неделя, 22 август 2010 г.

За правото на детето да живее достойно или да не съществуваш изобщо срещу правото на родителя да го да прецака

За да караш моторно превозно средство се иска да минеш курс, да положиш теоретичен и практически изпит. Мисля че е редно книжката да е временна и да трябва преподновяване на известен период, защото с времето карането се забравя. Също така по-възрастните трябва да я преподновяват по-често, защото рефлексите и зрението на повечето от тях се влошават доста. Но все пак има някакъв контрол - можеш да блъснеш някой и да му отнемеш или провалиш живота.
Но за да бъдеш родител се искат само двама души от противоположен пол, на възраст между 14 години (понякога и толкова не) и 50 години(а с напредването на медицината понякога и над). Не е нужна любов, или женитба, или стабилност, или чисто досие, или възможности да бъдат издържани, или способност да бъдат възпитани, или желание да бъдат закриляни, или дори умствено здраве. Хора с наследствени генетични дефекти могат да бъдат родители. Хора с мозъчни дефекти, неспособни да работят или да проведат петминутен смислен разговор могат да бъдат родители.
В резултат от това по света има доволно много изоставени деца, или обременени с физически, генетически и психически товар. Виновни, естествено, няма. Щото репродуктивните права са част от неотменните човешки права, т.е. всичко щото е човек, т.е. по определение има някъде в родословието си човек, има право да се множи и земята да запълва. What a load of bullshit.
Да се размножаваш е закодирано в гените ни - също както да се тъпчем като свине, да се колим едни други, да мързелуваме, да се гневим, страхуваме, мразим, обичаме... Когато сме еволюирали тези неща природата се е грижила който не е заслужавал да се възпроизвежда или да не го направи (щото умира преди да успее, или някой друг е отнел всички жени наоколо), или децата му да не оцелеят, щото не може да се грижи за тях.
Днес обаче спасяваме все по-нежизнеспособни индивиди, и в това няма нищо лошо. Ей богу, аз не съм особено жизнеспособен и хич не ми се връща в лошото старо време. Проблемът е друг. Преди няколко стотин хиляди години единственото, с което индивида е можел да допринесе за вида е било голямо семество с няколко мутации, част от които евентуално да били полезни и са били ценност за бъдещото поколение. Днес допринасяме най-вече с интелекта си, който не зависи пряко с жизнеспособността. Цивилизацията се движи с много по-бързи темпове, отколкото еволюцията би могла. Затова ценност е това, което измислиш, не това, което родиш.
Да се върна към въпроса - древните инстинкти и генетични императиви са безнадеждно остарели. Пак имаме нужда от деца, но това далеч не значи че всеки може и трябва да се множи като преди. Преди не е било проблем да изтезаваш хора. Сега страданието се избягва. Значи и да създаваш поколение също трябва да се контролира както всяко поведение, което рискува да породи страдание и да прецака нечий живот.
На контролирането на раждаемостта някога се е гледало с добро око, но после се асоциира с Нацистка Германия, която кастрирала хора с умствени и генетични дефекти. Следователно ограничаването на раждаемостта е лошо. А, да, и Хитлер ядял хляб. Хляба е следователно изключително лошо нещо. Споменах ли че Хитлер е дишал въздух?
Свободата на движение е неотменно човешко право. Правото на собственост и правото на живот - също, но днес затваряме хора в затвори, глобяваме ги и понякога и някъде - ги екзекутираме. Каквото и да е обществото, трябва да има механизъм за санкциониране или отстраняване на хора, които пречат на останалите и нямат достатъчно акъл или способност да се преместят на места, където поведението им няма да е престъпление.
Също така трябва да ограничаваме родителските права. Не само както в момента - с отнемане от родителите. Детето вече е тук, и най-вероятно е вече афектирано.
Но тук тази линия на мислене се сблъсква с "правовите" хора. Те не искат да знаят за реалностите в живота, за справедливост, общо добро или чуждата гледна точка. Знаят единствено за "правата" на "пострадалите". Естествено, тук нямам предвид всички борци за всички права. Имам предвид онези, които се борят за правата на престъпниците, нищо че спазващите закона са прецакани. И които се борят за правата на неродените, утежнявайки живота на живеещите. Същите, които забраняват абортите, противозачатъчните, презервативите, предбрачното съжителство (Как така искаш да видиш дали си пасваш с човека, с който ще се обвържеш за цял живот? Безсрамници!). Да не му позволиш да се роди е все едно да го убиеш, а да убиваш е лошо, нали? По тази логика жените почти всеки месец убиват по дете, а хормонясалите тинейджъри са по-големи масови убийци от Хитлер.
Та според онези "правови" хора, да забраниш на някой да има дете е престъпление. Ако стерилизираш жена, която вече има четири деца, които праща да крадат, рови в кофите и се издържа със социалните помощи и детски - виновно е правителството, защото е трябвало да я "интегрира".
В предишна тема писах, че ако абортираш дете може да убиеш един потенциален Айнщайн, но е вероятно да спасиш двама или трима, Айнщайновци, на които няма да им се налага да продават дрога, да крадат кабели и да проституират, за да се издържат.
Да ви имам неотменните човешки права, господа моралисти. Да направиш добро не е толкова лесно. Понякога се налага да прегазиш желанието на индивида, за да постигнеш стабилно благополучие, но това е еретизъм в културата на индивидуализма. Някои авторитарните режими (като моята "любима" Китайска Комунистическа Партия, която имам да я плюя за много неща, но и за това ще има време) са способни да го схванат. Индивидуализма обаче е много конкурентноспособен и естествено плъзва и натам - тук можете да прочетете сързераздирателната история на професор, който е бил уволнен, защото имал второ дете. Искал син човека, а първото дете било дъщеря, и лошите диктатори не му влезли в положението. Никой не е запитал за кой ще ожени сина си, при положение че момчетата в китай са много повече от момичетата благодарение на малоумници като него.
Очевадно е че не съм безпристрастен и няма да го отричам. За мен да отгледаш дете е огромна отговорност. За него ще си Бог в първите години, ще си източник на всичкото знание. Ще се наложи да преценяваш доколко и как да го лъжеш, защото няма да е способно да понесе виняги цялата истина, и как и кога после да му съобщиш истината когато стане способно, така че да не престане да ти вярва. Ще се наложи да го закриляш, за да не го травмира света, но да не го ограничаваш и изолираш, така че да може да се бори с живота. Ще трябва да си там за него, когато има нужда от теб, независимо дали си уморен, изнервен или отчаян. Има безброй начини да се провалиш, и не съм сигурен дали има начин да успееш. Сигурен съм че бездомната алкохоличка ще се справи.
Като заключение ще кажа че разбирам нуждата да има деца и какво ще стане ако 'всички мислят като теб'. В живота обаче съм свикнал да уравновесявам света към положение, което считам за разумно. Ако по света не достигат деца и човешката раса умира, ще се стегна и ще отгледам две, три или колкото трябва деца. Когато екологията застрашително се олюлява и медицината непрестанно удължава живота на все по-голямото световно население няма да имам деца. И без това по света има прекалено много хора, не желая да утежнявам това, което считам за един от най-големите проблеми на човечеството.

We got the upper-class assholes saying abortion is shit
We got the deadbeat parents pumping out malnourished kids
We got the rapists and molesters costing us money
When I would step inside their cell and rip out their hearts for free

Overpopulation, there's no room in jail
But most of you don't give a shit
That your daughters are porno stars
And sons sell death to kids