Грях. Какво точно представлява това?
Някой, накъде, някога е решил че някое действие е ‘лошо’. Най-вероятно е пречило директно на него. Щом е пречило на няколко влиятелни хора подред забраната пуска корени.
Първи религиозните водачи разделили нещата на добри и лошо и нарекли неудобните за тях действия грехове. Никой не може да ме убеди че някой Бог им го е казал.
След това държавните управители нарекли неудобните постъпки за тях ‘престъпления’. Моралистите нарекли неудобните според тях ‘изращения’, умните нарекли тези постъпки ‘глупост’ и така нататък.
И все пак – съществува официална сатанистка църква плюс още стотици сатаниски групички, издигащи греховете в религия. Съществува рапърската култура, издигаща престъпленията до ‘нещо яко, пич’. Съществуват безброй хора, търсещи нови извращения, които да опитат. Всичко това следва един и същ механизъм.
Представете си че трябва да възпитате много деца. Скъпи са ви, ваши или на ваши роднини или приятели, и искате да им спестите страданията. И изведнъж забележите едно от тях, наскоро проговорило, да тича със смях към огъня в камината.
Ще го спрете, разбира се. Не искате да се изгори. А после?
Да предположим че в родителска загриженост му забраните да пипа огъня. Или да отидете по-нататък, да съберете всички заедно и да им забраните да пипат огъня, защото иначе ще бъдат наказани.
За всички огънят веднага ще придобие по-особен статус. Няма да бъде част от причинно-следственото знание, което натрупват. Ако се напикаят им е студено и мокро, ако паднат се удрят и ги боли. Но за огъня им е казано от Възрастния, който знае всичко за света, и той е свръхестествен.
Една част от тях ще постъпят като добри деца и няма да го пипат. За тях огъня ще остане нещо ‘лошо’, да го пипаш или да имаш нещо общо с него ще е ‘грях’.
На друга част веднага ще им светнат очичките и ще започнат да дебнат кога ще могат да го пипнат, без да се усетите. Което е по-лошо, ако не им бяхте казали нищо и се опарят биха спряли, но сега биха се хвалили тайно пред останалите какво са направили и колко е ‘яко и готино’, а онези, които не са го правили изведнъж стават страхливци.
Децата имат меко съзнание. Те изграждат начина си на мислене според това, което виждат и чуват. Когато порастнат се опитват да разберат света спред тяхната представа и да променят начина си на мислене е не по-лесно от огъването на вече порастнало дърво.
Така тези деца ще порастнат и част от тях ще наказват всички, използващи или докосващи огъня. Другите ще го боготворят и ще му правят жертвоприношения. Ако нямате късмет като нищо ще започнат да се парят на него ритуално и да горят противниците на огъня на клади. През средновековието е имало и по-глупави секти.
Да сте виждали някой да си пъха ръката в огъня, докато се изгори жестоко? Или да сте чували някой да го е правил наскоро?
Щом детето се опари леко, колкото да го боли няколко часа, за него огъня ще стане нещо опасно, но естествено. Също както камъка, само че не е нужно да се засилиш в него, за да те заболи.
Не казвам че децата трябва да се хърлят в огъня, за да се научат. Едно жестоко изгорено дете може да се травмира и да остане с фобия от огъня. То ще изпусне красотата и полезността му.
Равновесието е тънко, между това да позволиш на детето да почувства последиците от незнанието си и да бъде осакатено от грешките си. Ами вредните неща, чиито последици се появяват със закъснение? Например детето, което ще изяде сладоледа сега, но ще го заболи гърлото чак вечерта?
Казано е че умните се учат от грешките си, мъдрите се учат от грешките на другите. Не е толкова трудно да покажете на детето последиците от неразумно поведение у другите.
Между детето и възпитателя трябва да има доверие. Ако възпитателя го е предупредил многократно за последиците от действията на детето и му е помагал преди да пострада значително детето ще се научи да вярва на възпитателя. На него трябва да бъде обяснено, а не просто казано ‘защото аз казвам така’. Доверието е много по-освобождаващо и трайно от строгата дисциплина и подчинение.
Аз не се интересувам от възпитание. Принципите тук важат за всички, макар при децата това да е най-видимо. В Библията е казано (а там има много повече правилни нища, отколкото си мислите), ‘аз мога да постъпвам по този начин и да не бъда изкушен, но щом ближния ми би бил изкушен щом направи така то и аз няма да го правя’. Възможностите на хората са различни, едни могат да носят големи тежести, от които други могат да получат херния. Някои могат да ядат стъкла и железа, от които повечето хора биха умрели. Да се забрани за всички нещо, което вреди на някои е решение, но е ограничено и неефективно. Това е детско решение, което да бъде изпълнявано защото хората не биха разбрали обясненията.
Изкушен съм да кажа, че възрастните не са деца. Опитът ме е научил на друго. Един мъдър човек е казал някога, че в миналото живота е суров и е нямало деца, само малки и големи възрастни. Според мен днес има все по-малко възрастни и все повече малки и големи деца. Може би е защото се промени гледната ми точка.
Според юдеите и мюсюлманите е грях да се яде свинско. Климата по местата, където се е зародил юдаизма и исляма, е горещ и в него без хладилник свинското месо се разваля изключително бързо. Ялите го се разболяват и умират, което кара свещениците да сметнат че Бог ги наказва заради този им ‘грях’. Затова те не ядат свинско дори сега, когато хладилниците биха предотвратили отрицателните последици.
По-правилно изглежда решението да се забрани насилието. Но ако на някой е забранено да упражнява насилие дори за да защити себе си или близките си смятам че тази забрана е ограничаваща.
Десетте Божи заповеди са написани за да улеснят и подобрят живота на вярващите. Но без размисъл и разбиране те са ограничаващи. И изведнъж възрастните по света се превръщат в деца, подкрепящи забраните или прегазвайки ги, без никой да се замисли кое е подходящо в конкретния случай. Съветите за по-добър живот се превръщат в повод за раздор, религията – в средство за власт.
Правилата в живота са обозначителната линия по средата на шосето на света. Примерните шофьори се водят по нея, независимо дали пътя отдавна вече не минава оттам. Бунтарите я отбягват, макар често най-удобния път минава оттам.
А греха е бил и си остава забранения плод, който пречи на хората да видят дали постъпката наистина е вредна, или забраната е отживяла традиция от миналото.
