Арменският геноцид, политиката и мненията

Ние, българите, се имаме за много патил народ. Това само показва колко егоцентрични сме като манталитет - затворени в собствената си история, незнаещи но със самочувствие. Един народ, изпатил много повече от нас, но постепенно изправящ се на крака, е китайският. След векове стагнация под монголско робство, насилени да купуват опиум от Британската империя (отпреди да дойде Люлю и да ги победи), 20 години война с Япония (втората световна за останалите държави продължава смешните 6 години), последвала гражданска война, последвала комунистическа победа и фантазии на Мао от рода на 'Големият скок напред'. Не става въпос за скок до луната, уви, а за социално, икономично и хуманитарно бедствие, което довежда до гладна смърт милиони. Сравнимо е само с гладът, на който Съветският съюз подлага унгарците, но това е било по време на гражданската война. Китайците го постигат 15 години след края на войната. И въпреки всичко, китайците в момента имат 3-тата икономика в света, сравнена с 50-та някъде преди 30 години. Имат огромни финансови резерви, най-бързият влак в света и... всъщност не исках да говоря за това.
Исках да говоря за арменците. Те са патили доста повече от нас. Останали са поробени след Руско-Турската Освободителна (за нас) война. Великите сили много пъти са смъмряли Османската Империя за потъпкването на християнските малцинства - без резултат. По време на, и след Първата световна война, т.е. от 1915 до 1923-та година, милиони арменци са изселени принудително, подложени на насилствени походи през пустини без храна, вода и почивка, oграбвани, насилвани и избивани през цялото време. Кюрдите разказват, как кюрдски затворници са получавали амнистия и свобода, при условие че участват в този геноцид, защото това е било точно геноцид - oбмислен внимателно и изпълнен жестоко. Турците признават че са загинали около 300 000 арменци. Самите арменци твърдят, че загиналите са над 1 800 000 - половината арменско население. Потушаването на Априлското възстание е било перване зад врата в сравнение с това.
Повечето историци са признали Арменският Геноцид - и само 20 държави. България не е сред тях. По време на гласуване през 2006-та ДПС заплашват, че ще напуснат коалицията ако парламентът признае геноцида. Страхуваме се и да не ядосаме съседката си. От преките съседки на Турция само Гърция и самата Армения го признават.
Израел също не признава геноцида, защото е близо до Турция, а и без това няма много съюзници на континента. През 2007-ма "Антиклеветническата Лига", съществуваща за да брани интересите на евреите от клевети (най-вече отричане на Холокоста) все пак го признаха, но им липсва политическа сила.
Барак Обама предизборно обеща да признае геноцида, ако бъде избран. В момента се опитва да спре Американският Конгрес да не гласува по този въпрос. Турция му е необходима - като съюзник в НАТО, като подкрепа в Ирак, като път за газопровода Набуко, с който да се ограничи влиянието на Русия, като пример за успешно демократизирана мюсюлманска държава, като пазар за Американски стоки...
В същото време в Швейцария е осъден и глобен турски националист, Dogu Perincek (не съм сигурен как се произнася) е осъден защото отричал геноцида. След него са осъдени още няколко човека - глобите са по-скоро символични за политиците (няколко хиляди долара), затвор няма, но все пак се прави нещо. Подобен закон има и във Франция.
В резултат на това господин Догу заяви че ще съди Швейцария, защото нарушавали свободата на словото като не му давали да изразява мнението си. Дали това е наглост зависи основно от гледната точка.
За мен Турция може да иска да има право на свободно мнение и изразяване само ако признае това право на своите граждани - осъждани за изразяване на мнение относно геноцида.

Фактите бяха дотук, продължавам с отвлечените размишления. Докъде трябва да се простира свободата на словото? Трябва ли човек да бъде ограничаван да не твърди неща, които правителството е сметнало за сигурни? Правителствата, а и историците, понякога са се оказвали неправи. Галилео е бил осъден да се откаже от мнението си, че земята се върти.
От друга страна, да отричаш планираното убийство на над милион човека е жестоко. Нещо повече, окуражава държавите да го повтарят. Има слухове че точно мълчанието за арменският геноцид е убедило Хитлер че няма да има проблеми след като изпълни Холокоста.
Това не е като нашият спор с Македония за езика - тук става въпрос не за националното самосъзнание, а за смъртта на над милион човешки същества. Тук не става въпрос за мнение - на хората им е все едно дали земята се върти, но им пука дали ще живеят... съвсем основателно.
Да, арменският геноцид е направен преди много време, от различно правителство, част от виновните дори са осъдени - но фактът трябва да бъде признат. Все едно САЩ да отрекат робството, Ватикана да отрекат Инквизицията, Германците да отрекат Холокоста... защото тези неща продължават да се случват. И геноцидите, и религиозните изстъпления. В по-малки размери, но се случват. Трябва да се покаже, че проблемите не могат да се замитат под килима, че отговорност ще бъде търсена, че нещата не се минават безнаказано - защото точно това води до повторение на зверствата. Миналите ери трябва да бъдат признати, за да бъдат оставени зад нас.

In your life could you carry on
Could you never think about it
Till in time you start to doubt it
Then you close your eyes
Is it really gone?
How in truth can you defend her
If you're really not remembering