоари и ги пълнил с вода. Оказал се прав, след седем години водата се променила и всички останали се побъркали.
Човекът пил от складираната вода и отначало се радвал че избегнал тъжната участ на околните. Постепенно обаче забелязал че понеже всички били луди го приемали за нормално, а неговото поведение предизвиквало подигравки. Всички започнали да го наричат луд и го избягвали. (А вие ако знаете че някой пие само от своята складирана вода и твърди че останалата е отровна и води до лудост какво бихте си помислили?)
Накрая човека се отчаял, излял всичката събрана вода, пил от новата, побъркал се като останалите и живял щастливо с тях до края на дните си?

Поуката според мен е: Може да си прав, но ако всички останали са на друго мнение правотата ти сама по себе си е безполезна. 'Нормално' е по-често срещаното, не правилното.
А каква е поуката според вас?

Общо взето всичко зависи от гледната точка и нещата рядко са прости. Човек по-добре да се научи да преценява за всеки случай поотделно, отколкото да казва 'винаги е така и толкоз'.

Update 13.10.2009: Напоследък нещо изпитвам голям глад към този наркотик.
Искам хората да ми четат разказите, защото малкото, дето са го прочели са ги харесали. Дразня се, когато хората, които иначе четат аматьорска литература дори не поглеждат моите неща. Нямам проблем да ги критикуват, но дори да не го прочетат ми се вижда гадно. Не искам да се превърна в поредният крещящ за внимание саморекламиращ се досадник...макар че бавно го правя. Мамка му.
Искам и хората да четат и обсъждат постовете в блога ми, но от друга страна не искам да знаят че са мои. Не смятам че повечето хора са готови да приемат написаното само като гледна точка и ще се обидят. Други вероятно няма да споделят мнението си обективно, за да не ме обидят. Като цяло предпочитам да се крия зад анонимността в интернет. Макар че пак се дразня когато давам линк към теми на хора, които съм мислил че биха ги оценили, а те не ги четат. Пада ми се за грешната преценка, предполагам.
Мда, в много отношения съм по-зле от околните, но поне го знам. Лошото е че все повече отстъпвам от принципите си. Улавям се че забравям за какво започнах блога. Той трябваше да бъде кошче за идеи, не метод за самореклама. Добре че света е там, за да ми напомня какви са принципите ми, и защо са такива.

САЩ, Китай, Титаник и 21-ти век.

Днес се навършват 20 години от потушаването на протеста в Тинямен, Китай. По този случай написах един пост, повтарящ доста от нещата, написани преди, но надявам се по-разбираемо.

Някои процеси протичат бавно, дотолкова бавно че е много трудно да се забележат гледайки ги отблизо.
Преминаването от 19-ти век и надмощието на Великобритания към 20-ти век и надмощието на САЩ е такъв процес. Затъването на Щатите и преминаването в 21-ви век и издигането на развиващите се икономики е просто повтаряне на историята.
Истина е че САЩ преди са имали огромен потенциал, огромна индустрия, талант, военна и политическа мощ. Днес това просто означава че разглезените наследници ще паднат от по-високо.
Някога икономистите преценили че когато се намалят данъците се стимулира икономиката, така че има повече оборот и съответно повече данък. Логиката е желязна - докато не се появи криза. Тогава правителството изведнъж остава без основният си източник на доходи и не може да помогне на нуждаещите се хора. Точно това се случва и с Калифорния. Най-многолюдният и най-"богатия" щат от много време се хвалил, че ако беше държава икономиката му е щяла да бъде на осмо място в света. Наскоро населението отхвърли с референдум няколко мерки за намаляване на бюджетният дефицит - сега щата трябва да вземе назаем 21 милиарда долара вместо 15 милиарда. Главният пролем е че много малко банки са склонни да дадат пари назаем, и то с огромни лихви. Една статия е много показателна за положението в щата и оттам - за държавата. "Хората гласуват главно за две неща - да им се намалят данъците и да се харчат повече пари за нещата, които им харесват. Хората не искат да правят жертви - искат политиците да открият начин хората да не се налага да правят жертви. "
В момента основният работодател в Щатите е сектора на услугите - допринася за над две трети от брутният вътрешен продукт. Това означава че голямата част от икономиката на Щатите в момента се състои в прехвърляне на пари от единият джоб в другия. Не че няма производство. Въпреки години закриване на заводи, уволняване на служители и намаляване на производството все още имат два от петте най-големи автомобилопроизводители(единия обаче е във фалит, т.е. ще се върне но в друга форма), както и втория най-голям самолетостроител. Имат си и многомилиарден военно промишлен комплекс.
Щатите дълго време държаха предимство с многобройна и висококвалифицирана работна ръка. Все пак довчерашни работници от нивите не могат да сглабят (качествени) автомобили и довчерашни дърводелци и шивачи не могат да строят самолети. Самата организация на труда, обучението на мениджъри, качествен контрол, манталитет на работата и какво ли още не изискват много време.
Още повече време изискват големите научни общности, свързани с университети и подкрепени с дълбоки традиции и репутация. Масачузетския Институт по Технология например все още е светило в разработването на нови технологии. Компании като SpaceX от по-миналия пост все още дърпат държавата напред.
Но бъдещето е неизбежно. Като пътниците на Титаник, американците вярват че кризата отминава и всичко ще се върне като в доброто старо време. В това време кораба под тях се пълни с вода и е твърде късно да се направи каквото и да е.
Японските по-качествени коли подминаха американските си конкуренти преди доста време. Ще дойде времето и на китайските евтини автомобили.
Работниците искат твърде големи заплати, бонуси и влагат твърде малко усилия, сравнени с работниците в Китай и Индия. Провсъюзите определено не помагат, пречейки да се уволнят пияни и некомпетентни служители, да се закрият губещи предприятия.

В това време Китай гради бъдещето си. Всъщност направо го произвежда серийно.
Преди много време японците формулираха идеята за азиятското 'ято гъски'. Най-развитата азиятска държава (Япония) развива производство на ниско-квалифициран труд, и когато хората се квалифицират, а фирмите натрупат капитал, се развива по-високо технологично производство. Предишното се изнася в държави с по-никък стандарт, така наречените държави от втората група. Япония постоянно развива нови технологии и прехвърля старите в други държави. Те на свой ред ги прехвърлят на още по-неразвитите, когато успеят да се придвижат нагоре в технологичната верига.
Китай е почти на края на ятото, но упорито и бързо се развива. Автомобилопроизводителите им завзеха евтините пазари в Африка, Азия и Южна Америка. Качеството им вече се стабилизира, имат модели, които издържат на краш-тестовете. Скоро се очаква да пробият в Европа и Щатите. Отначало ще са в малки бройки и ограничени модели, но бъдещето е тяхно.

Много важно събитие беше излитането на първият Airbus самолет, построен в Китай. Ако мога да перифразирам един китаец 'Китай е като наркотик. Компаниите започват да произвеждат един продукт тук, но когато видят колко евтино им излиза изнасят все повече и повече производство'. Доказа се, че 'квалифициран труд' и 'Китай' вече не се изключват взаимно.
За да се подобрят условията за производство и превоз се строят хиляди километри ЖП линии и магистрали. Израстват пречиствателни станции в градовете, строят се много ВЕЦ, АЕЦ и неизбежно - ТЕЦ-ове. В същото време Китай води в инвестициите във възобновима енергия.
Стотици милиони вече не се налага да се притесняват за прехраната си. Стотици милиони имат достъп до електричество, водоснабдяване, канализация, образование, лечение. Никога преди толкова много хора не са подобрявали живота си толкова бързо.
Надявам се не оставям впечатлението за едно идеално общество, в което всички са доволни. Има предостатъчно проблеми.
На първо място е замърсяването - за тридесет години Китай мина през индустриалната революция, отнела на други държави над век и половина, но на цената на век и половина замърсяване. Китай има най-замърсените възух и вода, както и седи на първо място по ракови заболявания. Правителството много внимателно да балансира между прекалено замърсяване и масова безработица от затварянето на замърсяващи предприятия. В някои области напредъка е болезнено бавен.
Индустрията има нужда от повече електричество и всеки месец се откриват по няколко ТЕЦ-а на въглища, чийто дим причинява преждевременната смърт на десетки хиляди на година. В същото време важни клечки от Запада мрънкат когато строежа на ВЕЦ-ове налага преместване на населението.
Корупцията е масова, според някои агенции администрацията в Китай е по-корумпирана от българската, правете си изводи. Политиците и богатите бизнесмени могат да се оттърват с малки наказания за големи престъпления. Прекалилите си го отнасят, понякога получават и смъртни присъди. Но това са редки случаи за масови изцепки, като отровното мляко например.
Условията на труд са мизерни като заплащане и безопасност на труда, особено в минната промишленост. Десетки хиляди загиват в промишлени инциденти, още много остават инвалиди. Фирмите плащат на семействата им приблизително колкото за погребението. Наскоро беше гласуван нов трудов закон, ограничаващ способността на фирмите да уволняват когато и който си поискат, но правителството гледа да не го прилага много, за да не доведе до по-висока безработица.
За да ускори икономическото развитие правителството субсидира някои суорвини, както и енергията (електрическа и горивата), водейки до разхищения. (Едит: Наскоро правителството вдигна цените на нива над горивата в САЩ. Имайки предвид че заплатите в Китай са многократно по-ниски Китайците като цяло се очертават да карат по-икономично.)
Китайските компании много често за обвинявани че копират дизайна, вътрешен и външен, на коли от други компании. Това пречи на много модели да се продават в Европа и Щатите, но китайските съдилища отказват да спрат производството и износа за други пазари. Постоянно обвинявани че само копират западни продукти китайците плахо пробиват тук-таме със свои технологии, но дизайна все още куца.
Скъпото здравеопазване означава че хората трябва да дадат няколкомесечна до няколкогодишна заплата за по-тежки болести, които поради замърсяването са чести. Пенсионното осигуряване покрива много малка част от хората. Всичко това кара китайците да спястяват много повече от околните държави, и намалява местният пазар. Така китайците не купуват голяма част от производството си и забавят откриването на нови работни места. Нещо по-лошо, така те стават зависими от харченето на чужденци.
Твърде дълго заплатите за ниско-квалифициран труд оставаха непроменени, защото десетки милиони мигриращи работници от селата бяха готови да работят на ниски заплати. Това е уникално явление за държава от 'ятото гъски'. Китай има по-голямо население от всички по-развити от него азиятски държави взети заедно. Всъщност има и население по-голямо от всички потенциални по-неразвити държави (Лаос, Виетнам, Камбоджа и т.н.), които биха могли да поемат нискоквалифицираният труд. Има по-голямо население от цяла Африка. Съвсем спокойно може да се каже че с индустриализирането на Китай ще се завърши масивното индустриализиране на света.
Правителството вярно е преценило че голямото население създава повече проблеми проблем отколкото разрешава и създава програмата 'само едно дете'. Критиците твърдят че заради нея селяните убивали дъщерите си, защото искат ако имат дете то да е момче, или пък че ще доведе до краха на Китай когато 2050-та населението най-накрая започне да намаля. Аз смятам че програмата е била и е необходима. Проблемите идват от необразованите селяни, които трябва да се образоват, а не да се оставят да се роят като зайци. Колкото до намаляването на населението - това ще позволи по-голяма автоматизация без да доведе до масивна безработица. Самата програма показва едно от предимствата на тоталитарното правителство - в демократична Индия подобна програма е пробвана няколко пъти безуспешно.
И накрая - словото е много по-свободно от преди, но редица болезнени теми са забранени - между тях независимостта на Тибет, последователите на Фалун Гонг (учение забранено от Партията), и т.н. Тиняминските протести, които са повод за днешния пост изискват малко повече внимание, понеже са най-известни и емблематични. Накратко - на централният площад в Пекин се събрали над милион китайски студенти и младежи в 1989-та, настоявайки за повече демокрация и свобода. Това е годината когато СССР се разпада, Германия се обединява и всички европейски комунистически правителства се разпадат. Властите ги търпят няколко седмици, после на 4-ти юни вкарват армията в града и на края на деня има между 250 и 2500 убити протестиращи.
Оттогава правителството гледа или да потисне протестите преди да наберат сила или да ги реши мирно. От друга страна младите хора вече рядко рискуват като протестират, още повече че имат много повече за губене от студентите преди двадесет години. Растящото благоденствие смекчава гнева. Много от тогавашните протестиращи обелязват че днешната младеж е много по-егоистична и материалистична.

Като заключение - мисля че 21-ви век ще остане в историята като Китайският век. Страхувам се обаче какво ще стане след това, понеже да си водеща сила често се е оказвало гибелно, само трябва да се погледне бившата най-голяма автомобилна компания - сега си продава частите и проси от правителството. Същото ще се случи със САЩ. Надявам се Китайците да се учат от историята.