Комунизмът е жив!

Като политическа система комунизма отдавна си отиде. Като начин на мислене ще отнеме поколения, за да се освободим.
Живял съм в комунизъм едва няколко години. В детската градина наричахме лелките 'другарко', в училище вече 'госпожо'. Но дори когато приключвам от университета сянката на комунизма още витае.
Ето един показателен пример: 'Който се цепи от колектива, колектива ще му го нацепи колективно'. Произлиза от времето на насилственото колективизиране - събирали са всичкия имот на селяните, слагали са го в една кооперация и вече никой не работи за себе си. Който иска да работи за себе си бива нацепван.
Но в светлото настояще, принципите 'уникалността се цени' и 'различността се уважава' се прилагат силно по комунистически. Намеква се в какво трябва да си добър, доколко може да си различен и как. А на който не схваща от намеци му се натвърдва.
Младите се смеят как някога хората са били като роботи - ставане, работа, вечеринка, спане, повратяне. В същото време действат по абсолютно същия роботски принцип - ставане, работа/училище, излизане с напиване и простеене, спане, повтаряне. Има разлики доколкото някои различат на мама и тате и не ходят изобщо на даскало или работа.
Не претендирам да съм по-различен, имам рутина, която ми харесва. Повтарям я почти всеки ден. Твърдя че съм опитал и другия начин, не ми е харесал, отказал съм се. Ако някога почувствам нужда да се върна и да опитам пак ще го направя.
Не претендирам и че съм бунтовник. Не се боря с колектива, не смятам че мога да го победя или променя. Имитирам подобие в по-лесните чарти, покривам се за по-неприятните ми неща. Някои битки не си струва да се водят.
Колективът също в повечето време си затваря очите за такива като мен. Игнорира ги или им се подограва - на мен не ми дреме. Понякога обаче колективът иска повече, не само как се държиш и какво говориш пред всички. Длъжен си да се радваш на това, да си тъжен за онова (загубата на футбол например), да си ядосан на европейската комисия (или в краен случай БСП, но не на мутрите) и да мразиш циганите (а не например лицемерите). Длъжен си да си весел на нова година от 11 вечерта до 4 сутринта часа, да харесваш народна музика (щот е българска), да танцуваш на сватбата (щот е традиция)... примерите са хиляди. Ако се налага да изброявам още, за да разбереш, читателю, значи или живееш в друга държава, или си безнадеждно потънал в тази.
Да мрат. Отказвам да ми бъркат в мислите. На много малко хора съм показвал частици от онзи лично мой свят, но не позволявам на никой да пипа. Колектива, протегнал алчно дебелите си пръсти ще трябва да почака. Някой друг живот, може би. Има някой битки, които не мога да си позволя да не водя.