Morality of evolution and evolution of morality

Това ще е първият ми пост на английски - мислих да го направя като видео в Youtube, но понеже ме мързи го поствам тук. This is my first post in English - thought about making a youtube video, but was too lazy. Religous people often say that atheism in general and evolution in particular are amoral or even immoral. The argument goes that morality is the deep sense of right and wrong, given to us by God. Using reason and observing nature can be intelectual achievent, but it only gets us so far, without God to guide us we lose the so-called "moral compass" that implores us to do good and denouce evil. Evolution is often defined of the fittest individuals - purely egoistical, and even sometimes used as an excuse from selfish people to be jerks. Let me make it clear that I believe non-living nature to be immoral. A chemical reaction cannot be good or bad - it's jusr rearrangement of chemical bonds between atoms. An earthquake or volcano are releases of tension of the planet's crust. There is nothing moral in ran, or draught. Once living organisms are introduced things get a little more complicated. In the beginning there were many individuals, competing for food, light and space. A change in the envornonment may benefit a species or group of individuals, and so be good for them, and in the same time disadvantage another species, and exterminate them completely. When societies emerge things get really interesting. Some of the evolutionary pressure is taken from the individual members and passed on the society as a whole. A person risking his life to help a friend reduces his chance to benefit, but a society that encourages that provides for better chance of survival to its members. A more selfless society of unfit individuals may outcompete a more fit individual, or a more selfish society. Suddenly friendship and comradeship, altrusism and empathy, are important survival traits. Even when individuals are somewhat shielded from part of the pressure, evolutionary competition between societies can be fierce, given that they suffer not only from dealth of their members, but also from defection or assimilation of their members other societies. A society needs to grow in numbers to be prosperous, but it also needs to be united. It needs to be organised to face outside dangers, and stable so little effort and lives are wasted in internal conflict, if it is to survive. That's how "Thou shalt not kill (members of your society)"-type of laws emerged. Of cource more selfless societies risk being exploited by freeriders, individuals that use the benefits of societies, and are able but unwilling to do their share of work. A society that does not adress this issue would be outcompeted by a society that encourages justice and rules. That's how "Thou shalt not steal"-type of laws emerged. Keep in mind, this all happened gradually when individuals couldn't reson it. They had to be brought up this way, and encouraged or coerced to comply without questioning and bring up their own children this way, for the good of their society and by extension for their own good. If you live in a small community you probably know all your neighbours and feel some kind of attachment towards them. In bigger societies, a big city or a nation, this is not possible. Burocrats and judges can enforce the laws, but without the sense of comradeship between individuals that would be hard and inefficient, even when discarding the fact that the enforcers themselves may benefit themselves at the expense of the others. But an organised religion, that taught people to obey the laws and be fait not because of earthly punishment, but for a moral principle, could make things a lot more efficient. If people enforce the laws themselves it would save much effort that can be applied elsewhere. So yes, I believe religion emerged as, and still is, a form of society control and manipulation. Whether you believe this is good or bad is up to you. The fact is that up to a hundread yeras ago there was not one significant and prosperous self-sufficient (not depending on other societies for its protection) atheist society. It seems to me that while society stability and size were much more important than progress religious societies outperformed and outcompeted ahteist societies, even while engaging in religious wars. Now, when technology progress is more important than numbers, and violence is strictly controlled, religion falls out of place. And yet the fact remains, that a person doesn't need to be religious to be moral, and God is not needed for the emegence of morality. I do what I believe is right because I enjoy the protection of society, and while I achnowleage its flaws I do now wish to weaken it any further, but improve it, and, by extension, my own life.

Движение за права, свободи и евтаназия

С хиледолетията хората са се борили за много права. Последният век е века на правата - признато от закона равенство на половете, равенство на расите и лична свобода. Естествено е с правата да се появят и задължения, които да ги уравновесят и да позволят работата на обществото и благоденствието на хората.
В определени места и моменти самите права се превръщат в засължения. Работниците са се борили много време за да получат правото да организират профсюзи, които да защитават правата им пред работодателя. В един момент обаче борбата е отминала "правния" момент, задължавйки всички работници да членуват в профсъюза, и естествено да плащат членски внос.
Друг пример е гласуването - мнозина са загинали за да можем днес да избираме управлявашите. Но в някои държави гласуването се е превърнало в задължение - с глоби и наказания за неявяване. Бразилия и Сингапур са такива държави.
Много по-важно, поне според мен, е изкривяването на правото на живот. Всеки има право на живот, и, освен ако не е осъден на смърт, има право да поиска защита на живота си и безопасни условия. Но нима това трябва да превръща живота в задължение?
Никой не може да бъде наказан от закона защото се е самоубил. В миналото църквата се е опитвала, убеждавайки християните че ще има наказания след смъртта им. Колко е била успешна се вижда от факта че заплахите не са стигали - въвела се е забрана за погребването на самоубийци в църковните гробища. В по-близкото минало неуспешните самоубийци са били пращани в лудницата.
Днес на повечето хора не им пука особено къде ще бъдат погребани и какво става след смъртта - от тази гледна точка те са по-свободни да разполагат с живота си, или да се откажат от него. Правото да се живее все пак не се разглежда от повечето правителства като право, а като задължение. Само в Холандия, Белгия и Люксембург докторите имат правото да облекчат страданията на смъртно болни като им помогнат да умрат, с така наречената доброволна евтаназия. Всички здрави, лечимо болни и живеещи извън горните държави нямат правото да поискат помощ със слагането на край на живота си - и всички, които им помогнат, с това попадат под ударите на закона. Доктой Джак Кеворкян, например, е лежал осем години в затвора за закрепване на смъртоносно устройство, което болните сами са активирали.
Това е фрапиращо лицемерие - десетки правни организации се грижат хората да могат да живеят с достойнство, но малко позволяват на хората за починат с дойстойнство по своя воля.
Разбира се, има много доводи срещу легализирането на оказване на помощ за слагане край на живота. Доброволната евтаназия се сравнява често с провежданата от нацистите недоброволна евтаназия на умствено болни, носители на генетични дефекти и "низши раси". Макар между двете има прилики и насилствената евтаназия заслужава повече обсъждане, тя е много лесна за различаване на доброволната и може да се изключи от тази тема.
Ако доброволната евтаназия стане легална биха възникнали редица конфликти на интереси. Докторите биха имали интерес повече хора да прекратят живота си по начин, позволяващ органите им да бъдат дарени. Вероятно ще бъде оказан гласен или негласен натиск на уязвими индивиди - възрастни, бедни, сакати и други, които в един или друг момент ще се почувстват (със или без основание) в тежест на близките си.
Също така самоубийството е различно от почти всички останали права, за които са се борили хората. Хомосексуалните бракове например, са обратими. Смъртта не е. Един момент на депресия, на слабост, на безсилие, може да заличи иначе обещаващ живот. Както много други неодобрявани от обществото постъпки, самоубийството би могло да се превърне в мода.

За мен решаващ е самостоятелният избор. Човек трябва да избира за себе си - поддаващатите се на натиска на обществото или близките до самоубийство трябва или да станат самостоятелни, или да сменят обществото/компанията си, или да се подчинят на натиска. Хората, готови да се самоубият защото "е модерно, пич", хич няма да ми липсват. Обществото трябва да пази и насърчава ценните си членове, и хората трябва да ценят себе си. Ако им е забранено да изгубят себе си смятам че ще им е по-трудно да се оценят.
Предполагам ще трябва да има период на изчакване, може би няколко месеца, от първото поискване за евтаназия до изпълнението й - така че една вечер или седмица депресия да не може да провали нечий живот.
Като цяло би трябвало да се погледне правото да живееш, или задължеието, от всичките си страни - добри и лоши. Смятам че светът, в който живота се оценява като право би бил по-добър. Да, много депресирани и уязвими хора биха избрали лесния път, но останалите ще са много по-мотивирани и самостоятелни, способни да боравят със свободата си и да я оценят. Естествено е човечеството да злоупотреби новополучената свобода, както със всяка получена досега свобода. Но само така може да бъде усвоена и хората да се научат да живеят свободно и пълноценно, оставяйки нежелаещите да участват да умрат свободно и с достойнство.

Какво всъщност е... Културата

Напоследък забелязвам все повече патриотични лозунги, плакати, надраскани със спрей надписи и подобни послания. Не знам дали има възход на патриотизма, група патриоти по-отчаяно се опитват да събудят патриотични чувства във все по-апатичният народ или просто забелязвам повече неща от преди. Но във всеки случай ми е писнало от антиглобалисти, който предупреждават че ще се претопим, изгубим културата си и станем еднакви.
Тук ще спомена и едно иначе уважавано име - Робърт Слвърбърг, с неговия УНИКАЛНО ТЪП разказ, в което разказва как в близкото бъдеще хората от земята са станали твърде еднакви и полинезийците трябва да си свалят костюмите и отново да хвърлят дъщерите си на алигаторите, но, уви, алигаторите са изчезнал вид. Дори не помня името на разказа.
Това е типичен пример, който показва колко антиглобалистите разбират от култура и колко са дълбоко загрижени за хората.
Нека вземем българската култура - целият език, нашите празници, традиционни нисии, кухня, обичаи като кукерството, сурвакането и подобни, и си представим че тя се претопи в европейската и до 90 години остане изцяло в енциклопедиите. Какво става с българите? Самата дума 'Българин' започва да губи своя смисъл, защото разликата между 'Българин' и примерно 'Естонец' става само историческа и географска. А ако приемем, че в това време всички обикалят и се заселват където си искат, разликата изчезва.
Стават ли всички еднакви? Не, есетствено. В България и в момента повечето сме българи - еднакви ли сме? Аз чета книги, еднакъв ли съм с някой фен на риалити шоута? Обичам да чета философия и макроикономика и не обичам футбол - еднакъв ли съм със средностатистическият футболен фен? Слушам метъл - еднакъв ли съм със средностатистическият чалгаджия?
За мен културата е сбора особености на всички социални групи, като например културата на любители на класическа музика, или българска народна култура. В този смисъл всяка повече или по-малко обособена група има повече или по-малко развита култура. Културата на докерите е несъмнено различна от културата на импресионистите - но съществува, с тяхните професионални шеги и работна етика.
Всички ние сме достатъчно различни по своята същност, вкусове, навици, характер - значимите неща, които сме избрали и изградили сами, съзнателно или не. Кълтура е това, което СИ, групите, към които принадлежиш, не това, което са били твоите предци преди много поколения.
Разбира се, има групи, към които просто принадлежим при определени обстоятелства, като служебните или спортните (casual, или небрежни), и онези, които определят целият ни живот - доминантните за нас култури.
Националните култури са се изградили в относителна изолация - дотолкова рядко смесване на народите, което да позволи на дребни особености да се натрупат и развият. За жалост изолацията е довела до голям брой, но изключително хомогенни доминантни култури, в които всяка проява на различие е била разглеждана в най-добрият случай като, хм, некултурна, и в най-лошият случай като предателство/мерзост/разврат и наказана с изгнание или смърт. Днес, когато глобализацията все повече отслабва политическите и народноститните граници, тези осбености изчезват. В това няма нищо лошо и нищо чудно, младите хора получават свободата да избират между цялата световна култура - нищо чудно че родната им се вижда тясна и ограничена. Да, нашите предци СА били това, носили са носии, празнували са традиционно и са играли хоро, но те не са имали избор. Днешните възрастни хора все още си спомнят предишното време, и отминаването му им носи чувство за огромна загуба.
За младите хора обаче това носи голяма свобода. Знаят какви биха могли да станат, и да го направят с много по-малко проблеми и упреци от обществото, отколкото биха получили за различието си преди десет поколения. В тази атмосфера на свобода, както и значително повече свободно време и пари, се проявяват много повече култури, отколкото преди. Всяка невинна дейност и емоция (емотата и търсачите на силни усещания също са култури) раждат десетки различни групи всяка със своята култура. С развитието на комуникациите културите са разпространени по света - скейтърът от Берлин може да не се различава много от скейтърът от Амстердам - и това може да доведе до погрешно усещане за еднаквост - та нали и в Берлин и в Амстердам има милиони скейтъри, рокери, рапъри, метъли... Но преди три века в Берлин е имало само една група - берлинчани, които макар да са се различавали един от друг културно са почти еднакви в сравнение с неизброимите различия на днешните граждани.
Нека националните култури изчезнат - за разлика от останалите те ВИНАГИ разделят, вместо да обединяват. Всички други култури биха изчезнали много по-трудно, и тяхната обща страст наистина ги сближава, защото тя определя хората по избор, а не по рождение.

Какво всъщност е... емоцията

Започвам нова поредица: Какво всъщност е...
Причината очевидно е че има твърде много постове и трябва повече организация, ред и дисциплина :) .

Днешната тема е 'Какво всъщност е... емоцията'. Какво е любовта, страха, гнева - не като вечни чувства, а като моментни настроения.
Емоциите са ограничения - казано по програмистки: оптимизации.
Хората са станали повече от животните, защото са много по-способни на абстрактен размисъл, планиране, правене на логични изводи, помненето им и предаването им на следващото поколение. Най-елементарният пример е земеделието - някой забелязал че семената стават на цели растения, и ако не ги изядеш веднага, а ги посееш и се погрижиш да оцелеят докато на свой ред дадат семе, ще имаш много по-голям и, което е по-важно, много по-предвидидим източник на храна.
Само че някои обстоятеслтва предполагат мигновени действия, а не размисъл и планиране. Прекрасно е ако има приготвени капани и организирана ловна хайка когато минават стадата елени, но когато неподготвен човек се изправи пред опасност - като гладен тигър например - трябва да реши мигновено дали може да избяга, да се пребори или да замръзне и да остане незабелязан. Това е така нареченият fight-or-flight-or-freeze response, който е изключително важно да е бърз и следователно не може да бъде поверен на съзнателната част от разума. Взетото решение определя последвалата емоция - паника, гняв или смразяващ ужас. Всяко от тях подтиска съзнателните мисли, оставяйки мозъка да прави по-бързо важните несъзнателни действия.
Не всички емоции подтискат съзнателните мисли изцяло. Когато сме в нежно настроение несъзнателната част от нас е преценила че едва ли има външна опасност и подтиска гневните подтици - те изобщо не достигат съзнателната част за да бъдат обмислени. Любопитството е подобно - подтиска предпазливостта, гнева, нежността и всички останали емоции. Но всички те фокусират ума и го правят по-ефективен за основната цел, която си е поставил.
Минало е много време откакто сме се борили с мечки и тигри редовно за да изкараме прехраната си. В днешният свят повечето опасности изискват повече мислене - но не всички. Затова хората днес мислят повече от преди, но все още са емоционални. Появили са се и много нови емоции, с които може да се реагира на света - радост, нетърпение, надежда, но също така и разочарование, депресия и глад за внимание. Интересно е как някои от тях са производни на основните емоции, а други са възникнали от съзнателната част. Депресията е причинена от страх от външният свят и бягство от него, докато глада за внимание - от страха от изоставяне. Надеждата и нетърпението обаче са породени от очакване, което е следствие от планирането - невъзможно без съзнателно мислене. Радостта, която на пръв поглед изглежда безсмислена на фона на останалите, е наградата, която подсъзнанието дава на съзнанието когато прецени че съзнанието се държи правилно, и щастието чрез постигане на цели е важно при научаването и пригаждането.
Важно е да се отбележи че емоциите не се сменят лесно - подсъзнанието следи да се премахне причината за емоцията преди да я смени - затова е толкова трудно да се успокоят уплашените и разгневените, толкова трудно да се развеселят депресираните, но и толкова трудно да се ядосат щастливите хора. Естествено, не бихме били хора ако не се опитвахме да измамим системата, с наркотици и условни рефлекси.
Също така като правило по-емоционалните хора са по-решителни (естествено, с изключения) от по-мислещите. Всъщност терминът емоционален, макар разбираем е логически безсмислен - мисленето също е вид емоция. Тя подтиска всички останали ненужни за момента подтици и активира съзнанието и абстракцията - творчеството ако искате. Мислещите хора, философстващи с часове (като мен) са не толкова по-различни от депресираните, или гневливите, или страхливите - просто имат различна любима емоция.

Следващият път очаквайте - 'Какво всъщност е... културата'.

Наредба 2 от от кодекса по злобата

Бях писал много неща, но ги затрих, защото съм тъп. Ще възстановявам по спомени.

До всички, които смятат че се държа като снобар, защото не се забавлявам като вас - 'бал съм ви. Вие сте арогантните, защото да смятате че вашият начин да се забавлявате е единствен правилен е отвъд логиката, разума и елементарното уважение. Няма да ви се смея на простотиите, танцувам на повръщаната музика, играя тъпите ви игри. И очаквам да не се сърдите за това. Аз не ви карам да смятате големи числа наум, да седите с часове и да гледате една точка, да играете отвлечени игри с дни, да пишете разкази, да оспорвате доказателства за или против съществуването на Бог и извънземните или каквото и да е от нещата, с които АЗ се забавлявам. Но, ох как се изкушавам да потърся начин да ви накарам - ей тъй. За да видите на какво се подлагам, когато решавам да съм учтив и да се преструвам на един от вас.
До всички, които по една или друга причина обичате да се разкарвате насам - натам и да си оставяте GSM-а надут до края до други хора - вие или сте комплексари, които заради външният вид носите дрехи без джобове, или сте самовлюбени нарцисисти, които умират да покажат на света с какъв вкус са подбрани мелодиите им - една новина, на 5-тия път се изтъркват, ако ще да са речи на някой комик. На 15-тия път пораждат изкушение телефона да бъде изхвърлен през прозореца, запратен по вас, изгорен, зациментиран, или пуснат в кенефа. Носете го. Не ме интересува как - ако щете лепнат с изолирбанд на челото.
До всички, които смятат че като звънят десет минути на някой и си вдигат шанса да се обади. Вашият неотговарящ събеседник спада в една от трите категории - не ви понася и няма да ви вдигне, умрял е или си е заебал телефона някъде зашото е от горният тип. И един час да му звъните нищо няма да постигнете. В първият случай ще ви намрази още повече, във вторият няма да го съживите, а в третия - еми ако не искате да изгубите мизерният шанс да се свържете с него в тоалетната, буквално, СПРЕТЕ ДА ЗВЪНИТЕ СЛЕД ПЕТИЯТ СИГНАЛ.
До всички фроидийсти. Всичко било секс. Да, също както фактът че Озирис сам властва над мътвите, както и Тот (дори от същата религия), Хадес и леля ми Пенка. Наслушал съм се достатъчно на простотии като това че всичко е пари, всичко е власт или че всичко е храна. Последното може да изглежда най-нелепо, но съм най-съпричастен с тях ако си достатъчно гладен всичките философствания кое движи света изглеждат като хор оригвания от хора с твърде много храна и свободно време. Фроидистите обаче сте най-зле, защото се предполага да знаете какво говорите, измислили сте цяла наука и накрая малоумна игра като Sims е по-права от вас. Естествено че когато една от нуждите е незадоволена - а останалите са задоволени, цялото ви същество ще е насочено към незадоволената нужда. Която и да е. Не ме интересува че никоя не ви пуска, за да го проверите - наемете си проститутка и като свършите ще видите как света е коренно различен от вашите фантазии.

Филма Аватар - бъдеща класика или fail

Имам адски много за правене, и доста спешно при това. Въпреки, а може би и заради, това, музата ми се обажда доста често и правя каквото странично ми падне. Та написах нареждащо ревю за Аватар на Камерън. Отначало щях да го постна като коментар на едно чуждо ревю, но се смилих и го слагам тук:
Ок, да започа с това, че уважавам Камерън за реалистично направеният космически кораб - всъщност най-правдоподобният междузвезден кораб според това, което науката знае досега. Като science geek и на фона на останалите филми за мен това не е малка похвала.
Ако беше направил научно-популярен филм може би щеше дори да ми хареса. Камерън обаче е пробвал да направи сериозен филм. Ще разгледам сюжета, ефектите и идеята поотделно.
Сюжета. Ха, ха. Режисьорът е направавил Покахонтас със смърфове. Вижте Dances_with_Wolves - и кажете дали няма нещо общо. В историята, планетата, дори съществата - няма нищо оригинално - просто е взел по 2-3 земни същества и ги е комбинирал. И навите - ако бяха казали че са остатък от предишен неуспешен опит за колонизация ала The Seedling Stars бих ги преглътнал. Но не - нищо такова не се споменава. За мен не са по-добри от извънземните хора със сбръчкани чела от Star Trek. По-лошо, направени са секси, като евтин психологически трик за да се харесат повече на малоумните зрители. За бога, в District 9 извънземните бяха отвратителни, но създателите все пак успяха да ни накарат да се привържем към тях. Ето това е майсторство.
Ефектите - са най-доброто, правено досега. Много са добри. Проблемът с това е че ако отидешда гледаш някой филм, който със създаването си е бил с най-добри ефекти, след да речем 20 години... сещаш се. Иди виж Терминатор - 1 или 2. Ефектите са били умопомрачителни, сега са слаби, но историята все още е оригинална и си заслужава. Матрицата ще се гледа години след като ефектите й са остаряли. А Аватар? Нали има 100 по-стари филма със същата история и 100 по-нови с по-яка графика.
Идеята - не е лоша. Бъдете добри, пазете природата. Само че на хората не им пука за природата на Пандора. Или ако им пука, това няма да ги спре да цапат Земята. По-добре да беше направил филм за замървяването на Земята, не е като да го няма в стряскащи количества.
И още нещо - Навите са по-плоски от картон. Истинските индианци са доста идеализирани. Не са живели в хармония с природата, защото в природата няма хармония, има само борба за оцеляване. Хармония има в парковете и цветните градини. Индианците не са имали технологията да живеят достатъчно нагъсто, и да цапат толкова, колкото европейците. Не са били по-хуманни. Племената им са си враждували и са се клали, просто повечето са го правили в по-малки мащаби от европейците. Някои, като Ацтеките, са успявали дори да ги настигнат и задминат.
На малоумните зрители войната на станиолови изрезки, щото отказвам да повярвам че това са персонажи и култури, много им харесва. Знаят кои са добрите и кои са лошите. Не като в живота. В такъв смисъл Аватар е лек филм за разпускане след работа, с много експлозии и екшън. Той е парчето торта, с която Камерън се опитва да прокара няколко супер елементарни идеи в плоските, кухи глави за зрителите. Да се обяснява обаче как това бил епичен, култов филм, който ще остане в историята, е глупаво.

За правото на детето да живее достойно или да не съществуваш изобщо срещу правото на родителя да го да прецака

За да караш моторно превозно средство се иска да минеш курс, да положиш теоретичен и практически изпит. Мисля че е редно книжката да е временна и да трябва преподновяване на известен период, защото с времето карането се забравя. Също така по-възрастните трябва да я преподновяват по-често, защото рефлексите и зрението на повечето от тях се влошават доста. Но все пак има някакъв контрол - можеш да блъснеш някой и да му отнемеш или провалиш живота.
Но за да бъдеш родител се искат само двама души от противоположен пол, на възраст между 14 години (понякога и толкова не) и 50 години(а с напредването на медицината понякога и над). Не е нужна любов, или женитба, или стабилност, или чисто досие, или възможности да бъдат издържани, или способност да бъдат възпитани, или желание да бъдат закриляни, или дори умствено здраве. Хора с наследствени генетични дефекти могат да бъдат родители. Хора с мозъчни дефекти, неспособни да работят или да проведат петминутен смислен разговор могат да бъдат родители.
В резултат от това по света има доволно много изоставени деца, или обременени с физически, генетически и психически товар. Виновни, естествено, няма. Щото репродуктивните права са част от неотменните човешки права, т.е. всичко щото е човек, т.е. по определение има някъде в родословието си човек, има право да се множи и земята да запълва. What a load of bullshit.
Да се размножаваш е закодирано в гените ни - също както да се тъпчем като свине, да се колим едни други, да мързелуваме, да се гневим, страхуваме, мразим, обичаме... Когато сме еволюирали тези неща природата се е грижила който не е заслужавал да се възпроизвежда или да не го направи (щото умира преди да успее, или някой друг е отнел всички жени наоколо), или децата му да не оцелеят, щото не може да се грижи за тях.
Днес обаче спасяваме все по-нежизнеспособни индивиди, и в това няма нищо лошо. Ей богу, аз не съм особено жизнеспособен и хич не ми се връща в лошото старо време. Проблемът е друг. Преди няколко стотин хиляди години единственото, с което индивида е можел да допринесе за вида е било голямо семество с няколко мутации, част от които евентуално да били полезни и са били ценност за бъдещото поколение. Днес допринасяме най-вече с интелекта си, който не зависи пряко с жизнеспособността. Цивилизацията се движи с много по-бързи темпове, отколкото еволюцията би могла. Затова ценност е това, което измислиш, не това, което родиш.
Да се върна към въпроса - древните инстинкти и генетични императиви са безнадеждно остарели. Пак имаме нужда от деца, но това далеч не значи че всеки може и трябва да се множи като преди. Преди не е било проблем да изтезаваш хора. Сега страданието се избягва. Значи и да създаваш поколение също трябва да се контролира както всяко поведение, което рискува да породи страдание и да прецака нечий живот.
На контролирането на раждаемостта някога се е гледало с добро око, но после се асоциира с Нацистка Германия, която кастрирала хора с умствени и генетични дефекти. Следователно ограничаването на раждаемостта е лошо. А, да, и Хитлер ядял хляб. Хляба е следователно изключително лошо нещо. Споменах ли че Хитлер е дишал въздух?
Свободата на движение е неотменно човешко право. Правото на собственост и правото на живот - също, но днес затваряме хора в затвори, глобяваме ги и понякога и някъде - ги екзекутираме. Каквото и да е обществото, трябва да има механизъм за санкциониране или отстраняване на хора, които пречат на останалите и нямат достатъчно акъл или способност да се преместят на места, където поведението им няма да е престъпление.
Също така трябва да ограничаваме родителските права. Не само както в момента - с отнемане от родителите. Детето вече е тук, и най-вероятно е вече афектирано.
Но тук тази линия на мислене се сблъсква с "правовите" хора. Те не искат да знаят за реалностите в живота, за справедливост, общо добро или чуждата гледна точка. Знаят единствено за "правата" на "пострадалите". Естествено, тук нямам предвид всички борци за всички права. Имам предвид онези, които се борят за правата на престъпниците, нищо че спазващите закона са прецакани. И които се борят за правата на неродените, утежнявайки живота на живеещите. Същите, които забраняват абортите, противозачатъчните, презервативите, предбрачното съжителство (Как така искаш да видиш дали си пасваш с човека, с който ще се обвържеш за цял живот? Безсрамници!). Да не му позволиш да се роди е все едно да го убиеш, а да убиваш е лошо, нали? По тази логика жените почти всеки месец убиват по дете, а хормонясалите тинейджъри са по-големи масови убийци от Хитлер.
Та според онези "правови" хора, да забраниш на някой да има дете е престъпление. Ако стерилизираш жена, която вече има четири деца, които праща да крадат, рови в кофите и се издържа със социалните помощи и детски - виновно е правителството, защото е трябвало да я "интегрира".
В предишна тема писах, че ако абортираш дете може да убиеш един потенциален Айнщайн, но е вероятно да спасиш двама или трима, Айнщайновци, на които няма да им се налага да продават дрога, да крадат кабели и да проституират, за да се издържат.
Да ви имам неотменните човешки права, господа моралисти. Да направиш добро не е толкова лесно. Понякога се налага да прегазиш желанието на индивида, за да постигнеш стабилно благополучие, но това е еретизъм в културата на индивидуализма. Някои авторитарните режими (като моята "любима" Китайска Комунистическа Партия, която имам да я плюя за много неща, но и за това ще има време) са способни да го схванат. Индивидуализма обаче е много конкурентноспособен и естествено плъзва и натам - тук можете да прочетете сързераздирателната история на професор, който е бил уволнен, защото имал второ дете. Искал син човека, а първото дете било дъщеря, и лошите диктатори не му влезли в положението. Никой не е запитал за кой ще ожени сина си, при положение че момчетата в китай са много повече от момичетата благодарение на малоумници като него.
Очевадно е че не съм безпристрастен и няма да го отричам. За мен да отгледаш дете е огромна отговорност. За него ще си Бог в първите години, ще си източник на всичкото знание. Ще се наложи да преценяваш доколко и как да го лъжеш, защото няма да е способно да понесе виняги цялата истина, и как и кога после да му съобщиш истината когато стане способно, така че да не престане да ти вярва. Ще се наложи да го закриляш, за да не го травмира света, но да не го ограничаваш и изолираш, така че да може да се бори с живота. Ще трябва да си там за него, когато има нужда от теб, независимо дали си уморен, изнервен или отчаян. Има безброй начини да се провалиш, и не съм сигурен дали има начин да успееш. Сигурен съм че бездомната алкохоличка ще се справи.
Като заключение ще кажа че разбирам нуждата да има деца и какво ще стане ако 'всички мислят като теб'. В живота обаче съм свикнал да уравновесявам света към положение, което считам за разумно. Ако по света не достигат деца и човешката раса умира, ще се стегна и ще отгледам две, три или колкото трябва деца. Когато екологията застрашително се олюлява и медицината непрестанно удължава живота на все по-голямото световно население няма да имам деца. И без това по света има прекалено много хора, не желая да утежнявам това, което считам за един от най-големите проблеми на човечеството.

We got the upper-class assholes saying abortion is shit
We got the deadbeat parents pumping out malnourished kids
We got the rapists and molesters costing us money
When I would step inside their cell and rip out their hearts for free

Overpopulation, there's no room in jail
But most of you don't give a shit
That your daughters are porno stars
And sons sell death to kids