В същото време осъзнавам че празниците са добри поводи. Предполага се да ни подсетят за нещо, не са съвсем безсмислени.
В момента искам да сподеял конкретно мнението си за днес, Осми март, денят на жената и особено майката.
Нямам нищо против майките или жените. В този мъжки свят има нужда да се сещаме повече за жените, изстрадали за да ни родят и отгледат.
Но нека проведем един кратък експеримент. Отидете до майка си, или коя да е позната жена, честитете празника, и след това й подарете умряло животно, например така:
Вероятно реакцията ще е същата, или значително по-гневна. Съвсем разбираемо, разбира се.
Но ако подарим цветя ще е съвсем различно. Те са красиви... ала все пак остават трупове. Отрязани, обречени на краткотрайно любуване и после изхвърляне.
Цветята за починалите са друго нещо - те са форма на жертвоприношение, подобно на изливането на вино на гроба или изгарянето на свещ. Не е нещо, което бих направил, но го разбирам. Но цветя за живите? Колкото и да са красиви - те умират за да погалят закратко сетивата на жената. Никой ли не може да види безсмислието на това? Има толкова други красиви неща, защо трябва да убиваме.
Не ме интересува че цветята са отгледани за тази цел и без нея те никога нямаше да порастнат.
Не ме интересува че по същият начин отглеждаме пилета - без цветя можем да минем, а без храна - не.
Не ме интересува че нямат нервна система и се предполага да не чувстват болка - ако нямаха инстинкт за самосъхранение никога не биха оцелели, следователно те искат да живеят, а смъртта си е смърт, особено бесзмислената.
Замисляли ли сте се че толкова приятната миризма на прясно окосена морава може да се сравни с миризмата от военна болница след огромна битка? Изсъхващи телесни течности и болка...
Преди да запитате защо обръщам внимание на такива дреболии - не ме е грижа толкова за растенията, много по-лоши неща стават с хора през цялото време. Притеснява ме начина на мислене на хората. Хората се изтезават и унижават - но това се приема за зло и се потиска. Децата бесят котки и горят мравки с лупи - но повечето възрастни им се карат, когато ги видят. Но що за същества сме да пискаме 'колко са красиви' на трупове. Все едно да окача малко момиче на полилея, щото ми харесва. И да я сменям, щом почне да се разлага.
Защо не съм срещнал още някой, който мисли така? Защо по дяволите логичните за мен неща водят до погледи от рода на 'Този сериозно ли говори?'.
Остава ми утешението че когато е писана конституцията на щатите, за времето си най-либерлната, призовавала за равенство и братство, но в същото време малцина считали за ненормално свободата да не се отнася за чернокожите. Един от президентите на щатите след гражданската война е казал :"This is a country for white men, and by God, as long as I am President, it shall be a government for white men."
В превод - Тази страна е за белите, и с Божия помощ докато съм президент те ще се управлява за белите.
Ако пренесете един човек от миналото тук той ще бъде потресен от 'упадъка на обществото', което ние считаме за наша гордост. Имам предвид равнопоставеността на половете, правата и свободите на гражданите, самоуправлението без превилигировани класи, разделението на религията от управлението и още много. Други неща не са толкова за хвалене - огромната маса наркомани, замърсяването, агресията, произлизаща от огромните градове, където хората вече не се познават и не им пука един за друг...
Отплеснах се отново. Имах предвид че може би след време идеите ми ще са нещо нормално и просто съм изпреварил времето си.
По-вероятно съм като онази мутра от старият виц. "Как така имало един в насрещното платно, всички са в насрещното платно!"
Не че има някакво значение. Всичко това е просто още една мисъл в кошчето.
