За пръв път от много време ще пусна два поста в един месец. Крайно време беше, в главата ми се въртят десетки идеи, с които досаждам на познатите си. Време е да вреда ред и изхвърля няколко мисли на света.
Отварям и нова поредица за нестандартните наркотици. Имам достатъчно измислени поста, но и предостатъчно мързел за да пречи на писането им.
Музиката. Тя може да бъде просто приятен фон. Може да придава ритъм на живота.
Музиката можа да бъде много повече.
Някога, преди да имам достъп до интернет, за мен музиката беше нещо забавно, но нищо повече. Когато минех покрай някое заведение с хубава песен си тананиках мелодията, докато я забравя.
След това на мода дойде чалгата в автобусите. Музиката се превърна в защита. Постарах се да запомня няколко прилепчиви мелодии, за да мога да си ги спомня по всяко време.
С времето започнах да слушам повече музика, получих за подарък уокмен (по времето, когато дискмените бяха рядко срещана гледка), записвах си песни от радиото.
И накрая се случиха двете неща, които най-често отварят хората към музиката - купих си mp3 и неограничен интернет. Тогава знаех името и автора на малко песни, макар да си тананиках доста. Постепенно смъквах и слушах все повече музика, изградих си вкус.
Сега музиката е важна част от живота. Да, тя може да променя настроението - нима след някоя тъжна мелодия не ви е тъжно дори без причина. По-неприятното е, че дори тогава на човек му е приятно и търси още и още. Вярвайте ми, това може да доведе до трагични последици - излезте на някоя оживена улица и пребройте колко емота ще видите. Разбира се, музиката може да действа и в обратна посока.
Но нищо не може да се сравни с това да си пуснете музика, която идеално пасва на моментното настроение дори преди да сте я чули. Не знам дали ви се е случвало да увеличавате звука бавно и постепенно, усещайки я как расте в главата ви, избутва грижите и неприятните мисли, притиска ги в стенита на черепа, смазва ги. Отначало човек остава сам с музиката, а после остава само музиката.
Това е чувството, което изпитват скетбордистите, състезателите с коли и мотоциклети - чувството на пълна съсредоточеност и отсъствие на мисли.
Това е чувството, към което се стремят медитиращите йоги.
Никога не съм бил добър със спорта или йогата, музиката е моя билет до мълчанието на мислите.
Не е задължително човек да се изгуби в музиката, за да й се наслади. Музиката може да ме накара да искам да тичам, скачам, викам, да се почувствам изпълнен с енергия. Друга музика ме кара да се чувствам като натегната до скъсване пружина, да се движа и държа нормално но да имам усещането че мога във всеки момент да избухна в движение.
Със слушалки в ушите мога да ходя с часове, да стоя на едно място и само да мисля, или пък да не мисля изобщо. Много по-слабо усещам умора, болка, глад, жажда, студ, пек и каквото още се сетите. В това отношение само компютъра може да се сравнява с нея.
Един познат ми разказваше как слушайки музика може да тича в пъти по-дълго, отколкото би успял без нея.
Да, музиката може да бъде наркотик. Може да бъде мания. Тя може да е религия.
Ставал съм свидетел как хора виждат отблизо творците на любимата си музика. Реакцията им беше от рода на 'Господи, видях Него, стоях само на няколко метра, дишах същият въздух... ако бях скочил можех да го докосна преди да се стресне и да избяга'. Не мисля че бих могъл да имам такова отношение към кой да е човек. Много уважавам различни хора, за нещата който са направили и продължават да правят, за нещата който са постигнали и умеят. Но толкова фенщина ми идва в повечко.
Разбира се, не мога да твърдя, че хората които са по-малко пристрастени към музиката 'изпускат много, дори не знаят какво подминават', и в същото време по-зарибените са 'глупави наркомани'.
Целта ми е да покажа степените на пристрастяване към музиката, от моята гледна точка, гледайки едните отгоре и другите отдолу, без значение дали считате прогресивното харесване на музика за издигане над посредственият свят или затъване в манията.
В края на краищата и музиката, както всяка дрога, е въпрос на избор.
петък, 15 май 2009 г.
петък, 8 май 2009 г.
Дисекция на инересите ми: Космически полети
Написал съм доста постове за нещата, които ме дразнят. Това е първи пост от (надявам се) дълга поредица, за нещата който ме интересуват живо.
Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.
Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.
Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.
Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.
Кое дете не е мечтало да стане космонавт? Четох с голям интерес научна фантастика едновременно с книги за луноходите. Когато намерих www.wikipedia.org потънах в информация за космическите сонди, летящи из космоса или кацнали по други планети и луни. Знаете ли колко влудяващо близко са стигнали най-далечните човешки експедиции. Последният път, когато човек е стъпил на луната е било през далечната 1972-ра година. Пет години преди Star Wars да види бял свят. Оттогава, вече над тридесет и пет години, човек не в отивал по-далеч от ниска земна орбита. След края на космическата надпревара между САЩ и СССР не е имало стимул. Надявам се това да се промени с навлизането на новата супер-сила. Предполагам познахте, става дума за Китай. Едва третата страна, изпратила човек в орбита. Понеже САЩ им забраняват да участват в МКС (а.к.а. международната космическа станция), за да не им откраднат технологията, Китай смятат да станат третата държава вдигнала станция в орбита.
Космическите полети имат няколко проблема.
Първо, винаги ще се намери някой идиот, който да каже 'Имаме си достатъчно проблеми на Земята, защо ни е да ходим в космоса'. На това може да се отговори по няколко начина, например 'Винаги ще има проблеми на Земята, но да спреш прогреса никога досега не се е оказвало особено умно.' За справка Китай са имали най-мощната икономика в продължение на около хиляда години. Нещо повече, били са достатъчно организирани да могат да мобилизират няколко милиона селяни за да водят война или да свършат огромно количество работа. Прогрес не им е бил нужен. В резултат от това няколко века са били изтривалка на света и сега са решени да не се повтаря... скоро. Мислите, че се отделят адски много пари за космически изследвания? Да вземем бюджета на НАСА, най-добре осигурената космическа агенция в света. За 2007-ма и 2008-ма година са отделени съответно 15.86 и 17.31 милиарда долара. Доста, нали? Военният бюджет за същите години е бил съответно 548.8 и 481.4 милиарда БЕЗ ДА БРОИМ ВОЙНИТЕ В ИРАК И АФГАНИСТАН. За тези две войни общо са изхарчени над трилион долара. В същото време са дадени над 180 милиарда на животозастрахователя AIG, за да не фалира, както и още 600 милиарда на различни банки. Мисля че ако ще се пестят пари има по-разумни места да се започне, преди да намалим бюджета за космически полети.
Вторият голям проблем на космическите полети, е че повечето технологии са разработени държавно, а 'държавно' е синоним на 'неефективно'. Дадени са доста пари за малко резултат, предпоследният пример за което са совалките. Проектирани да намалят разходите значително, те се провалят с гръм и трясък в това отношение.
С времето правителството вижда че честниците могат да се справят по-добре и наема фирми като Бойнг и Локхийд да вършат проектирането и производството. Но понеже договорите са от типа 'ти свърши работата, а аз (данъкоплатците) ще ти платим ВСИЧКИ разходи плюс нещо отгоре за да имаш печалба' частниците нямат никакъв стимул да си вършат работата ефективно и не го и правят.
Последната и според мен най-добра система е със състезания - обявява се цел и награда. Компанията, която успее да постигне целта получава наградата, и понеже е почти сигурно че ще е похарчила повече за да я постигне, ще се опитва да приложи технологията. В същото време НАСА нае частни компании да зареждат МКС с продукти, и даже ако успеят да закарат и хора - още по-добре.
Засега най-близо е компания, наречена Space Exploration, за кратко SpaceX (опитайте се да го произнесете без да прозвучи като 'с пей секс'). Засега са първата частна компания, разработила и изстреляла ракета с течно гориво до орбита. След тях е първата частна компания, разработила и изстреляла изобщо каквато и да е ракета в орбита, но понеже ракетите им са малки ще трябва да разработват нови.
Следя SpaceX от известно време. Те са уникални в няколко отношения, с всеки досегашен полет (4 до сега) изстрелват камера и предават на живо видеото. Не се срамуват да признаят че са сгрешили, и добре че е така, понеже успяват едва с последния полет. Често показват върху какво точно работят, пускат снимки, клипчета и текстови новини в сайта си. Шеф им е един чешит, Elon Musk, който с нърдовското си поведение, мечти и действия много ми допада.
Петият им полет, първия с който се предполагаше да вдигнат нещо ценно (без да броим провалилият се трети полет), беше нарочен за 20-то април и беше едно от многото събития, които очаквах напразно миналия месец. Уви, отложен е с поне 6 седмици.
Всичките досегашни полети са били с малката им ракета Falcon 1. По-голямата Falcon 9, с която смятат да закарват припаси и хора до МКС, се предполага да лети някъде през лятото. Имайки предвид досегашните забавяния и неуспехи се надявам да я изстрелят успешно тази година.
Целта на цялата компания е да намали цените на качване на сателит в орбита около десет пъти. Смятат да го постигнат като използват изцяло нов двигател (досегашните са преправени и пригодени двигатели на носители на ядрени бойни глави), като се намали бюрократщината и като се използват ракетите по няколко пъти. Имат още много път, но им стискам палци.
Третият проблем на космическите полети, е че се постигат с ракети, което е твърде скъпо и екологично мръсно. Засега просто няма алтернатива, но се работи в много посоки.
Има доста компании, опитващи се да пренесат ракетата през плътните атмосферни слоеве близко до земята по-ефективно. Дори една от тях предлага да се направи стратосферна база, която да виси постоянно на около 30 километра височина и всичко да се доставя до там с балони. Идеята е страхотна, независимо дали там ще се сложи телескоп, телекомуникационен възел, ракетна площадка или каквото и да е.
В малко по-далечно бъдеще би било много по-ефективно да се завърже въже за сателит малко над геостационарна орбита и по въжето да се катерят асансьори. Цената за казване на килограм в орбита би паднала стотици пъти. Много технологични проблеми са превъзмогнати, много други остават. Въжето се е превърнало в тясна ивица за да се намали теглото и увеличи площта за сцепление, а енергията за захранване на асансьорите ще им се подава с лазер. Но мечтата е все още далече.
Друга добра идея е модулите на космическите станции да са надуваеми. Така ще бъдат по-леки и компактни, едновременно с това осигурявайки голям обем за живеене. Като казвам надуваеми надявам се не си представяте полупрозрачни балони, като онези купувани по улицата. Стените на модулите ще бъдат над 15 сантиметра дебели и от десетки слоеве, включително кевлар. Според симулациите надуваемите модули ще пазят по-добре от метеорити от стандартните.
Живеем в интересно време. Десетки добри идеи се състезават и за първи път от доста време бих казал че има предпоставки за истински напредък към космоса. Ще трябва да изчакаме няколко години, за да се види какво ще стане, за съжаление.
Абонамент за:
Коментари (Atom)