Напоследък забелязвам все повече патриотични лозунги, плакати, надраскани със спрей надписи и подобни послания. Не знам дали има възход на патриотизма, група патриоти по-отчаяно се опитват да събудят патриотични чувства във все по-апатичният народ или просто забелязвам повече неща от преди. Но във всеки случай ми е писнало от антиглобалисти, който предупреждават че ще се претопим, изгубим културата си и станем еднакви.
Тук ще спомена и едно иначе уважавано име - Робърт Слвърбърг, с неговия УНИКАЛНО ТЪП разказ, в което разказва как в близкото бъдеще хората от земята са станали твърде еднакви и полинезийците трябва да си свалят костюмите и отново да хвърлят дъщерите си на алигаторите, но, уви, алигаторите са изчезнал вид. Дори не помня името на разказа.
Това е типичен пример, който показва колко антиглобалистите разбират от култура и колко са дълбоко загрижени за хората.
Нека вземем българската култура - целият език, нашите празници, традиционни нисии, кухня, обичаи като кукерството, сурвакането и подобни, и си представим че тя се претопи в европейската и до 90 години остане изцяло в енциклопедиите. Какво става с българите? Самата дума 'Българин' започва да губи своя смисъл, защото разликата между 'Българин' и примерно 'Естонец' става само историческа и географска. А ако приемем, че в това време всички обикалят и се заселват където си искат, разликата изчезва.
Стават ли всички еднакви? Не, есетствено. В България и в момента повечето сме българи - еднакви ли сме? Аз чета книги, еднакъв ли съм с някой фен на риалити шоута? Обичам да чета философия и макроикономика и не обичам футбол - еднакъв ли съм със средностатистическият футболен фен? Слушам метъл - еднакъв ли съм със средностатистическият чалгаджия?
За мен културата е сбора особености на всички социални групи, като например културата на любители на класическа музика, или българска народна култура. В този смисъл всяка повече или по-малко обособена група има повече или по-малко развита култура. Културата на докерите е несъмнено различна от културата на импресионистите - но съществува, с тяхните професионални шеги и работна етика.
Всички ние сме достатъчно различни по своята същност, вкусове, навици, характер - значимите неща, които сме избрали и изградили сами, съзнателно или не. Кълтура е това, което СИ, групите, към които принадлежиш, не това, което са били твоите предци преди много поколения.
Разбира се, има групи, към които просто принадлежим при определени обстоятелства, като служебните или спортните (casual, или небрежни), и онези, които определят целият ни живот - доминантните за нас култури.
Националните култури са се изградили в относителна изолация - дотолкова рядко смесване на народите, което да позволи на дребни особености да се натрупат и развият. За жалост изолацията е довела до голям брой, но изключително хомогенни доминантни култури, в които всяка проява на различие е била разглеждана в най-добрият случай като, хм, некултурна, и в най-лошият случай като предателство/мерзост/разврат и наказана с изгнание или смърт. Днес, когато глобализацията все повече отслабва политическите и народноститните граници, тези осбености изчезват. В това няма нищо лошо и нищо чудно, младите хора получават свободата да избират между цялата световна култура - нищо чудно че родната им се вижда тясна и ограничена. Да, нашите предци СА били това, носили са носии, празнували са традиционно и са играли хоро, но те не са имали избор. Днешните възрастни хора все още си спомнят предишното време, и отминаването му им носи чувство за огромна загуба.
За младите хора обаче това носи голяма свобода. Знаят какви биха могли да станат, и да го направят с много по-малко проблеми и упреци от обществото, отколкото биха получили за различието си преди десет поколения. В тази атмосфера на свобода, както и значително повече свободно време и пари, се проявяват много повече култури, отколкото преди. Всяка невинна дейност и емоция (емотата и търсачите на силни усещания също са култури) раждат десетки различни групи всяка със своята култура. С развитието на комуникациите културите са разпространени по света - скейтърът от Берлин може да не се различава много от скейтърът от Амстердам - и това може да доведе до погрешно усещане за еднаквост - та нали и в Берлин и в Амстердам има милиони скейтъри, рокери, рапъри, метъли... Но преди три века в Берлин е имало само една група - берлинчани, които макар да са се различавали един от друг културно са почти еднакви в сравнение с неизброимите различия на днешните граждани.
Нека националните култури изчезнат - за разлика от останалите те ВИНАГИ разделят, вместо да обединяват. Всички други култури биха изчезнали много по-трудно, и тяхната обща страст наистина ги сближава, защото тя определя хората по избор, а не по рождение.
събота, 8 януари 2011 г.
Какво всъщност е... Културата
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар