Комунизмът е жив!

Като политическа система комунизма отдавна си отиде. Като начин на мислене ще отнеме поколения, за да се освободим.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.

Грях

Грях. Какво точно представлява това?

Някой, накъде, някога е решил че някое действие е ‘лошо’. Най-вероятно е пречило директно на него. Щом е пречило на няколко влиятелни хора подред забраната пуска корени.

Първи религиозните водачи разделили нещата на добри и лошо и нарекли неудобните за тях действия грехове. Никой не може да ме убеди че някой Бог им го е казал.

След това държавните управители нарекли неудобните постъпки за тях ‘престъпления’. Моралистите нарекли неудобните според тях ‘изращения’, умните нарекли тези постъпки ‘глупост’ и така нататък.

И все пак – съществува официална сатанистка църква плюс още стотици сатаниски групички, издигащи греховете в религия. Съществува рапърската култура, издигаща престъпленията до ‘нещо яко, пич’. Съществуват безброй хора, търсещи нови извращения, които да опитат. Всичко това следва един и същ механизъм.

Представете си че трябва да възпитате много деца. Скъпи са ви, ваши или на ваши роднини или приятели, и искате да им спестите страданията. И изведнъж забележите едно от тях, наскоро проговорило, да тича със смях към огъня в камината.

Ще го спрете, разбира се. Не искате да се изгори. А после?

Да предположим че в родителска загриженост му забраните да пипа огъня. Или да отидете по-нататък, да съберете всички заедно и да им забраните да пипат огъня, защото иначе ще бъдат наказани.

За всички огънят веднага ще придобие по-особен статус. Няма да бъде част от причинно-следственото знание, което натрупват. Ако се напикаят им е студено и мокро, ако паднат се удрят и ги боли. Но за огъня им е казано от Възрастния, който знае всичко за света, и той е свръхестествен.

Една част от тях ще постъпят като добри деца и няма да го пипат. За тях огъня ще остане нещо ‘лошо’, да го пипаш или да имаш нещо общо с него ще е ‘грях’.

На друга част веднага ще им светнат очичките и ще започнат да дебнат кога ще могат да го пипнат, без да се усетите. Което е по-лошо, ако не им бяхте казали нищо и се опарят биха спряли, но сега биха се хвалили тайно пред останалите какво са направили и колко е ‘яко и готино’, а онези, които не са го правили изведнъж стават страхливци.

Децата имат меко съзнание. Те изграждат начина си на мислене според това, което виждат и чуват. Когато порастнат се опитват да разберат света спред тяхната представа и да променят начина си на мислене е не по-лесно от огъването на вече порастнало дърво.

Така тези деца ще порастнат и част от тях ще наказват всички, използващи или докосващи огъня. Другите ще го боготворят и ще му правят жертвоприношения. Ако нямате късмет като нищо ще започнат да се парят на него ритуално и да горят противниците на огъня на клади. През средновековието е имало и по-глупави секти.

Да сте виждали някой да си пъха ръката в огъня, докато се изгори жестоко? Или да сте чували някой да го е правил наскоро?

Щом детето се опари леко, колкото да го боли няколко часа, за него огъня ще стане нещо опасно, но естествено. Също както камъка, само че не е нужно да се засилиш в него, за да те заболи.

Не казвам че децата трябва да се хърлят в огъня, за да се научат. Едно жестоко изгорено дете може да се травмира и да остане с фобия от огъня. То ще изпусне красотата и полезността му.

Равновесието е тънко, между това да позволиш на детето да почувства последиците от незнанието си и да бъде осакатено от грешките си. Ами вредните неща, чиито последици се появяват със закъснение? Например детето, което ще изяде сладоледа сега, но ще го заболи гърлото чак вечерта?

Казано е че умните се учат от грешките си, мъдрите се учат от грешките на другите. Не е толкова трудно да покажете на детето последиците от неразумно поведение у другите.

Между детето и възпитателя трябва да има доверие. Ако възпитателя го е предупредил многократно за последиците от действията на детето и му е помагал преди да пострада значително детето ще се научи да вярва на възпитателя. На него трябва да бъде обяснено, а не просто казано ‘защото аз казвам така’. Доверието е много по-освобождаващо и трайно от строгата дисциплина и подчинение.

Аз не се интересувам от възпитание. Принципите тук важат за всички, макар при децата това да е най-видимо. В Библията е казано (а там има много повече правилни нища, отколкото си мислите), ‘аз мога да постъпвам по този начин и да не бъда изкушен, но щом ближния ми би бил изкушен щом направи така то и аз няма да го правя’. Възможностите на хората са различни, едни могат да носят големи тежести, от които други могат да получат херния. Някои могат да ядат стъкла и железа, от които повечето хора биха умрели. Да се забрани за всички нещо, което вреди на някои е решение, но е ограничено и неефективно. Това е детско решение, което да бъде изпълнявано защото хората не биха разбрали обясненията.

Изкушен съм да кажа, че възрастните не са деца. Опитът ме е научил на друго. Един мъдър човек е казал някога, че в миналото живота е суров и е нямало деца, само малки и големи възрастни. Според мен днес има все по-малко възрастни и все повече малки и големи деца. Може би е защото се промени гледната ми точка.

Според юдеите и мюсюлманите е грях да се яде свинско. Климата по местата, където се е зародил юдаизма и исляма, е горещ и в него без хладилник свинското месо се разваля изключително бързо. Ялите го се разболяват и умират, което кара свещениците да сметнат че Бог ги наказва заради този им ‘грях’. Затова те не ядат свинско дори сега, когато хладилниците биха предотвратили отрицателните последици.

По-правилно изглежда решението да се забрани насилието. Но ако на някой е забранено да упражнява насилие дори за да защити себе си или близките си смятам че тази забрана е ограничаваща.

Десетте Божи заповеди са написани за да улеснят и подобрят живота на вярващите. Но без размисъл и разбиране те са ограничаващи. И изведнъж възрастните по света се превръщат в деца, подкрепящи забраните или прегазвайки ги, без никой да се замисли кое е подходящо в конкретния случай. Съветите за по-добър живот се превръщат в повод за раздор, религията – в средство за власт.

Правилата в живота са обозначителната линия по средата на шосето на света. Примерните шофьори се водят по нея, независимо дали пътя отдавна вече не минава оттам. Бунтарите я отбягват, макар често най-удобния път минава оттам.

А греха е бил и си остава забранения плод, който пречи на хората да видят дали постъпката наистина е вредна, или забраната е отживяла традиция от миналото.

За блога, художника и картината, произволни мисли

Вероятно трябваше да започна с този пост. Имайки предвид колко хора ще го прочетат едва ли има значение.
Може би си забелязал, незнайни читателю, че в този блог не се споменават имена, няма снимка или линк към друг мой или чужд профил. Не съм слагал линк към блога никъде, като съм казал за него на 2-ма човека, при условие че си мълчат за него.
Причината е че не ми харесва идеята зад останалите блогове, 99% от които са самореклами, крещящи за внимание или забравени някъде. Аз смятам че идеята е важна, а не кой я е предложил, макар хората да преценяват еднакви идеи много различно, в зависимост от предложилия ги. Ако някой попадне тук, ще е най-вероятно с търсачка, което показва че се интересува от тези неща.
За мен този блог е кошче за душевни отпадъци. Място, където записвам неща, за да мога да ги забравя без да съжалявам. Чувствай се свободен да използваш каквото и да е оттук, слагайки линк насам или представяйки го като свое. Не ми дреме.

След този доволно безсмислен пост, за десерт малко смислени мисли (хехе), свързани с посланието и посланика.
Четох как открили няква картина с подпис на Леонардо (даВичнчи, не костенурката), която ако се окажела автентична щяла да струва милиони. Ако не е - кучета я яли. Искам да запитам (ама няма кого), защо един художник е известен? Не е ли заради стойностните картини, които е изрисувал? Тогава защо неговото авторство променя стойността на една негова рисунка? Защо не съдят за нея самата?
Защо най-скъпо продадената картина на света прилича, цитирам 'на 8-годишно лапе, опитващо се да нарисува кон'. Ако не вярвате идете вижте: http://en.wikipedia.org/wiki/No._5,_1948 . Аз смятам че художника се е провалил, тва изобщо не прилича на кон... освен ако не е бил взривен и оставен да изсъхне.
Лично мнение: модерните художници, използвайки компютърни средства могат да направят много по-реалистични, детайлни, красиви картини от кой да е когато и да е било досега.
Мисля че проблема е в начина на оценяване на хората. Като видят че останалите им харесва нещо го хвалят, без дори да го разбират (или да са го видяли/чули/пробвали изобщо).
И тук идваме до друг проблем на днешното общество (че то кога не е било проблем). Човек не може просто да заяви 'Вий всички не сте прави, а аз съм прав, правете като мен.' и да те да го послушат. В най-добрия случай ще му се присмеят. Обществото не може да допусне радикално различни от средното личности, което е нормално. Реалността (природата, законите на науката, господ или в каквото там вярвате) не се съобразява с индивиди. Индивидите могат да изберат да са в хармония в обществото, да са смачкани от него или да го напуснат.
Този принцип ни пази (на теория) от масови убийци, изнасилвачи, садисти и друга сган. Поне трябва да се крият. Хората с различни идеи също трябва да ги крият... или да ги излагат анонимно. Днешното общество е много по-свободно от всяко предишно. Толерират се много повече неща, а всичко останало може да бъде качено в интернет. Ако автора не се е саморекламира много едва ли ще му се случи нещо, дори посланието му да е радикално.
Както и да е, не мога да променя останалите. Мога (а също и ти, незнайни читателю) да се опитам да не допускам технтие грешки. И да използвам знанието си за тях, в моя полза (сами са си виновни, че са предвидими).

За нуждата от общуване (лично, не чети)

Нека направим един малък психологически експеримент.

Изкарайте един ден без да пиете вода. Изобщо. Яжте, работете, вървете, печете се на жегата, но не пийте вода. Както хората, трениращи спортове опитват се да свалят килограмите за да се състезават в по-долната категория. Убиват си бъбреците преди всяко състезание, но целта оправдава средствата.

Водата ще е навсякъде около вас. Ще мислите само за нея, докато устата ви изсъхне и ръцете ви затреперят. Това е нуждата да пиете вода.

Когато все пак се откажете от първа част на този идиотски експеримент първата глътка ще ви се стори блаженна. Тази течност, дар от боговете, може да е топла като пикня, блудкава и с металически вкус, миришеща на хлор и вар, но ще ви се стори най-сладкото питие в живота ви.

Усмирете нуждата, ако пиете прекалено много ще повърнете. Да не говорим че сърцето се натоварва, ако в кръвта влезе прекалено бързо прекалено много вода.

Експеримента продължава. Пийте бавно, спокойно, дайте време на организма да усвои течността, без да я изхвърли. Изпийте първата чаша бавно, спокойно, с почивки. Купете си литър и половина студена минерална вода. Изпийте и нея. И още една. И още една.

Ще усетите ли момета, в който вече сладката течност ви се струва противна? Кой е казал че водата няма вкус. Има – гаден, от който вече ви се повръща. Засяда в гърлото, пречи ви. Това не е блудкава топла вода, това е студена минерална вода, за която преди един час бихте убили някой.

Нима не е така с всичко? Можете да си поръчате три пици, докато залитайки от глад се редите пред пицарията, но след втората няма и да ви се поглежда пица. Може да мечтаете за зима през жегите, но чакайки рейс в мъгливото ветровито време на замръзналата спирка шест месеца по-късно ще мечтаете за слънчевите лъчи.

И тук идват малките разлики. Един обича по-студено, друг е зиморничав. Порцията, която би оставила един човек гладен би накарала друг да преяде и да се чувства зле.

Няма спор, че човек е социално животно и има нужда от общуване. Социалната изолация е едно от най-тежките наказания, на които се подлагат престъпниците.

И все пак, докато едни разпускат като се събират с приятели, а други имат нужда да купонясват всеки ден за да се чувстват нормално, трети предпочитат малките тихи компании.

Количеството общуване, което ми е нужно, би карало повечето хора да се чувстват самотни и изоставени. Количеството общуване, което е минимално за нормалните хора ме кара да се чувствам изцеден, не на място, нуждаещ се от повече лично пространство и време.

Имало е моменти, в които съм се чувствал самотен и изоставен. Имало е моменти, в които бих дал много за да имам с кой да се събера да полафя. Но сега просто ми идва в повече.

Затова макар че някога съм се стремил към влизането в някоя компания сега имам нужда просто да бъда оставен на мира. Една седмица, или месец, в които просто да не ме търси никой. Може би телефонно обаждане от приятелката, виждане за малко събота и неделя, и толкова. Както лечебното гладуване пречиства организма имам нужда от основно прочистване на духа.

Малко ми е тъпо да обсъждам личните си проблеми в блог, посветен главно на световните (не, не ми пука за мнението ти, неизвестни читателю, просто споделям че ми е тъпо. Още повече че блога е просто кошче за душевни отпадъци, повече за тва в следващия пост). Не смятам себе си за изпаднал в тежко положение, още по-малко да се сравнявам с истински изпадналите в беда. Опитвам се да покажа принципа, защото съм готов да се хвана на бас че има още много като мен.

Може би ако бях общувал повече, докато израствах щях да искам и мога да общувам повече. Може би ако получавах друг вид общуване нямаше да ми се повдига след всяко събиране. Може би няма значение. Това, което Е има значение. И нуждата, онази съща нужда, която обсебва съзнанието и изтиква останалите мисли далече. Този път нуждата ме кара да зарежа всички и всичко, да остана сам. Ще доживеем да видим дали ще се случи.

Истина, Родина и други измислици

На китайчетата им е втълпявано че с Тибет са били една държава в продължение на векове чак до 1912г. Тибетчетата учат че са отделна нация с различна култура и традиции. Все още дори се забелязват остатъците нация и култура, но след още някоя година може и те да изчезнат. Дотогава от Пекин ще им правят учебния план и проблема ще е решен.

Давам този пример, защото от гледна точка на китайците той е едно към едно с нашия македонски „проблем”. Само че Китай е завзел Тибет, докато ние сме първите, признали независимостта на Македония (не е наша, ама и сръбска да не е). Доколкото мога да преценя тибетците са прави, докато македонците – не. Все пак съседите ни твърдят че сме им откраднали езика. Шансът по-голяма държава да открадне езика, културата и историята на по-малка е горе-долу колкото Слънцето да се върти около Земята а двете заедно около Луната.

Всъщност това няма никакво значение. Мюсюлманчетата ги учат, че ако трепят християни отиват в рая където ги чакат по 49 вечни девственици (не съм сигурен за бройката). Не знам жените какво ги очаква, освен може би връщане на девствеността и купища войнствени покойници. Християнчетата пък ги очаква св. Петър на портите и с доста късмет – райските градини с нектар и амброзия сред музикални ангели и херувимски диджеи. Рая обаче се постига по-трудно от няколко фрага в реалния свят, така че повечето ще се пържат в казаните. Будистите ги чака прераждане, атеистите – червеи. Те май са най-прецакани, бедните.

Искам да наблегна на крехката психика на децата. Те още нямат изградена логика, система, те все още само поемат информация и се опитват по нея да изградят модел на света. Най-силен е принципа – първото чуто е по-истина от всичко, което му противоречи. Този принцип все още го има, макар и по-слаб у възрастните.

Кажете им че облаците са захарен памук и могат да го стигнат от дърветата и ще се катерят. Кажете им, че нацията им е най-великата и ще колят чужденците без угризения. Кажете им че предателството е честно, че лъжата е шега, че парите са най-важни – или просто пуснете телевизора, за да им го каже актьора от новия гангстерски филм. Няма да имате никаква вина, когато детето започне да ви обира, за да се дрогира. Кажете им да поставят родината над всичко, права или не, и ще се държат също като омразните чужденци – само че ще го правят за своята родина. Ако това ви утешава – честито, но аз имам няколко въпроса.

Какво е Родина? За българите нека въпроса гласи ‘Какво е България?’, другите народности могат да си го преведат лесно.

Територията? Земята, всичко под нея, въздуха на 20 километра нагоре и морето до 20 километра в морето? А какво право имаме над нея? Прабългарите дошли от Азия. Тук са били византийците, когато малко преди това от северна Европа са дошли мирните славяни (за малко да превземат Солун), които завзели територията и после се размножили малко като албанците днес. Преди византийците той живеели траките, които пък избили предишните народи и така още 3-4-5 народа назад.

А с какво се различава територията ни от останалата част на балканите или Европа или света? Защо да се радвам и да хваля тези планини, а да ругая чуждите? Защо да обичам почвата до ей-тая канавка или само от тоя край на реката, а другото – не?

Историята ли? По принцип е много поучителна и ако я чете внимателно човек може да научи много за настоящето че и как да подобри бъдещото, недопускайки грешките от миналото. Само че става въпрос за световната. Щото от българската четвърт е измислена от фантасти като Захари Стоянов, изопачаващи станалото, четвърт от фенове на отдавна загинали фантасти. Чели ли сте повече от някокло страници от История Славянобългаская? Според тоя тип сме били под византийско робство поне 2-3 пъти, и проследява рода ни до Ноевия ковчег. Останалата половина е от чуждестранните фантасти, поне частите в които ни харесва какво пишат за нас. Археологическите факти могат само да насочат и учочнят подробности без значение (като точна година) или да дадат общи насоки.

Да си говорим истината? Учителите по история насаждат омраза. Да, робство е имало, ставали са чудовищни неща. Само че това не го правил някой от днешните турци, нито пък срещу днешните българи. Ако искате да знаете Крум Велики е избил всички граждани на София, след като влязал там. Влязал, не завзел, защото му отворили – обещал да ги остави живи ако се предадат. Да им е сладко на родолюбците, това не се учи в уроците по българска история. Било е гадно време, хората са били зверове. В момента си правим мръсно на дребно, за което е редно да се мразим на дребно и лично. Защо да си правим стереотипи за българи и турци, щом сред всички има всякакви?

Тадициите? Че те са измислени само за да се различаваме от останалите народи – глей ги тия, нямат бяло сирене, празник на виното, смешни носии и хоро. Вино не обичам, смешни носии не нося и мразя хорото. Половината дето танцуват хора по носии са лапета по сцени, което не го броя за запазване на традицията, броя го за представление. От останалата половина повечето са чужденци. Иначе сиренето си го обичам, което не ме прави по-голям пратриот.

Народа? Тая пасмина, малоумни буци мутра (био-химично вещество срещащо се на полуосъзнати парчета), изрусени лигли, разглезени хленчовци и насрани страхливци. Да се оправят сами – по дяволите да вървят, все ми е тая.

Да, знам че има светстни българи, дори познавам няколко. Има и светни чужденци. Защо да ми е по-близък някой непознат, чиито прадеди да живеели на 300 километра от моите, от някой непознати чужденец? Особено след като статисчически българина е по-веротно да ме прецака?

Да дам живота си за родината? Да не рушат чужденци природата ни, за да я цапаме ние? Да блъскам нашата измислена история срещу измислените истории на другите? Да пазя традициите? Да обичам сънародниците си? Родина? Живота ли, не бих си порязал пръста заради нея.

Не ме разбирайте погрешно, не мразя България. За мен тя е част от Земята, част от цялото. Не е специална, всъщност е доста прецакана, ама каквато сме си я направили, такава ни се пада. Гъза на света може би не, по-скоро ожулено изкаляно коляно.

Не мразя българите, приемам ги за личности, не национални единици. Или пък религиозни, или пък финансови. Всеки е различен, не го поставям в рамка. Уважавам или не хората заради тяхния характер, не заради стереотипите. Опитвам се де. Поякога почти успешно, не е лесно да се освободи човек от общественото мнение. Или малоумие, зависи от гледната точка. Поздрав с:

Affirmative may be justified take from one,
give to another,
The goal is to be unified take my hand,
be my brother,

Society blind by color why hold down one,
to raise another,
Discrimination now on both sides seeds of hate,
blossom further,
The world is headed for mutiny,
when all we want is unity,
We may rise and fall,
but in the end we meet our fate together

мисли на дребно

Винаги има отговор на молитвите. Понякога отговора е ‘Не’.

Американския идеал: да харчим пари, които нямаме, за неща, които не ни трябват, опитвайки се да впечатлим хора, които не харесваме.

Доброто старо време най-често се дължи на лоша памет.

Мечтите се раждат на този свят,
но много от тях не оцеляват сблъсъка с реалността.
Да тъгувам ли за оцелелите – изродени и деформирани?
За единиците останали непроменении но недооценени,
чиито мечтатели са се променили...
Да се радвам ли за съкрушените, изоставени мечти,
падащи като счупени окови,
освобождаващи разума,
за някое друго робство.

Too tired to fight the stream,
too proud to go with the flow
I walk out of the river
dying of thirst

Когато едно нещо не ти достига лесно е да помислиш че само то ти трябява. Едва когато изгубиш всичко останало можеш да видиш грешката си.

Равновесие. Може би несправедливо, неприятно, нелогично... но устойчиво. Светът не е справедлив, той просто се подчинява на определени закони и незнанието не е извинение. Няма съд и присъда, няма адвокати и обвинители, има само последствия.
Харчене без нужните доходи, доброта без нищо дадено в замяна, извършване на нагли престъпления отново и отново, асиметрия в общуването, поемане на химични вещества в количества, които тялото не е създадено да обработва – алкохол, наркотици, шоколад. Достигането на друго устойчиво състояние е трудно и рядко. Дали новото е по-добро от старото равновесие е въпрос на гледна точка, за света ‘добро’ и ‘лошо’ за празни звуци.
Днешната демокрация не е по-устойчива от деспотизма, фашизма или феодалния строй. Просто се е оказала по-подходяща за днешната обществена нагласа. И много кръв се е проляла за да се утвърди.
Много по-често света се връща в равновесие с тежки последици за всички замесени. Мисълта не стига да се промени света – не стига желанието и усилието, ако идеята си заслужава ще получи достатъчно шансове и рано или късно ще се реализира. Републиката се е раждала и падала десетки пъти. Корупцията и моралното падение – също.
Няма всеобщо равновесие - то се състои от хармония с околния свят. Подхощящото за пустинята поведение би те убило в планината.
Доброжелателния човек, раздаващ се за другите, може да ги вдъхнови да се държат като него. По-вероятно да се сдобие с група използващи, печелещи от неговата доброта. Дори те биха спечелили ако му помагат, разпространят идеята му, пазят го. Така биха се сдобили със стотици добичета за експлоатиране - но те не мислят напред. Когато се умори, озлоби, откаже или умре равновесието ще се върне, неудобното за тях равновесие, където всеки ще се бори за себе си.
Светът няма да ти помогне. На света не му пука за теб. Бори се и живей - или умри. Равновесието ще се върне. Дори ако на света се върне варварството и изчезне технологията. Дори ако цялата сляпа човешка раса се удави и задуши под собствените си одпадъци. Дори ако Земята бъде погълната от изригване на слънцето.

за правата на хората и престъпниците

Хайде да си поговорим за правата на хората. Закона трябва да пази правото им на живот и борба за подобряването му, на собственост, дори на достойнството им.
Само че правата на хората се сблъскват – най-лесно е да подобриш живота си ако прегазиш правото на собственост на околните. Да не говорим че някои хора се кефят като тормозят останалите, но да бъдат спряни би нарушило правото им на достойнство. И правото им да правят каквото си искат.
Все повече законите не защитават хората, които ги спазват. Защитават нарушителите. Майната им, и на законите и на нарушителите.
Мое лично мнение: щом си нарушил закона се отказваш от защитата му. Да нарушиш закона и после да съдиш някой че ти е нарушил правата за мен отива отвъд идиотизма и арогантността в нови и непознати за мен области.
Съдебната система в България не куца. Всъщност дори не се влачи и по корем, само мърда крака и ръце напред-назад, без да се мести.
Как бихте обяснили връщането на хванат с подкуп чиновник на поста му докато срещу него тече разследване. Връщането на престъпници на свобода. Пияни убийци по пътя с условни присъди (Ставински далеч не е единствения, има и много по-малко известни но с връзки), докато убиващи при самозащита хора отиват в затвора. Мафиотски босове, разхождащи се на свобода, крадци на коли с километрични досиета си вършат работата, докато крадци на селскостопански животни отиват в затвора. Готов съм да дам пример за всяко от горните.
Ние сме най-зле в Европа и някъде по средата сред африканците. Мисля че сме сбъркали континента.
От това положение има лесен и ефективен изход. Ken_McElroy . Само че щом и в щатите се е стигнало до там явно и те не са толкова добре.
Винаги съм се питал как биха реагирали хората в реалния свят на реален суепргерой (или дори просто герой), борещ се с престъпността. Вече знам. Нека дам малко предистория.
На остров Минданао във Филипините от десетилетия царяла гражданска война, религиозен конфликт (с мюсюлмани, а те където се намесят е лошо), комунисти, огромна престъпна мрежа, бедност, абе представете си нашта държава, ама пет пъти по-зле. Чуждестранни туристи и безнесмени трябвало адски много да внимават, защото отвличанията са били доходен бизнес (както сега в мексико сити и колумбия, нарочно с малки букви).
На много хора им писнало. Един от тях успял да се доборе до поста на кмет на най-пропаднали град Давао. Само че един човек като кмет не може да направи много, щото трябва да разчита на полицията, съда, затворите, абе на едно място като има пробита тръба и престъпниците изтичат на свобода.
Тогава градът (над милион население, хич не малък) бил столицата на отвличанията и престъпленията с насилие, инвестициите били мизерни. Сега е най-безопасното място в страната, можи би (аз бих се обзаложил) най-безопасното в Азия извън Япония.
Не, не е е появил Батман да се бие с престъпниците. Той е само един, а и без тва е прекалено мекушав за целта. Появили се Davao death squads (DDS). Един стрелец от близко разстояние, един мотоциклетист наблизо за да се изнесат бързо. Доколкото знам никой досега не е носил маска. Обществото знае кои са престъпниците, знае и кои са екзекуторите. Свидетели няма – нито за престъпленията, нито за екзекуциите. Полицаите не са разкрили нито едно убийство на DDS досега, а има доста.
Говорихме си за реакцията на обществото. Повечето местни хора са доволни, сега могат да се разхождат сами през нощта много по-спокойно и сигурно. Има и недоволни, познайте кои, престъпниците и семействата им. Във почти всички статии просъства Clarita Alia. Баси майката, буквално. Има осем деца (вече пет), но пък си няма съпруг. Второто дете е било предупреждавано да спре с престъпленията, продължило е и си го е отнесло. След него още две. Майката признава, че са били престъпници. И пак писка за нарушени права. Да беше възпитала децата си на честен труд. Тя самата карала зеленчуци до пазата, да ги беше взимала със себе си, вместо да ги пуска на улицата.
Международната общественост протестира за убийствата на деца. Не и аз. Децата не вършат престъпления. Хич не ми обяснявайте за възрастта, щом е тръгнало срещу законите детето се превръща в малък човек. Щом е възмъжало да продава наркотици, убива и отвлича не му се полага закрила.
И тук моралистите биха могли да дадат най-големия си довод – хората го правят от бедност. Във Филипините около 40% от населението живее под прага на бедността. Трявба да им се създадат условия да работа, вместо да бъдат просто убити.
И тук ще изразя мнението си за довода – за да има работа трябва индустрия, трябват инвестиции, трябва спокойствие и липса на престъпност. Ако се чака първо да дойдат инвестициите и легалната работа сама да се конкурира с престъпната всички ще си седят с пръсти в носа докато държавата отива по дяволите. Трябва да се излезе от порочния цикъл и тъй като не могат да се докарат насила инвестиции трябва престъпността да падне. Няма да кажа че трябват жертви – жертви винаги има. ТРЯБВА ДА СЕ НАМАЛЯТ ЖЕРТВИТЕ И ДА СЕ ЖЕРТВАТ ВИНОВНИТЕ! Лесно е да философстваш за права на някое сигурно място, далеч от проблема, но като запазиш двадесет престъпника жертваш двеста невинни. Единственото, което печелиш е че не ги убиваш с ръцете си, а с решенията си.
Да не говорим че в САЩ с най-„силната” икономика (поне най-известната) и неограничени възможности престъпността си е огромна. В България в големите градове не достига работна ръка, безработицата е рекордно ниска, но също и престъпността. Е, и престъпниците си имат права, нали?
Права имат и във Филипините – правото да се изметат или да умрат. Кмета на града многократно е заплашвал престъпниците да напуснат града и е чел по телевизията списъци с имена на обществени врагове. Част от тях биват убивани до няколко седмици, други напускат града, трети се предават в полицията. Оцелелите стават по-тихи от тревата и не си вирят носовете като нашите гъзари. Кмета отрича да е намесен в убийствата (иначе международните организации ще му се нахвърлят), но ненамесата на полицията е достатъчна. Според мен самите DDS са съставени от полицаи и бивши военни, но това не е важно.
Важно е че градът расте и процъфтява. Президентката е назначила кмета на града (преизбиран 2 пъти) за съветник по престъпността, останалите провинции последвали примера – появили се двойките стрелец/мотоциклетист и престъпността спаднала. А държавата е в невиждан дотогава икономически напредък. Да им е честито. И аз искам такъв кмет. Бат Бойко се правеше на такъв, ама не би. Жалко...
Докато цивилизования свят пази правата на пресъпниците все по-ревностно. Дори когато престъпника повтаря престъпленията си и смята да живее така.
Когато хората се държат като животни закона трябва да се отнася с тях така. Ако не закона тогава обществото. Как намаляха бездомните кучета? По-цивилизавано чрез кастрация и грубо с убиване. Педофилите могат да правят каквото си искат, колкото си искат. Отиват в затвора, излизат и почват пак. Единственото, способно да ги спре е кастрация. Механична, щото химичната дето я прилагат сега означава всяка седмица да си взимат лекарствата. И насилствена, щото доброволната е идиотска. Все едно да питаш кучетата дали искат да ги кастрират. Тия хора даже си имат форуми, организации и общества, обменят опит и се учат един друг как да не изпитват вина като си правят зверствата. И си обясняват как това не било болест а сексуална ориентация.
В Северна Ирландия известен на всички педофил е бил наръган два пъти, стоварен в товарната част на пикап заедно с четири Булдога и возен около два часа. После го стоварили на магистралата и оцелял. Не знам дали ще посегне на деца пак. Може би. Виновно е правителството – трябвало е да го озапти навреме.
За Бога, неморално било дори да изнесеш информация в Интернет за някой задник. Кучето на някаква идиотка се изсрало във вагон на метрото в Сеул и тя отказала да почисти. Някой я снимал, потърсил с приятели информация за нея и я пуснал из нета – коя е, къде работи, какво е направила. Не са изнесли информация за нещо станало насаме а в обществен транспорт пред десетки свидетели. Тя май не е съдила хората, но се наложило да напусне работата си. Хората, разпространили информация били обявени за грубияни и гадини.
Изчерпах се. Искам просто честните добросъвестни хора да не се налага да се сблъскват с престъпници и хората да постъпват така, че ако постъпките им станат извстни да не ги е срам. Поне постъпките им пред много хора, насаме да си правят квот си искат. Искам... много неща искам, но няма да ме огрее. Да живее цивилизования свят.

Използвани източници:
http://www.preda.org/archives/davao/dds.html
http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,265480-1,00.html

дом

Дом. Мястото където е сърцето. Или може би където закачаш шапката и сваляш обувките си?
Дом. Мястото, където си себе си. Където не се преструваш. Това не е място, а състояние. Може да е в кварталната кръчма, или когато си в някоя компания. Може да си у дома си в самотата. Може би нямаш дом изобщо.
Кой си ти? Познаваш ли се? Имаш пълната свобода да станеш какъвто искаш и не се бой: маската лесно сраства с лицето, стига да се преструваш с желание. Реши какво искаш от себе си. Единственото което не можеш да направиш е да останеш същия, можеш само да направляваш промяната или да се носиш по течението. Чувството ти за самосъхранение напразно ще те увещава да запазиш сегашната си форма.
Бъди себе си съзнателно, не съжалявай за нищо. Намери дома си или просто превърни в дом мястото в което си.
'You can be anything you want to be
Just turn yourself into anything you think that you could ever be
Be free with your tempo, be free, be free
Surrender your ego, be free, be free to yourself '
Queen: Innuendo.

тоалетна хартия

Заветната 2005 година отидох на бригада в САЩ. Желанието за бърза печалба без много труд там е отдавна почитана черта. Един американец ми показа върха на айсберга на вътрешната им икономика. Длаверата е следната: аз, Пешо, Киро и Чефо взимаме заем от 10 милиона. Един от нас (например аз) взимам 50 къщи по 200 хиляди, продавам ги на Пешо за 250 хиляди, той на Киро за 300, той - на Чефо и когато къщите се завъртят няколко пъти продаваме всичко с 300 % печалба. Купувача печели – взел е за 800 хиляди къщи, които според последните 10 продажби струват по милион. Неговата тайфа ще ги вдигне до милион и половина. Печелят и местните жители, които не са си продали къщите, без грам вложения по имущество са милионери. Може и да не живеят по-добре, данъка на сградата скача, но скача и самочувствието им. Да му мислят младите, които искат да купуват жилище.

Мехура с жилищата се спука следващата година. Фалираха десетки фирми. Правителството обяви загуби от порядъка на милиарди долари, а имотите са същите. Да изгубят пари, които никога не са съществували е честа практика в америка.

Изобщо мехурчетата се пукат в щатите все по-често, например http://en.wikipedia.org/wiki/Dot-com_bubble .

Преди известно време обаче забелязах нещо, което ме потресе. Нека ви го обясня по-простичко.

Селото Юесеево има хора с всякакви професии – и смешници да разсмиват хората, и певци да им пеят, и прислужници да ги обслужват и адвокати да ги сдобряват и скарват. И производители имат – бай Уилям пенционера сади зарзават, а Джон сглобява коли. И двамата продават и по чуждите села, но парите дето искарват не са като парите, които пустите чуждоселци искат за деликатесите и джунджуриите, които купуват Юесеевци.

Когато дойдат заплатите почват празненства, всеки иска да бъде обслужен, наяден и напит. Парите си вървят по хванително-финансовата верига докато не стигнат до другоселските търговци. Като свършат празненствата вече е дошло време за следващата заплата.

Биологията уж казва, че трябват много фотосинтезиращи производители, по-малко тревопасни от обслужващия сектор и още по-малко хищни политици и гангстери. Само че хитрия селски биолог й запушва устата и казва само каквото е нужно за да го почерпят някое уиски.

Биологията отдавна не е и нужна в селото. Откакто един от кметовете откри рога на изобилието – селската фабрика за тоалетна хартия и малък цех за водни боички. Неуморните политици рисуват ли рисуват щедро по хартията много цифрички (главно нули). И понеже мекичката тоалетна хартия по онова време бе най-твърдата валута наоколо всички й свикнаха.

Най-голям запас от Юесеева хартия имало в храдчето Ханско. Толкова много, че кмета почнал да се тревожи. Във всяка нормална държава той би могъл да отиде в Юесеево и да купи с хартията каквото му било нужно, ала знаел че там няма толкова неща, колкото бил продал за хартията. Още повече че Юесеевци отказвали да му продадат важните неща. Би могъл и да заплаши колегата си че харчи хартията му, докато тя се обезцени, с надеждата Юесеевци да се захванат дружно на работа и да произведат стоки, колкото хартия били раздали.

Вместо това той прочел отново посланието от заместник чистача на тоалетни в Юесеево. Посланието гласяло:

„Работете по-тихо, пречите ни на следобедния сън. И пращайте по-любезни търговци. И не смейте да харчите от хартията повече от 100-200 килограма, че ще се обезцени. И прати три тира със стоки, ще платим 300 кила хартия прясно нарисувани. Ако не ги пратиш ще купим тировете от село Европейско, хартията ти на скад ще се обезцени и ще имаш тон и половина тоалетна хартия само за тоалетни нужди. Я по-добре прати 6 тира, че изпечатахме повечко и пак същото ще стане.”

Зачудил се кмета на Ханско какво да прави. Хартията за тоалетни нужди би му стигнала за много поколения наред, ала от евтината боя повечко цапала, отколкото бършела.

Към нелепо-идиотския разказ искам да добавя няколко факта от нашата планета:

Щатите печатат средно по милиард и половина долара на ден във вид на държавни облигации. От тях милиард и малко отиват във валутния резерв на Китай (все още си говорим за дневно).

В Китай консумацията към износа е около 1:2, т.е. половината печалби се влагат в строежа на нови фабрики за да се произвежда повече, другата половина се дава в заем на най-големия им пазар - САЩ, за да купува повече. Това е помогнало Китай да има третата по сила икономика и ръст на БВП със рекордни за света 10% от двадесетина години насам.

Страничен ефект от горното е че вместо да влага парите за подобряване живота на бедните китайци, правителството им спомага на богатите американци да живеят по-евтино.

Друга подробност е че приходите и резерва (около 1,4 трилиона) на Китай са в долари. Всеки процент в падането на курса на долара води до загуби около 14 милиарда долара. Ако опитат да обменят долара за евро той ще се срути и ще изгубят поне 1000 милиарда долара. Същото ще стане ако откажат да връщат печалбата обратно в Щатите. Правителстовто на САЩ обаче не смята да намаля печатането на пари.

Ако мога да преведа началото на:

http://www.nytimes.com/2008/05/11/weekinreview/11goodman.html

„Ако щатите бяха накоя друга държава Вашингтон щеше да е в паника. С търговски дефицит от над 700 милиарда и падаща от години валута, на правителството би се наложило да вдига данъците и да реже разходите.” Нататък се продължава как щатите на са друга държава и може да им се разминава още години. В това време Гошо Тъпото иска да построи станция на луната и да бори тероризма, а за това трябват повече пари.

Преди 30 години САЩ и СССР бяха в състояние на взаимно гарантирано унищожение. Ако някой направи погрешна стъпка и двете страни загиваха. В момента положението е подобно. Ако щатите правят повече пари, отколкото може да поемат резервите на кредиторите долара ще падне. Същото ще стане и ако те се опитат да обменят парите. Всички се преструват че ролките тоалетна хартия в джобовете им са истински пари, защото ако един от тях посочи с пръст и изрече истината всички потъват заедно. Малко като с голият цар, който никой не иска да обяви за гол.

Децата вече го направиха. Емирствата си обмениха доларите в евро. Големите държави стискат, но без никакво съдействие (всъщност с активно пречене) на САЩ не могат да държат долара жив завинаги.

Разбрахме къде сме сега. Защо сме там обаче?

На първо място американските управници считат доларите за неизчерпаем ресурс, берейки пари от дърветата. Къде му е лошото, казват те, парите отиват за подобряване на икономиката, води до възход и подобряване на живота на всички. Американските граждани от своя страна също живеят на ръба на кредитите, макар с техните приходи и разходи във всяка друга държава (с нормално отношение цени/заплати) биха затънали в дългове за отрицателно време, така че правителството не може да затъне в заеми към своите граждани и виси на шията на останалите. Аз лично не мога да приема за велика държава, която от втората световна война постоянно увеличава дълговете си.

Китайците се нуждаеха от някой, който да им купува стоките. Най-много купуват американците, защото останалите се страхуват че ще им свършат парите и не ги харчат като за последно.

Когато неизбежното настъпи много страни ще загубят.

Най-много ще загубят американците, макар за тях най-малко да ми е мъчно. Вътрешния пазар може би ще оцелее, но изведнъж ще установят, че не могат да си купят нищо от чужбина. Не могат дори да излязат в чужбина. Никой не иска да влага парите си там. Всички им искат пари. Ще трябва да удвоят производството, да намалят хората в обслужващия сектор, което ще намали качеството на обслужването. Като оставим настрана проблемите с преобучаването на хора клиента вече няма да е цар и няма да са водеща държава поне двеста години. Предвиждам милиони американци опитващи се да емигрират по един или друг начин в петролния изток и Европа.

На второ място ще загубят всички, които търгуват с щатите и с долари, най-вече Китай, Япония и ЕС. Загубата на доларите е неприятна, но загубата на пазари и доходи може да е фатална. Само в Китай може да останат без работа 300 милиона души. Съмнявам се да искат да се върнат по фермите. Всяка демокрация би се разпаднала, но може би комунизма с помощта на армията ще устиска.

На трето място ще загубят всички, които разчитат на чужда помощ, за да съществуват. Разните африкански държави, дето не могат да си изхранват половината население ще останат с половин население. Демокрацията в Ирак няма да издържи и половин година. Северна Корея изведнъж ще остане без публика за хленченето и цупенето си. Тя също не може да си изхранва населението, а вече всеки ще си има твърде много свои проблеми. Разликата е че тя си има бомби и когато на управниците им писне да управляват ядящи се един друг от глад поданици като нищо ще взриви една – две като депресирана тинейджърка, само за да обяви че иска безплатни неща.

На четвърто място ще изпати най-платежоспособната според севернокорейските лидери близка до тях държава. Индия или Китай и Русия, които я подкрепяха по време на корейската война – няма значение. Хората искат да ядат! Накрая пак корейския народ ще си го отнесе, но те са свикнали да си патят. Лидерите ще ги застрелят набързо, диктаторите никога не са се отличавали с интелект.

На пето място ще изпатят всички, които не могат да се грижат сами за себе си, защото на никой няма да им се занимава с тях. Освен да ги завладее. Ще е рай за онези, които отдавна имат мераци, ама големите батковци не са им давали да си играят на война. Тайван ще трябва да утрои военният си бюджет, което автоматично ще намали качеството на живот. Ако Китай се оправи с кризата добре и на Тайван ще им се размине. Иначе народа ще иска изкупителна жертва, безработните ще бъдат пратени в армията, армията в Тайван и не ме убеждавайте че островчето ще устиска дълго. Африка ще си се колят щастливо (и без тва няма храна) още две хиляди години. Израел също не обича да се сприятелява със съседите, ще видим колко добре се оправя сам.

Европа ще е относително по-добре. Нека обясня защо. Баща ми работи в цех за влакови климатици. Те се продават в европейските железници. На тях се возят европейците. Когато десет процента изгубят работите си, защото в САЩ не могат да си позволят и европейски копчета още тридесет процента ще обеднеят солидно, щото са разчитали да обслужват или да работят с онези десет. Влаковете ще возят по-малко пътници => по малко поръчани климатици. Няколкото слоя смекчават процеса. Нека не забравяме обаче че автомобилните възглавници са тествани за 65 км/час. При 240 биха ви счупили врата и изкарали мозъка през ушите, а предпазния колан би ви забил гръдната кост в гръбнака. Ще доживеем да видим с каква скорост всъщност се движим.

Най-добре ще се оправят сравнително самостоятелни държави (Иран например, която доскоро беше в международна изолация) и петролопроизводители, достатъчно силни за да не ги нападнат останалите (Русия например). Може би за двадесетгодишнината от загубата на Студената война руснаците ще спячелят Студения Мир, ще се смеят и ще сочат САЩ с крак.

Има няколко възможни изхода. Най-добрия е ако американците признаят дълговете си (все пак повечето им дългове са в тоалетна хартия), вдигнат производството (стоките им ще са адски евтини навсякъде изън САЩ), вноса няма как да не го смъкнат, щото никой няма да им иска доларите. Ако се стегнат и работят здраво имат шанс. Още повече ако признаят че са се омазали и продадат ценната си собственост – дяла в Международната Космическа Станция, откритите вече технологии, компаниите и лабораториите разработващи нови. Ще изгубят преднината си веднага, но те не биха могли да я поддържат и без това. Ще запазят икономиката си отчасти жива. Жизненият им стандарт ще падне многократно, но държавата ще продължи да съществува като държава.

Купувайки време със забавеното падане на долара (жертвайки резерва си) Китай по това време ще е открил нови пазари в Европа, петролния Изток, останалата Азия и вътрешния си пазар и големи сътресения няма да има.

Европа ще се грижи диваците по света да не се трепят прекалено.

Световната търгови като цяло ще продължи напред, преструвайки се че америка никога не я е имало.

В най-лошия случай долара ще падне за точно двадесет минути по борсите. Може да отнеме един ден, докато и последните жители не се събудят от среднощния запой и да установят че парите им са по-евтини от тапетите и брикетите, но до тогава всички освен отшелниците (дето и без тва нямат пари) ще знаят какво е станало.

Америка ще откаже да си плаща дълговете или поне ще затвори границите и ще уважава само вътрешните долари. Във всеки случай правителствата ще се сменят като приливите и отливите, защото ще е твърде късно да се направи каквото и да е.

Китай ще остане без пари и без работа и от скука ще тръгне да се бие – започвайки с Тайван и свършвайки Бог знае къде, опитвайки се да компенсира загубите. Северна Корея ще хвърли няколко ядрени бомби преди да бъде брутално изстъргана от лицето на земята. Арабите ще се колят за кратко преди да се обединят и тръгнат на джихад. Няма кой да ги спре, щото само те ще имат бензин за танковете. Ако имаме малко късмет ще се забавят достатъчно с обединението и последвалото изнасяне на Израел за да се уморят малко.

В ЕС на власт ще дойдат антиглобалистите, които ще обвинят глобализацията за кризата и ще нацепят съюза докато се разпадне. Надявам се Турция да почне с гърците, има да им връща за Кипър, защото футболния отбор, дето ни се води за армия няма да им се опре. Ще трябва да мятаме камъни по фесовете, щото военните продадоха оръжията и амунициите и после взривиха складовете да не се открие кражбата.

Дружно ще се пуцаме докато не свърши петрола. След това ще се колим докато глобалното затопляне не превърне в пустиня повечето земя и не залее останалото. Обезлесените планини ще останат без почва заради ерозията. Дотогава няма да е останало много от озоновия слой и ще получаваме тен + ракови заболявания и през дрехите.

Малко по-встрани, защото не е предизвикано от хората, стои обръщането на магнитните полюси. То вече е почнало, но остава още време, преди да се превърне в сериозен проблем. Ако света се подготви за това и спре да руши озона като начало ще се оправим. Иначе ще живеем в пещери.

Предполагам истината ще е някъде по средата между двете крайности. Може пък да ни излезе късмета, да ни мацне някой астероид и да ни се решат проблемите.

използвани източници:

http://www.piaohaoreport.sampasite.com/china-financial-markets/blog/Of-course-Chinese-dollar-holding.htm

http://www.nakedcapitalism.com/2008/03/chinese-avoiding-dollar-as-invoicing.html

http://www.financialsense.com/editorials/kosares/2008/0505.html

http://www.moneyweek.com/file/27663/how-china-could-trigger-a-dollar-decline.html

http://www.theatlantic.com/doc/200801/fallows-chinese-dollars/4

http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,328487,00.html