за правата на хората и престъпниците

Хайде да си поговорим за правата на хората. Закона трябва да пази правото им на живот и борба за подобряването му, на собственост, дори на достойнството им.
Само че правата на хората се сблъскват – най-лесно е да подобриш живота си ако прегазиш правото на собственост на околните. Да не говорим че някои хора се кефят като тормозят останалите, но да бъдат спряни би нарушило правото им на достойнство. И правото им да правят каквото си искат.
Все повече законите не защитават хората, които ги спазват. Защитават нарушителите. Майната им, и на законите и на нарушителите.
Мое лично мнение: щом си нарушил закона се отказваш от защитата му. Да нарушиш закона и после да съдиш някой че ти е нарушил правата за мен отива отвъд идиотизма и арогантността в нови и непознати за мен области.
Съдебната система в България не куца. Всъщност дори не се влачи и по корем, само мърда крака и ръце напред-назад, без да се мести.
Как бихте обяснили връщането на хванат с подкуп чиновник на поста му докато срещу него тече разследване. Връщането на престъпници на свобода. Пияни убийци по пътя с условни присъди (Ставински далеч не е единствения, има и много по-малко известни но с връзки), докато убиващи при самозащита хора отиват в затвора. Мафиотски босове, разхождащи се на свобода, крадци на коли с километрични досиета си вършат работата, докато крадци на селскостопански животни отиват в затвора. Готов съм да дам пример за всяко от горните.
Ние сме най-зле в Европа и някъде по средата сред африканците. Мисля че сме сбъркали континента.
От това положение има лесен и ефективен изход. Ken_McElroy . Само че щом и в щатите се е стигнало до там явно и те не са толкова добре.
Винаги съм се питал как биха реагирали хората в реалния свят на реален суепргерой (или дори просто герой), борещ се с престъпността. Вече знам. Нека дам малко предистория.
На остров Минданао във Филипините от десетилетия царяла гражданска война, религиозен конфликт (с мюсюлмани, а те където се намесят е лошо), комунисти, огромна престъпна мрежа, бедност, абе представете си нашта държава, ама пет пъти по-зле. Чуждестранни туристи и безнесмени трябвало адски много да внимават, защото отвличанията са били доходен бизнес (както сега в мексико сити и колумбия, нарочно с малки букви).
На много хора им писнало. Един от тях успял да се доборе до поста на кмет на най-пропаднали град Давао. Само че един човек като кмет не може да направи много, щото трябва да разчита на полицията, съда, затворите, абе на едно място като има пробита тръба и престъпниците изтичат на свобода.
Тогава градът (над милион население, хич не малък) бил столицата на отвличанията и престъпленията с насилие, инвестициите били мизерни. Сега е най-безопасното място в страната, можи би (аз бих се обзаложил) най-безопасното в Азия извън Япония.
Не, не е е появил Батман да се бие с престъпниците. Той е само един, а и без тва е прекалено мекушав за целта. Появили се Davao death squads (DDS). Един стрелец от близко разстояние, един мотоциклетист наблизо за да се изнесат бързо. Доколкото знам никой досега не е носил маска. Обществото знае кои са престъпниците, знае и кои са екзекуторите. Свидетели няма – нито за престъпленията, нито за екзекуциите. Полицаите не са разкрили нито едно убийство на DDS досега, а има доста.
Говорихме си за реакцията на обществото. Повечето местни хора са доволни, сега могат да се разхождат сами през нощта много по-спокойно и сигурно. Има и недоволни, познайте кои, престъпниците и семействата им. Във почти всички статии просъства Clarita Alia. Баси майката, буквално. Има осем деца (вече пет), но пък си няма съпруг. Второто дете е било предупреждавано да спре с престъпленията, продължило е и си го е отнесло. След него още две. Майката признава, че са били престъпници. И пак писка за нарушени права. Да беше възпитала децата си на честен труд. Тя самата карала зеленчуци до пазата, да ги беше взимала със себе си, вместо да ги пуска на улицата.
Международната общественост протестира за убийствата на деца. Не и аз. Децата не вършат престъпления. Хич не ми обяснявайте за възрастта, щом е тръгнало срещу законите детето се превръща в малък човек. Щом е възмъжало да продава наркотици, убива и отвлича не му се полага закрила.
И тук моралистите биха могли да дадат най-големия си довод – хората го правят от бедност. Във Филипините около 40% от населението живее под прага на бедността. Трявба да им се създадат условия да работа, вместо да бъдат просто убити.
И тук ще изразя мнението си за довода – за да има работа трябва индустрия, трябват инвестиции, трябва спокойствие и липса на престъпност. Ако се чака първо да дойдат инвестициите и легалната работа сама да се конкурира с престъпната всички ще си седят с пръсти в носа докато държавата отива по дяволите. Трябва да се излезе от порочния цикъл и тъй като не могат да се докарат насила инвестиции трябва престъпността да падне. Няма да кажа че трябват жертви – жертви винаги има. ТРЯБВА ДА СЕ НАМАЛЯТ ЖЕРТВИТЕ И ДА СЕ ЖЕРТВАТ ВИНОВНИТЕ! Лесно е да философстваш за права на някое сигурно място, далеч от проблема, но като запазиш двадесет престъпника жертваш двеста невинни. Единственото, което печелиш е че не ги убиваш с ръцете си, а с решенията си.
Да не говорим че в САЩ с най-„силната” икономика (поне най-известната) и неограничени възможности престъпността си е огромна. В България в големите градове не достига работна ръка, безработицата е рекордно ниска, но също и престъпността. Е, и престъпниците си имат права, нали?
Права имат и във Филипините – правото да се изметат или да умрат. Кмета на града многократно е заплашвал престъпниците да напуснат града и е чел по телевизията списъци с имена на обществени врагове. Част от тях биват убивани до няколко седмици, други напускат града, трети се предават в полицията. Оцелелите стават по-тихи от тревата и не си вирят носовете като нашите гъзари. Кмета отрича да е намесен в убийствата (иначе международните организации ще му се нахвърлят), но ненамесата на полицията е достатъчна. Според мен самите DDS са съставени от полицаи и бивши военни, но това не е важно.
Важно е че градът расте и процъфтява. Президентката е назначила кмета на града (преизбиран 2 пъти) за съветник по престъпността, останалите провинции последвали примера – появили се двойките стрелец/мотоциклетист и престъпността спаднала. А държавата е в невиждан дотогава икономически напредък. Да им е честито. И аз искам такъв кмет. Бат Бойко се правеше на такъв, ама не би. Жалко...
Докато цивилизования свят пази правата на пресъпниците все по-ревностно. Дори когато престъпника повтаря престъпленията си и смята да живее така.
Когато хората се държат като животни закона трябва да се отнася с тях така. Ако не закона тогава обществото. Как намаляха бездомните кучета? По-цивилизавано чрез кастрация и грубо с убиване. Педофилите могат да правят каквото си искат, колкото си искат. Отиват в затвора, излизат и почват пак. Единственото, способно да ги спре е кастрация. Механична, щото химичната дето я прилагат сега означава всяка седмица да си взимат лекарствата. И насилствена, щото доброволната е идиотска. Все едно да питаш кучетата дали искат да ги кастрират. Тия хора даже си имат форуми, организации и общества, обменят опит и се учат един друг как да не изпитват вина като си правят зверствата. И си обясняват как това не било болест а сексуална ориентация.
В Северна Ирландия известен на всички педофил е бил наръган два пъти, стоварен в товарната част на пикап заедно с четири Булдога и возен около два часа. После го стоварили на магистралата и оцелял. Не знам дали ще посегне на деца пак. Може би. Виновно е правителството – трябвало е да го озапти навреме.
За Бога, неморално било дори да изнесеш информация в Интернет за някой задник. Кучето на някаква идиотка се изсрало във вагон на метрото в Сеул и тя отказала да почисти. Някой я снимал, потърсил с приятели информация за нея и я пуснал из нета – коя е, къде работи, какво е направила. Не са изнесли информация за нещо станало насаме а в обществен транспорт пред десетки свидетели. Тя май не е съдила хората, но се наложило да напусне работата си. Хората, разпространили информация били обявени за грубияни и гадини.
Изчерпах се. Искам просто честните добросъвестни хора да не се налага да се сблъскват с престъпници и хората да постъпват така, че ако постъпките им станат извстни да не ги е срам. Поне постъпките им пред много хора, насаме да си правят квот си искат. Искам... много неща искам, но няма да ме огрее. Да живее цивилизования свят.

Използвани източници:
http://www.preda.org/archives/davao/dds.html
http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,265480-1,00.html

дом

Дом. Мястото където е сърцето. Или може би където закачаш шапката и сваляш обувките си?
Дом. Мястото, където си себе си. Където не се преструваш. Това не е място, а състояние. Може да е в кварталната кръчма, или когато си в някоя компания. Може да си у дома си в самотата. Може би нямаш дом изобщо.
Кой си ти? Познаваш ли се? Имаш пълната свобода да станеш какъвто искаш и не се бой: маската лесно сраства с лицето, стига да се преструваш с желание. Реши какво искаш от себе си. Единственото което не можеш да направиш е да останеш същия, можеш само да направляваш промяната или да се носиш по течението. Чувството ти за самосъхранение напразно ще те увещава да запазиш сегашната си форма.
Бъди себе си съзнателно, не съжалявай за нищо. Намери дома си или просто превърни в дом мястото в което си.
'You can be anything you want to be
Just turn yourself into anything you think that you could ever be
Be free with your tempo, be free, be free
Surrender your ego, be free, be free to yourself '
Queen: Innuendo.

тоалетна хартия

Заветната 2005 година отидох на бригада в САЩ. Желанието за бърза печалба без много труд там е отдавна почитана черта. Един американец ми показа върха на айсберга на вътрешната им икономика. Длаверата е следната: аз, Пешо, Киро и Чефо взимаме заем от 10 милиона. Един от нас (например аз) взимам 50 къщи по 200 хиляди, продавам ги на Пешо за 250 хиляди, той на Киро за 300, той - на Чефо и когато къщите се завъртят няколко пъти продаваме всичко с 300 % печалба. Купувача печели – взел е за 800 хиляди къщи, които според последните 10 продажби струват по милион. Неговата тайфа ще ги вдигне до милион и половина. Печелят и местните жители, които не са си продали къщите, без грам вложения по имущество са милионери. Може и да не живеят по-добре, данъка на сградата скача, но скача и самочувствието им. Да му мислят младите, които искат да купуват жилище.

Мехура с жилищата се спука следващата година. Фалираха десетки фирми. Правителството обяви загуби от порядъка на милиарди долари, а имотите са същите. Да изгубят пари, които никога не са съществували е честа практика в америка.

Изобщо мехурчетата се пукат в щатите все по-често, например http://en.wikipedia.org/wiki/Dot-com_bubble .

Преди известно време обаче забелязах нещо, което ме потресе. Нека ви го обясня по-простичко.

Селото Юесеево има хора с всякакви професии – и смешници да разсмиват хората, и певци да им пеят, и прислужници да ги обслужват и адвокати да ги сдобряват и скарват. И производители имат – бай Уилям пенционера сади зарзават, а Джон сглобява коли. И двамата продават и по чуждите села, но парите дето искарват не са като парите, които пустите чуждоселци искат за деликатесите и джунджуриите, които купуват Юесеевци.

Когато дойдат заплатите почват празненства, всеки иска да бъде обслужен, наяден и напит. Парите си вървят по хванително-финансовата верига докато не стигнат до другоселските търговци. Като свършат празненствата вече е дошло време за следващата заплата.

Биологията уж казва, че трябват много фотосинтезиращи производители, по-малко тревопасни от обслужващия сектор и още по-малко хищни политици и гангстери. Само че хитрия селски биолог й запушва устата и казва само каквото е нужно за да го почерпят някое уиски.

Биологията отдавна не е и нужна в селото. Откакто един от кметовете откри рога на изобилието – селската фабрика за тоалетна хартия и малък цех за водни боички. Неуморните политици рисуват ли рисуват щедро по хартията много цифрички (главно нули). И понеже мекичката тоалетна хартия по онова време бе най-твърдата валута наоколо всички й свикнаха.

Най-голям запас от Юесеева хартия имало в храдчето Ханско. Толкова много, че кмета почнал да се тревожи. Във всяка нормална държава той би могъл да отиде в Юесеево и да купи с хартията каквото му било нужно, ала знаел че там няма толкова неща, колкото бил продал за хартията. Още повече че Юесеевци отказвали да му продадат важните неща. Би могъл и да заплаши колегата си че харчи хартията му, докато тя се обезцени, с надеждата Юесеевци да се захванат дружно на работа и да произведат стоки, колкото хартия били раздали.

Вместо това той прочел отново посланието от заместник чистача на тоалетни в Юесеево. Посланието гласяло:

„Работете по-тихо, пречите ни на следобедния сън. И пращайте по-любезни търговци. И не смейте да харчите от хартията повече от 100-200 килограма, че ще се обезцени. И прати три тира със стоки, ще платим 300 кила хартия прясно нарисувани. Ако не ги пратиш ще купим тировете от село Европейско, хартията ти на скад ще се обезцени и ще имаш тон и половина тоалетна хартия само за тоалетни нужди. Я по-добре прати 6 тира, че изпечатахме повечко и пак същото ще стане.”

Зачудил се кмета на Ханско какво да прави. Хартията за тоалетни нужди би му стигнала за много поколения наред, ала от евтината боя повечко цапала, отколкото бършела.

Към нелепо-идиотския разказ искам да добавя няколко факта от нашата планета:

Щатите печатат средно по милиард и половина долара на ден във вид на държавни облигации. От тях милиард и малко отиват във валутния резерв на Китай (все още си говорим за дневно).

В Китай консумацията към износа е около 1:2, т.е. половината печалби се влагат в строежа на нови фабрики за да се произвежда повече, другата половина се дава в заем на най-големия им пазар - САЩ, за да купува повече. Това е помогнало Китай да има третата по сила икономика и ръст на БВП със рекордни за света 10% от двадесетина години насам.

Страничен ефект от горното е че вместо да влага парите за подобряване живота на бедните китайци, правителството им спомага на богатите американци да живеят по-евтино.

Друга подробност е че приходите и резерва (около 1,4 трилиона) на Китай са в долари. Всеки процент в падането на курса на долара води до загуби около 14 милиарда долара. Ако опитат да обменят долара за евро той ще се срути и ще изгубят поне 1000 милиарда долара. Същото ще стане ако откажат да връщат печалбата обратно в Щатите. Правителстовто на САЩ обаче не смята да намаля печатането на пари.

Ако мога да преведа началото на:

http://www.nytimes.com/2008/05/11/weekinreview/11goodman.html

„Ако щатите бяха накоя друга държава Вашингтон щеше да е в паника. С търговски дефицит от над 700 милиарда и падаща от години валута, на правителството би се наложило да вдига данъците и да реже разходите.” Нататък се продължава как щатите на са друга държава и може да им се разминава още години. В това време Гошо Тъпото иска да построи станция на луната и да бори тероризма, а за това трябват повече пари.

Преди 30 години САЩ и СССР бяха в състояние на взаимно гарантирано унищожение. Ако някой направи погрешна стъпка и двете страни загиваха. В момента положението е подобно. Ако щатите правят повече пари, отколкото може да поемат резервите на кредиторите долара ще падне. Същото ще стане и ако те се опитат да обменят парите. Всички се преструват че ролките тоалетна хартия в джобовете им са истински пари, защото ако един от тях посочи с пръст и изрече истината всички потъват заедно. Малко като с голият цар, който никой не иска да обяви за гол.

Децата вече го направиха. Емирствата си обмениха доларите в евро. Големите държави стискат, но без никакво съдействие (всъщност с активно пречене) на САЩ не могат да държат долара жив завинаги.

Разбрахме къде сме сега. Защо сме там обаче?

На първо място американските управници считат доларите за неизчерпаем ресурс, берейки пари от дърветата. Къде му е лошото, казват те, парите отиват за подобряване на икономиката, води до възход и подобряване на живота на всички. Американските граждани от своя страна също живеят на ръба на кредитите, макар с техните приходи и разходи във всяка друга държава (с нормално отношение цени/заплати) биха затънали в дългове за отрицателно време, така че правителството не може да затъне в заеми към своите граждани и виси на шията на останалите. Аз лично не мога да приема за велика държава, която от втората световна война постоянно увеличава дълговете си.

Китайците се нуждаеха от някой, който да им купува стоките. Най-много купуват американците, защото останалите се страхуват че ще им свършат парите и не ги харчат като за последно.

Когато неизбежното настъпи много страни ще загубят.

Най-много ще загубят американците, макар за тях най-малко да ми е мъчно. Вътрешния пазар може би ще оцелее, но изведнъж ще установят, че не могат да си купят нищо от чужбина. Не могат дори да излязат в чужбина. Никой не иска да влага парите си там. Всички им искат пари. Ще трябва да удвоят производството, да намалят хората в обслужващия сектор, което ще намали качеството на обслужването. Като оставим настрана проблемите с преобучаването на хора клиента вече няма да е цар и няма да са водеща държава поне двеста години. Предвиждам милиони американци опитващи се да емигрират по един или друг начин в петролния изток и Европа.

На второ място ще загубят всички, които търгуват с щатите и с долари, най-вече Китай, Япония и ЕС. Загубата на доларите е неприятна, но загубата на пазари и доходи може да е фатална. Само в Китай може да останат без работа 300 милиона души. Съмнявам се да искат да се върнат по фермите. Всяка демокрация би се разпаднала, но може би комунизма с помощта на армията ще устиска.

На трето място ще загубят всички, които разчитат на чужда помощ, за да съществуват. Разните африкански държави, дето не могат да си изхранват половината население ще останат с половин население. Демокрацията в Ирак няма да издържи и половин година. Северна Корея изведнъж ще остане без публика за хленченето и цупенето си. Тя също не може да си изхранва населението, а вече всеки ще си има твърде много свои проблеми. Разликата е че тя си има бомби и когато на управниците им писне да управляват ядящи се един друг от глад поданици като нищо ще взриви една – две като депресирана тинейджърка, само за да обяви че иска безплатни неща.

На четвърто място ще изпати най-платежоспособната според севернокорейските лидери близка до тях държава. Индия или Китай и Русия, които я подкрепяха по време на корейската война – няма значение. Хората искат да ядат! Накрая пак корейския народ ще си го отнесе, но те са свикнали да си патят. Лидерите ще ги застрелят набързо, диктаторите никога не са се отличавали с интелект.

На пето място ще изпатят всички, които не могат да се грижат сами за себе си, защото на никой няма да им се занимава с тях. Освен да ги завладее. Ще е рай за онези, които отдавна имат мераци, ама големите батковци не са им давали да си играят на война. Тайван ще трябва да утрои военният си бюджет, което автоматично ще намали качеството на живот. Ако Китай се оправи с кризата добре и на Тайван ще им се размине. Иначе народа ще иска изкупителна жертва, безработните ще бъдат пратени в армията, армията в Тайван и не ме убеждавайте че островчето ще устиска дълго. Африка ще си се колят щастливо (и без тва няма храна) още две хиляди години. Израел също не обича да се сприятелява със съседите, ще видим колко добре се оправя сам.

Европа ще е относително по-добре. Нека обясня защо. Баща ми работи в цех за влакови климатици. Те се продават в европейските железници. На тях се возят европейците. Когато десет процента изгубят работите си, защото в САЩ не могат да си позволят и европейски копчета още тридесет процента ще обеднеят солидно, щото са разчитали да обслужват или да работят с онези десет. Влаковете ще возят по-малко пътници => по малко поръчани климатици. Няколкото слоя смекчават процеса. Нека не забравяме обаче че автомобилните възглавници са тествани за 65 км/час. При 240 биха ви счупили врата и изкарали мозъка през ушите, а предпазния колан би ви забил гръдната кост в гръбнака. Ще доживеем да видим с каква скорост всъщност се движим.

Най-добре ще се оправят сравнително самостоятелни държави (Иран например, която доскоро беше в международна изолация) и петролопроизводители, достатъчно силни за да не ги нападнат останалите (Русия например). Може би за двадесетгодишнината от загубата на Студената война руснаците ще спячелят Студения Мир, ще се смеят и ще сочат САЩ с крак.

Има няколко възможни изхода. Най-добрия е ако американците признаят дълговете си (все пак повечето им дългове са в тоалетна хартия), вдигнат производството (стоките им ще са адски евтини навсякъде изън САЩ), вноса няма как да не го смъкнат, щото никой няма да им иска доларите. Ако се стегнат и работят здраво имат шанс. Още повече ако признаят че са се омазали и продадат ценната си собственост – дяла в Международната Космическа Станция, откритите вече технологии, компаниите и лабораториите разработващи нови. Ще изгубят преднината си веднага, но те не биха могли да я поддържат и без това. Ще запазят икономиката си отчасти жива. Жизненият им стандарт ще падне многократно, но държавата ще продължи да съществува като държава.

Купувайки време със забавеното падане на долара (жертвайки резерва си) Китай по това време ще е открил нови пазари в Европа, петролния Изток, останалата Азия и вътрешния си пазар и големи сътресения няма да има.

Европа ще се грижи диваците по света да не се трепят прекалено.

Световната търгови като цяло ще продължи напред, преструвайки се че америка никога не я е имало.

В най-лошия случай долара ще падне за точно двадесет минути по борсите. Може да отнеме един ден, докато и последните жители не се събудят от среднощния запой и да установят че парите им са по-евтини от тапетите и брикетите, но до тогава всички освен отшелниците (дето и без тва нямат пари) ще знаят какво е станало.

Америка ще откаже да си плаща дълговете или поне ще затвори границите и ще уважава само вътрешните долари. Във всеки случай правителствата ще се сменят като приливите и отливите, защото ще е твърде късно да се направи каквото и да е.

Китай ще остане без пари и без работа и от скука ще тръгне да се бие – започвайки с Тайван и свършвайки Бог знае къде, опитвайки се да компенсира загубите. Северна Корея ще хвърли няколко ядрени бомби преди да бъде брутално изстъргана от лицето на земята. Арабите ще се колят за кратко преди да се обединят и тръгнат на джихад. Няма кой да ги спре, щото само те ще имат бензин за танковете. Ако имаме малко късмет ще се забавят достатъчно с обединението и последвалото изнасяне на Израел за да се уморят малко.

В ЕС на власт ще дойдат антиглобалистите, които ще обвинят глобализацията за кризата и ще нацепят съюза докато се разпадне. Надявам се Турция да почне с гърците, има да им връща за Кипър, защото футболния отбор, дето ни се води за армия няма да им се опре. Ще трябва да мятаме камъни по фесовете, щото военните продадоха оръжията и амунициите и после взривиха складовете да не се открие кражбата.

Дружно ще се пуцаме докато не свърши петрола. След това ще се колим докато глобалното затопляне не превърне в пустиня повечето земя и не залее останалото. Обезлесените планини ще останат без почва заради ерозията. Дотогава няма да е останало много от озоновия слой и ще получаваме тен + ракови заболявания и през дрехите.

Малко по-встрани, защото не е предизвикано от хората, стои обръщането на магнитните полюси. То вече е почнало, но остава още време, преди да се превърне в сериозен проблем. Ако света се подготви за това и спре да руши озона като начало ще се оправим. Иначе ще живеем в пещери.

Предполагам истината ще е някъде по средата между двете крайности. Може пък да ни излезе късмета, да ни мацне някой астероид и да ни се решат проблемите.

използвани източници:

http://www.piaohaoreport.sampasite.com/china-financial-markets/blog/Of-course-Chinese-dollar-holding.htm

http://www.nakedcapitalism.com/2008/03/chinese-avoiding-dollar-as-invoicing.html

http://www.financialsense.com/editorials/kosares/2008/0505.html

http://www.moneyweek.com/file/27663/how-china-could-trigger-a-dollar-decline.html

http://www.theatlantic.com/doc/200801/fallows-chinese-dollars/4

http://www.spiegel.de/international/spiegel/0,1518,328487,00.html