Morality of evolution and evolution of morality

Това ще е първият ми пост на английски - мислих да го направя като видео в Youtube, но понеже ме мързи го поствам тук. This is my first post in English - thought about making a youtube video, but was too lazy. Religous people often say that atheism in general and evolution in particular are amoral or even immoral. The argument goes that morality is the deep sense of right and wrong, given to us by God. Using reason and observing nature can be intelectual achievent, but it only gets us so far, without God to guide us we lose the so-called "moral compass" that implores us to do good and denouce evil. Evolution is often defined of the fittest individuals - purely egoistical, and even sometimes used as an excuse from selfish people to be jerks. Let me make it clear that I believe non-living nature to be immoral. A chemical reaction cannot be good or bad - it's jusr rearrangement of chemical bonds between atoms. An earthquake or volcano are releases of tension of the planet's crust. There is nothing moral in ran, or draught. Once living organisms are introduced things get a little more complicated. In the beginning there were many individuals, competing for food, light and space. A change in the envornonment may benefit a species or group of individuals, and so be good for them, and in the same time disadvantage another species, and exterminate them completely. When societies emerge things get really interesting. Some of the evolutionary pressure is taken from the individual members and passed on the society as a whole. A person risking his life to help a friend reduces his chance to benefit, but a society that encourages that provides for better chance of survival to its members. A more selfless society of unfit individuals may outcompete a more fit individual, or a more selfish society. Suddenly friendship and comradeship, altrusism and empathy, are important survival traits. Even when individuals are somewhat shielded from part of the pressure, evolutionary competition between societies can be fierce, given that they suffer not only from dealth of their members, but also from defection or assimilation of their members other societies. A society needs to grow in numbers to be prosperous, but it also needs to be united. It needs to be organised to face outside dangers, and stable so little effort and lives are wasted in internal conflict, if it is to survive. That's how "Thou shalt not kill (members of your society)"-type of laws emerged. Of cource more selfless societies risk being exploited by freeriders, individuals that use the benefits of societies, and are able but unwilling to do their share of work. A society that does not adress this issue would be outcompeted by a society that encourages justice and rules. That's how "Thou shalt not steal"-type of laws emerged. Keep in mind, this all happened gradually when individuals couldn't reson it. They had to be brought up this way, and encouraged or coerced to comply without questioning and bring up their own children this way, for the good of their society and by extension for their own good. If you live in a small community you probably know all your neighbours and feel some kind of attachment towards them. In bigger societies, a big city or a nation, this is not possible. Burocrats and judges can enforce the laws, but without the sense of comradeship between individuals that would be hard and inefficient, even when discarding the fact that the enforcers themselves may benefit themselves at the expense of the others. But an organised religion, that taught people to obey the laws and be fait not because of earthly punishment, but for a moral principle, could make things a lot more efficient. If people enforce the laws themselves it would save much effort that can be applied elsewhere. So yes, I believe religion emerged as, and still is, a form of society control and manipulation. Whether you believe this is good or bad is up to you. The fact is that up to a hundread yeras ago there was not one significant and prosperous self-sufficient (not depending on other societies for its protection) atheist society. It seems to me that while society stability and size were much more important than progress religious societies outperformed and outcompeted ahteist societies, even while engaging in religious wars. Now, when technology progress is more important than numbers, and violence is strictly controlled, religion falls out of place. And yet the fact remains, that a person doesn't need to be religious to be moral, and God is not needed for the emegence of morality. I do what I believe is right because I enjoy the protection of society, and while I achnowleage its flaws I do now wish to weaken it any further, but improve it, and, by extension, my own life.

Движение за права, свободи и евтаназия

С хиледолетията хората са се борили за много права. Последният век е века на правата - признато от закона равенство на половете, равенство на расите и лична свобода. Естествено е с правата да се появят и задължения, които да ги уравновесят и да позволят работата на обществото и благоденствието на хората.
В определени места и моменти самите права се превръщат в засължения. Работниците са се борили много време за да получат правото да организират профсюзи, които да защитават правата им пред работодателя. В един момент обаче борбата е отминала "правния" момент, задължавйки всички работници да членуват в профсъюза, и естествено да плащат членски внос.
Друг пример е гласуването - мнозина са загинали за да можем днес да избираме управлявашите. Но в някои държави гласуването се е превърнало в задължение - с глоби и наказания за неявяване. Бразилия и Сингапур са такива държави.
Много по-важно, поне според мен, е изкривяването на правото на живот. Всеки има право на живот, и, освен ако не е осъден на смърт, има право да поиска защита на живота си и безопасни условия. Но нима това трябва да превръща живота в задължение?
Никой не може да бъде наказан от закона защото се е самоубил. В миналото църквата се е опитвала, убеждавайки християните че ще има наказания след смъртта им. Колко е била успешна се вижда от факта че заплахите не са стигали - въвела се е забрана за погребването на самоубийци в църковните гробища. В по-близкото минало неуспешните самоубийци са били пращани в лудницата.
Днес на повечето хора не им пука особено къде ще бъдат погребани и какво става след смъртта - от тази гледна точка те са по-свободни да разполагат с живота си, или да се откажат от него. Правото да се живее все пак не се разглежда от повечето правителства като право, а като задължение. Само в Холандия, Белгия и Люксембург докторите имат правото да облекчат страданията на смъртно болни като им помогнат да умрат, с така наречената доброволна евтаназия. Всички здрави, лечимо болни и живеещи извън горните държави нямат правото да поискат помощ със слагането на край на живота си - и всички, които им помогнат, с това попадат под ударите на закона. Доктой Джак Кеворкян, например, е лежал осем години в затвора за закрепване на смъртоносно устройство, което болните сами са активирали.
Това е фрапиращо лицемерие - десетки правни организации се грижат хората да могат да живеят с достойнство, но малко позволяват на хората за починат с дойстойнство по своя воля.
Разбира се, има много доводи срещу легализирането на оказване на помощ за слагане край на живота. Доброволната евтаназия се сравнява често с провежданата от нацистите недоброволна евтаназия на умствено болни, носители на генетични дефекти и "низши раси". Макар между двете има прилики и насилствената евтаназия заслужава повече обсъждане, тя е много лесна за различаване на доброволната и може да се изключи от тази тема.
Ако доброволната евтаназия стане легална биха възникнали редица конфликти на интереси. Докторите биха имали интерес повече хора да прекратят живота си по начин, позволяващ органите им да бъдат дарени. Вероятно ще бъде оказан гласен или негласен натиск на уязвими индивиди - възрастни, бедни, сакати и други, които в един или друг момент ще се почувстват (със или без основание) в тежест на близките си.
Също така самоубийството е различно от почти всички останали права, за които са се борили хората. Хомосексуалните бракове например, са обратими. Смъртта не е. Един момент на депресия, на слабост, на безсилие, може да заличи иначе обещаващ живот. Както много други неодобрявани от обществото постъпки, самоубийството би могло да се превърне в мода.

За мен решаващ е самостоятелният избор. Човек трябва да избира за себе си - поддаващатите се на натиска на обществото или близките до самоубийство трябва или да станат самостоятелни, или да сменят обществото/компанията си, или да се подчинят на натиска. Хората, готови да се самоубият защото "е модерно, пич", хич няма да ми липсват. Обществото трябва да пази и насърчава ценните си членове, и хората трябва да ценят себе си. Ако им е забранено да изгубят себе си смятам че ще им е по-трудно да се оценят.
Предполагам ще трябва да има период на изчакване, може би няколко месеца, от първото поискване за евтаназия до изпълнението й - така че една вечер или седмица депресия да не може да провали нечий живот.
Като цяло би трябвало да се погледне правото да живееш, или задължеието, от всичките си страни - добри и лоши. Смятам че светът, в който живота се оценява като право би бил по-добър. Да, много депресирани и уязвими хора биха избрали лесния път, но останалите ще са много по-мотивирани и самостоятелни, способни да боравят със свободата си и да я оценят. Естествено е човечеството да злоупотреби новополучената свобода, както със всяка получена досега свобода. Но само така може да бъде усвоена и хората да се научат да живеят свободно и пълноценно, оставяйки нежелаещите да участват да умрат свободно и с достойнство.